Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1871 24.11.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, първи състав, в публичното заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: К. Линова
Като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1690 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба от В.С.З., с адрес: ***, чрез упълномощен процесуален представител, против Заповед № 1582 от 18.06.2021г., на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която се прекратява служебното правоотношение между жалбоподателя и Фонда, на основание чл.107, ал.1, т.5 и чл.108 от ЗДСл. Сочи се, че към момента на прекратяване правоотношението, оспорващата страна е заемала длъжността „Директор“, с ранг IV-ти старши на Областна дирекция- Бургас на ДФЗ, а правоотношението е прекратено, считано от 21.06.2021г. Според жалбоподателя заповедта е незаконосъобразна, поради неспазване на установената форма и противоречие с материалноправни разпоредби. В резюме, доводите на жалбоподателя са следните: В.З. заемала длъжността „Директор“, с ранг IV-ти старши на Областна дирекция- Бургас на ДФЗ до постановяване на оспорената заповед. Притежава образователно-квалификационна степен „магистър“, със специалност „Агробизнес“ и професионална квалификация „Агроном“, съответно степен „магистър“, със специалност „Стопанско управление“, съответно профасеонална квалификация „Магистър по стопанско управление“, а също така и образователна степен „бакалавър“, по специалност „Технология на ферментационните продукти, с професионална квалификация „Инженер по технология на ферментационните продукти“. Годишната оценка за изпълнение на последно заеманата длъжност за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. е „две“, т.е. „изпълнението надвишава изискванията“, а във формуляра е отразена констатация обективираща високо качество на извършваната от ръководния служител работа. На 18.06.2021г., по време на платен отпуск, г-жа З. е извикана в ДФЗ-София, където й е връчена оспорената заповед за прекратяване на сл. правоотношение. Сочи се, че заповедта не отговаря на изискванията на форма, тъй като липсвали фактически обстоятелства, обуславящи наличието на обективна невъзможност служителят да изпълнява задълженията си. Оспорва се и по същество тезата на ответника, че въведеното изискване за притежаване на образователно-квалификационна степен „магистър публични финанси, право“ в „професионална област - икономика, право“, респективно липсата на такава степен съставлява „обективна невъзможност да се изпълняват служебните задължения“, тъй като тази промяна е обусловена изцяло от субективната преценка на органа, което изключва наличието на външни причини за т.нар. обективна невъзможност, независещи от волята му. Изтъква се, че длъжностната характеристика на която се позовава издателят на заповедта не е връчвана на жалбоподателя З., а наред с това не е известно кой, кога и как е утвърдил подобна дл.характеристика. Твърди се, че заповедта страда и от липса на задължителни реквизити, доколкото въобще липсват мотиви съставляващи фактически обстоятелства за подобна обективна невъзможност. Позовава се на чл.14, ал.2, вр. с ал.1 от ЗА, с оглед указанието на нормативната уредба, че изискванията за заемане на длъжност се определят със закон, а в случаят актът определящ минимални изисквания за заемане на длъжността е Класификатора на длъжностите в администрацията, приет с Постановление на Министерския съвет на Република България № 129 от 26.06.2012г. / за краткост Класификатора/, последно изменение, обн. в ДВ, бр.21 от 12.03.2021г., в сила от същата дата. Цитира съдържанието на т.33 от Класификатора ,според които за заемане на процесната длъжност- директор на Областна дирекция в структурата на ДФЗ, според които се изисква степен „магистър“, ранг V-ти старши и професионален опит – 7 години. Ангажира писмени доказателства.
Иска се отмяна на заповедта, като незаконосъобразна и се претендира обезщетение за времето, през което жалбоподателят е била без работа, поради незаконно прекратеното служебно правоотношение, ведно със законната лихва. Иска се да бъде задължен ответника да поправи основанието за прекратяване на служебното правоотношение, вписано в книжката. Претендират се направените по делото разноски.
По отношение на предявения иск за присъждане на обезщетение производството по делото е разделено и е образувано отделно съдебно производство с такъв предмет, поради което тази претенция не е предмет на настоящото дело.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощен адвокат. Поддържа се жалбата и наведените с нея доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и се пледира за цялостна отмяна на оспореният административен акт.
Ответната страна – Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“- гр.София, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представена е административната преписка, свързана с издадената заповед, предмет на оспорване, както и допълнителни писмени доказателства, по искане на жалбоподателя. В писмено становище от упълномощен процесуален представител, обективирано в съпроводителното писмо за изпращане на преписката /л.37-38 и л.68-69 от делото/ се оспорва основателността на жалбата и се иска отхвърляне на оспорването. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед изхода от делото, а в условието на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Административен съд- гр.Бургас, за да се
произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните,
съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт, по съществото си неблагоприятен за нея, т.е. подателят има правен интерес от оспорването й. Относно спазване на срока за обжалване, доколкото оспорената заповед е връчена на датата на издаването й- 18.06.2021г., съгласно текста, съдържащ се в долната лява част на документа /л.5 и л.22 от делото/ същата е депозирана в преклузивния 14-дневен срок за оспорване, тъй като е постъпила в деловодството на съда на 30.06.2021г. Несъмнено, актът подлежи на оспорване пред съда, което е отразено изрично и в самия индивидуален адм. акт, с който се прекратява служебното правоотношение между оспорващата страна и Държавен фонд „Земеделие“ /за краткост Фонда/, представляван от изпълнителния директор. Следователно, налице са всички кумулативно изискуеми предпоставки за ДОПУСТИМОСТ на оспорването.
По фактите:
Съгласно Заповед № 30 от 13.01.2017г.
на ИД на ДФЗ, държавният служител В.З. е преназначена от длъжност „началник на
отдел“ на длъжност „Директор на Областна дирекция-гр.Бургас в ДФЗ“ за
неопределено време, считано от 16.01.2017г.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че със Заповед № 1582 от 18.06.2021г., на основание чл.107, ал.1, т.5 и чл.108 от Закона за държавния служител е прекратено сл. правоотношение на В.З., заемаща към този момент длъжността „Директор“, с ранг IV-ти старши на Областна дирекция- Бургас на ДФЗ, считано от 21.06.2021г.
В обстоятелствената част на заповедта като причини за този резултат се сочи, че съгласно утвърдена длъжностна характеристика за длъжността „Директор на Областна дирекция на ДФЗ- гр.Бургас“ е въведено изискване за образователно-квалификационна степен- „магистър публични финанси, право, професионална област- икономика, право“.
По делото не се спори, че г-жа З. не притежава подобна степен с посочените две специалности „публични финанси“ и „право“.
От представена към преписката длъжностна характеристика, която и е връчена на 02.04.2020г. /л.24-27 от делото/ е видно, че при заемане на процесната ръководна длъжност „Директор на Областна дирекция на ДФЗ- гр.Бургас“ оспорващата е отговаряла на изискванията за заемане на тази длъжност, описани в раздел Х на длъжн. характеристика, т.е. завършено висше образование, с притежавана образователно -квалификационна степен „магистър“ в професионална област: „стопански, социални и правни науки; аграрни науки и ветеринарна медицина; природни науки, математика и информатика; технически науки“, както и изискуемия професионален опит- 7 години.
Не се спори и относно факта, че притежаваната от жалбоподателя образователно степен е в областта на аграрните науки, като притежава и други образователни степени, описани от нея.
При липсата на спор относно факта, че жалбоподателят не притежава степен „магистър публични финанси, право, професионална област- икономика, право“, се спори дали това въведено изискване е законосъобразно или не.
Въз основа на така установените факти и обстоятелства, съдът обосновава следните правни изводи:
На първо място, следва да се отбележи, че издателят на оспореният административен акт е орган по назначението, съгласно чл.10, т.9 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, приет с ПМС № 151 от 16.07.2012г. /обн. в ДВ, бр.55 от 20.07.2012г./. Следователно, изпълнителният директор на ДФЗ е компетентен и да издаде акт за прекратяване на служебното правоотношение с държавните служители на Фонда, каквато несъмнено е била и жалбоподателят З., в качеството на директор на ОД- гр.Бургас на ДФЗ.
По отношение изискуемата форма на административния акт, същият е постановен в писмена форма- Заповед, която съдържа изискуемите реквизити, съгласно чл.59, ал.2 от АПК и указаното в разпоредбата на чл.108, ал.1, изр.2-ро от ЗДСл.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че актът не съдържа фактически обстоятелства, относно наличие на основанието „обективна невъзможност“, тъй като същите са посочени изрично от органа-издател, като „причини за прекратяване на правоотношението“. Отделен е въпроса дали по съществото си тези заявени обстоятелства могат да обосноват наличие на законовата хипотеза за прекратяване на правоотношението при такава обективна невъзможност и покриват законовите изисквания за постановяване на акт, с правно основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл.
Основателни са обаче доводите на оспорващата страна за незаконосъобразност на акта на други основания, като съдът намира, че в случаят, при издаване на процесната заповед за прекратяване на сл.правоотношение са допуснати редица съществени нарушения на производствените правила, принципите на административния процес, обективирани в императивни норми на закона, актът е постановен в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и в разрез със законовите цели. Това е така, поради следното:
Безспорно е по делото, че до 18.06.2021г.
жалбоподателят заема длъжността „директор на Областна дирекция-Бургас в ДФ
„Земеделие“, а съобразно приложената по делото длъжностна характеристика,
връчена на лицето на 02.04.2020г. очевидно е, че същата е отговаряла на
описаните в този документ изисквания за изпълнение на длъжността, включително
относно притежаваните образователна степен „магистър“
и специалност, относима към изброените в раздел Х на тази дл. х-ка науки /л.24-27
от делото/.
Видно от редовно връчената дл. характеристика, същата е утвърдена от Главния секретар на ДФЗ на 01.04.2020г. и се отнася за длъжността „директор“ на Областна дирекция, като е посочено, че тази длъжност е „ръководно ниво ЗВ“, длъжностно ниво 3 в администрацията на Държавен фонд „Земеделие“. На последната страница от документа е обективирано обстоятелството, че е разработена от Петя Иванова, директор на дирекция „Човешки ресурси“, като се съдържа и подпис на съответното длъжностно лице.
Новата длъжностна характеристика, на която се позовава органът в издадената заповед /л.28-31 от делото/ уточнява, че се издава конкретно за длъжността „Директор на Областна дирекция-гр.Бургас в администрацията на ДФ „Земеделие“. Видно от посоченото в раздел Х, като изискване за заемане на длъжността се сочи образователна степен магистър на висше образование в областта на публични финанси, право и професионален опит- 7 години. Утвърдена е от Главния секретар на ДФЗ на 21.06.2021г., а видно от посоченото по-горе е разработена от дирекция „Човешки ресурси“, без да се уточни длъжността и името на лицето, което я е „разработило“. Видно от последния абзац на новата характеристика същата не е връчена на жалбоподателя.
Според чл.13, ал.1 от Закона за
администрацията
„Държавните
служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, заемат длъжности,
чиито наименования се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията. В класификатора се посочват и
разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за
степен на завършено образование и ранг или професионален опит, необходими за
заемането на всяка длъжност, както и видът на правоотношението, по което тя
се заема.
Нито в новата длъжностна характеристика, нито в оспорения адм. акт, нито в други материали по преписката се съдържа описание на причините, поради които се издава такава поредна длъжностна характеристика, при положение, че утвърдената на 01.04.2020г. по отношение на тази длъжност вече е надлежно връчена на адресата.
Следва да се посочи, че съгласно т.33 от действащия към момента и по време на издаване на заповедта Класификатор на длъжностите в администрацията е описано наименованието на длъжността от ниво 3, „ръководно ниво ЗВ“, а именно „Директор на Областна дирекция в Държавен фонд „Земеделие“, като липсва уточняване на населеното място, където е седалището на тази областна дирекция, поради което следва да се приеме, че мястото, където е позиционирано това седалище не е част от наименованието на длъжността или с други думи това обстоятелство не може да послужи като обособяване на отделни длъжности, според населеното място, седалище на дирекцията. Подобно детайлизиране на длъжността, според населеното място, където се намира конкретния областен директор, респективно дирекцията не намира опора в нормативната уредба, при положение, че източникът обективиращ съществуващите в българската администрация длъжности /Класификатора/ не познава подобен критерий на разграничение.
Класификаторът е приет с Постановление на Министерския съвет на Република България № 129 от 26.06.2012г., последно изменение, обн. в ДВ, бр.21 от 12.03.2021г., а видно и от неговото съдържание не са променени минималните изисквания по отношение на образователния ценз /степен/, които да са основание за издаване на последваща дл. характеристика. Изготвянето на такава последваща дл. х-ка очевидно не се основава и на изменение на Устройствения правилник на ДФЗ, публикуван и на интернет-страницата на тази администрация.
Съгласно чл.14, ал.1 от Закона за администрацията „За заемане на определена длъжност в
администрацията са необходими задължителна
минимална степен на завършено образование и професионален опит или ранг.
(2) Основните
изисквания за заемане на длъжност в администрацията се определят със закон.
(3) С устройствения
правилник на съответната администрация могат да се определят и допълнителни
изисквания.
При положение, че нито в закон или подзаконов нормативен
акт се твърди наличие на такова изменение в минималните изисквания за заемане
на длъжността, нито се съдържа подобно основание в действащия Устройствен
правилник остава необосновано издаването на подобен документ въобще.
Наличието на влязла в сила Заповед № 30 от 13.01.2017г. за
преназначаване на В.З. от длъжност „началник на отдел“ на длъжност „Директор на
Областна дирекция-гр.Бургас в ДФЗ /л.23
от делото/, означава, че е налице служебно правоотношение между органа по
назначението- Изпълнителния директор на ДФЗ и държавния служител В.З., което е
придобило СТАБИЛИТЕТ. Последното е основен принцип на служебното
правоотношение, а съгласно чл.81 от Закона за държавния служител, служебното
правоотношение не може да бъде изменяно едностранно, освен в случаите и по реда
предвидени в този закон. Ответникът не се позовава на нито един институт от
действащата нормативна уредба, която му дава право едностранно да измени това
правоотношение, каквото съставлява по своята същност въвеждането на нови
изисквания по отношение научната област на притежаваното от ръководния служител
висше образование. Без да бъде връчена по надлежния ред нова длъжностна
характеристика, органът се позовава на описаното в нея, за да издаде процесната
заповед, с което съществено нарушава правата на държавния служител и опорочава
законосъобразността на крайния си акт. Нещо повече, новата дл. характеристика
не се основана на законова норма или на указание от приложимия Устройствен
правилник на тази администрация, нито са описани причините за издаване, при
положение, че както вече бе отбелязано, населеното място, където е
позиционирана съответната областна дирекция не е част от наименованието на
длъжността и според действащия Класификатор на длъжностите в администрацията.
Вярно е, че съгласно чл.24, т.6 от Устройствения правилник
на ДФЗ обособената като част от общата администрация Дирекция „Човешки ресурси“
организира разработването и
актуализирането на длъжностните характеристики на служителите във фонда“ Обаче,
за разлика от връчената по надлежния ред дл. х-ка от 01.04.2020г., разработена
от Директора на Дирекция „ЧР“- г-жа Петя Иванова, новата дл. х-ка не съдържа
името, нито длъжността на служителя, който е разработил тази нова версия на
документа, поради което авторът на новата версия остава анонимен и не може да
се обоснове извод за спазване на посочената разпоредба от устройствения правилник,
след като не е ясно кое лице е „разработило“ този вариант на документа.
Съгласно чл.8.(1) от Наредбата
за длъжностните характеристики на държавните служители „ Изменение
на длъжностните характеристики
може да се извършва по инициатива на звеното по човешки ресурси или на преките
ръководители при:
1.
настъпили промени в характера и
организацията на работата;
2.
изменения във функциите на звеното, регламентирани с устройствения правилник на
администрацията;
3.
въвеждане на нови стандарти, модели и/или технологии за
осъществяване на определени административни дейности или работни процеси;
4.
предписания от контролни органи.
(2) В
едномесечен срок от настъпилите промени по ал. 1 се разработва и утвърждава
проект на изменената длъжностна характеристика.
(3)
Екземпляр от утвърдената длъжностна характеристика се връчва на служителя,
заемащ длъжността, и се подписва от него.
В случаят, подобни инициативи не са установени от
материалите по преписката, нито са посочени основания за настъпили промени,
съответно от какво естество са тези промени, като дори не се твърдят такива. В
становището си по делото /л.68-69 от
делото/ органът сочи, че „абсолютно в правомощията на
изпълнителния директор на ДФЗ е да преценява какво трябва да е професионалното
направление за прецизно изпълнение на заеманата длъжност“. Това обаче не означава, че не следва да се
спазят горните условия за промяна на длъжностната характеристика, указани от
действащата нормативна уредба, а подобни факти обосноваващи промяната дори не
се твърдят от ответната страна.
Дори да се приеме, че е имало обоснована необходимост от
издаване нова версия на длъжностната характеристика, респективно от въвеждане
на други изисквания по отношение на лицата заемащи тази длъжност противоречи на
всякаква логика издаване на заповед за прекратяване правоотношението на
18.06.2021г., при липсата на утвърдена към този момент нова длъжностна
характеристика, на която се позовава ответния орган. Независимо, че
прекратяването на служебното правоотношение е считано от 21.06.2021г. не би
могло обективно да се издаде такава заповед на 18.06.2021г., въз основа на
несъществуващ към момента на изготвянето документ, след като не е утвърден от
органа по назначението на 18.06.2021г. още повече, че не се и твърди новата
версия да е била връчена въобще на жалбоподателя, нито се установява подобен
факт от материалите по преписката.
Отделно
от изложеното, в съдебната практика
константно се приема, че за да е налице обективна невъзможност, по смисъла на
чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия:
1. да е създадена нова фактическа
обстановка;
2. същата да води до невъзможност
служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и
3. причините за тази невъзможност да не
зависят от волята на страните в правоотношението.
В случаят, посочените от органа по назначаване фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си, поради промяна в изискванията за заемане на длъжността, защото промените са извършени по изрично волеизявление на органа по назначение, материализирано в утвърдената длъжностна характеристика. В този смисъл са указанията в Решение № 15705 от 17.12.2020г. по адм. дело № 11818 от 2020г. на ВАС на РБ и много други.
Излагайки тезата, че е налице обективна невъзможност на служителя да изпълнява задълженията си, всъщност органът едностранно е изменил съществено стабилизираното служебно правоотношение вменявайки различни минимални изисквания за заемане на длъжността, по смисъла на чл.7, ал.1, т.6 от ЗДСл досежно промяна на научните области, в които служителят следва да притежава образователна степен „магистър“ по един недопустим начин, като се позовава на неутвърдена към момента на издаване заповедта дл. х-ка, която не е и връчена по надлежния ред на служителя. Тези нови изисквания не се основават на изменение на приложимите нормативни актове, вкл. на устройствения правилник, а на произволно посочване на научни области, в които служителят следва да е завършил образование. Този извод се обосновава и от представените по делото още 4 бр. характеристики на лица заемащи аналогична длъжност в ОД-гр.Хасково, Видин, Кърджали и Смолян /л.73 и сл./. Видно от обективираните в тях изисквания, са посочени различни професионални области, в които следва да притежава висше образование съответният ръководен служител, а подобно изискване за образование в областта на „публични финанси“ се съдържа само в характеристиката за директор на ОД-гр.Бургас. Прави впечатление, че в останалите случаи продължава да бъде достатъчно и притежавано образование в областта на аграрните науки, каквото жалбоподателят безспорно притежава, а тази научна област е изключена в актуализираната дл. х-ка на директора на ОД- гр.Бургас.
При тези констатации, издадената заповед е материално и процесуално незаконосъобразна, противоречаща на законовите цели и принципите на административния процес. За една и съща длъжност /директор на ОД/, органът въвежда различни минимални изисквания за заемане /при различните областни дирекции/, без нормативно основание за променените изисквания, при наличие на стабилизирано служебно правоотношение, при превратно позоваване на хипотеза за едностранно прекратяване на правоотношението, която не кореспондира на заявените обстоятелства и не може да обоснове хипотезата на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл.
По този начин, издадената заповед противоречи и на принципа на равенство, съгласно чл.8 от АПК, тъй като за лица заемащи една и съща длъжност се поставят различни изисквания за научна област на завършено образование и то постфактум, след встъпване в длъжност на съответния директор на ОД-гр.Бургас.
Заповедта противоречи и на принципа на чл.13 от АПК за последователност и предвидимост след като не са огласени своевременно и публично критериите за променените изисквания, при наличие на стабилизирано правоотношение, основавайки се на неутвърдена към момента на издаване заповедта дл. х-ка, разработена от анонимно лице, без да е връчена на адресата. Вярно е, че органът упражнява правомощията си в условията на оперативна самостоятелност, но законът го задължава и в тези случаи да се спазват посочените основни принципи на процеса, които в процесният случай са погазени.
Обобщено, жалбата срещу процесния административен акт е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена, респективно Заповед № 1582 от 18.06.2021г., с която е прекратено правоотношението на жалбоподателя е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Съгласно чл.123, ал.1 от ЗДСл „Когато актът за прекратяването на служебното правоотношение бъде отменен от органа по назначаването или от съда, или бъде поправено основанието за прекратяване на служебното правоотношение, настъпилата промяна се вписва в служебната книжка на държавния служител.“
(2) Вписването в служебната книжка се извършва служебно.“ Следователно, към настоящият момент съдът не може да задължава органът да вписва промяната в служебната книжка след като самият законодател го е вменил в задължение на администрацията. Само при неизпълнение на това изискване, след евентуално влизане в сила на настоящия съдебен акт, за жалбоподателя възниква възможност да инициира производство с такъв предмет.
При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, включващи платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящата инстанция в размер на 500 лева, съобразно приложените по делото доказателства и въз основа на своевременно направеното искане на страната, която сума следва да бъде платена от ДФ „Земеделие“.
Мотивиран от изложеното, на основани чл.172, ал.2, вр. ал.1 от АПК, Бургаският административен съд, първи състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 1582 от 18.06.2021г., на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която се прекратява служебното правоотношение с В.С.З., на длъжност „Директор“, с ранг IV-ти старши на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр.Бургас, считано от 21.06.2021г., на основание чл.107, ал.1, т.5 и чл.108 от ЗДСл, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“-гр.София, да заплати на В.С.З., с адрес: ***, сумата от 500 /петстотин/ лева, направени по делото разноски - платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: