Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик, 10,10,18г.

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

              Пазарджишкият  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на двадесет и седми септември  две хиляди и осемнадесета година в състав

                                                          Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

при секретаря Хр. Велчева , като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА нахд № 1161/18 по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството  по реда на чл.63 от ЗАНН.

 Образувано е по жалба на М.ООД-с.М.К., ул. ******, представлявано от А.П.Д. с ЕГН ********** против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 332307-F369236/12,04,18. на директор на Офис/Дирекция/за Обслужване гр. Пазарджик при ТД на НАП Пловдив, с което на дружеството- жалбоподател е наложена на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 500 лв. 

В жалбата се заявяват основания за процесуално-правна и материално-правна незаконосъобразност, поради която се иска отмяна на НП.    

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на дружеството - жалбоподател , като се поддържат същите основания за отмяна на НП.  

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и настоява да се потвърди изцяло атакуваното постановление.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства,  съдът установи:

 Дружеството-жалбоподател „М.“ ООД - с.М.К.е регистрирано и задължено по ЗДДС лице. Предвид това е задължено да подава на основание чл. 125, ал.1 от ЗДДС за всеки данъчен период справка -декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от Закона ( с изключенията предвидени в чл. 159 б). Подаването й е обвързано със срока по чл. 125 , ал. 5 - до 14-то число на месеца, следващ данъчния период , за който се отнасят.

Във връзка с тези задължения на данъчно-задължените лица по ДДС, след изтичане на този срок инспектори от НАП извършват рутинна проверка по спазването им.

Такава била извършена от св. К.- Иванова и същата констатирала, че дружеството- жалбоподател за данъчен период от 01.09.2017 г.- 30,09.2018 година е подало справка -декларация и информацията от отчетните регистри „дневник за покупките" и „дневник за продажбите" в Офис за Обслужване гр. Пазарджик при ТД на НАП Пловдив на 30.09.2017 год. с вх.13001536083/30.03.2018, тоест 5 месеца и 14 дни след изтичане на срока - 16,10,17г..

 Поради това и съставила против дружеството процесния акт, който е надлежно предявен и е връчен препис на упълномощено лице ( виж на л. 20 по делото) . 

          Въз основа на него е издадено и обжалваното НП, с което е наложена на основание чл.179 , ал.1  от ЗДДС имуществена санкция  в размер на 500 лв. 

          Възраженията в процесуален аспект се простират от некоректно посочено основание за съставяне на акта до „объркваща“ правна квалификация. Всички те са неоснователни.

          На първо място невярно е твърдението, че в АУАН се сочи като основание за неговото съставяне чл. 40, ал.2 от ЗАНН.  Няма посочено основание , но тази липса не съставлява порок, който да обосновава съществена процесуална порочност. От една страна защото основанието за съставяне на акта не е негов задължителен реквизит ( чл. 42 ЗАНН). От друга страна от отразеното в самия констативен документ става ясно, че той е съставен в присъствието на свидетел, чието качество ( присъствал при извършване или при установяване на нарушението или само на съставяне на акта) не е уточнено. Това обаче също не засяга в съществена степен процесуалната изправност на акта, тъй като законодателното изискване за присъствието на свидетел при съставяне на акта е евентуално - ако няма такъв( или е в невъзможност), който да е присъствал при извършване или при установяване на нарушението, тогава се изисква свидетел на самото съставяне на акта.  с нормативната рамка по чл. 40, ал.3 и ал.1 от ЗАНН законодателят е заявил ясно категоричното решение винаги да има свидетел на съставяне на акта, като е дал приоритет на онези, които се явяват свидетели на самото нарушение / установяването му и е допуснал при условията на евентуалност и такива, които ще са само свидетели при самото съставяне на документа.В процесния случай актът е съставен в присъствието на поименно посочения свидетел, който го е подписал.

          За съставянето е била отправен покана по електронен път, която е била надлежно получена, предвид изричното признание на дружеството чрез пълномощник си в този смисъл ( л. 38 по делото). След като несъмнено е установено уведомяване на законовия представител на дружеството и същият е имал знание за деня и мястото на съставяне на АУАН , за което е бил поканен, без значение е дали това е станало по нормативно посочени начини. Освен това самият АУАН визира съставяне в присъствие на упълномощено лице - виж акта и пълномощно на л. 20 и което е по-важно -неговото надлежно предявяване, което гарантира възможността да се узнае какво е административно-наказателното обвинение, за да може да се гради защитата против него. Поради това и неправилното отразяване в НП, че актът е съставен в отсъствие на нарушителя, на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН, не води до претендираната заблуда и неяснота относно приложената процедура.

Невярно е и твърдението за неправилна, несъответна на описанието на нарушението,  правна квалификация. Според словната част на констативния и санкционния акт „като регистрирано по ЗДДС лице дружеството не е осигурило подаването на справка-декларация ( СД) в законоустановения срок до 16,10,17г. година за данъчен период от 01.09.2017 година до 30,09.2017 година“. Затова и правилно нарушението, проявено чрез описаното бездействие,        е поставено в нормативната рамка на чл. 125, ал. 1 и 5 от ЗДДС , тъй като ал. 1 предвижда задължението за подаване на СД, а ал. 5 урежда срока, в който следва да се изпълни това задължение. 

Нарушението е описано чрез достатъчни по своя обем и яснота обстоятелства и е получило своята съответна правна квалификация.  То е констатирано в АУАН и е санкционирано чрез НП , които са процесуално изправни.

Наложената имуществена санкция е в минимално предвидения размер и при определянето й е съобразено, че въпреки срока на закъснението, който е 5 месеца и 14 дни липсват произтекли от пропускането му ( макар и нарушението да е формално) негативни последици върху фискалните интереси на държавата. В НП не са обсъждани и дори не са посочени приетите отегчаващи и смекчаващи обстоятелства при индивидуализацията по чл. 27 от ЗАНН, тъй като няма такова изискване към съдържанието на НП предвид чл. 57, ал.1 от ЗАНН.

Направен е изводът, че случаят не следва да се възприема като маловажен и въпреки, че той не е аргументиран, е верен. Нарушения, свързани с навременно предаване на информация  относно ДДС, са били обект на 19 акта и 19 НП против дружеството, което ги обжалва пред РС Пазарджик с оглед служебната справка по информационната база данни. Посочената причина за извършване на нарушението -  „ комуникацията между дружеството и обслужващата счетоводна кантора „ е първо недоказана и второ- дори  и да бе - ирелевантна както относно извода за съставомерност , така и в контекста на ревизията по чл. 27 от ЗАНН доколкото е наложена минимално предвидената имуществена санкция.    

 Като съобрази горното, Съдът прие, че НП е законосъобразно и следва да се потвърди. 

Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд :

Р      Е      Ш      И      :

 

 ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 332307-F369236/12,04,18. на директор на Офис/Дирекция/за Обслужване гр. Пазарджик при ТД на НАП Пловдив, с което на М.ООД-с.М.К., ул. ******, представлявано от А.П.Д., с ЕГН **********, е наложена на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС имуществена санкция  в размер на 500 лв. 

  Решението в частта относно изменението на НП подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: