МОТИВИ към присъда от
26.02.21 г. по НЧХД№77/21 г. на ВРС:
Настоящето съдебно производство е образувано въз основа на тъжба
подадена от П.Ц.Н. *** против З.К.К. *** с повдигнато обвинение за това, че на
19.01.2021 г., в с.****, в нейно присъствие е обидила тъжителката с изразите
„Ти нямаш право да казваш на моето дете нищо. Ти не ставаш да работиш с деца.
Ти и твоето пропаднало училище ми разболяхте детето. Ти ставаш не за учителка,
а за кабаретна певица, която да държи разни работи. Знам, че от предишното ти
училище са те изхвърлили като мръсно коте.”, с които изрази е унизила честта и
достойнството й, като обидата е нанесена публично и в качеството на тъжителката
на длъжностно лице-учител, при и по повод изпълнение на службата й-престъпление
по чл.148, ал.1,т.1 и т.3, вр.чл.146, ал.1 НК.
По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане и граждански иск за
сумата от 2000.00 лв., представляваваща обезщетение за причинените от
престъплението неимуществени вреди. Акцесорен иск по чл.86 ЗЗД не е предявяван
и съответно приеман за съвместно разглеждане.
В съдебно заседание тъжителката лично и с упълномощен повереник-адв.Д.Н.
поддържат частното обвинение без изменения. Въз основа на собствена
интерпретация на събрания по делото доказателствен материал се аргументира
позиция за безусловна доказателствена обезпеченост на обвинителната теза, както
и за съставомерност на извършеното като публична обида. На тази база се отправя
искане за постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимата, с налагане на
съответно наказание и уважаване на гражданския иск „по справедливост”.
Подсъдимата не се признава за виновна и моли да бъде оправдана. Дава
обяснения, с които по същество потвърждава изричането на репликите, посочени в
тъжбата, с мотив за осъществено от тъжителката спрямо детето на подсъдимата
обидно и пренебрежително отношение. Служебният защитник-адв.Г.А. излага
становище за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна,
като въз основа на тези доводи се пледира за цялостно оправдаване на подсъдимата
по частното обвинение.
След преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и
съображенията на страните, съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимата е род.на ****г., с основно образование, неосъждана, с добри
характеристични данни по местоживеене.Същата е семейна и има четири малолетни
деца, едно от които –**** на 10
г. има здравословни проблеми /епилепсия с неуточнен
произход/ и учи в ОУ”****” с.****. В същото училище като учител работи
тъжителката.
На 19.01.21 г. тъжителката придружавала деца в служебен училищен автобус,
пътуващ от с.**** за с.****, между които и детето на подсъдимата-****. По време
на пътуването между тъжителката и детето възникнала словесна разправия, от
която последното се разстроило.При пристигане на автобуса в с.****, детето
слязло от автобуса, където го чакала майка му, както и други родители и веднага
й се е оплакало от поведението на тъжителката в автобуса. На свой ред
афектирана и притеснена от разстроеното състояние на детето си, подсъдимата
потърсила обяснение от тъжителката, но последната й отказала обяснения, под
претекст да се обърне към директора на училището. Ядосана от това й поведение,
подсъдимата започнала да отправя реплики към тъжителката от сорта „Ти нямаш
право да казваш на моето дете нищо. Ти не ставаш да работиш с деца. Ти и твоето
пропаднало училище ми разболяхте детето. Ти ставаш не за учителка, а за
кабаретна певица, която да държи разни работи. Знам, че от предишното ти
училище са те изхвърлили”. Тъжителката не реагирала словесно и с това инцидента
приключил, но засегната от изреченото от подсъдимата, тъжителката инициирала
настоящето производство.
Гореизложените фактически констатации съдът изведе след задълбочена
преценка на събраните по съответния процесуален ред доказателства, включващи
обясненията на подсъдимата, свидетелските показания на очевидците В.Д., Й.****
и А.****, характеристика и справка за съдимост на подсъдимата, медицинска
документация на дете, и др. Данните от тези гласни доказателствени източници в
конкретния случай са еднопосочни, безпротиворечиви и не се оспорват от
защитата, поради което и не се налага по-подробното им обсъждане и коментар.
При така възприетите фактически положения, съдът намери от правна страна
следното:
Спрямо изложените в тъжбата фактически твърдения и съгласно гореизложения
доказателствен анализ, по делото несъмнено и категорично се установиха фактите,
че на 19.01.21 г. в с.****, между подсъдимата и тъжителката е възникнал словесен
спор по повод предходно случил се конфликт в училищния автобус между
тъжителката и детето на подсъдимата, и при който спор подсъдимата е употребила
спрямо тъжителката горепосочените реплики.
Същевременно доказаните като употребени изрази „Ти нямаш право да казваш на
моето дете нищо. Ти не ставаш да работиш с деца. Ти и твоето пропаднало училище
ми разболяхте детето. Ти ставаш не за учителка, а за кабаретна певица, която да
държи разни работи. Знам, че от предишното ти училище са те изхвърлили.”,
според настоящият съдебен състав се явяват обективно несъставомерни и негодно
средство на престъплението обида по смисъла на чл.146 НК. Тези изрази не
съдържат епитети, сравнения, квалификации или други изразни форми, които да са
груби, цинични, вългарни или неприлични. Напротив, употребените изразие са изцяло
в рамките на книжовния и съвременен разговорен български език, без да са
натоварени с подсилващи форми на речта, придаващи допълнителни негативни
окраски на личността на тъжителката, нарушаващи правата й и то грубо. Изреченото
от подсъдимата съдържа само личното й становище и оценка за професионалните
качества на тъжителката като учител, което макар и да е негативно и критично, остава
изцяло в рамките на конституционнно прогласеното лично право на мнение и
критика.
При така изложените съображения, съдът с присъдата си призна подсъдимата за
невиновна и на основание чл.304 НПК я оправда изцяло по повдигнатото частно
обвинение по чл.148, ал.1,т.1 и т.3, вр.чл.146, ал.1.
При този изход от делото, предявеният от тъжителката граждански иск по
чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди се явява недоказан по основание, поради което
и съдът го отхвърли изцяло като неоснователен.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: