ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 470
гр. Благоевград, 19.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно частно
наказателно дело № 20221200600741 по описа за 2022 година
Производството пред Благоевградски окръжен съд е по реда на чл. 243,
ал. 8 НПК и е образувано по протест на РП – Благоевград, ТО - Разлог срещу
Определение № 172 от 17.08.2022 г. на РС – Разлог, постановено по ч.н.д. №
339/2022 г. по описа на същия съд.
В протеста се твърди, че определението на районния съд е неправилно
и постановено в нарушение на закона. Изтъкват се доводи, че при наличие на
противоречия в показанията на свидетелите е налице правна възможност за
извършване на очна ставка, като в конкретния случай според прокурора
извършване на очна ставка между явно заинтересовани от изхода на делото
свидетели ще доведе само до разточителство на процесуално време, но не и
до преодоляване на противоречията, като за Е. К. били налице основанията по
чл. 121 НПК. Прокурорът заявява, че поддържа всички правни аргументи,
изложени в постановлението за прекратяване на наказателното производство,
като иска атакуваното определение на РС – Разлог да бъде отменено и се
потвърди постановлението на РП – Благоевград, ТО - Разлог от 16.06.2022 г.
за прекратяване на наказателно производство по Досъдебно производство №
142/2022 г. по описа на РУ – Разлог /наблюдателно производство № 4393/2021
г. по описа на РП – Благоевград/.
Срещу протеста не е депозирано възражение от пострадалия О. Л. Б.
след връчване на препис от същия.
Ведно с жалбата в окръжния съд са изпратени ч.н.д. № 339/2022 г. по
описа на РС – Разлог и досъдебно производство № 142/2022 г. по описа на РУ
– Разлог.
Благоевградски окръжен съд, след като обсъди материалите по
приложеното досъдебно производство и частно наказателно дело на районния
съд, изложените доводи в протеста на прокурора и провери изцяло
правилността на атакуваното определение, намира следното:
Протестът е допустим – същият е подаден в законовия 7-дневен срок за
атакуване на постановеното от районния съд определение и от легитимирано
съгласно чл. 243, ал. 7 НПК лице – прокурор в съответната прокуратура.
1
Разгледан по същество съдът намира протеста за неоснователен.
Атакуваното определение на районния съд е законосъобразно и обосновано и
са налице основания за неговото потвърждаване. На досъдебното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон –
чл. 13 и чл. 14 НПК, които са довели до необоснованост и
незаконосъобразност на постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство, поради което и правилно същото е отменено от
районния съд и е постановено връщане на делото на прокурора. Допуснатите
нарушения на досъдебното производство се изразяват в следното:
Приложеното досъдебно производство е образувано на 11.05.2022 г. за
престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 НК - за това, че на 04.06.2021 г. в
гр. Разлог, област Благоевград, на територията на паркинг на МБАЛ гр. Р., е
реализирана закана с убийство спрямо О. Л. Б. от с. Д., общ. Р, обл. Б., и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,
като по досъдебното производство не е било повдигнато обвинение на
конкретно лице за извършено престъпление от общ характер.
По досъдебното производство са събрани гласни и писмени
доказателства, част от които доказателства прокурорът е посочил в
постановлението за прекратяване на наказателното производство от
16.06.2022 г. /л. 6 – л. 7 от делото на районния съд/, като е направил извод в
постановлението, че не е налице извършено престъпление от общ характер,
тъй като събраните доказателства и приетите от прокурора за установени
факти не сочели на наказателна съставомерност на извършено престъпление
по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 НК, както и не покривали обективните и
субективни признаци на друг състав на престъпление от общ характер,
поради което е постановил прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
С атакуваното определение РС – Разлог е отменил постановлението на
прокурора, приемайки, че се установявало по непротиворечив начин, че
отношенията между Е. К. и О.Б. са влошени, но са налице противоречиви
гласни доказателства по делото за това дали Е. К. е отправял заплашителни
изрази към О.Б. при срещата им на паркинга на МБАЛ гр. Разлог, последният
обръщал ли се към Е. К. с думите „Къде си бе, бракониер?“, съответно каква е
била реакцията на тези думи на Е. К., казал ли е Е. К. на пострадалия Б. „че ще
го издебне в гората“, ще го „утрепе“ и „ще му отреже главата“, какво е било
състоянието на Е. К. и какви действия е извършил в този момент, като тези
съществени противоречия в показанията на свидетелите можело евентуално
да бъдат преодолени чрез извършване на очна ставка между очевидците. В
мотивите на определението районният съд е посочил и липсата на
съображения в постановлението на прокурора защо частично са кредитирани
показанията на свидетелите О.Б. и Е. Б.а, като не били обсъдени показанията
им, че Е. К. се е държал агресивно и дърпал вратата на автомобила, в който се
е качило пострадалото лице; не било отразено кои са конкретните
обстоятелства, поради които се дава вяра на една част от показанията на О.Б.
и Е. Б.а, а друга част от същите не се кредитират, както и защо се дава вяра на
показанията на свидетелите Е. К. и М. К., че О.Б. е нарекъл Е. К. „бракониер“.
Посочвайки в мотивите, че за да е осъществен състав на престъпление по чл.
144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, е достатъчно заканата да е възприета от лицето, към
което е отправена, и да е от такова естество, че да може да предизвика
основателен страх у него за осъществяването й, без да е необходимо
пострадалото лице да се е почувствало действително изплашено, като
2
предизвиканата уплаха може да е отегчаващо обстоятелство, районният съд е
приел, че постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство следва да бъде отменено като неправилно.
Благоевградски окръжен съд намира, че атакуваното от прокурора
определение на районния съд следва да бъде потвърдено. Според въззивната
инстанция атакуваният пред съда акт на прокурора за прекратяване на
наказателното производство, постановен на 16.06.2022 г., е необоснован
/поради несъответствие и неяснота на направените фактически и правни
изводи от прокурора на събраните по досъдебното производство
доказателства/ и незаконосъобразен, тъй като е постановен при неизпълнение
на задължението за предприемане на всички мерки за разкриване на
обективната истина.
На първо място следва да се посочи, че постановлението на прокурора
страда от липса на мотиви, тъй като в него не са изложени ясно фактите,
които прокурорът е приел за установени от доказателствата, които са събрани
до този момент – в постановлението прокурорът е посочил, че отношенията
между пострадалия Б. и Е. К. били влошени и че последният проявявал
негативно отношение към пострадалия, с когото членували в една и съща
ловна дружина, но така изложените обстоятелства не установяват нито
точната причина за влошените отношения /като е цитирана и жалбата на
пострадалия Б., че имало неприязнени отношения заради някаква
конкуренция, че е ескалирал конфликтът/, нито в какво до случая, предмет на
настоящето досъдебно производство, се е изразявало негативното отношение
на Е. К. към Б. и обратно, а случилото се на 04.06.2021 г. на паркинга на
МБАЛ Разлог е описано като конфликтна ситуация, при която не се е
стигнало до нанасяне на удари, но Е. К. отправил обидни думи и псувни към
пострадалия Б. и вербално се заканил с думите „ще ти отрежа главата … ще
те издебна в гората и ще те утрепа … едно време беше некой, сега си никой
…“, макар и св. Е. К. да е отрекъл отправянето на тези думи, казвайки, че е
бил провокиран от пострадалия Б., който му казал „Къде си бе, бракониер?“,
като при така изложените факти в постановлението не става ясно кое
прокурорът приема като действително случило се на 04.06.2021 г., за което
пострадалият Б. е подал жалба, като не е извършен от прокурора в
постановения от него акт и анализ на всички събрани по досъдебното
производство гласни доказателства, на противоречията в тях, не са обсъдени
в цялост гласните доказателства, имащи значение за направените правни
изводи за прекратяване на наказателното производство. Правните изводи в
постановлението защо не е налице състав на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр.
ал. 1 НК са повторение на становището на прокурора в постановлението за
отказ да се образува наказателно производство, отменено с постановление на
ВКП от 10.01.2022 г. Следва да се посочи, че изводът на прокурора в
постановлението за прекратяване за това, че казаните думи от Е. К. имат само
декларативен характер и не са от категорията да породят основателен страх за
осъществяване на убийство е неясен и необоснован, защото е направен без да
3
са обсъждани всички събрани до този момент доказателства, в които се сочи,
че в деня на случилото се и известен период от време след това пострадалият
Б. е имал притеснения св. Е. К. да не посегне на живота му, като наред с
казаните думи, посочени в постановлението на прокурора, пострадалият и
неговата дъщеря – очевидец сочат поведение на Е. К., от което пострадалият
се е притеснил за живота си – св. Е. К. е бил агресивен, опитвал се е да пречи
на пострадалия да затвори вратата на колата и да си тръгне, като е
продължавал да му казва, че ще го смачка, че няма къде да се скрие, че св. Б.
е имал информация, че и пред други хора Е. К. е казвал, че ще го „утрепе“.
Правните изводи на прокурора, че отправената от Е. К. вербална закана за
убийство не била действителна, защото нямало обективни факти, които да я
подкрепят, а всичко било само резултат на субективното желание на
пострадалия да предизвика предприемане на негативни действия спрямо Е.
К., с който били в неприязнени отношения, като били неоснователни
твърденията на пострадалия, че думите на Е. К. предизвикали страх у него,
също са необосновани, защото са в противоречие със събраните
доказателства и с липсата на изложени фактически изводи за установеното от
тях и анализ на противоречията, с несъбирането на доказателства за пълно
изясняване на фактите по случилото се. По досъдебното производство не са
събрани достатъчно доказателства в какво точно са се изразявали
неприязнените отношения между пострадалия и Е. К., дали всичко е само във
връзка със случая, в който пострадалият е уведомил полицейски служител,
разпитан като свидетел по ДП, че през м. май 2021 г. св. Е. К. по
предположение бракониерства, и след като не е бил подаден сигнал на 112,
каква проверка е била извършена по този подаден до св. Ц. К. сигнал, имало
ли е други причини между двамата /Б. и Е. К./ да са влошени отношенията и
имат ли връзка тези влошени отношения със случилото се на 04.06.2021 г.
Ако прокурорът смята за ненужно да изяснява противоречията в гласните
доказателства за поведението на св. Е. К. и на пострадалия Б. в деня на
случилото се, следва да изложи ясни мотиви на кои от разпитаните свидетели
и за кои от обстоятелствата на скандала дава вяра и за какво, или да събере
други доказателства за изясняване на случилото се и мотивите за това. Във
връзка с това, че пострадалият Б. е подал жалба за случилото се 10 дни по-
късно, не са обсъдени изобщо показанията на пострадалия за причините да се
подаде по-късно този сигнал, а не защото не се е уплашил от станалото; не са
обсъдени и показанията на пострадалия и неговата дъщеря за настоятелното
поведение при отправянето на закани от Е. К., в опитите му за физическа
близост с пострадалия, като е мотивирано с публичността и извършване на
заканите в светлата част на денонощието, че същите са обективно негодни да
възбудят основателен страх, но не са обсъдени доказателствата за
поведението на Е. К. като агресивен, че заканите са казани според
показанията на пострадалия няколко пъти, че Е. К. му е пречил да затвори
вратата на колата, че е искал да я отвори. Въззивната инстанция се съгласява с
мотивите на районния съд /очевидно и прокурорът се съгласява с това/, че за
4
съставомерност на престъпление по чл. 144, ал. 3 НК заканата следва да е
такава, че след като се възприеме от пострадалото лице тя да е от такова
естество, че да може да предизвика основателен страх от осъществяването й,
като в постановлението за прекратяване прокурорът е обсъждал само
казаните думи от Е. К., приемайки ги за декларативни, без да ги обсъжда във
връзка не само с влошените отношения от по-рано, за които не са положени
достатъчно усилия за точното изясняване в какво са се изразявали същите, с
доказателствата, че Е. К. и пострадалият са ловци в една и съща дружина и
поради това са ходели заедно в гората, със заявеното в показанията на
пострадалия Б. поведение на Е. К., което не се изчерпва само с декларативно
отправени закани от Е. К. към пострадалия, които са били само емоционален
отговор на обида от страна на пострадалия към Е. К., към когото се обърнал с
„бракониер“.
Според въззивната инстанция по досъдебното производство не са
събрани всички възможни доказателства, от които да се установи
достоверността на показанията на пострадалия свидетел Б. за извършеното от
Е. К., дали същото следва да се приеме като закана с престъпление убийство
по отношение на него, както и дали думите и действията са от естество да
възбудят основателен страх от осъществяването им /като не е спорно, че не е
необходимо да е постигнат такъв резултат - да настъпи промяна в живота на
пострадалия, за който факт са събрани доказателства, макар и това да е
обстоятелство, имащо отношение като отегчаващо/. От мотивите на
прокурора в постановлението за прекратяване не се установява кои
доказателства същият е приел като достоверни при наличието на съществени
противоречия в показания на свидетели-очевидци, които противоречия
разследващите органи са могли да изяснят като извършат очни ставки или да
съберат други доказателства, с които да се изясни достоверността на
показанията на пострадалия и неговата дъщеря или показанията на Е. К. и
неговия близък, съответно за кои обстоятелства. Във връзка с посоченото в
протеста на прокурора пред настоящата инстанция, следва да се посочи, че
предварително не може да се твърди дали провеждането на очна ставка ще
допринесе за изясняване на противоречия или не, а неизпълнение на
задължението за разкриване на обективната истина не може да се оправдава с
това да няма разточителство на процесуално време.
Според въззивната инстанция е налице непълно разследване по делото,
което се е отразило на обосноваността и законосъобразността на изводите на
прокурора в постановлението за прекратяване, като правилно и в
съответствие със закона същото е отменено от районния съд. Допуснатото
нарушение по непълно проведено разследване /относно случилото се на
паркинга и причините за това, предхождащите случилото се отношения/ е
довело до необоснованост и незаконосъобразност на атакувания пред съда акт
на прокурора, защото са направени неясни и немотивирани изводи в него без
да са изследвани обстоятелствата по делото в необходимата пълнота, в
противоречие със задължението за обективно и всестранно изследване на
5
обстоятелствата по делото и вземане на решение, след като са взети всички
мерки за разкриване на обективната истина по делото /чл. 13 и чл. 14 НПК/,
като прокурорът е направил и необосновани изводи в постановлението
относно декларативност на заканата с думи за убийство и за това какво е
целял Е. К. с казаното от него в станалия скандал.
Прокурорът и разследващите органи по силата на чл. 13 НПК са длъжни
на досъдебното производство да вземат всички мерки, за да осигурят
разкриването на обективната истина. Когато прокурорът не е изпълнил това
задължение и е прекратил наказателното производство при неизяснени
обстоятелства по делото, или когато е имал задължение да спре наказателното
производство, същият постановява необоснован и незаконосъобразен акт,
който подлежи на отмяна от съда. Въпроса за прекратяване на наказателно
производство поради липса на престъпление или ненаказуемост на същото
следва да се реши едва след събиране на всички възможни доказателства по
делото и след тяхното пълно изследване – в противен случай се допуска
съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до необоснованост
на акта, постановен въз основа на доказателства, събрани при допускане на
процесуални нарушения.
Поради изложените по-горе съображения определението на районния
съд, с което е отменено постановлението за прекратяване на наказателното
производство, следва да бъде потвърдено, като делото бъде върнато на
прокурора с оглед надлежно изпълнение на задълженията му по чл. 13 и чл.
14 НПК, като след събиране на всички възможни доказателства за изясняване
на обстоятелствата по делото и чрез предвидените в НПК способи
прокурорът следва да направи извод налице ли е извършено престъпление от
общ характер, каква е неговата правна квалификация, или наказателното
производство следва да се прекрати поради липса на такова, съответно налице
ли е престъпление от частен характер и какво, едно или повече, за да се
приложи чл. 81, ал. 3 НПК след спиране на наказателното производство.
Във връзка с доводите на пострадалия в жалбата пред районния съд, че
актът на прокурора е предубеден, пострадалият има законова възможност да
поиска отвод на прокурора, ако счита, че изложените факти в жалбата срещу
постановлението на прокурора за прекратяване са такива, които водят до
предубеденост на прокурора при решаване на настоящето дело.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 8 вр. ал. 6 и 7 от
НПК Благоевградски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 172 от 17.08.2022 г., постановено по
ч.н.д. № 339/2022 г. на Районен съд – Разлог.
Определението на съда не подлежи на проверка по жалба или протест.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7