Решение по дело №10005/2021 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 56

 

гр. Велико Търново, 24.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и първаа година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА КОСТОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ЕВТИМ БАНЕВ                                                                                                                    ИВЕЛИНА ЯНЕВА

 

при секретаря С.Ф. и в присъствието на прокурора Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10005/ 2021 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от „ИВС Мейкъп“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, чрез управителя И.С.П., срещу Решение № 260162/ 27.10.2020 г. по АНД № 971/ 2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 482224-F519897/ 05.12.2019 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ ГДФК, ЦУ на НАП – гр. София, с което на „ИВС Мейкъп“ ЕООД – гр. Севлиево, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, и на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лв. и „ИВС Мейкъп“ ЕООД е осъдено да заплати на ЦУ на Национална агенция за приходите, юрисконсултско възнаграждение в размер на 120,00 лева.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението на РС – Велико Търново, от които настоящият състав прави извод, че се твърди постановяването му в нарушение на закона и че наложеното наказание е явно несправедливо – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Развиват се доводи за налагане на наказанието при неспазване разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН, като се изтъква, че в обекта на дружеството има инсталирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство, чрез което се отчитат всички приходи от извършваните услуги, няма установено ощетяване на бюджета, а допуснатият пропуск е бил отстранен. Сочи се, че административното нарушение, за което е санкциониран касаторът - неизпълнение на задължението да регистрира всяка промяна на касовата наличност, в случая чрез операции „служебно изведена сума“, вече е било установено с АУАН за неотпечатване на дневен финансов отчет и санкционирано с наказателно постановление, потвърдено с решение на ВТРС. На последно място касаторът счита, че претендираното от АНО нарушение представлява маловажен случай, обосноваващ приложимост на чл. 28 от ЗАНН, което неправилно не е било възприето от районния съд. От настоящата инстанция се иска да отмени решението на районния съд и да се произнесе по същество на спора, като отмени потвърденото с него наказателно постановление, не се претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище заявява, че поддържа жалбата с направените искания, по изложените в нея съображения.

 

Ответникът по касационната жалба – Централно управление на НАП - гр. София, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание, в писмено становище оспорва същата като неоснователна. Твърди законосъобразност и правилност на решението на ВТРС, моли да бъде оставен в сила обжалваният съдебен акт, претендира присъждане на разноски в размер на 120 лв., съгласно представен списък.

 

Представителят на ВТОП дава становище за неоснователност на касационната жалба. Намира за правилни изводите на районния съд относно извършената от АНО преценка за тежестта на нарушението и е наложената санкция, при спазване разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. Счита за правилно и становището на въззивния съд за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, поради което е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, настоящият състав не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, районният съд правилно е изяснил фактическата обстановка, като е приел за установено следното: На 25.10.2019 г. от органи по приходите в ГД „Финансов контрол“ на НАП е извършена проверка на място в търговски обект – студио за красота, находящ се в гр. Велико Търново, бул. „България“ № 72, ет. 2, стопанисвано от „ИВС Мейкъп“ ЕООД – гр. Севлиево, за която е съставен Протокол за извършена проверка № 0015826 от датата на проверката. В хода на проверката е извършено преброяване на откритите в касата парични средства, като е установено че същите са в общ размер от 40,00 лв., при отчетена от монтираното и работещо в обекта ФУ касова наличност в размер на 124,00 лева. Разликата между фактическата и отчетената наличност е била обяснена с неиздаването на дневен финансов отчет за 24.10.2019 г., което е вписано в протокола за извършена проверка. Така констатираното е било преценено като нарушаване на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, за което от инспектор по приходите в ЦУ на НАП е съставен АУАН № F519897/ 29.10.2019 година. Съгласно отразеното в АУАН, данъчният субект не е изпълнил задължението си извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“. Актът е бил съставен в присъствие на управителя на дружеството, който е вписал възражения аналогични по съдържание с отбелязаното в ПИП № 0015826/ 25.10.2019 година. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са подадени писмени възражения. Възраженията са приети за неоснователни и въз основа на констатациите в АУАН, от началника на отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново при ЦУ на НАП е издадено Наказателно постановление № 482224-F519897/ 05.12.2019 г., с което за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, и на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, на „ИВС Мейкъп“ ЕООД – гр. Севлиево е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева. Наказателното постановление е връчено на санкционираното лице на 16.06.2020 г. и е обжалвано па съдебен ред в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на писмените доказателства, съдържащи се в преписката по издаването на обжалваното пред него наказателно постановление, вкл. такива за компетентността на актосъставителя и АНО и показанията на свидетелите Илиян Енев /актосъставител/ и Надежда Дражева. Въз основа на така изяснените обстоятелства и след извършване на проверка по отношение формалната законосъобразност на АУАН и НП, районният съд е формирал краен извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. Същият е преценил, че отговорността на наказаното лице е била ангажирана при безспорно установено извършване от обективна страна на визираното в НП нарушение на 33, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ. Той е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на АУАН и на НП, съответствие на същите с установените в ЗАНН формални изисквания и законосъобразност на дейността по индивидуализиране на наказанието в минималния предвиден от закона размер. Съдът е приел и че нарушението не представлява маловажен случай, като не са налице основания рилагането на чл. 28 от ЗАНН. С тези мотиви въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление.

 

Постановеното от Районен съд – Велико Търново решение е правилно в обжалваната му част, а касационната жалба е неоснователна.

 

При постановяване на обжалваното решение съдът е формирал изводите си, след като е обсъдил обстоятелствата по делото, както и наведените от страните доводи и възражения, излагайки мотиви, относно тяхната преценка. Същият е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.

 

Решението на въззивния съд, в обжалваната му част не е постановено в нарушение на закона и настоящият състав споделя изложените в него мотиви, които не е нужно да бъдат подробно преповтаряни.

 

АУАН и НП са издадени от лица със съответната материална компетентност, при спазване формалните изисквания, установени съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В същите е описано констатираното деяние, времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено. Отразената в АУАН фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото наказателно постановление. Актът и наказателното постановление са редовно връчени на „ИВС Мейкъп“ ЕООД. В административно наказателното производство не са били допуснати нарушения на процесуални правила и касаторът е имал възможността да упражни правото си на защита в пълен обем, както правилно е преценил и районният съд.

Съобразно наличните в делото доказателства съдът правилно е преценил като неоснователни направените пред него възражения за незаконосъобразност на НП, преповторени и в касационната жалба. Правилно въззивната инстанция е приела за безспорно установено административното нарушение – неотразяване чрез ФУ на промяна в касовата наличност, в случая чрез операция „служебно изведени суми“. По този начин е нарушено изискването на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Налице е съставомерно противоправно поведение, изразяващо се в бездействие, за каквото е наказан ответникът, валидно задължен да действа по силата на нормативен акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС. Деяние съдържа от обективна страна признаците на нарушение по чл. 185, ал. 2, предл. второ от ЗДДС, вр. с чл. 33 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба. От АНО е извършена правилна правна квалификация на деянието и обратно на поддържаното от касатора, при налагане на наказанието са съобразени разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН. В случая наказанието е определено в предвидения от закона минимален размер, при съобразяване забраната, въведена с чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.

Неоснователни са и изложените доводи за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Районният съд е изложил мотиви, обосноваващи извода му, че нарушението не представлява маловажен случай, които се споделят от настоящия състав. Касае се за административни задължения имащи пряко отношение към гарантиране надлежната отчетност на дейността в търговския обект, неизпълнението им затруднява постигането на въпросната цел, поради това самият законодател е определил този вид деяния поначало като такива с висока степен на обществена опасност, видно от размерите на определените за тях санкции. В конкретния случай самият касатор твърди и друго предходно извършено от него чрез неиздаването на дневен финансов отчет за дата 24.10.2019 година. Подобно поведение сочи на пренебрегване на нормативно установени задължения, не може да се квалифицира като такова с по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление и да основава претенции за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Като е достигнал до същите изводи и е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд  правилно е приложил закона.

 

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от визираните в жалбата на „ИВС Мейкъп“ ЕООД – гр. Севлиево пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

При този изход на делото и на основание чл. 63 от ЗАНН направеното от ответникът по касационната жалба искане за присъждане на разноски по делото е частично основателно. „ИВС Мейкъп“ ЕООД – гр. Севлиево следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция за приходите – гр. София, разноски за производството пред настоящата инстанция, в размер на 80,00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено към минимума по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно фактическата и правна сложност на делото и неявяването на пълномощник на ответника в съдебно заседание.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

Оставя в сила Решение № 260162 от 27.10.2020 г., постановено по НАХД № 971/ 2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

 

 

Осъжда „ИВС Мейкъп“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, да заплати на Национална агенция за приходите – гр. София, разноски за настоящата инстанция в размер на 80,00 лв. /осемдесет лева/.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.                                   

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

           

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

                                                                                                       2.