О П
Р Е Д Е Л
Е Н И Е №…
20.02.2020
г.
Старозагорски
районен съд, Гражданско отделение, пети състав, в
закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа
гр.д. № 213 по описа на СтРС за 2020 г. намери следното:
Извършена е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК на подадената искова молба.
Ищецът е представил писмени
доказателства, които са относими и необходими и приемането им е допустимо.
Следва да бъдат приети по делото приложените към исковата молба заверени копия
на писмени доказателства.
Следва да се допусне исканата съдебно –
счетоводна експертиза с въпроси, посочени в исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор. Следва да се приемат представените писмени доказателства.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ
:
ПРИЕМА представените
с исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА
съдебно –
счетоводна експертиза, по която вещо лице, след запознаване с доказателствата
по делото, със счетоводните документи на ответника, с книгите за
патрулно-постова служба за посочените периоди и съобразно нормативните
документи да отговори на следните въпроси:
1. Да посочи за всеки отчетен период от процесния период ищецът
колко и какви смени е отработил?
2. Въз основа на предходната точка да посочи колко часа нощен
труд е положил ищецът за всеки отчетен период, както и общо за целия процесен
период?
3. Да преизчисли положения нощен труд с коефициент 1.143 за
превръщането му в дневен труд и да го посочи в часове за всеки отчетен период,
както и общо за целия процесен период.
4. Да посочи за всеки отчетен период дали
в резултат на направеното преизчисление по т.3 от въпросите за ищеца се
получават часове над нормата му (получени при посоченото преобразуване) и ако
са налице такива - да посочи дали са заплатени и ако да - в какъв размер; ако
не са заплатени - да посочи дължимата сума за часовете над нормата (получени
при посоченото преобразуване) при начисляване на часова ставка за извънреден
труд за всеки отчетен период, както и общата дължима сума за целия процесен
период по конкретния иск.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 150 лева, платими от ищеца в едноседмичен срок съобщението,
за което да се представи квитанция по делото.
НАЗНАЧАВА
вещо лице Пламена Танева, гр. Стара Загора, дипломиран
експерт – счетоводител, което следва да се призове след внасянето на депозит.
НАСРОЧВА
о.с.з.
за 09.03.2020 г. от 14.30 ч., за която дата да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от
настоящото определение. На ищеца да се изпрати препис от отговора на ответника
ведно с приложенията.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТО
- ДОКЛАД както
следва:
Ищецът М.К.Г., чрез процесуален представител адвокат В.С.
твърди следното: През периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. клиентът ми е
полагал труд в гр.Стара Загора на длъжност младши инспектор в Областна дирекция
на МВР - Стара Загора ( ОД - МВР - Стара Загора ). Съгласно Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът е бил със статут на държавен
служител. Орган по назначаването се явява директорът на ОД - МВР - Стара Загора
по силата на чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед 8121 з-140/24.01.2017г. на министъра
на вътрешните работи, обнародвана в Държавен вестник бр. 13/2017г. За процесния
период ищецът е полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на
работното време.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
По силата на чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд. Горното кореспондира и на Закон за държавния
служител. Съгласно чл.67, ал.1 от него брутната заплата се състои от основна
заплата и допълнителни възнаграждения. Извънредният труд при работещите на
смени не се компенсира с допълнителен платен отпуск, а се заплаща с допълнително
възнаграждение според размера на положения труд.
Нормалната продължителност на работното време е
регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал. 1 от същия член тя е с
продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
От октомври 2016г. съгласно чл.187, ал.З от ЗМВР
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период,
като съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.
Така например, изчислените допълнителни
възнаграждения за първото тримесечие следва да бъдат
изплатени на служителите до края на месец април, за второто - до края на месец
юли, и т.н.
Предметът на иска ни произтича от размера на нощния
труд, полаган в системата на МВР, както и нормите за неговото полагане и
съответните дължими изчисления. До началото на април 2015г. е имало изрична
разпоредба за преобразуването му при изчисляване на работното време, но след
въвеждане в правния мир на цяла нова наредба относно работното време тази
методика е останала неуредена със специална норма и следователно трябва да се
прилага общата такава.
Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Понятието „нощен труд” намира своето легално
определение в чл. 140 от Кодекса на труда КТ/, съгласно който:
Ал. 1 - нормалната продължителност на седмичното
работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа.
Ал.2 - Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до
06.00 ч.
Следователно коефициентът се определя като нормалната
продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност
от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.
Заплащането на нощния труд като такъв и заплащането
след преобразуването му са уредени с две различни правни норми на чл.8 и чл.9
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, което ги
прави различни правни институти. Двете плащания се дължат кумулативно и
независимо едно от друго.
Това е пряко следствие на факта, че служителите на
смени в МВР през нощта полагат 8 часа нощен труд, който е по-дълъг от нормалния
7-часов такъв.
"Нормалната" според КТ седемчасова
продължителност на нощния труд е функция на биологичните особености на човешкия
организъм.
"Допустимата" според ЗМВР осемчасова
продължителност на нощния труд е въпрос на законодателна инициатива, която по
никакъв начин не може да промени "нормалната", доколкото служителите
на МВР са хора като всички останали трудещи се извън тази система.
ЗМВР изрично е разграничил заплащането за извънреден и
за нощен труд в чл. 178 и чл.179.
Разликата между номиналния брой часове нощен труд за
тримесечен отчетен период и умножаването им с коефициент 1,143 се явява
своеобразен наднормен труд, за който следва да се прилага съответната часова
ставка като за извънреден труд.
Тази извънредност произлиза именно от факта, че
служителите в МВР са принудени да полагат нощен труд над "нормалната"
за организма им продължителност от седем часа.
Изрично уточняваме, че не претендираме допълнителното
възнаграждение за полагане на нощен труд, което е в размер на 0,25 лева на час.
Не претендираме допълнително възнаграждение за полагане на извънреден труд като
разлика между сбора на реално отработените часове за един отчетен период и
нормата часове за отчетния период.
Претендираме допълнително възнаграждение за
своеобразния извънреден труд от надхвърлянето на дължимите нормочасове след
преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв, който се
получава по силата на посочените
общи трудови норми, приложими при липсата на специален
регламент за служителите на МВР.
По-долу ще изложим нашите изчисления за всяко отчетно
тримесечие от процесния период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., като ще
посочим и дължимите суми.
Основното месечно възнаграждение на държавните
служители в МВР се определя с Наредба 8121з-919/13.07.2017г. на министъра на
вътрешните работи, която е обнародвана в Държавен вестник. Претенцията за
главницата е формирана като разликата между часовете положен нощен труд преди и
след приравняването му към дневен с коефициент 1,143 е умножена по часовата
ставка за извънреден труд, формирана при завишаване на нормалната часова ставка
с петдесет на сто съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, доколкото считаме, че именно
такава ставка следва да бъде приложена по аналогия към посочените часове.
Резултатите са както следва:
|
Месец |
|
Нощен
труд |
Разлика
при коеф. 1,143 |
Дължима
сума |
|
Октомври-декември
2016г. |
-128 часа |
18,30
часа - |
109,82
лв |
|
|
Януари
- март |
2017г. |
-
160 часа |
22,88
часа - |
137,28
лв |
|
Април
- юни |
2017г. |
-
88 часа |
12,58
часа - |
75,50
лв |
|
Юли
- септември |
2017г. |
-
144 часа |
20,59
часа - |
123,55
лв |
|
Октомври-декември
2017г. |
-
80 часа |
11,44
часа - |
68,64
лв |
|
|
Януари
- март |
2018г. |
-
160 часа |
22,88
часа |
153,66
лв |
|
Април
- юни |
2018г. |
-
144 часа |
20,59
часа |
148,66
лв |
|
Юли
- септември |
2018г. |
-
128 часа |
18,30
часа |
132,13
лв |
|
Октомври-декември
2018 г. |
-
144 часа |
20,59
часа |
148,66
лв |
|
|
Януари
- март |
2019г. |
-
136 часа |
19,45
часа - |
154,63
лв |
|
Април
- юни |
2019г. |
-
152 часа |
21,74
часа - |
172,83
лв |
|
Юли
- септември |
2019г. |
-
152 часа |
21,74
часа - |
172,83
лв |
За периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е
положил общо 1616 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143
възлиза на 1847,09 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до
наднормочасове, които според нас представляват по аналогия своеобразен
извънреден труд от 231,09 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от
ответника.
При изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, задължението на
ответника към клиента ми за целия период възлиза на 1598,19 лв. главница.
Молим да образувате дело, да ни призовете на съд и
след установяване на изложените от нас обстоятелства да постановите решение, с
което да уважите изцяло претенцията ни и осъдите Областна дирекция на МВР -
Стара Загора да заплати на ищеца:
I. Сумата
от 1598,19 лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
своеобразен извънреден труд от наднормочасове в размер на 231,09 часа за целия
процесен период 01.10.2016г. - 30.09.2019г. по настоящия иск, получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно
със законовата лихва върху главницата от 1598,19 лв от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски в настоящото
производство.
Изрично заявява, че не претендира
мораторна лихва.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, в който твърди следното:
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
депозирам следния писмен отговор по искова молба на М.К.Г., чрез адв. В.С. *** против ОДМВР - Стара Загора.
С исковата молба, подадена от М.К.Г.,
на основание чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, се претендира
неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд, в размер на 1598,19 лв., както и направените по настоящото съдебно производство разноски.
Считам исковата молба за допустима, но неоснователна и като
такава я оспорвам както по основание, така и по
размер, като съображенията ми за това са
следните:
През периода 01.10.2016 год. до 30.09.2019 год. ищецът е заемал длъжността „Ст. полицай”
в група ООР на
сектор ОП към Първо РУ – Стара Загора при ОДМВР - Стара Загора,
т.е. ищецът е държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. През това време е
полагал труд на смени по график. При полагането на труда за периода 01.10.2016 год. до 30.09.2019 год. по утвърдения за месеца график служителят е изпълнявал служебните си
задължения, като действително в работната му смяна е налице полагане на нощен
труд - от 22.00 ч. до 06.00 ч. Именно въз основа на положеният труд от 22.00 ч.
до 06.00 ч. в рамките на работната му смяна е обоснована настоящата искова
претенция. Според ищецът по отношение на положеният труд през нощта поради
празнота в нормативната уредба следва да намери приложение разпоредбата на
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. В този смисъл твърди,
че при нормална продължителност на нощния труд не повече от 7 часа,
съотношението е 8 часа към 7 часа, тоест прилага се коефициент 1,143. При
прилагането на упоменатия коефициент счита, че е формиран извънреден труд,
който не му е заплатен и претендира неговото заплащане, както и лихва.
В процесния случай приложение намират нормите на Закона
за Министерство на вътрешните работи. Съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗМВР
служителите на МВР са:
1.
държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и
защита на населението;
2.
държавни служители;
3.
лица, работещи по трудово правоотношение.
Изрично в ЗМВР е уреден статута на категориите служители
в министерство, като по отношение на държавни служители по чл.142, ал.1, т.2 е
приложим ЗДСл, по отношение на лицата, работещи по трудово правоотношение КТ и
ЗМВР, а за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 е приложим ЗМВР.
Съгласно втората алинея на чл.142 от ЗМВР статутът на
държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда със ЗМВР. Това означава, че за
държавните служители - полицейски органи, какъвто е и ищецът, приложение по
отношение на нормите, регламентиращи труда и работното време намират
специалните разпоредби на ЗМВР. Специалните разпоредби на ЗМВР и издадените въз
основа на него подзаконови актове за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1
от ЗМВР изключват приложението на общите разпоредби по отношение на посочената
категория служители, не само относно работното време, но и цялостната
регламентация на техния статут. Разпоредбите. на ЗМВР и подзаконовата
нормативна база уреждат в цялост статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т.
1, като при препращане към други законови норми, това изрично е регламентирано.
В подкрепа на изложеното е и упомената регламентация на статута на лицата,
работещи по трудово правоотношение, като при тях е приложим КТ и ЗМВР, тоест
налице е общо препращане към нормите на КТ, докато при служителите по чл. 142,
ал.1, т.1 статута се урежда единствено със ЗМВР, без да е предвидено препращане
към общото трудово законодателство /КТ/. Целта на законодателя е именно със
ЗМВР да се урежда в цялост статута на държавни служители - полицейски органи и
органи по пожарна безопасност и защита на населението. Уреждането на статута на
държавните служители по чл.142, ал.1, т. 1 от ЗМВР със специален закон дерогира
приложението на общия закон, в случая КТ. КТ е приложим спрямо всички гражданскоправни
субекти, а специалния - ЗМВР, спрямо определен кръг субекти, като в случая това
е с оглед извършаваната от служителите в МВР
специфична служебна дейност, предполагаща и специфична
законова регламентация /Решение №55 от 07.04.2015 год. по гр.д. №5169/2014 г.,
Г.К. III Г.О. на ВКС/. Предвид специфичната служебна дейност е оправдано
прилагането на различен метод на правно регулиране на служебните правоотношения
на служителите в МВР, който е различен от общата правна мярка. Посоченото е
относимо не само по отношение на работното време, а и например по отношение на
дисциплинарната отговорност, основанията за прекратяване на правоотношението,
обезщетения, отпуски, извънреден труд и други. В ЗМВР са налице множество
делегиращи законови норми, които възлагат уреждането на конкретни въпроси да
стане с подзаконов акт и в тази връзка е налице многобройна нормативна база
/наредби, инструкции и др./ в МВР.
В конкретният случай относима е разпоредбата на чл. 187,
ал.9 от ЗМВР, която предвижда редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. От страна на министъра на вътрешните работи е
издадена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, която
е приложима за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и по §86 от ПЗР на
ЗИДЗМВР /ДВ бр. 14/2015 год./ Съгласно чл.З, ал.1 от посочената наредба - за
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес,
работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, в която хипотеза
попада и организацията на работното време на ищеца. В ал.З на същия текст е
предвидена възможността държавните служители в МВР да полагат на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Тук следва да се обърне внимание
следното:
1.
Съгласно първото изречение на ал.З на първо място: допустимо е полагането
на труд през нощта - тоест урежда се възможността за полагане на нощен труд и
на второ място между 22.00 ч. - 06.00 ч. - продължителността на нощния труд, а
именно 8 часа, от 22.00 ч. до 06.00 ч.
2.
Във второто изречение на ал.З е предвидено и ограничението, а именно -
нощният труд не следва да надвишава средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Посочената подзаконова регламентация напълно съвпада с
разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР. Тоест в случая и законът и наредбата
регламентират по един и същ начин полагането на нощен труд от служителите,
чиито статут се урежда със ЗМВР. Предвиждането на възможността да бъде положен
нощен труд в рамките на определен часови интервал, а именно от 22.00 ч. до 06.00 ч., определя и неговата
продължителност - 8 часа. Тук се проявява и специфика при уредбата по отношение
на служителите по ЗМВР, като чрез специалния закон се въвежда различна правна
уредба спрямо общите разпоредби на КТ - чл. 140, ал.1 - нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Именно въз основа и на последният
текст и съобразно относимата подзаконова база е обоснована претенцията на ищеца
по настоящото производство. Посоченият текст на чл.9, ал.2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, а също и в цялост
същата наредба, като и нормите на КТ не са приложими по отношение на държавните
служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. За тази категория служители намират
приложение разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
актове, които са специални и дерогират приложението на общите трудови норми. Не
можем да говорим за непълнота на нормативната уредба по смисъла на чл.46, ал.2
от ЗНА в конкретният случай. Напротив изрично е уредена продължителността на
нощния труд при работа на смени за държавните служители по ЗМВР, налице е и
изрична разпоредба по отношение на полагащо се допълнително възнаграждение за
положен труд през нощта, не е налице разпоредба даваща възможност за
преизчисление на положеният нощен труд в дневен. Прилагането на разпоредби,
които се отнасят до подобни случаи, според ЗНА, е допустимо само ако това отговаря
на целта на непълния акт. При положение, че ЗМВР и Наредба №8121 з- 776 от
29.07.2016 г. регулират изцяло работното време на държавните служители по
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, то липсата на подобна разпоредба на описаната в
НСОРЗ, не означава непълнота, а неприложимост. Дори самата последно посочена
наредба в чл.2, ал.2 предвижда нейната приложимост само за работниците и
служителите по трудово правоотношение. Служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР
са държавни служители по служебно правоотношение, чиито статут се урежда със
ЗМВР.
Ищецът е държавен служител и неговото служебно
правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на
часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по
трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална
продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на
работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение
второ КТ). Съгласно специалния закон - ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на
същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната
от ищеца празнота на правната уредба.
Да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към
дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на
продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд,
регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би
означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано
действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която
регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата,
назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с
принципа на йерархия на нормативните актове.
Видно от изложеното е, че с оглед характера на служебното
провоотношение на ищеца, относно изчисляването на положения от него труд, следва
да се прилагат специалните правила на ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове. Следователно неправилно ищецът е посочил, че за
процесния период следва да се приложи субсидиарно Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, в която съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2
при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни, като никъде в наредбата не е посочен коефициент 1.143. Ограничението в
Наредба №8121з—776/2016 г. е служителите работещи на смени да не полагат повече
от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на посочения
коефициент 1,143. Следователно напълно необосновано е препращането по аналогия
към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
съгласно която при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното място, тъй като нормалната
продължителност на работното време е осем часа, а в наредбата посочена по-горе
нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа /8:8 равно на 1/. В случая
не е налице празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове
препращане по аналогия, тъй като в процесния период действа подзаконов
нормативен акт - наредба, издадена от министъра на вътрешните работи, в която
изрично съществува разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта /между
22-6 часа/ на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв.,
т.е налице е специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане
на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия ред.
В ЗМВР в чл. 187, ал. 3, законодателят е определил
продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова считам, че не е налице
празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с която е
допусната продължителност на нощния труд от 8 часа.
От изложеното дотук следва, че няма основание да се
приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата,
а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба
в изпълнение на същия закон. Нормалната продължителност на дневното работно
време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а
положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно
съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187,
ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал.
3) е 8 часа: 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа
: 7 часа, което е равно на 1,143.
За държавните служители, чиито служебни правоотношения са
уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на
8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща
по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-
1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час
(приложени като доказателство).
В този смисъл, че не е необходимо трансформиране на
часовете положен нощен труд е било и виждането на министъра на вътрешните
работи в хода на процедурата по издаване на Наредба № 8121з—592/25.05.2015 г.
/отм./, възприето от Докладната записка per. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г.,
изготвена от дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР, която представям като
доказателство. Действително за период от около девет месеца, който е извън
процесния и през който е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014
г., в сила от 19.08.2014 г.) се е извършвало преизчисляване на часовете положен
нощен труд към дневни, което е било в несъответствие с ЗМВР. Това е поправено с
Наредба № 81213—592/25.05.2015 зг. Същият подход е възприет и при създаването
на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., както и при сега действащата наредба.
Ето защо считам, че твърденията на ищеца за приложимост
на НСОРЗ към предмета на този спор са несъстоятелни и искът му е неоснователен.
По отношение на искането за заплащане на
нощния труд като извънреден такъв.
Ищецът претендира, че часовете нощен труд, които биха се
получили като разлика между броя на положените часове нощен труд, преизчислени
с коефициент 1,143, и реално отработените и заплатени часове, следва да му
бъдат заплатени като извънреден труд.
Тази претенция е неоснователна.
В чл. 176 ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението на
държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които
се изплащат на служителите, като сред тях в т. 3 е и възнаграждението за
извънреден труд.
ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен
труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е
регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че
размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед
на министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните
възнаграждения за извънреден труд е определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В ал. 5 на
същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд представлява работа извън редовното
работно време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на
ищеца — служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение. Видно от изложеното, законодателят ясно разграничава извънреден
от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а
тези за нощен труд - в заповед на министъра на вътрешните работи.
Заповедта на министъра на вътрешните работи, в която е
посочен размера на възнаграждението за нощен труд през процесния период е
заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121 з-1429/23.11.2017 г. В т. 1
и на двете заповеди е посочено, че „за всеки отработен нощен час или за част от
него между 22,00 и 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително,
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.”
В своята искова молба ищецът не прави разграничение между
извънреден и нощен труд и сякаш не обръща внимание на факта, че допълнителните
възнаграждения за двата вида труд се изплащат по различен ред и размерът им е
регламентиран в различни нормативни актове. В случая, ищецът неправилно обосновава
своята претенция с текста на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, като търси допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер, получен при увеличение с 50% върху
основното месечно възнаграждение, което не му се следва, защото по този ред се
формира размера на допълнителното възнаграждение за извънреден труд.
Извънреден е този труд, който се полага от служителя по
разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя
и който труд попада извън установеното за служителя работно време. Полагането на
нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява
извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува
в дневен, умножен по съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща
като нощен по смисъла на т. 1 от Заповед № 81213-791/28.10.2014 г. и заповед №
8121 з- 1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи.
За да има извънреден труд и за да е налице право на
държавния служител на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден
труд, е необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън
установеното работно време. Заплащането на нощния труд в рамките на
установеното работно време (график) от 8 часа е по смисъла на Заповед № 8121
з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121 з-1429/23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работи и доколкото при каквото и да е трансформиране на часовете
нощен труд към дневен, последните ще бъдат умножени по коефициент 1, не се
явяват допълнителни часове за заплащане. Нещо повече, дори при общата хипотеза (КТ,
НСОР) е налично разбирането, че часовете в повече, които се получават при
преобразуването на нощен в дневен труд не се явяват извънреден такъв. Тези
часове в повече се заплащат също по реда, определен за заплащане на нощен труд,
като компенсация се явяват именно тези часове в повече, заплатени обаче по реда
за заплащане на ношния труд.
При разглеждане на казуса следва да се вземе предвид и
писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП относно: увеличеното заплащане на
нощния труд при сумарно изчисляване на работното време се извършва ежемесечно;
което представяме и молим да приемете като доказателство по делото. В
посоченото писмо, публикувано в „Сиела“, изрично е записано, че получените
часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно
разбиране за наличието на извънреден труд. Според МТСП извънреден труд би бил
налице само ако работниците и служителите действително работят извън
установеното за тях работно време, което не е налице в конкретния случай.
Отново според тълкуването на МТСП превръщането на нощните часове в дневни е
установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд /в конкретния случай с
0,25 лв. на час допълнително възнаграждение/, а не за заплащането на извънреден
труд ОДМВР - Стара Загора е заплащала на ищеца допълнително възнаграждение за
положен нощен труд, което се установява от представените платежни бележки -
разпечатка от АИС ТРЗ.
Ищецът подчертава в молбата си, че претендира
възнаграждение за положен нощен труд, а както вече беше посочено по-горе,
размерът на последното се определя със Заповед № 8121 з-791 /28.10.2014 г. и
Заповед № 8121 з- 1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи и е в
размер на 0,25 лв. на час или за част от него положен труд между 22,00 и 6,00
ч. В този смисъл и следва да се извърши преценката относно правилността на
заплатеното на ищеца. Положеният от ищеца през процесния период нощен труд е
правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно
определено и заплатено, което се доказва с представените от ответника към този
отговор писмени доказателства - платежни бележки за възнаграждението на ищеца.
От исковата молба не става ясно дали се твърди, че
нощният труд положен от ищеца въобще не е бил отчетен и не е бил заплащан с
допълнително възнаграждение. Твърденията ни са, че на ищеца редовно е плащано в
процесния период както извънреден, така и нощен труд, за което свидетелстват
данните от горепосочените счетоводни платежни бележки. За положения от ищеца
нощен труд същият е получил допълнително заплащане цо 0.25 лв. на час,
следователно не следва де се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в
дневен, тъй като ще се получи дублиране на заплащането. Считаме, че труда
положен между 22.00-6.00 ч. следва да бъде отчетен само като нощен, както е
отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен. Ищецът не може да избира
едновременно да иска допълнителни часове /извънреден труд/ поради
трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получи за същия и
допълнително заплащане като за нощен. Независимо от горното, дори и в случай,
че се приложи неотносимата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, следва да се има предвид писмо с изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на
МТСП относно увеличеното заплащане на нощния труд при сумирано изчисляване на
работното време, съгласно което превръщането
на нощните часове в дневни е установено с цел увеличено заплащане на нощния
труд, а не за заплащане на извънреден труд. Това е така, защото работникът или
служителят не работи извънредно. Според писмото получените часове в повече при
преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличие
на извънреден труд, който би бил налице само ако работниците и служителите
действително работят извън установеното работно време. Изрично е пояснението,
че разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата определя правилото за превръщане на
нощните часове в дневни с използване на коефициент, целта на който е да
определи възнаграждението така, че когато работникът или служителят работи 7
часа през нощта, да получава възнаграждение за 8 часа. Това правило се прилага,
тъй като според Кодекса на труда е различна нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време. Според специалната нормативна уредба за
държавните служители в МВР, цитирана по-горе, нормалната продължителност и на
дневното, и на нощното работно време е 8 часа.
Разпределението на работното време за заеманата от ищеца
длъжност е организирано в работни смени, определени в месечен график, изготвен
от специално натоварен служител и утвърден от началника на районното
управление. Отработените часове за времето от 22,00 до 6,00 часа са отчетени с
протоколи, Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от Наредбата, изготвени от специално
натоварен служител. Екземпляр от протоколите е изпращан в сектор „Финансово
осигуряване, управление на собствеността и социални дейности” за изплащане.
През исковия период са действали последователно подзаконови нормативни актове -
заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121 з -1429/23.11.2017 г.,
издадени от министъра на вътрешните работи, с чл.1 на които е изрично
разпоредено, че за всеки отработен час през нощта или за час от него между
22,00 часа и 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Предвид горното и претендирания в исковата молба
размер на възнаграждението за положен нощен труд от 6,00 лв. за час е
необоснован и недоказан.
От изложеното в исковата молба не става ясно дали се
твърди, че нощен труд изобщо не е бил отчетен и съответно заплатен или че не са
изчислени правилно часовете положен от ищцата нощен труд и дължимия размер на
допълнителното възнаграждение за така положения нощен труд. С оглед на горното,
ще изразя допълнително становище по отношение основанието и размера на иска
след уточнение на исковата молба в тази част. Към настоящия момент считам, че е
искът е недоказан по основание и размер. Твърдя, че на ищеца са заплатени
всички дължими допълнителни възнаграждения за нощен труд, положен през
процесния период, отчетени с протокол Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от
Наредбата.
Следователно
претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд е неоснователна.
По отношение на всичко изложено до тук следва да
отбележа, че има съдебна практика в тази насока, а именно Решение №197 от
07.10.2019 год. по гр. д. №786/2019 год., Г.К, IV Г.О. на ВКС, Решение
№35/20.01.2020 г. по в.гр.д. №1110/2019 г. на Окръжен съд - Велико Търново;
Решение №405/04.11.2019г. по гр.д. №548/2019 на Окръжен съд - Русе; Решение
№2366/04.10.2019г. по гр.д. №5230/2019 на Районен съд - Бургас; Решение
№735/07.08.2019г. по ВГр.д. №
1083/2019 на Окръжен съд-Бургас; Решение от 22.07.2019г.
по гр.д. №2131/2019г. на Районен съд - Плевен; Решение от 15.10.2019г. по гр.д.
№ 2283/2019г. на Районен съд-В е лико Търново и др.
В тази насока е и правната консултация на проф.В. Мръчков
относно прилагането на чл.187, ал.1 във вр. с ал.З от ЗМВР и Наредба №8121з-
776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР във връзка с полагане на нощен труд от държавните служители по
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен.
По отношение на претенцията за лихви.
Претенцията за лихви има акцесорен характер и е в пряка
зависимост от дължимостта на главницата. В настоящия отговор са изложени
основания за недължимост на главните вземания (възнаграждението за положен
извънреден труд), поради което и претенцията за лихви се явява неоснователна.
От друга страна, ако не приемете изложеното то следва да се вземе предвид, че
претенцията за лихви е обоснована от страна на ищеца с оглед твърдението, че
работодателят е изпаднал в забава от изтичането на месеца, в който е положен
труда и от първо число на следващия месец се дължи обезщетение за забава, в
случая месечно.Тъй като по настоящото дело се твърди положен и незаплатен от
страна на работодателя извънреден труд, то същия не би могъл да се генерира
месечно. Отчитането на труда за служителите, работещи на смени е на тримесечен
период, като съгласно чл.21, ал.2 от Наредба№8121з -776/29.07.2016 г. работното
време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява и отчита в часове,
сумирано за тримесечен период, а съгласно чл. 23, ал.1 за отработеното време от
държавните служители, работещи на смени, за отчетния период се изготвя
протокол. Изложеното води до извода, че полагане на извънреден труд от страна
на ищеца би могло да се установи едва в краят на тримесечният период при
положение, че служителят е надвишил тримесечната норма /установената нормална
продължителност на работното време за тримесечния период/. В подкрепа на
посоченото са и разпоредбите на чл. 14, ал.З и чл. 18, ал.З от цитираната
наредба. Съобразно разпоредбата на чл.ЗЗ, ал.1, то заплащането на твърденият
положен извънреден труд, следствие от преобразуването на нощен труд в дневен с
коефициент 1,143, следва да се осъществи в месеца следващ отчетния период.
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове по чл. 178 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 187 ал. 5 т. 2 от ЗМВР.В тежест на работника е да установи, че за процесния период служител на МВР,както и че е работил на
смени, при които е полагал извънреден труд, както и размера на
възнаграждението. В тежест на работодателя е да докаже плащане.
Като безспорни
обстоятелства могат да се отделят следните факти: през процесния период между
страните е съществувало правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „младши инспектор” в ОД на МВР Стара Загора, както и че за процесния
период е работил на смени при сумирано изчисление на работното време за
тримесечен период.
.
НАПЪТВА страните към
спогодба, като им разяснява, че в този случай чрез взаимни отстъпки страните
могат да постигнат по-бърз, икономичен и ефективен резултат, удовлетворяващ и
ищеца и ответника.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: