№ 258
гр. Дупница, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20251510200715 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 10405740, издаден от ОДМВР-
Кюстендил, с който на П. М. Ч., с адрес: гр. С., ул."К и М" № ***, с ЕГН **********, на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата, подадена от жалбоподателя се твърди, че ЕФ е незаконосъобразен и
неправилен, тъй като е издаден в нарушение на материалния закон и на процесуалните
правила. Излагат се подробни съображения в тази насока, вкл. относно квалификацията на
нарушението като повторно. Иска се отмяна на ЕФ. Претендират се разноски за адв.
възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и несе
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното
заседание. В молба до съда депозирана от редовно упълномощен юрисконсулт оспорва
жалбата, взема становище по същество за потвърждаване на НП и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.02.2025 г. в 14:54 ч. в населено място - гр. Дупница, общ. Дупница, обл.
Кюстендил, по ул. „Софийско шосе“, при бензиностанция „Еко“ жалбоподателят П. Ч.
1
управлявал собствения си лек автомобил марка и модел „Р.М. с рег.№ ******* при въведено
с ПЗ В-26 ограничение на максимално допустимата скорост на движение в този участък от
пътя - до 40 км/ч. Пътният знак е поставен на пътя преди този пътен участък и със зона на
действие с GPS координати: 42.283130 и 23.125545, до кръговото кръстовище на тази пътна
връзка с главен път Е-79, което е с координати от 42.287199 и 23.122162, а нарушението е
заснето посредством АТСС с координати: 42.28333 и 23.11667. При посоченото въведено с
пътния знак ограничение на скоростта до 40 км/ч, автомобилът, е засечен да се движи със
скорост от 64 км/ч., от която скорост е приспаднат 3 км. толеранс в полза на водача и същата
се зачита като 61 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система
за видеонаблюдение ATTC TFR1-M, с фабр. № 563, и заснето в 14:54:47 часа с клип №
15941. Нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишен срок след
влизане в сила на предходно издаден ЕФ Серия К № 9451938, на 30.01.2025 г. За така
установеното при условията на повторност превишаване на скоростта за движение е издаден
и връчен процесният електронен фиш на жалбоподателя като собственик на автомобила, с
който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на
чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДВП, му е наложено наказание „глоба” в размер на 200,00 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация не
съвпадат изцяло по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото множество, еднопосочни писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: протокол от периодична проверка на техническо устройство и писмо на ГД
„НП“ относно АТСС отговарящи на одобрения тип, протокол за ползване на техническото
средство за контрол на скоростта по чл. 10, ал.1 от Наредбата, справка за връчване на ЕФ,
обратна разписка, справка за плащане и копие на предходен ЕФ Серия К № 9451938, справка
за собственост на МПС, заповеди, протокол за проведено обучение на служителя използвал
АТСС, служебно изисканата справка и графичен материал от Община Дупница за
координатите на местонарушението и разположението му относно пътен знак В-26 (40 км/ч)
и попадането му в границите на населено място, както и от останалите приети по делото
писмени доказателства и вещественото такова - копие на Клип от радар TFR1-M, с фабр. №
563. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат никакви
противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото. Освен
това, при наличието на еднопосочен доказателствен материал, съдът няма задължение да
анализира подробно доказателствената съвкупност, с аргумент a contrario от нормата на чл.
305, ал. 3 от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ-ве районният съд е винаги инстанция по
същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността,
т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалния закон, независимо
от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, за неговия законен
представител, които обстоятелства изобщо не се оспорват в случая; описание на
нарушението, както и информация за мястото на нарушението; нарушените разпоредби;
размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се
установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при
2
спазване на процесуалните правила. Съгласно датата на връчване на същия – 21.07.2025 г.
отразена в приложената справка за връчването му – л. 9 от делото, съдът приема, че жалбата
е подадена в срока за обжалване, поради което е процесуално допустима.
Съдът намира аргументите изложени в жалбата за частично неоснователни поради
следното:
Нарушението на правилата за движение по пътищата е извършено на 12.02.2025 г. С
изменението на ЗДвП, обн. в ДВ бр.54/05.07.2017г. е предвидена възможност за издаване на
електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител, за налагане на
административни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система,
включително мобилно. Горното произтича от тълкуването на разпоредбата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП в контекста на легалната дефиниция по §6, т. 65 от ДР на ЗДвП, според която
автоматизираните технически средства или системи са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗИ, които установяват
и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат
да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган или мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес. Законодателят е въвел изискване за отсъствие на
контролен орган и нарушител само при издаване на електронния фиш, а не при
установяване и заснемане на нарушението. В ТР №1/26.02.2014г. на ВАС по т.д.№1/2013г.
се обсъжда въпроса за липсата на нормативни правила за работа на мобилните системи,
която липса определя съдържанието на задължителните указания на ВАС. Тази липса е
преодоляна с последващо изменение на ЗДвП, обн. ДВ, бр.19/2015г. чрез въвеждане на чл.
165, ал.3 от ЗДвП, по делегация от която норма е приета Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., изм. и доп./.
Посочените нормативни правила, както правилно е подходил АНО, не налагат различен
режим за санкциониране на нарушенията на правилата за движение по пътищата при
използване на стационарни или мобилни АТСС, поради което процесуалният ред за налагане
на наказанието е чрез издаване на електронен фиш по реда на чл. 189, ал. 4-11 от ЗДвП.
Присъствието на контролните органи е с цел въвеждане на техническото средство в работен
режим, без възможност за въздействие върху измерването, регистрирането и записването на
нарушението, която дейност се осъществява изцяло автоматично. Не са представени
доказателства за намеса на контролните органи в процеса на работа на мобилната система. В
този смисъл виж. Решение № 58 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на
Административен съд – Кюстендил, Решение №120/23.05.2018Г. по К.А.Н.Д.№90/2018г.,
Решение № 136 от 12.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 108 / 2018 г. на Административен съд –
Кюстендил; Решение № 206 от 11.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 171 / 2019 г. на
Административен съд – Кюстендил и др. Наред с това оспореният електронен фиш
съдържа лимитативно посочените в чл.189, ал.4, изр.последно от ЗДвП реквизити. Нормата е
специална спрямо общата такава по чл.57, ал.1 от ЗАНН, поради което дерогира
приложението на последната. Няма законодателна непълнота на правната уредба за
съдържанието на фиша, а специална такава. В този см. виж Решение № 58 от 14.02.2019 г.
по к. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение № 71 от
22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 303 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил и др.
Не е дължимо обозначаване на мястото за контрол с ПЗ Е-24, в каквато насока е била
регламентацията на отмения вече чл. 7 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. до отмяната на
нормата, обнародвана в ДВ, бр.6/2018г., в сила от 16.01.2018г. Задължението за обозначаване
с ПЗ Е24 е отпаднало още с изменението на чл.165, ал.2, т.7 и т.8 от ЗДвП, обнародвано в
ДВ, бр54/05.07.2017г. Следователно, с отпадането на изискването в чл. 165, ал.2, т.7 и т.8 от
3
ЗДвП за обозначаване на мястото за контрол с пътен знак, се счита за неприложимо
задължението за това. В този смисъл виж актуалното законодателство /ЗДвП и НАРЕДБА №
8121з-532 от 12.05.2015 г. /, както и Решение № 57 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 27 /
2019 г. на Административен съд – Кюстендил и Решение № 164 от 03.05.2019 г. по к.
адм. н. д. № 116 / 2019 г. на Административен съд - Кюстендил.
Установява се без съмнение от приложените писмени доказателства точно и конкретно
мястото на нарушението, а именно пътен участък в населено място - гр. Дупница, общ.
Дупница, обл. Кюстендил, по ул. „Софийско шосе“, при бензиностанция „Еко“, при въведено
с ПЗ В-26 ограничение на максимално допустимата скорост на движение в този участък от
пътя - до 40 км/ч, като пътният знак е поставен на пътя в единствената посока на движение,
със зона на действие с GPS координати: 42.283130 и 23.125545, до кръговото кръстовище на
тази пътна връзка с главен път Е-79, което е с координати от 42.287199 и 23.122162,
онагледена и на приложения графичен материал представен към справката на Община
Дупница. Установено е също така и преминаването на процесния лек автомобил през този
пътен участък с посочената и отразена на снимковия материал превишена скорост.
От обективна страна е установено явно и несъмнено, че жалбоподателят /доколкото не
е посочено в срок с декларация от него друго физическо лице/ е управлявал описания
подробно лек автомобил "Р. М. " с рег. № ******* негова собственост, на горепосочената
дата и час, в границите на населено място, а именно в гр. Дупница, общ. Дупница, обл.
Кюстендил, по ул. „Софийско шосе“, при бензиностанция „Еко“, като при въведено за този
пътен участък с ПЗ В-26 ограничение на максимално допустимата скорост на движение в
този участък от пътя - до 40 км/ч, автомобилът, е засечен да се движи със скорост от 64
км/ч., от която скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на водача и същата се зачита като
61 км/ч, поради което е налице превишение на максимално допустимата скорост за
движение с 21 км/ч. В тази връзка е представена и служебно изисканата справка от Община
Дупница. Според нея посочените в снимковия материал координати попадат вътре в
границите на действие на посочения пътен знак В-26 (40 км/ч.) и самият пътен участък се
намира вътре в границите на населено място. Всичко това съответства с посоченото място
на нарушението в текста на ЕФ и в приложения протокол за използване на техническото
средство по чл. 10 от Наредбата, съдържащ необходимите задължителни реквизити.
Съдържанието на протокола е проверено от съответното длъжностно лице с положени
имена, дата и подпис от същото. Този извод на съда е изцяло в съответствие с практиката на
касационната съдебна инстанция относно задължителните реквизити на протокола по чл. 10
от Наредбата – виж. Решение № 57 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 27 / 2019 г. на
Административен съд – Кюстендил.
Протоколът, доколкото не е оборен като официален свидетелстващ документ се полза с
материална доказателствена сила и удостоверените с него обстоятелства следва да се
приемат за доказани.
Не е изтекла и предвидената в закона абсолютна давност, която е със срок от 4 години
и 6 месеца от датата на нарушението.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема,
че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП да
съобрази скоростта си на движение с указаната с ПЗ В-26 (40 км/ч). Изпълнителното деяние
от състава на това нарушение е определено като нарушение на просто извършване,
осъществявано чрез противоправно действие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, т.к.
нарушителят като правоспособен водач е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта,
съзнавал е общественоопасните последици, т.е. че застрашава обществените отношения
свързани с безопасността на движението по пътищата, но е неглижирал настъпването на
тези последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от него скорост,
4
независимо от наличието на ограничение на скоростта.
В същото време нарушението безспорно е извършено в едногодишен срок от влизане в
сила на предходно издаден друг ЕФ Серия К с № 9451938, на дата 30.01.2025 г., поради
заплащането му от жалбоподателя, видно от приложените 2 броя разписки - на л. 10 и л. 28
от делото. Въпреки това и на основание чл. 3, ал. 2, вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗАНН към момента
е налице изменение и необходимост от задължително приложение на материалния закон, в
случая по-благоприятната санкционна норма, а именно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, който законов
текст в настоящата си редакция предвижда лимитативно само следните хипотези за
съставомерност при повторност на административни нарушения свързани с превишена
максимално допустима скорост при управление на МПС в населено място, а именно:
„При повторно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок три месеца.“
В случая настоящото нарушение за скорост е квалифицирано правилно и представлява
такова, което подлежи на санкция по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, но не и по цитираните в
новия и приложим като по-благоприятен текст на нормата, на осн. чл. 3, ал.2 от ЗАНН,,
който предвижда по-тежко наказание при повторно извършване единствено и само на
нарушения по чл. 182, ал.1, т. 5 и т. 6 от ЗДвП относно управление на МПС в населено място
с превишена скорост.
Предвиденото административно наказание „глоба” в двоен размер е неприложимо в
хипотезите на нарушения наказуеми по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, поради което и не е
наложено правилно в двоен размер от 200,00 лева, а следва да се определи и наложи в
законоустановения еднократен размер от 100,00 лева, съгласно приложимата законова
разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, доколкото е налице превишаване на скоростта на
движение с 21 километра в час.
Съдът намира, че в процесния случай не се изменят не само съществено, но и изобщо
обстоятелствата относно извършване на нарушението, защото на водача са били вменени
всички факти и съставомерни елементи, които изцяло и идентично покриват хипотезите на
нарушение по чл. 21, ал.2, вр. с ал. 1 от ЗДвП, което следва да подлежи на санкция с оглед
размера на установеното превишение на скоростта (21 км/ч), само по реда на чл. 182, ал. 1, т.
3 от ЗДвП и с глоба в размер на 100,00 лева, вместо при повторност и по реда на чл. 182, ал.
4, вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП, с глоба в двоен размер от 200,00 лева. Тоест фактите и
съставомерните елементи, обосноваващи извършването на нарушението, са вменени на
дееца по изцяло непротиворечив и ясен начин. Ето защо, съдът приема, че е налице само
неправилното им подвеждане под неотносимата и неприложима в случая санкционна норма
– чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Поради това е допустимо то да бъде преквалифицирано в тази му
част, защото предвиденото наказание за управление на МПС в населено място е по-леко
наказуемо от това, за което е бил наказан жалбоподателят с процесния ЕФ, при повторност,
по смисъла на пар. 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, която повторност обективно не е налице след
изменението на закона, който е приложим по реда на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
Не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят не е маловажен и
разкрива типична за вида си обществена опасност с оглед на констатираната превишена
скорост в населено място.
НП следва да бъде изменено в посочените му части и относно размера на наложеното
наказание, по изложените по-горе съображения, като отпадне допълнителния квалифициращ
признак на деянието по чл. 182, ал.4 от ЗДвП - при повторност и се преквалифицира като
такова наказуемо по реда на чл. 182, ал.1, т. 3 от ЗДвП, респ. се намали наложеното
наказание от 200,00 лева на 100,00 лева.
Липсват претенции за разноски от страните, както и представени доказателства за
5
сторени такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. с ал. 7, т. 1 и т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 10405740, издаден от ОДМВР-
Кюстендил, с който на П. М. Ч., с адрес: гр. С., ул." К и М.." № *** с ЕГН **********, на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. с ал. 1 от ЗДвП, като:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението, от такова наказуемо при повторност, по реда на
чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП, в по-леко наказуемо такова по реда на чл. 182, ал. 1,
т. 3 от ЗДвП и на същото основание:
НАМАЛЯВА размера на наложеното му наказание „глоба“ от 200,00 лева, на 100,00
лева.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му, пред Административен съд - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6