Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 23.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и втори
февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 610 по описа за 2017г. и
взе предвид следното:
Производството е по предявен от О.Е.иск за
признаване за установено по отношение на М.НА О.С.И В., че ищецът не дължи
възстановяване на сумата 295 800 лв. по договор №58-131-С019/12.01.2009г. за
безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013”,
за която е наложена финансова корекция с писмо изх. №12-00-769/09.06.2014г. от
ГД „ОПОС“ към МОСВ.
Правният интерес от предявения иск произтича
от наличието на правен спор между страните относно съществуването и
изискуемостта на процесното вземане, претендирано от ответника с цитираното
писмо изх. №12-00-769/09.06.2014г. от ГД „ОПОС“ към МОСВ, като в изпълнение на
постановеното по реда на чл. 135, ал. 4 АПК определение от 26.01.2017г. по
адм.д. №86/2016г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС искът следва да бъде
разгледан от граждански съд по общия исков ред.
Ответникът М.НА О.С.И В. оспорва иска.
Безспорно е между страните, но се и
установява от приетите писмени доказателства по делото, че на 12.01.2009г.
между ищеца като бенефициент и ответника като договарящ орган е сключен договор
№58-131-С019 за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна
среда 2007-2013”; с писмо изх. №12-00-769/09.06.2014г. от ГД „ОПОС“ към МОСВ
ищецът е уведомен, че ще му бъде наложена финансова корекция в размер на 25% от
сумите, усвоени по договора, тоест за сумата 295 800 лв., която е поканен да възстанови
с писмо изх. №08-00-2436/20.10.2014г.
Претендираното от ответника вземане с
цитираните писма представлява вземане за възстановяване на усвоени средства по
проект, финансиран от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския
съюз, което съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК представлява публично държавно
вземане (изрично в този смисъл решение №14 от 21.02.2017г. по гр.д.
№50320/2016г. на ВКС, І г.о., определение №2447 от 20.02.2012г. по адм.д.
№2125/2012г. на ВАС, ІІІ о., определение №6217 от 28.05.2015г. по адм.д.
№2256/2015г. на ВАС, VІІ о., решение №4293/20.04.2015г. по адм.д. №9517/2014г.
на ВАС, ІІІ о. и решение №71 от 05.01.2015г. по адм.д. №3118/2014г. на ВАС, ІІІ
о.).
Съгласно чл. 166, ал. 1 и 2 ДОПК
изискуемостта на публичните държавни вземания е обусловена от издаване и
влизане в сила на акт за публично вземане.
Цитираните по-горе писма изх.
№12-00-769/09.06.2014г. и изх. №08-00-2436/20.10.2014г. не представляват индивидуален
административен акт по чл. 166, ал. 2 АПК (изрично в този смисъл определение
№2447 от 20.02.2012г. по адм.д. №2125/2012г. на ВАС, ІІІ о. и определение №6217
от 28.05.2015г. по адм.д. №2256/2015г. на ВАС, VІІ о.).
Доказателства, но и твърдения за издаване на
акт по чл. 166, ал. 2 ДОПК за установяване на процесното вземане, въобще не са
ангажирани в производството по делото, поради което и в пряко приложение на
цитираната императивна разпоредба съдът дължи да приеме, че ответникът няма
изискуемо вземане срещу ищеца при основанието и в размера, посочен в процесните
писма изх. №12-00-769/09.06.2014г. и изх. №08-00-2436/20.10.2014г.
Различни изводи не следват от доводите,
изложени в отговора на ответника срещу исковата молба, че задълженията на ищеца
за възстановяване на суми, за които е наложена финансова корекция, произтичат
пряко от договора между страните за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ и по-конкретно от клаузите на чл. 66, ал. 5 и 6, чл. 67 и 70 от общите
условия, при които е сключен договорът, тъй като цитираните договорни клаузи
поначало не могат да дерогират приложението на императивните разпоредби на чл.
162, ал. 2, т. 8 и чл. 166, ал. 2 ДОПК, отделен е въпросът, че съдържанието на
цитираните клаузи от общите условия не съдържа и правила, които да изключват
правилата на чл. 162, ал. 2, т. 8 и чл. 166, ал. 2 ДОПК.
Изложеното предпоставя, че предявеният
отрицателен установителен иск се явява основателен без да е необходимо да се
изследва въпросът налице ли са въобще основанията за налагане на финансова
корекция по процесния договор, посочени в писмо изх. №12-00-769/09.06.2014г.
Тези основания, представляват фактически
обстоятелства, които поначало не са допустим предмет на самостоятелен
установителен иск, тъй като исков ред за установяване на наличието или липсата
им не е предвиден с изрична законова разпоредба по смисъла на чл. 124, ал. 4,
изр. 2 ГПК.
Предмет на предявения в настоящото
производство установителен иск е съществуването на възникнало и изискуемо
вземане на ответника за възстановяване на суми от ищеца поради наложена
финансова корекция. Както се посочи по-горе изискуемостта на вземането не може да
настъпи без влязъл в сила акт по чл. 166, ал. 2 ДОПК, поради което и след като
такъв акт въобще не е издаден по отношение на процесното вземане отрицателният
установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен, което
предпоставя основателност и на претенцията на ищеца за присъждане по реда на
чл. 78, ал. 1 ГПК на разноските, които е направил за производството по делото.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
че О.Е.с ЕИК*********и адрес гр. *********не дължи на М.НА О.С.И В. с ЕИК*********и
адрес гр. София, бул. *********възстановяване на сумата 295 800 лв. – финансова
корекция по договор №58-131-С019/12.01.2009г. за безвъзмездна финансова помощ
по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013”, за която е издадено писмо изх.
№12-00-769/09.06.2014г. от ГД „ОПОС“ към МОСВ.
ОСЪЖДА М.НА О.С.И В. с ЕИК*********и
адрес гр. София, бул. *********да заплати на О.Е.с ЕИК*********и адрес гр. *********на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 23 116,80 лв. – разноски за съдебното
производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: