Мотиви
към присъда по НОХД № 484/2017 год. по
описа на РС – Оряхово.
Подсъдимият Р.Р.И.
- роден на *** ***, с постоянен
адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен,
осъждан, реабилитиран, неженен, с ЕГН ********** е предаден на съд по обвинение за извършването на
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК – за това, че на 28.08.2017
г. около 19:00 ч. в с. Остров, обл. Враца, по ул. „Тракия“, се е заканил на
другиго с престъпление против неговата личност – се е заканил с убийство на И.С.М.
***, и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването
му, като е насочил оръжие – пистолет към лявото рамо на И.С.М. и е произвел
изстрел.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Производството е по реда на Гл. ХХ от НПК.
Подсъдимият Р.И. явява се лично и с адв. В.К. ***,
който моли съда да признае подсъдимия за невинен по повдигнатото обвинение.
Представителят на РП – Оряхово поддържа обвинението така, както е предявено,
като намира същото за доказано по безспорен и несъмнен начин. Пледира на
подсъдимия да се наложи наказание в размер на „Лишаване от свобода“ за срок от
6 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК същото да бъде отложено за срок
от 3 години.
При преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Свидетелят
И.С.М.,***, е родом от с. Остров, обл. Враца. Същият е далечен роднина с обв. Р.Р.И.,***
и майката на пострадалото лице – Гена Маринова.
Последната е възрастна и самотноживуща, на ул. „Тракия“ №24, поради
което св. М. често посещавал населеното
място. На същата улица живеел и обвиняемият И..
През лятото на 2017
година, пострадалият ангажирал своят роднина – обв. Р.И., да извърши определена работа в дворното място на ул.
„Тракия“ №24. Вечерта, на неустановена дата, в края на м.юли или началото на м.
август 2017 г., лицата седнали, за да се почерпят за свършената работа. Под
влияние на употребения алкохол, св. М. и обв. И. се скарали. Обвиняемото лице
си тръгнало, като вечерта минала без сериозни инциденти.
На
28.08.2017 година, около 17:00 часа, св. И.М. ***, където лицето извършвало
ремонт на наследствения си имот. Пострадалият разтоварил багажа в частния дом, след което се качило на лекия
си автомобил – марка „Ауди“, модел „А6“ с Рег. № ВР 19 95 ВТ и се отправило към
центъра на селото, за да си купи цигари.
Тъй като било горещо, св. М. свалил стъклото на автомобила си, поставил лявата си ръка на него и потеглил
бавно към центъра на селото.
По
същото време, обв. Р.И. пазарувал от хранителен магазин, находящ се в центъра на с. Остров, обл. Враца. Тъй като
лицето напазарувало повече стоки, то той се обадил на своя брат – на св. И.Р.И.
и го помолил да му помогне в пренасянето на вещите до дома му. Последният се
съгласил, като се отправил към магазина ведно с управлявания от него велосипед.
Натоварили покупките на колелото, след което се отправили пеша към Влашката
махала, където живеел както извършителят, така и пострадалият. Около 19:00
часа, по ул. „Тракия“, св. И.М. се задал срещу
обв. Р.И. и св. И.И.. Лицата се движели срещуположно. Като наближил лицата, пострадалият намалил скоростта си на движение и спрял, но
без да изгаси двигателя на автомобила си, тъй като имал намерение да изяснят
отношенията си с подсъдимия И.. Свидетелят отворил прозореца на шофьорската
врата на автомобила си и се подпрял с лявата си ръка на него. В този момент обв. Р.И.,
приближавайки към автомобила извадил от
джоба на панталона си пистолет, като доближил св. М. опрял дулото на пистолета
в лявото му рамо и произвел изстрел от упор. Свидетелят чул силен гръм и усетил силна болка в областта на лявото си
рамо. Същевременно в купето на автомобила се разпространил гъст и задушлив газ.
Св. М. се уплашил от случилото се, и веднага потеглил с автомобила си за да се
отдалечи от мястото където останал подсъдимия и брат му. По време на движение
пострадалият погледнал към ръката си, и видял, че ръкавът на тениската му е
разкъсана, а на мястото където бил прострелян има малка рана с кръгла форма,
леко кървяща. Уплашен за живота си, св. М. незабавно се отправил към сградата
на РУ – Оряхово, където потърсил помощ и подал сигнал за извършеното спрямо
него посегателство. По пътя към полицейското управление, пострадалият се обадил
на св. С.Т.К. и на св. Л.Д.Б., разказал
им какво му се е случило и ги помолил да го придружат до болницата в гр.Оряхово,
където да му окажат медицинска помощ. По това време двамата свидетели се
намирали в с. Бутан, от където потеглили незабавно към гр. Оряхово. Срещнали се
с М. пред сградата на РУ – Оряхово, след което заедно с М. отишли в ФСМП
гр.Оряхово, където същият бил прегледан и му била оказана медицинска помощ. Пострадалия
бил много уплашен, стресиран и шокиран от случилото се. Обяснил че не е очаквал
подсъдимия да стреля по него.
С
протокол за доброволно предаване от 28.08.2017г. подсъдимия е предал в сградата
на РУ-Оряхово 1 бр.прашка, дървена, с два сиви на цвят гумени ластика, в единия
край закрепени за дървото посредством бял конец, а в другия край закрепени за
кожа посредством бял конец, за която вписал саморъчно, че на 28.08.2017г. около
19.00 часа е изстрелял с нея един камък
по св. И.М.
По
делото е назначена и изслушана комплексна съдебна психолого-психиатрична
експертиза на освидетелствания И.С.М.,***.
От заключението на вещите лица е видно, че
пострадалият е могъл да разбира противоправните действия, извършени
спрямо него, както и да дава достоверния
показания относно фактите и обстоятелствата, които са му станали
достояние. Като пряк причинен резултат
от деянието, извършено на 28.08.2017 година,
пострадалият И.С.М.,***, е
преживял психогенна реакция, която е с временен и обратим характер. Вещите лица
са категорични, че св. И.М. е възприел
извършеното спрямо него деяние – прострелване с пистолет, като реална и
осъществима заплаха за неговия живот и здраве.
Назначена
и изготвена е съдебно-медицинска експертиза. От заключението на вещото лице е
видно, че при освидетелстването на
лицето е установена рана с диаметър около 0.5 -0.7 см в областта на ляво рамо с наличие на „минус
тъкан“ и зона на сътресение около раната. По механизъм раната отговаря да е
получена в резултат на проектил с ниска
скорост и притежаващ ниска кинетична енергия / с вероятна употреба на пневматично оръжие/. В заключение вещото лице
е приело ,че се касае за причинено разстройство на здравето, временно и
неопасно за живота с оздравителен процес около три седмици.
На
28.08.2017 година, са иззети обтривки от ръцете на лицето Р.Р.И.,***. С Протокол №75/03.10.2017 година на „БНТЛ“
при ОД на МВР, гр. Враца, е извършено
химическо изследване на обтривките от ръцете на обвиняемото лице. От
заключението на вещото лице е видно, че не се е установило наличие на
неизгорели барутни частици.
Съгласно заключението на
извършената допълнителна съдебно-медицинска експертиза в резултат на
допълнително представените документи, извършения преглед и съответния научен
анализ вещото лице е приело че причинените увреждания на пострадалия И.М. са в
резултат от действието на предмет с ниска маса, малък размер и притежаващ
достатъчна кинетична енергия, който предмет е възможно да е приведен в движение
(изстрелян), както от пневматично оръжие, така и от ластична „прашка“.
По делото е назначена тройна комплексна балистична и
съдебно-медицинска експертиза.
В заключението си вещите лица сочат, че с след
проведена експериментална стрелба с газ-сигнален пистолет, пневматична пушка и
прашка по фибран са установили, че телесното увреждане причинено на пострадалия
И.С.М. е възможно да бъде получено при „стрелба“ със саморъчно изработената
прашка, приобщена по делото, от разстояние 1,0 мм.
В съдебно заседание вещото лице Н.В. *** заявява, че
при извършване на екпериментите вещите лица са
изключили възможността нараняването да
бъде получено от пневматично оръжие, тъй като пораженията по използвания фибран
след произвеждане на изстрел с пневматично оръжие са били по големи по
отношение на тъканта, респ. считат че при нараняване на човешката тъкан биха
били по – големи от описаното нараняване в медицинската документация на
пострадалия М.. Вещите лица сочат, че при използване на пневматичното оръжие
задължително ще има отвор, ако има тениска, каквито са сведенията. При
пневматичното оръжие няма да има обгаряния. Отворът ще бъде много малък, ще
бъде около 5 мм.
Извършена е и повторна комплексна съдебно-балистична
и съдебно-медицинска експертиза от експерти от НИК - МВР София и съдебен лекар
– главен асистент от Клиника по съдебна медицина при УМБАЛ „Александровска“,
според която категорично може да се изключи варианта, при който реализирането
нараняване на пострадалия да е причинено при стрелба с приобщената по делото
саморъчно изработена прашка от каквото и да било разстояние, независимо от вида
на изстреляния снаряд. Нараняване с характеристики подобни на описаните в
първоначалната съдебно-медицинска експертиза е възможно да се получи от
пневматично оръжие с по-висока мощно от наличните в НИК-МВР пневматични
пистолети, но тогава не биха се получили описаните в част от свидетелските
показания опушване и нагар върху тениската, както и споменатото от пострадалия
„залютяване“ на очите му. Нараняването е възможно да се получи при изстрел със
стандартно сигнално-газово оръжие и халостни или газови патрони при
демонстирана преграда от цевта и поставен твърд снаряд в нея при недобро
уплътнение спрямо вътрешния диаметър на цевта и/или с малък цевен пробег.
Нараняването е възможно да се получи и от друго нестандартно, преработено или
саморъчно изработено стрелящо устройство, при което изстреляното твърдо тяло
има ниска кинетична енергия, позволяваща му да наруши целостта на кожата, но не
достатъчно, за да проникне в подлежащите меки тъкани. Категорично може да се
изключи варианта, при който нараняването на пострадалия И.С.М. е получено при
изстрел от упор със стандартно сигнално-газово оръжие и халосни или газови
патрони.
В
съдебно заседание вещото лице М.Г. – съдебен лекар заявява, че гласните
доказателства, макар и противоречиви, насочват към извода, че веднага след
реализиране на това нараняване, то не е възприето като опасно от самия
пострадал. Той е преценил, че не се намира в опасност за здравето си, не е
предприел някакви спешни действия строго по отношение на здравето си. Описал е
разкъсване на тениската, описал е, че раната много слабо и въобще не е кървяла.
В крайна сметка тези данни налагат извода, че е налице проектил. Нараняването е
причинено с проектил. Поради това, че раната е с овална форма, дава основания
за извода, че проектилът е бил с правна
геометрична форма, т.е. не е бил случаен предмет от рода на камъче, но за да се
образува подобна рана е необходимо проектилът да има добре обособена
въздействаща плоскост с добре очертани ръбове. В противен случай няма да може
да се образува такова нараняване каквото е описано - рана с овална форма и със
смачкано дъно. Всякаква друга форма различна от въздействаща плоскост с добре
очертани ръбове би причинила нараняване евентуално, което ще има плавни граници
от травмирана към запазена тъкан. Фактът, че се описва рана с такава форма,
значи че има плоскост очертана от изразен ръб. Твърди, че тъй като раната не е
кървяла особено, това налага извода, че не са били засегнати големи кръвоносни
съдове и раната е ангажирала кожа, евентуално част от подкожието. Необходимо е
проектилът да има очертана фасада въздействаща, но той е действал само на нИ.кожа,
което означава, че кинетичната му енергия не е била такава, че да навлезе
по-дълбоко в меките тъкани на тялото. Движението на проектила може да бъде
придадено от барутни газове. Може да бъде придадено и от сгъстен въздух в
резултат на сгъстено бутало от пружина. При първоначалната комплексна съдебно-медицинска
и балистична експертиза е използван за
подложка фибран, който вещите лица сочат, че няма нищо общо като текстура и като
консистенция с човешката тъкан или животинската. Оттам и резултатите, които се
наблюдават са доста нереалистични. В повторната експертиза е използвана
животинска материя, с кожа и при редицата експерименти, които провели се
оказало, че действително не е много лесно да се нарани и текстилната материя, а
и самата кожа с импровизирани средства за изстрелване на проектила. В резултат
на експериментите вещите лица категорично отхвърлят варианта, при които какъвто и да било
проектил за изстрел с предадената от подсъдимия саморъчно изработена прашка,
тъй като независимо от разстоянието, скоростта която се придава на различните проектили е
недостатъчна, за да се разкъса текстилната материя и под нея да се разкъса
биологичната материя - кожата и меките тъкани. Изводите на вещите лица са, че с
устройства като пневматични или огнестрелни
оръжия, съществува практическа и теоретична възможност да се получи
много по-дълбоко нараняване от така описаното. След като нараняването е описано
само на кожа и частично подкожие, слабо кървящо, очевидно, че има устройство
задвижващо проектила, което не му е
придало висока скорост, но по-висока от ако е било изстреляно с прашката.
Причината за такава скорост може да бъде просто пневматично оръжие с по слаба
енергия на изстрел или огнестрелно, при което има някакво несъответствие между целта и проектила, т.е. проектилът е
по-малък, което позволява разширяващите барутни газове да минават покрай него и
зад него, избутвайки го, без възможност за уплътняване. Експериментите
доказали, че вариантите за причиняване на нараняването на пострадалия се
концентрират около пневматично оръжие, което поначало не е особено мощно, или
огнестрелно оръжие, в което е сложен нестандартен проектил. Упорът означава, че
действително дулото е влязло в контакт с мишената, в случая с кожата, с
повърхността на тялото. Вещите лица заявяват, че може да се направи извода, най
вероятно пистолетът с който е стрелял подсъдимия по пострадалия е било
пневматично оръжие, тъй като раната няма нагар. Огнестрелните оръжия правят
нагар при порядъка от сантиметри. Зацапването по тениската на пострадалия със
сиво-черен цвят при пневматичното оръжие е възможно да бъде получено, защото на
практика проектилът, който преминава през целта на оръжието, оставя покрай себе
си и зад себе си разпрашена материя.
В
показанията си дадени в досъдебната и съдебното фаза подсъдимия твърди че на
28.08.2017г. около 19.00 часа в с.Остров стрелял по пострадалия с прашката
която доброволно предал на органите на полицията от разстояние 1 метър, като
отрича да е стрелял с пистолет по него. Неговите показания се подкрепят
единствено от показанията на св. И.Р.И. – брат на подсъдимия, който съдът не
кредитира тъй като същите се опровергават от останалите по делото гласни
доказателства – показанията на св. И.М., св.
С.Т.К. и на св. Л.Д.Б., както и от заключенията на вещите лица по изслушаните
съдебно медицинската експертиза и и първоначална и повторна комплексна съдебно
медицинска и балистична експертиза.
Тази фактическа обстановка съдът намира за
установена от всички събрани по делото доказателства, съдържащи се в
обясненията на подсъдимия, свидетелските показания, както и от приложените по делото
доказателства и доказателствени средства.
Подсъдимия Р.Р.И.
е осъществил състава на
престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК – за това, че на 28.08.2017
г. около 19:00 ч. в с. Остров, обл. Враца, по ул. „Тракия“, се е заканил с
убийство на И.С.М. ***, като е насочил оръжие – пистолет към лявото рамо на И.С.М.
и е произвел изстрел и това заканване би могло да възбуди основателен страх от
осъществяването му.
Доказателствата за това са безспорни, категорични и
изключват както възможността подс.И. да не е произвел изстрела, така също и
възможността този изстрел да е произведен с прашка или пострадалият да се е самонаранил. Във
всички случаи произвеждането на изстрела е форма на затвърждаване на вече възбудения страх,
въпреки, че за съставомерността на престъплението изобщо не е необходим и подобен елемент от обективна
страна. Това е така, защото това престъпление е довършено когато самата закана
е създала възможността да възбуди основателен страх у пострадалия, без да е
необходимо такъв страх да е възбуден. Съдът изцяло кредитира показанията на
пострадалия М.. Тези показания са изключително подробни, детайлни и в
най-голяма последователност описват както отношенията между подсъдимия и него,
предхождащи конфликта, така и самото
извършване на престъплението. От тях става ясно как подс.И. го е заплашил, че
ще го гръмне,като приближавайки се към автомобила му е извадил и насочил
пистолет към него, която заплаха към този момент пострадалият не е възприел
сериозно, защото до този момент не го е виждал с оръжие. Веднага след това
подс.И. е доближил пострадалия М., който седял на шофьорското място в
автомобила си и през отворения прозорец на шофьорската врата насочвайки
неустановения пистолет към лявото му рамо е произвел изстрел, който М. който
първоначално усетил как нещо го е ударило в лявото рамо и почуствал болка. В този момент М. възприел насочения пистолет от подсъдимия към
него, като заплаха за живота си и веднага потеглил с автомобила си за да
избегне тази опасност.
Това в най-голяма степен се подчертава и засилва от
произведения изстрел. Насочването на пистолета и произведения изстрел в
областта на лявото рамо на М. са показателни по отношение на това подс.И. да
съзнава съдържанието на отправяната закана и факта, че тя достига до съзнанието
на заплашения – в максимална степен това се установява от уплахата и страхът за
живота му, който започва да изпитва. Подс.И. също така е съзнавал, че св.М. я
възприема, като действителна заплаха и е било достатъчно същата да възбуди
основателен страх от осъществяването й. Отделно от това същата по изключително
радикален начин е била затвърдена с произвеждането на изстрел към него, който
му причинява телесно увреждане.
Въпреки, че за съставомерността на деянието по
чл.144 ал.3 от НК не е необходимо основателният страх за осъществяването да
бъде реален (осъществен), а само е от естество да възбуди такъв страх в случая
съдът намира, че такъв страх
действително е възникнал в св.Иво М., т.е. подс.И. в голяма степен е надхвърлил
с деятелността си предвидените от състава обективни признаци на престъплението.
Това се доказва от поведението на този свидетел, което е възприето непосредствено
след деянието от свидетелите св. С.Т.К. и на св. Л.Д.Б.. И двамата са възприели
както физическото, така и душевното състояние на св.М. непосредствено след
самото извършване на престъплението – от показанията им в съдебно заседание
става ясно, че пострадалият е бил притеснен, и бил прострелян в областта на лявото
рамо, като по левия ръкав на тениската с която бил облечен имало дупка с сиво
черни зацапвания, като обгоряло, а под дупката на ръката му в областта на
лявото му рамо имало рана с диаметър около 1 см., посочил оръжието с което бил
прострелян – пистолет, както и извършителя Р.Р.И. (подсъдимия). Двамата
свидетели категорично заявяват, че непосредствено деянието пострадалия М. бил много стресиран,
потресен и уплашен от случилото се с него.
Основното възражение, което прави защитата, се
свежда до оспорване на начина на извършване на деянието. В частност се навеждат
доводи ,че по ръцете на подс.И. не е имало следи от изстрел и също така, че на
причиняване на телесните увреждания на св.М. е имало само един свидетел-очевидец
брата на подсъдимия И.И. и в такъв смисъл се иска същият да бъде оправдан. Тези
възражения са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
От заключенията на назначените по делото химически
експертизи се установява,че от взетите обтривки от ръцете на подсъдимия няма
наличие на неизгорели барутни частици. На първо място от събраните по делото
доказателства се налагат категоричните и
безспорни изводи, че от една страна именно подс.И. е произвел изстрел
срещу св.И.. Очевидно е по делото, а и не се твърди от защитата, че когато св.М.
е спрял с автомобила си и е отворил прозореца на колата си за да разговаря с
подсъдимия И. той не е имал такова нараняване в областта на лявото рамо. В този
смисъл е изключена всякаква друга възможност – нараняването да е причинено от трето лице или пък самият пострадал
да се е самонаранил.Пистолетът, с който е извършено деянието (пневматичен ) е
възприет както от пострадалия непосредствено след това. Двамата свидетели
Буренска и Кънчев, също твърдят, че М. им се оплакал, че подсъдимият го е прострелял
в лявото рамо с пистолет, което и двамата възприели непосредствено след
деянието пред сградата на РУ Оряхово, където пострадалия потърсил закрила. От
заключението на назначената по делото Комплексни експертизи и СМЕ се изключва
всякакъв друг механизъм на това увреждане извън пневматично оръжие
Косвено тази
теза се потвърждава дори от обясненията на подс.И., в които той признава са се
срещнали с подсъдимия, който спрял с автомобила си, отворил прозореца на
шофьорската врата и той го наранил в лявото рамо. Съдът не кредитира обясненията
на И. в частта, в която същият отрича да е произвел на изстрел с пистолет в лявото му
рамо и ги намира за израз на защитна теза. В такъв смисъл съдът изцяло
възприема показанията на пострадалия, като последователни, логични, обосновани
и подкрепени от всички други събрани по делото доказателства. Тази убеденост не
се разколебава и от неналичието на следи от изстрел върху ръцете му,
включително и неоткриването на оръжието,
с което е произведен изстрела, въпреки извършената полицейска проверка в домът
на подсъдимия. От една страна деянието е станало около 19,00 часа на 28.08.2017г.,
а от друга видно от протокола полицейска проверка е извършена в 22.00 часа,т.е.
около 5 часа след деянието. Съдът намира, че това е предостатъчен срок както за
укриване на оръжието, така също и за почистване на ръцете на подс.И. с цел
заличаване следите от изстрела, като една от възможните причини за отрицателен
резултат на химическата експертиза.
Другите възможни причини също намират своя отговор в разпита на вещото
лице, изготвило химическата експертиза в
съдебно заседание: вероятността от пневматично оръжие да останат частици не
съществува в сравнение с огнестрелно. От тази гледна точка обобщено погледнати
заключенията на различните експертизи – медицинската и химическите не само, че
не отхвърлят възможността нараняването на св.М.
да е от проектил, а напротив дори хипотетично изключват възможността
това да е станало по друг начин. По същата
причина и неоткриването на такива
частици ръцете на подс.И. и неоткриване на оръжието, не може да послужи и за
основание за отпадане на отговорността му (оправдаващо доказателство по смисъла
на чл.107 ал.3 пр.2 от НПК), както от произвеждане на изстрел по рамото на св.М.,
а оттам и за авторството на престъплението, в което е обвинен.
От субективна страна подс.Р.Р.И. е извършил престъплението с пряк умисъл, като
е съзнавал, че се заканва с убийство – съзнавал е съдържанието на отправените
от него закани към пострадалия и е съзнавал, че тази закана се възприема от
него като действителна заплаха за неговата личност, тъй като действията му - опиране
на пистолет към тялото на пострадалия, като кулминацията на тази закана е била
произвеждането на изстрел в областта на лявото му рамо. Това бил и целеният от
него резултат – да възбуди основателен страх у св.М. за живота му, което и станало.
Интелектуалната страна на умисъла му е обхващала тези му представи и същият е искал настъпването на
общественоопасните последици от деянието си.
Въз основа на изложеното подсъдимият следва да бъде
признат за виновен и да му бъде наложено наказание.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе
предвид причините за извършване на деянието, степента на обществена опасност
както на престъплението, така и на конкретно извършеното деяние, участието на
подсъдимия в него, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и данните
за личността му.
С оглед определяне вида и размера на наказанието,
съдът отчете, че престъплението „ закана с убийство „ е считано като такова със
завишена степен на обществена опасност, с оглед обекта на защита. Наказателноправните
норми, уреждащи това престъпление защитават обществените отношения свързани с
личната свобода на гражданите.На следващо място съдът прецени степента на
обществена опасност на настоящето престъпление, като отчете, че същата е по –
висока от характерната за този вид престъпления.
За деянието по чл.144, ал.3 от НК извършено от И.,
наказанието предвидено в посочения текст е лишаване от свобода до 6 години.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия Р.Р.И.,
съдът прие, че наказанието следва да се определи при условията на чл.54 от НК,
при наличие на превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно -
причините и мотивите за извършване на деянието, ниската степен на обществена
опасност на деца, чисто съдебно минало, предвид настъпилата реабилитация,
зрялата му възраст, отличното му процесуално поведение.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете -
произвеждането на изстрел в областта на лявото рамо на пострадалия. Последното
действие излиза извън нуждите на квалификацията, тъй като престъплението вече е
било довършено с насочването на пистолета към тялото му. Въпреки че,
причиненото увреждане не е тежка или средна телесна повреда, а лека, във всички
случаи същото е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота
на пострадалия и същевременно е довело и до силен страх и стрес у него.
Във всички случаи така реализираното от подс.И.
деяние следва да се преценява като такова с по – висока степен на обществена
опасност спрямо обичайните от този вид. Тази обществена опасност се изразява в
причиняване на телесно увреждане на св.М..
По тези съображения съдът наложи на подсъдимия, на
основание чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК вр. чл. 54 от НК наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 6 /ШЕСТ/
МЕСЕЦА
С личността
на подсъдимия И., видът и размера на наложеното наказание и обстоятелството, че
за поправянето и превъзпитанието му не е
необходимо да изтърпи ефективно определеното му наказание, на осн. чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на същото за изпитателен срок от три години.
Така наложеното наказание, съдът намира, че е от вид
и характер, да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – както
по отношение на подсъдимия, който да превъзпита към спазване занапред на
законите и установеният в страната правов ред, така и по отношение на
останалите членове на обществото, като им въздейства възпитателно и
предупредително.
На основание чл. 189 НПК съдът възложи на подсъдимия
Р.Р.И. направените по делото разноски.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия :