Определение по дело №1001/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл ГПК и е образувано по въззивна жалба на “. И.ЕООД със седалище гр.Белица,подадена Ч. процесуалния представител по пълномощие А.Р. и насочена против решение №1988/25.04.2013г. на РС-Р. по гр.д.№60/2013г.,с което е отхвърлен предявения иск от въззивника противМ И. К. за сумата 7200лв-обезщетение за ползването на собствен на ищеца имот от ответницата за периода от 13.08.2012г. до датата на предявяване на иска ,ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното първоинстанционно решение и за постановяването му при съществени процесуални нарушения.За такива въззивникът сочи непроизнасянето на РС по своевременно направени доказателствени искания .Твърди,че делото е решено при неизяснена фактическа страна на спора без да са приети допустими и своевременно поискани доказателства .Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново ,с което предявения иск да се уважи или делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата не е подала отговор.В съд.заседание Ч. пълномощника си поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение.

По процесуалната допустимост на въззивната жалба Окръжният съд се е произнесъл с определението си по чл.267 ал.1 ГПК .Повторната проверка при постановяване на решението не води до различен от направения в него извод,че жалбата е процесуално допустима .

Съобразно правомощията си по чл.269 ГПК Окръжният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо,а по съществото на спора-правилно по следните съображения:

Не се спори между страните ,а и със събраните доказателства се установява,че на основание влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот №14311/ 09.05.2012г. на ЧСИ Г с район на действие ОС-Б. по изп.д.№863/2010г. ,вписано в Службата по вписванията-гр.Р. с вх.р. №2105/22.05.2012г. дружеството-въззивник е придобило правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 03504.404.938 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б от 2008г. , с площ 5 873 кв.м ,начин на трайно ползване: за производствена дейност и складов обект.По същия придобивен способ –с постановление за възлагане от 16.12.2011г. на публичен изпълнител при ТД на НАП –Б.,вписано в Службата по вписванията-гр.Р. с рег. №463/14.02.2012г. въззиваемата М. К. е придобила правото на собственост върху самостоятелен обект /сграда/ с идентификатор .....,построена върху собствения на въззивника поземлен имот с идентификатор .... Установява се от приетото във въззивната инстанция експертно заключение по извършената съдебнооценителна експертиза, и от представената скица №11457/28.06.2012г. изд. от Службата по геодезия,картография и кадастър, че единствената възможност за достъп до придобитата от въззиваемата сграда е откъм У.”Д.Хаджидимов” ,което налага преминаване през имота на ищцовото дружество.Не се твърди ,а и не се установява от събраните доказателства възизваемата да е ползвала имота за други нужди ,освен за осъществяване на достъпа до собствената й сграда.Към момента на огледа на вещото лице придобитата от въззиваемата сграда не функционира като производствена .Не са наведени твърдения от ищеца за ползване на поземления му имот от ответницата за обслужване на някаква производствена дейност в собствената й сграда,а само ,че с преминаването през имота се създават пречки и неудобства,които се налага да преодолява с извършване на допълнителни разходи за опазване на собствените му сгради и съоръжения в имота.Установява се,че с договор за продажба ,сключен с нотариален акт №6 т.І рег.№63 д.№6/2013г. от 30.01.2013г. на нотариус Л с район на действие РС-Р. въззиваемата и съпруга й са продали на трето лице собствената им сграда в имота на ищеца.Продажбата е извършена след завеждане на делото ,което в РС-Р. е образувано на 22.01.2013г.

При така установените факти и обстоятелства с обжалваното решение РС-Р. е отхвърлил предявения иск по чл.59 ЗЗД за обезщетение за ползата,от която ищецът твърди ,че е лишен в резултат на осъщественото от ответницата ползване на имота му ,претендирано в размер на 7200лв за периода от датата на нотариалната покана ,отправена до ответницата-13.08.2012г. до датата на предявяване на иска.За да отхвърли иска РС е изложил съображения,че не е доказан фактическия състав на обогатяване по чл.59 ЗЗД Ч. неоснователно разместване на имуществени блага от патримониума на ищеца в този на ответницата.Приел,че липсва обедняване на ищеца,поради което при отсъствието на тази предпоставка искът е неоснователен.

Решението е правилно.Предявеният иск правилно е квалифициран с правно основание чл.59 ЗЗД с оглед наведените фактически обстоятелства и твърдения по исковата молба.Спор по този въпрос не е повдигнат,тъй като страните не са възразили по обявения им доклад по чл.146 ГПК и в жалбата не са наведени доводи за неправилна правна квалификация.Оплакването на въззивника за нарушение на материалния закон е неоснователно,тъй като РС правилно е приложил чл.59 ЗЗД .На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към изложените в първоинстанционното решение мотиви ,като ги допълва със следните съображения:

Искът е допустим и е предявен при наличие на активна и пасивна легитимация на страните.Прехвърлянето на собствеността върху принадлежащата на ответницата сграда на трето лице след завеждане на делото е ирелевантно за възникналото с образуването на делото процесуално правоотношение предвид разпоредбата на чл.226 ал.1 ГПК.

Ищцовото дружество няма право на обезщетение за пропуснати ползи от имота си поради осъществяваното от ответницата преминаване за осъществяване на достъп до собствената й сграда ,тъй като отношенията между тях са аналогични на тези между суперфициарния собственик на сграда и собственика на имота ,върху който е построена.В случая с прехвърлянето на собствеността върху имота на ищцовото дружество,а върху построената в него сграда с посочения по-горе идентификатор-на ответницата на оригинерно придобивно основание-постановление за възлагане на С. изпълнител ,е възникнала разделна собственост за недвижимия имот и за процесната сграда като принадлежащи на различни субекти в хипотезата на чл.63 ал.2 ЗС .При така създалото се правно положение собственикът на постройката има правата по чл.64 ЗС-т.е. да ползва земята доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение ,освен ако в акта,който удостоверява правото му на собственост не е постановено друго.Не се установява ответницата да е осъществявала ползване извън правото й по чл.64 ЗС да преминава върху имота на ищеца за да осъществява достъп до сградата за процесния период.За да възникне субективното право на собственика на земята за обезщетение за лишаването му от ползване на имота следва да е установил каква е прилежащата площ за ползване на сградата на ответницата и каква площ е необходима за да се осигури достъпа й до този обект .Само ако собственикът на постройка върху чужд терен ползва повече от необходимото за използването на собствения си обект ще дължи обезщетение за ползата,от която неоснователно е лишил собственика на земята.При така възникналата разделна собственост върху сградата и върху имота не е било нужно да се учредява право на ползване на ответницата за да осъществява достъпа и обслужването на собствената си сграда.Това й право се основава на закона –чл.64 ЗС и осъщественото от нея ползване не е без основание, щом не е доказано ползване в повече от необходимото за достъп до сградата.Несъмнено е,че това в известна степен ограничава правото на собственика на земята да ползва пълноценно имота си.В разглеждания казус обаче ищцовото дружество следва да търпи посочените ограничения ,доколкото не е установен друг позволен начин за достъп до сградата .Доводите му ,че ответницата е знаела,че купува сграда в чужд имот без учредено право на преминаване не намират законово основание ,тъй като както е посочено по-горе това право произтича от разделната собственост върху земята и върху сградата ,която е възникнала на едно и също оригинерно основание за страните .От своя страна ищцовото дружество също е било наясно,че купувайки поземления имот без процесната сграда ще се налага да търпи ограничения при осъществяване достъпа до нея от собственика й.

Въззиваемата Ч. пълномощника си своевременно е направила искане за присъждане на деловодните разноски за въззивното производство,които претендира в размер на 500лв по представения списък по чл.80 ГПК.Претендираните разноски за А.възнаграждение обаче не следва да се присъждат на въззиваемата поради недоказаност на извършването им.В договора за правна защита и съдействие с представляващия въззиваемата адвокат договореното А.възнаграждение не е отразено като заплатено.На възстановяване по правилата в чл.78 ГПК подлежат само действително направени деловодни разходи от страната,в чиято полза е решено делото.

По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК, Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №1988/25.04.2013г. на РС-Р. по гр.д.№60/2013г.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: