Решение по дело №88/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 354
Дата: 6 март 2018 г. (в сила от 3 юли 2018 г.)
Съдия: Албена Славова Неделчева
Дело: 20183110200088
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 януари 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ № ….. /… г.

 

Номер.................                                               Град в.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                      тридесет и втори състав

    На дванадесети февруари                       Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                             Председател: Албена Славова

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД88  по описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба на П.В.С.    против НП № В-21-СИР-36/05.12.2017 г. на Началника на РДНСК – Североизточен район, с което на основание чл. 232 ал.4 т.2 пр.1 от ЗУТ й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 38 ал.1 от ЗУТ, чл. 110 ал.1 от Наредба № 7/2003 г.  за Правила и нормативи за устройство на отделните видове неритории и устройствени зони /ПНУОВТУЗ/ , чл. 112 ал.1 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗи нарушение на чл. 33 ал.1 т.1 и т.4 от Наредба № 4/2001 г. за ОСИП.

            В жалбата се твърди, че НП е издадено неправилно срещу жалбоподателката доколкото договорът за изготвяне на процесния проект е сключен с юридическото лице „АННО“ЕООД. Твърди се, че неправилно е посочено мястото и времето на извършване на нарушението. Твърди се, че за съставомерността на деянието от значение е не фактическото изготвяне на проекта, а представянето му пред съответния административен орган. Оспорва се съставомерността на твърдяните нарушения. Сочи се, че в случая помещението се преустройва в апартамент – тип студио, обикновено такива апартаменти тип студиа, масово се използват /предлагат за временно – сезонно ползване, т.е. проектираният обект е проектиран за временно и сезонно обитаване и за него не важат цитираните от АНО правила. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

            В съдебно заседание жалбоподателката,  редовно призована, се явява с адв. К., която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

            Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител - юк К., която  оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано. Твърди че жалбоподателката е пряк извършител на нарушението, поради което правилно е ангажирана именно нейната административно-наказателна отговорност. Сочи, че правилно са определени мястото и датата на осъществяване на нарушението.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – св. И. и свидетелят по акта – А.Г..  Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и представени от страните документи.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство е образувано  със  съставяне на акт по ЗАНН №В-21/08.06.2017г, въз основа на извършена служебна проверка считано от 22.03.2017г., по реда на чл.156, ал. 1 ЗУТ, във връзка с постъпило уведомително писмо с изх.№РС-БЛ-356-00-794/22.03.2017г. на Община б., по реда на чл.149, ал.5 от ЗУТ за издадено, от Главния архитект на община б., област в., Разрешение за строеж № 4/20.03.2017г. Строежът е категоризиран пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „г" от ЗУТ и чл. 11 от Наредба № 1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи.

След преглед на документите в преписката по съставянето на акта е установеноследното:

В Община - б., област в. са постъпили заявления от възложителя с вх. № РД7000-206 от 16.03.2017г., с искане за одобряване на инвестиционни проекти и с вх. № РД7000-214 от 17.03.2017г., с искане за издаване на разрешение за строеж: „Промяна предназначение на помещение за спортно развлекателна дейност с идентификатор 07589.219.47.2.8, находящ се на кота - 5.60м. от жилищна сграда „м." в апартамент с РЗП = 93,80кв.м, находящ се в жилищна сграда „м." с идентификатор 07589.219.47.2, разположена в УПИ XXIII - 4,5,6,7, кв. 219 /ПИ № 07589.219.47/ по плана на ЗВКО „Чл", гр. б., община б., област в..

Към заявленията са приложени: Нотариален акт - 4 бр.; Технически инвестиционни проекти - части „Архитектура", „ВиК" и „Електро"; Становище по част„Конструкции"; Удостоверения от експлоатационните дружества - от „ЕНЕРГО - ПРО Мрежи" АД с изх. № ПУПРОК-432/08.02.2017г.. от „ВиК - в." ООД с изх. № 10/21.02.2017г. Комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционен проект с основните изисквания към строежите, изготвен от „БИЛД КОНТРОЛ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. в., ул. „в.д." №3, представлявано от т.к., притежаваща Удостоверение/лиценз №РК-0214 от 06.06.2014г., издаден от ДНСК; Скица №7/08.02.2017г., издадена от Община б. и виза от Главния архитект на Община б., на основание чл. 140 от ЗУТ от 14.12.2016г., изписана върху Схема ма самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07589.219.47.2.8 на СГКК-в..

От приложените в одобрения на 20.03.2017г. от Главния архитект на Община - б. техническия инвестиционен проект чертежи по част „Архитектура" е видно, че:

-помещението, предмет на промяната се намира на кота - 5,60м, в подземен етаж на жилищната сграда, в нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗУТ/аналогично на чл. 102, ал. 2 и ал. 3 от Наредба 7 за ПНУОВТУЗ;

-изложено е изцяло на север - североизток, в нарушение чл. 114, ал. 2 от Наредба 7 за ПНУОВТУЗ;

- няма предвидено складово помещение в или извън жилището, в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ/аналогично чл. 110, ал. 1 от Наредба 7/2003г. за ПНУОВТУЗ/;

- няма предвидени или съществуващи комини, в нарушение на чл. 112, ал. 1 от Наредба 7/2003г. за ПНУОВТУЗ;

- техническият инвестиционен проект по част „Архитектура" не отговаря на разпоредбите на чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Наредба №4/2001г. за ОСИП, според който техническият инвестиционен проект част „Архитектура" се представят следните чертежи: ситуационно решение, в което се посочват точното местоположение на обекта постигнатите показатели на застрояване, както и напречните и надлъжни вертикални разрези, изясняващи височините, нивата, вертикалната комуникация в сградата, подовите конструкции и настилки. В част „Архитектура" на одобрения на 20.03.2017г. проект към разрешение за строеж №4/20.03.2017г. са изработени два чертежа: „Разпределение на кота - 5,60=77,40 съществуващо положение" и „Разпределение на кота - 5,60=77,40 промяна". Липсват ситуационна скица с указано точното местоположение на обекта в сградата, както и вертикален напречен или надлъжен разрез, който да изясни височината на помещението. Не е изяснено съответствието на проекта с нормативните изисквания за светла височина на жилище, а именно 2,60м, съгласно чл. 72, ал. 3 от Наредба 7 за ПНУОВТУЗ.

Установено е, че нарушението е извършено в гр. б., през м. януари 2017г., когато е изготвен проекта по част „Архитектура" (запис върху графичната част на проекта по част„Архитектура") и е установено на 29.03.2017г. при служебна проверка, по реда на чл. 156 от ЗУТ, извършена в Община - б. в законоустановения 14-дневен срок от уведомлението за издаденото разрешение за строеж № 4/20.03.2017г., постъпило в РО НСК - в. с писмо вх. №РС-БЛ-356-00-794/22.03.2017г, за което е съставен констативен протокол от 29.03.2017г.

Разрешение за строеж № 4/20.03.2017г., е отменено със Заповед № ДК-11-В-06/04.04.2017г. на  Началник РО НСК-в. при РДНСК- Североизточен район. Заповедта е обжалвана, но с Определение №1591/07.06.2017г. по адм.д. №1258/2017г. по описа на Административен съд - в., производството е прекратено.

За нарушението е съставен Акт №В-21/08.06.2017г., за установяване на административно нарушение по реда на чл. 36 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Акта е съставен в Административнонаказателното производство е образувано  със  съставяне на акт по ЗАНН №В-21/08.06.2017г., при условията на чл.40, ал.1 от ЗАНН в присъствието на нарушителя, и чл.40, ал.4 от ЗАНН въз основа на официални документи  за това, че арх. П.В.С.,  във функциите си на проектант по част „Архитектура" е изготвила инвестиционен проект за строеж: „Промяна предназначение на помещение за спортно развлекателна дейност с идентификатор 07589.219.47.2.8, находящ се на кота -5.60м. от жилищна сграда „м." в апартамент с РЗП = 93,80кв.м, находящ се в жилищна сграда „м.U с идентификатор 07589.219.47.2, разположена в УПИ XXIII -4,5,6,7, кв. 219 /ПИ № 07589.219.47/ по плана на ЗВКО „Чл", гр. б., община б., област в., в нарушение на разпоредбите на чл. 38, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТУ; чл. 112, ал. 1 и чл. 114, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за Правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /ПНУОВТУЗ/; чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Наредба № 4 от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти/ОСИП/. Проектът е одобрен от Главен архитект на Община б., област в. на 20.03.2017г. и е неразделна част от Разрешение за строеж № 4/20.03.2017г., издадено от Главния архитект на Община б., Област в..

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост, и справедливост на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Като е съобразил константната практика, според която нарушаването правилата на местната подсъдност не опорочават административно-наказателното производство, предвид липсата на възражения на страните за нарушена местна подсъдност и с оглед процесуална икономия, настоящия състав разгледа делото, въпреки наличието на предпоставки за прекратяване на съдебното производство и изпращането на същото по подсъдност на РС- б..

Наказателното постановление № В -21-СИР-36/05.12.2017 г.  е издадено от компетентен орган- Зам. Началника на ДНСК, с., съгласно заповед № РД-13-178/11.08.2014  г. на Началника на ДНСК.

Актът е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно разпоредбата на чл.239 ал.1 т.2 вр. с чл. 222 ал.1 т.15 от ЗУТ.

   В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е  съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна и фактическа страна следното:

От събраните по делото доказателства, съдът намери, че изводите на АНО досежно субекта на извършване на нарушението, мястото и времето на осъществяването му са необосновани.

Видно от приложеното по делото копие на договор за проектиране от 05.12.2016 г. сключен между „777“ЕООД в качеството на възложител и „АННО“ЕООД в качеството на изпълнител, именно  юридическото лице – изпълнител  е поело задължение за изготви проект  на „Промяна предназначението на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07598.219.47.2.8, находящ се в Жилищна сграда „м.“ в УПИ XXIII – 4,5,6,7, кв. 219, с идентификатор 07598.219.47 в гр. б. обл. в. съотв. е престирало дължимия според договора резултат въз основа на поетия договорен ангажимент. Съгласно нормата на чл. 162 ал.1 от ЗУТ проектант е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата проектантска правоспособност. Анализът на посочената разпоредба сочи, че в случая лицето ангажирано с изготвянето на проекта, което има качеството „проектант“ по смисъла на чл. 162 ал.1 от ЗУТ съотв. на чл. 232 ал.4 т.2 от ЗУТ е юридическото лице „АННО“ЕООД, което в качеството на изпълнител по надлежен договор е изпълнило задължението си по същия и е изготвило процесния проект чрез физическо лице, притежаващо необходимата правосубектност.

            Видно от приобщените по делото доказателства, „АННО“ЕООД е със седалище – гр. в., поради което необоснован  се явява изводът за мястото на извършване на деянието в гр. б.. Друг е въпросът, че дори да се приеме становището  на АНО , че административна отговорност следва да се поеме от лицето изготвило процесния проект, което в случая е жалбоподателката, изводът за местоизвършване на деянието  в гр. б. отново се явява необоснован, доколкото се основава на предположение, че проектът е изготвен по постоянния адрес на лицето.

            Съдът споделя и доводите на жалбоподателката досежно неправилно определяне времето на извършване на нарушението, както на АУАН, така и на НП. Доколкото с определени правни последствия е обвързан изготвения проект едва след депозирането му пред съответния административен орган, съдът намира, че фактическото изготвяне на проекта не обуславя съставомерност на деянието. Като е обвързал именно с периода на фактическото изготвяне на проекта времето на осъществяване на деянието АНО е съставил необосновано НП в тази му част.

С оглед пълнота на изготвените мотиви, съдът счита, че следва да изложи изводите си за несъстоятелност на визираните в жалбата доводи, досежно несъставомерност на описаното в НП нарушение с оглед предназначението на процесния имота за временно сезонно ползване, обуславящи неприложимост на цитираните в НП нормативни правила по отношение на проекта за същия. В тази връзка, съдът споделя аргументите на АНО, че доколкото в Разрешение за строеж № 70/21.10.2013 г. и в Удостоверение № 9/29.06.2016 г. за въвеждане в експлоатация, строежът е определен като Жилищна сграда, а не като „апартаментен комплекс за сезонно ползване“, следва чл. 95 алл. 2 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ е неприложим в случая, съотв. по отношение на процесния проект намират приложение именно цитираните в НП норми, които в случая са нарушени с изготвянето на същия.

            С оглед на изложените по-горе изводи за необоснованост на НП досежно времето и мястото на извършване на нарушенията и неправилното определяне на субекта на административно- наказателна отговорност обаче, съдът намира, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

 

 

 

Р  Е Ш  И:

           

                       

            ОТМЕНЯ НП  № В-21-СИР-36/05.12.2017 г. на Началника на РДНСК – Североизточен район, с което наПолина В.С.    на основание чл. 232 ал.4 т.2 пр.1 от ЗУТ й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 38 ал.1 от ЗУТ, чл. 110 ал.1 от Наредба № 7/2003 г.  за Правила и нормативи за устройство на отделните видове неритории и устройствени зони /ПНУОВТУЗ/ , чл. 112 ал.1 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗи нарушение на чл. 33 ал.1 т.1 и т.4 от Наредба № 4/2001 г. за ОСИП.

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..

 

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

                       
                                                                       СЪДИЯ при РС- в.: