№ 1569
гр. Пловдив, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330208176 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 1019/11.12.2021 г. на Зам.-кмет
на „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на С.П.Б. с ЕГН
********** на основание чл. 30, ал. 1 от Наредба за осигуряване на обществения ред
(Наредбата) е наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 4, ал. 5 от
Наредбата.
Жалбоподателят моли да се отмени наказателното постановление. Възраженията
се свързват с осъществяване на различна фактическа обстановка липсата на
съставомерен елемент от нарушението, а именно че на място е имало само двама души
– жалбоподателят и негов приятел, както и че музиката не е била силна, а в акта на
актосъставителя не е посочено колко силна е била музиката. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Община Пловдив чрез процесуалния си представител моли
да бъде потвърдено постановлението с аргументи са доказването на нарушението и
неговата законосъобразност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното. Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
От фактическа страна съдът прие следното:
На 06.09.2021 г. в дежурната част на Шесто Ру към ОД на МВР Пловдив
постъпил сигнал за нарушаване на обществения ред на адрес *** поради силна музика.
На сигнала били изпратени ***, сред които П.Т.. Около 18 ч. те пристигнали на място,
като на беседка в междублоковото пространство пред входа на блока забелязали група
от хора, около десетима човека, организирани и провеждащи частно събиране на
нерегламентирано място. Пусната била силна музика от караоке тонколона.
1
Полицейските служители попитали на кого е музиката и кой е организаторът, като
такъв се представил жалбоподателят С.Б.. Не представил документ за разрешаване на
събирането. Предупредили го да спре музиката, като жалбоподателят отказал. При
това положение го отвели в районното управление за последващи действия.
За установеното му бил съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) бл. № КТ 041749/06.09.2021 г. за нарушение на чл. 4, ал. 5 от
Наредбата. Актът е съставен в присъствието на свидетел очевидец и нарушителката. От
последната не е постъпило възражение. В акта било отбелязано, че нарушението се
състои в това нарушителят да е организирал и провел частно събиране на
нерегламентирано място в градинката пред входа и пуска силна музика от караоке
тонколона, като по този начин нарушава обществения ред и спокойствието на
гражданите.
За извършеното нарушение било издадено НП, с което на жалбоподателката
била наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушението на основание чл. 30, ал. 1 от
Наредбата.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля
П.Т. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото, включително АУАН, разписка за връчване, докладна записка от
06.09.2021 г., заповед № 21ОА-951/09.04.2021 г.
Разпитан в съдебно заседание актосъставителят потвърждава авторството на
АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение посочва, че към момента на
установяване на нарушението полицейските служители лично чули силната музика. В
подробности посочва лицето, което му се е представило за домакин, проведения с него
разговор и начинът, по който се е стигнало до съставяне на АУАН, въпреки
предупрежденията му. Неговите показания за наличието на музика, събралите се хора
да се забавляват, се потвърждават и от изготвената докладна записка. По тази причина
съдът оцени с доверие показанията и на свидетеля, доколкото са непротиворечиви,
подробни, последователни и логични.
В съдебно заседание се предостави възможност на жалбоподателя да ангажира
доказателства, като му бе допуснат свидетел при режим на довеждане за следващото
съдебно заседание, и въпреки редовното уведомяване в него не присъства нито
жалбоподателят, нито допуснатият му свидетел. В тази връзка следва да е отчете, че
твърдяната различна фактическа обстановка не се установява по делото, което е
последица и от самостоятелното поведение на една от страните в процеса. Затова и
възраженията в тази връзка не могат да бъдат приети за основателни, а обстоятелствата
за осъществени такива, каквито са посочени в постановлението.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в
същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение, а именно чл. 4, ал. 5
от Наредбата. Не е ограничено правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
2
Спазени са изискванията на чл. 40 от ЗАНН, като актът е съставен в присъствието на
свидетел и жалбоподателя, като му е предявен и той не е отправил своите възражения.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съгласно представената заповед, в предвидената от закона форма, при
спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до
накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за вдигането на шум при
провеждането на нерегламентирано частно събиране.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно, наказващият орган, е квалифицирал поведението на
жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 4, ал. 5 от Наредбата и
правилно е ангажирал отговорността му като субект на административнонаказателното
постановление. С посочената разпоредба се забранява провеждането на сватбени,
семейни и други частни събирания на нерегламентирани места – тротоари, площади,
улици, междужилищни пространства, градини, паркове и други територии общинска
собственост, както и в частни имоти, водещи до нарушаване на обществения ред и
спокойствието на гражданите.
Безспорно се установява, че на 06.09.2021 г. в гр. Пловдив на ул. „***“ до №*
при извършена проверка около 18:00 ч. се вдига шум от силна музика от организирана
група граждани, провеждащи частно събиране, в междужилищно пространство, с което
е нарушен общественият ред и спокойствието на живущите наблизо граждани, които
са подали сигнал. Фактическият състав на нарушението изисква то да е извършено в
междужилищно пространство, каквато е градинката пред блока. Установява се това да
е извън рамките позволени от Наредбата и да липсва разрешение за провеждането на
събирането. Съдът намира, че щом полицейските служители са възприели още с
идването си музиката, то вдигането на шум от събирането като част от обективната
страна на нарушението се установява. Не се изисква от нормативния акт определен
праг на този шум, така че да се измерва със технически средства. Това просто не е част
от фактическия състав на нарушението. Именно със слушането на силна музика са
нарушени условия за спокойствие, труд и отдих на гражданите. Не се изисква и часови
диапазон, в който да се извършва нарушението, като достатъчно отново е само
наличието на нерегламентирано събиране и нарушаване на обществения ред.
Относно авторството на нарушението съдът прие, че това е именно
жалбоподателят, който е потвърдил, че е отговорен за музиката и събирането пред
полицейските служители. Освен това те го помолили да изключи музиката, така че да
не пречи, което той категорично отказал.
От субективна страна нарушителят е съзнавала общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да не вдига шум в
междужилищно пространство чрез частно нерегламентирано събиране може да доведе
до настъпване на общественоопасни последици за спокойствието на живущите
наблизо, и е искал настъпването на последиците, а именно той и компанията да слушат
музика силно, с което е извършил нарушението при пряк умисъл.
3
По наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 30, ал. 1 от Наредбата, която предвижда, че за
нарушения на разпоредбите на чл. 4, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 9, и на чл. 7, ал.
5 на физическите лица се налага глоба в размер на 500 до 1000 лв., на юридическите
лица и едноличните търговци - имуществена санкция, в размер от 3000 до 6000 лв.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил глоба в нейния
минимален размер от 500 лв. Следва да се отбележи, че административнонаказващият
орган правилно е посочил санкционната разпоредба, така че основанието за налагане
на всяка санкция е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се
нарушават правата на жалбоподателя. Освен това съответства на нарушението по чл. 4,
ал. от Наредбата, доколкото съдържа изричното й посочване.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на целите по чл.
12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай“ на административно нарушение. При
тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и
субсидиарното приложение на НК и НПК. Административнонаказателният процес е
строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага
съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на
законосъобразност. В случая с НП е наложена административно наказание „глоба“ за
неизпълнение на задължение по осигуряване на обществения ред. Поначало
обществената опасност на този вид нарушения е определена от местния законодател
като висока, тъй като същите представляват неизпълнение с висока степен на риск за
останалите граждани. Не се изисква щета, която да настъпи от нарушението. Целта е
гарантирането на обществения ред и здравословната почивка и необезпокояването на
гражданите, като в наредбата са чувствително засилени както предвиденият контрол,
така и отговорността при такива нарушения. Тъй като конкретното нарушение е
формално, на просто извършване, в състава му не е предвидено настъпването на
определен съставомерен резултат. Ето защо липсата на такъв съставомерен резултат на
нарушението при формалния характер на състава на отговорността няма отношение
при преценката за наличието или значителността (респ. липсата или незначителността)
на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство,
което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на
„маловажния случай“ по пар. 1, т. 4 от ДР към ЗАНН. Затова и съдът счете, че случаят
не може да се определи такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от същия вид и не представлява маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Напротив нарушението е типично за същите от този
вид. Нещо повече, не без значение е, че нарушителят категорично е отказал да изпълни
указанието на полицейските органи, което представлява и самостоятелно основание за
ангажиране на отговорност за нарушение на друга норма, което обуславя и изводите за
невъзможност за приложение на института на маловажния случай.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63д, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗАНН
въззиваемата страна има право на разноски в настоящото производство за
представителство от юрисконсулт. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния й представител. С оглед фактическата и правна сложност на делото и
оказаната професионална помощ, следва разноски да бъдат присъдени в минимален
4
размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
а именно в размер на 80 лева.
Като е взел предвид всичко това, административнонаказващият орган е наложил
санкция в минимума за физическите лица от 500 лв. за нарушението, което съдът
намира за доказано, постановлението за законосъобразно, а наказанието за
справедливо. С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност.
Следователно обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 1019/11.12.2021 г. на Зам.-кмет
на „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на С.П.Б. с ЕГН
********** на основание чл. 30, ал. 1 от Наредба за осигуряване на обществения ред
(Наредбата) е наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 4, ал. 5 от
Наредбата.
ОСЪЖДА С.П.Б. с ЕГН ********** да заплати на Община Пловдив сумата от
80 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК на
касационните основания по НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5