Р Е Ш Е Н И Е № 136
гр. Хасково,
20.04.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд…………….…………………………………………..…… в открито
заседание
на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година,
в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГОСПОДИНКА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТОШКА ИВАНОВА
2. ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря Р.Р.………….................…..….………и в
присъствието на прокурора…………..…….……………….…………….………………………………………..като разгледа
докладваното от съдия И В А Н О В А в. гр. д. № 63 по
описа за 2018 год., взе предвид следното:
Производството е по чл.258 – чл.273
от ГПК.
ВЪЗЗИВНИЪТ
– Г.И.И. е останал недоволен от решение
№ 357 / 27.11.2017 год., постановено по гр.д. № 1315 / 2017 год.
по описа на Районен съд - Димитровград, с което е отхвърлен предявеният от него
иск с правно основание чл.108 от ЗС, поради което го обжалва с искане
обжалваният акт да бъде отменен и вместо него въззивният съд постанови друг, с
който уважи иска.
ВЪЗЗИВАЕМАТА – П.А.А. - оспорва жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск, предявен от Г.И.И. против П.А.А.,
за установяване правото на собственост и предаване на владението върху следните
недвижими имоти, а именно: 1. Поземлен имот с идентификатор 21052.1003.533 по
КККР на гр.Димитровград, с площ от 949 кв.м. в ***, гр.Димитровград, ведно с
построените в имота двуетажна жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор
21052.1003.553.1, с площ от 94 кв.м. и гараж с идентификатор 21052.1003.553.2,
с площ от 27 кв.м., и 2. Поземлен имот с идентификатор 21052.1003.595
по КККР на гр.Димитровград, с площ от
709 кв.м. в ***, гр.Димитровград. В подкрепа на заявения от ищеца придобивен
способ - наследствено правоприемство и завещание е представен и приет като
писмено доказателство договор за дарение от 05.06.1998 год., оформен с
нотариален акт /НА/ № 133, том I, дело №
1122 / 98 год., сключен между Д.В.Н. – дарител и наследодателката му М.А.И. –
дарен, имащ за предмет спорните два имота, а именно: 1. Дворно място от 930
кв.м., находящо се в гр.Димитровград, ***, за който двор пл.№ 593 е отреден
парцел VI в кв.66 по плана на
гр.Димитровград, ведно с построената в парцела жилищна сграда и гараж, и 2.
Празно дворно място, находящо се в гр.Димитровград, *** за който имот – част от
пл. № 595 е отреден парцел XII, кв.66 по
плана на града.
Представено е и удостоверение за наследници № 1862 от 30.11.2016
год., видно от което е, че Д.В.Н., починала на 13.06.1998 год. е оставила
за наследници Д.К.Н. – съпруг, П.А.А. – дъщеря – ответник по иска, К.Д.Н
– син, К.Д.Н – дъщеря и М. А.А. – дъщеря,
починала на 23.08.2010 год. и оставила за наследници – Л.Е.– гражданин на
САЩ – съпруг и Г.И.И. – син – с
процесуалното качество на ищец в производството пред първоинстанционния съд.
Ответницата по иска – П.А.А. е
заявила насрещни права по отношение правото на собственост върху спорния имот, основани на придобивна давност,
признато й с нотариален акт № 1, том IІІ, дело №
323 от 10.06.2015 год. В
съдебно заседание, проведено на 06.02.2017 год., пълномощникът на ответницата е
уточнил, че упражняваната от доверителката му фактическа власт върху спорния
имот, осъществявана със съзнанието за своене, е установена през 2000 год. В
подкрепа на заявения придобивен способ, от страна на ответницата са представени
и приети като писмени доказателства следните документи – удостоверение за
постоянен адрес ***, заявен от 12.01.2004 год.; операционни бележки за плащане
към бюджета от 05.09.2014 год., видно от които е, че на посочената дата са
заплатени данък и такса битови отпадъци за периода от 01.01.2005 год. до
31.12.2014 год., справки от НОИ, трудова книжка, заповед за прекратяване на трудово
правоотношение.
По
делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на посочените от страните
свидетели. От показанията на свидетелката К. – леля на ответницата се
установява, че през 2000 год. майката на ищеца - нейна племенница заминала за
Америка и до смъртта й през 2010 год. не се е връщала в страната. Твърди още,
че наследодателката на ищеца постоянно е изпращала пари на баба си, влагани за
ремонти на къщата и за заплащане на данъци. В периода от 1998 год. – 2004 год.
ответницата живеела в гр.Варна, след което се върнала в имота, дарен на сестра
й, поради липса на жилище и финансови средства за издръжка на семейството й.
Това станало със съгласието на сестра й – майка на ищеца. В спорния имот
живеела и бабата на ответницата – майка на свидетелката, която починала през
2009 год. Свидетелката обяснява, че влошаването на отношенията с ответницата се
дължало на това, че съветвала майката на ищеца да престане да изпраща пари на
сестра си. Освен ответницата в имота живеели баба й и брат й К., когото
изгонили през 2015 год. От показанията на свидетеля К.Н.– брат на ответницата
се установява, че имотът е бил собственост на баба му М.Б, впоследствие
прехвърлен на майка му Д.Н., а по-късно на сестра му – М.А. – майка на ищеца.
Свидетелят живял в къщата заедно с баба си и сестра си – П.А., която се върнала
в имота през 2003 – 2004 год., заедно със семейството си. През 2014 год.
отношенията му с ответницата се влошили, по повод заявени от нея претенции за
къщата. През следваща година бил изгонен
от имота. Твърди още, че сестра му М. постоянно изпращала пари от Америка,
влагани за ремонти на къщата. До смъртта й, претенции за имота от страна на
ответницата не били заявявани. Свидетелката Г.обяснява, че в спорния имот са
живеели ответницата и брат й К. От показанията на свидетелката Г. се
установява, че ответницата и мъжа й са правили ремонт на къщата и обработвали
двора от преди пет – шест години, когато засадили овощни дръвчета. Знаела, че имота
е наследствен – на баба М., за която ответницата се грижела. В къщата живеел и
брата на ответницата – К. Твърди още, че не е виждала наследодателката на ищеца
в имота. От показанията на свидетелката К. се установява, че освен П. и мъжа й,
друг не се е грижел за имота. Направили ремонт на покрива, сложили плочки в
банята, прекарали В и К инсталация. Баба М. споделяла със свидетелката, че за
нея собственик на имота е П.. Имотът бил прехвърлен на сестрата на ответницата –
М., за да получи виза от Американското посолство и да замине. След 1998 год.
наследодателката на ищеца не била живяла в спорния имот. Отношенията между баба
М. и дъщеря й – свидетелката И.К. били обтегнати. Ответницата работела сезонно
в гр.Бургас, но след 2000 год. не била напускала имота, в който живеел и брат й
К. От показанията на свидетеля В. се установява, че е правил инсталация на
първия етаж на къщата. Почти на цялата сграда бил направен основен ремонт – на
коридора, изградена тераса, стълбище, неръждаем парапет, плочки на целия етаж,
връзка с уличната канализация, сменена дограма. За всичко плащали ответницата и
мъжа, с който живеела на съпружески начала. От
показанията на свидетеля С. се установява, че през 2000 год. майката на ищеца
заминала за Америка. С мъжа на ответницата правили парната инсталация на
къщата, материалите за която били заплатени от П., която изградила навес в
двора, бетонна площадка и канализация. Пред нотариуса ходили за кажат, че П.
живее и се грижи за имота. От баба М. бил чувал, че П. и сестра й се разбрали
къщата да остане на ответницата. Свидетелят .– дядо на ищеца и баща на
ответницата твърди, че преди да замине за Америка майката на ищеца и негова
дъщеря го помолила да й даде нотариалния акт и талона на колата, за да можела
да получи виза и да замине. Свидетелят й дал документите, които след това
дъщеря му върнала. След това не я бил виждал. Къщата си била на негово име – не
била прехвърлена. Баба М. му казвала, че П. я гледа и тя ще е наследник на
къщата. През 2004 год. ответницата направила ремонт на покрива на къщата, а
през 2012 – 2014 год. подменили наново покрива и комините. Били сложени
мраморни плочи и локално парно. Направени били тоалетна с мивка и кухня, а
стените на стаите измазани с гипсови шпакловки. Дъщеря му М. му споделяла, че
няма претенции за къщата и, че не иска да се връща да живее в нея. Свидетелят
твърди, че е разбрал за прехвърлянето на имота по време на делото. С ищеца не
поддържал никакви връзки. Дъщеря му П. ходила да работи на морето, но през
зимата се прибирала. Детето й се родило в гр.Варна, от където се прибрали през
2001 год. Свидетелят твърди, че е живял в имота до 1974 год., когато бракът му с Д.Н. е бил прекратен –
обстоятелство, по отношение на което страните не спорят.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира предявеният на
основание чл.108 от ЗС иск за основателен, по следните съображения: Безспорно
по делото се установи, че наследодателката на ищеца – М. А. е придобила правото
на собственост върху спорните имоти по силата на извършен в нейна полза
дарствен акт, ценейки в тази насока приетия като писмено доказателство НА № 133
/ 1998 год. Съгласно разпоредбата на 99 от ЗС правото на собственост се
изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. Безспорно
е, че разглежданият случай не попада в нито една от двете хипотези. Обстоятелството,
че от 2000 год. наследодателката на ищеца не е упражнявала фактическа власт върху имота, не сочи на доказаност
на заявения от ответницата придобивен способ – изтекла в нейна полза придобивна
давност. Според разпоредбата на чл.79,
ал.1 от ЗС правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години. Признаването на това право е в зависимост от пълното и пряко
доказване на упражняването в посочения период на фактическа власт по отношение
на имота, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост
при демонстриране по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на
пълноправен собственик, т.е поведение, което безсъмнено сочи на упражняване на
собственически правомощия в пълен обем. Обстоятелството, че от 2003 – 2004
год., ценейки удостоверението за постоянен адрес и справките за възникнали и
прекратени трудови правоотношения, до настоящия момент имотът се е ползвал от
ответницата, доказва наличието само на
обективния елемент от фактическия състав на владението, но не и на субективния.
В тежест на ответницата бе да установи, че намерението й за своене по отношение
на имота
е стигнало до съзнанието на сестра й – наследодателка на ищеца и същата не се е противопоставила на това, което не бе
сторено. Ответницата, освен, че е живяла в имота, не е демонстрирала никакви
други действия, които да сочат на своене на вещта. До смъртта на сестра си – М.А.,
настъпила през 2010 год., а и впоследствие, ответницата не е декларирала имота
като своя собственост. Дължимите за имота данъци до 2014 год. не са били
заплащани от ответницата. От събраните по делото доказателства се установи, че
до смъртта си наследодателката на ищеца е изпращала пари от Америка, влагани за
ремонт на къщата и за плащане на данъци. Извършваните от ответницата подобрения
в имота не могат да се приемат като действия, манифистиращи намерението й за
своене.
С
оглед на изложените по-горе съображения, съдът намира за основателен
предявеният ревандикационен иск, предвид установите по делото данни, доказващи
заявеният от ищеца придобивен способ – наследство и завещание, извършено от
страна на майка му и обективирано в приетия като писмено доказателство
документ, именуван „последна воля и завещание на М.А.А.“ от 31.08.2009 год., с
което същата е завещала цялото си имущество на единствения си син – ищец по
делото. В този смисъл предявеният ревандикационен иск следва да се уважи изцяло,
а не само по отношение на идеална част от имотите, съответстващи на частта на
ищеца от наследството, оставено от майка му, отчитайки, че в кръга от
наследници освен ищеца се включва и съпругът – Л. Е., съгласно приложеното по
делото удостоверение за наследници, предвид това, че завещанието отговаря на
изискванията на закона по местонахождението на недвижимия имот, явяващ се
приложим относно действителността на завещанието, съставено в чужбина. В случая
не е необходимо изследване на правилата за завещанията на чуждото право,
доколкото ответницата не е оспорила действителността на завещанието от гледна
точна на неговата форма.
Като
неоснователно съдът намира направеното от ответницата възражение за нищожност
на дарствената сделка, легитимираща наследодателката на ищеца като собственик
на спорните имоти, основано с твърдения за липса на съгласие от страна на
дарителката Д.Н., предвид липсата на доказателства в подкрепа на същото. Като
недоказани, а от тук и неоснователни съдът намира и заявените възражения за
унищожаемост както на дарствената сделка, като такава сключена при измама, така
и на упълномощителната сделка, с която дарителката е упълномощила адвокат да я
представлява при изповядване на сделката, основано с твърдения, че не е могла
да разбира и да ръководи действията си. Обстоятелството,
че дарението е извършено няколко дни преди смъртта на дарителката само по себе
си не доказва неспособност на лицето да разбира свойството и значението на
извършеното. Като недоказано съдът намира и твърдението на ответницата, че
дарителката – Д.Н. не е била собственик на имотите, с които се е разпоредила в
полза на дъщеря си М. А. – майка на ищеца, поради което и последната не е могла
да придобие правото на собственост върху спорните имоти, предвид събраните пред
въззивния съд писмени доказателства – НА № 116 от 18.05.1994 год., представен
след допълване на направения от първоинстанционния съд доклад по делото и
разпределяне на доказателствената тежест между страните, от който се
установява, че имотът е придобит по дарение, извършено от М.П.Б. и И.В.К. в
полза на Д.Н., която впоследствие се е разпоредила с имота в полза на дъщеря си
– М.А..
Като неоснователно съдът намира и
заявеното в отговора на исковата молба възражение за възстановяване на запазена част, накърнена с
извършеното в полза на наследодателката на ищеца дарение, доколкото същото е
погасено по давност – с изтичане на пет годишния давностен срок, считано от
откриване на наследството, оставено от Д.Н., починала на 13.06.1998 год.
По отношение искането за
присъждане на разноски за поддръжка и подобряване на имота, заявено от ответницата с направено в отговора на
исковата молба възражение, впоследствие уточнено по видове, стойности и време
на извършване, съдът намира същото да недопустимо, предвид липсата на
доказателства, от които да се установява, че ответницата е извършила
претеднираните подобрения в качеството си на добросъвестен владелец. В
качеството си на държател, същата не може във формата на възражение да иска
присъждане на стойността на направените от нея подобрения. Правата си за същите
може да предяви само с насрещен или с отделен иск.
Достигайки
до извод в обратна насока и отхвърляйки предявения на основание чл.108 от ЗС
иск, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което по
изложените по-горе съображения следва да се отмени и вместо него се постанови
друго, с което ревандикационният иск се
уважи, ведно искането за отмяна на издадения в полза на ответницата констативен
нотариален акт, съгласно чл.537, ал.2 от ГПК.
С
оглед изхода на спора, в полза на въззивника следва да бъдат присъдени
сторените от него разноски при разглеждане на делото пред първоинстанционния и
въззивния съд.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение № 357 от 27.11.2017
год., постановено по гр.д. № 1315 / 2017 год. по описа на Районен съд –
Димитровград, вместо което постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на П.А.А., ЕГН ********** ***, че Г.И.И., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес
*** – адвокат М.Г. е собственик по наследство и завещание на следните недвижими
имоти, а именно – 1. Поземлен имот с идентификатор 21052.1003.553 по КККР на
гр.Димитровград, с площ от 949 кв.м. в гр.Димитровград, ***, ведно с
построените в имота двуетажна жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор 21052.1003.553.1, с площ от 94 кв.м. и гараж с
идентификатор 21052.1003.553.2, с площ
от 27 кв.м., с номер по предходен план: 593, квартал 66, парцел VI, одобрен със
заповед № 3614 / 1956 г., при граници на поземления имот: 21052.1003.552;
21052.1003.594; 21052.1003.595; 21052.1003.554; 21052.1003.555; 21052.1003.13;
21052.1003.318 и 2.
Поземлен имот с идентификатор 21052.1003.595
по КККР на гр.Димитровград, с площ от 709 кв.м. гр.Димитровград, ***, с
номер по предходен план: 595, квартал 66, парцел XII, одобрен със заповед № 3614 / 1956 г., при граници на
поземления имот: 21052.1003.596; 21052.1003.554; 21052.1003.553;
21052.1003.232; 21052.1003.594.
ОСЪЖДА
П.А.А., ЕГН ********** *** да предаде на Г.И.И.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат М.Г. владението на следните
недвижими имоти, а именно – 1. Поземлен имот с идентификатор 21052.1003.553 по
КККР на гр.Димитровград, с площ от 949 кв.м. в гр.Димитровград, ***, ведно с
построените в имота двуетажна жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор 21052.1003.553.1, с площ от 94 кв.м. и гараж
с идентификатор 21052.1003.553.2, с
площ от 27 кв.м., с номер по предходен план: 593, квартал 66, парцел VI, одобрен със
заповед № 3614 / 1956 г., при граници на поземления имот: 21052.1003.552;
21052.1003.594; 21052.1003.595; 21052.1003.554; 21052.1003.555; 21052.1003.13;
21052.1003.318 и 2.
Поземлен имот с идентификатор 21052.1003.595
по КККР на гр.Димитровград, с площ от 709 кв.м. гр.Димитровград, *** с
номер по предходен план: 595, квартал 66, парцел XII, одобрен със заповед № 3614 / 1956 г., при граници на
поземления имот: 21052.1003.596; 21052.1003.554; 21052.1003.553;
21052.1003.232; 21052.1003.594.
ОТМЕНЯ
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 1, том III, РЕГ. № 2747, нот.дело № 323 от 2015 год. по описа на
нотариус с рег. № 398 на нотариалната камара на Република България, с който на П.А.А.,
ЕГН ********** *** е призната собствеността по давностно владение на следните
недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор 21052.1003.553 по КККР на
гр.Димитровград, с площ от 949 кв.м. в гр.Димитровград, ***, ведно с
построените в имота двуетажна жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор 21052.1003.553.1, с площ от 94 кв.м. и гараж
с идентификатор 21052.1003.553.2, с
площ от 27 кв.м., с номер по предходен план: 593, квартал 66, парцел VI, одобрен със
заповед № 3614 / 1956 г. и 2. Поземлен имот с идентификатор
21052.1003.595 по КККР на
гр.Димитровград, с площ от 709 кв.м. гр.Димитровград, ***, с номер по предходен
план: 595, квартал 66, парцел XII, одобрен със заповед №
3614 / 1956 г.
ОСЪЖДА
П.А.А., ЕГН ********** *** да заплати на Г.И.И., ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес *** – адвокат М.Г. сумата в размер на 2 274.34 /две хиляди двеста седемдесет и четири лева и
тридесет и четири стотинки/ лева – разноски по делото пред първоинстанционния и
въззивния съд.
Решението
може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: