Решение по дело №22967/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15686
Дата: 15 август 2024 г.
Съдия: Радослав Руменов Ангелов
Дело: 20241110122967
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15686
гр. София, 15.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110122967 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр .чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(Установителен иск за съществуване на вземане по издадена Заповед за
изпълнение при подадено възражение)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 129143/18.04.2024
г. от Ц. И. Д., ЕГН **********, чрез адвокат Б. **** С., САК, личен №
*******, съдебен адрес: ***********, срещу ************ с № на вписване в
регистъра *********, представлявано от ************, действащо в
*********** КЧТ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
*********, сграда *******, представлявано от ************, с която са
предявени обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД, вр.
чл. 82 ЗЗД, с който да се признае за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 268,92 евро, представляваща
главница за незаплатени разходи за премаршрутиране за дата 21.05.2023
г., поради погрешно уведомяване за отмяна на полет № ******* от Рим
до София, планиран по разписание на 19.05.2023 г., ведно със законната
лихва от 19.12.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането,
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД, вр.
чл. 82 ЗЗД, с който да се признае за установено между страните, че
1
ответникът дължи на ищеца сумата от 26,59 евро, представляваща
доплатена сума за чекинг на двама пътници на стойност, поради
погрешно уведомяване за отмяна на полет № ******* от Рим до София,
планиран по разписание на 19.05.2023 г., ведно със законната лихва от
19.12.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането,
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД, вр.
чл. 82 ЗЗД с който да се признае за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 268,92 евро, представляваща
допълнителни разходи за хотелски престой, поради погрешно
уведомяване за отмяна на полет № ******* от Рим до София, планиран
по разписание на 19.05.2023 г., ведно със законната лихва от 19.12.2023 г.
(дата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането,
за които суми има издадена Заповед № 158 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 03.01.2024 г. по ч. гр. д. № 69843 по описа на
СРС за 2023 година, за незаплатени разходи поради погрешно уведомяване за
отмяна на полет № ******* от Рим до София, планиран по разписание на
19.05.2023 г., резервация № *****.
В исковата молба се твърди, че ищецът Ц. И. Д. закупил билети за двама
за полет № ******* от Рим до София, резервация № *******. Полетът е
планиран по разписание на 19.05.2023 г., с час на излитане 15:10 на 19.05.2023
г. и час на пристигане 18:00. Ден преди полета, доверителят ми е получил
мейл от авиокомпанията с уведомление, че полетът му от Рим до София,
планиран на 19.05.2023 г. е отменен без да посочват каква е причината за това.
Вследствие на отмяната, ищецът е бил принуден да избере премаршрутиране
за дата 21.05.2023 г. с полет № *******, с който да се прибере в София.
Предвид наложителното удължаване на престоя на ищеца в Рим, същият е бил
принуден да резервира хотелски престой в *******" за дните до новия полет
на 21.05.2023 г., което му коствало сумата от 268,92 евро, чиято стойност с
оглед политиката на хотела се заплаща предварително и не се възстановява.
Тъй като планираното връщане в България се е провалило по вина на
авиопревозвача, на ищеца му се е наложило да отмени своите ангажименти в
страната, за което е изпитал силно неудобство. Освен това, ищецът се е
принудил да чекира своите билети за новия полет на 21.05.2023 г.
предварително, като заплати такса в размер на 26,59 евро, за да получи
възможно най-скоро новите бордни карти и да бъде спокоен.
Предвид, че ищецът е имал важни ангажименти в София, все пак е
решил по собствена инициатива да се свърже с информационния център на
авиокомпанията и да поиска информация за първоначално планувания му
полет. От центъра за обслужване на клиенти го информирали, че полет №
******* от Рим до София, планиран по разписание на 19.05.2023 г., с час на
излитане 15:10 в действителност ще бъде осъществен. За последното той не е
бил уведомен своевременно от въздушния превозвач. В резултат на това,
2
ищецът е извършил допълнителни разходи за хотелски престой и чекиране на
билетите за новия полет, които в последствие са се оказали ненужни и са
останали неизползвани, не по своя вина.
Ищецът се позовава на чл. 6.3.1. от Общите условия на авиокомпанията,
като твърди, че ответникът е длъжен да уведомява своите пътници за
изменение/отмяна на полетите, което го задължава и в настоящия случай да
съобщи на ищеца, че първоначално отменения полет в действителност ще
бъде осъществен. Твърди, че ако ответникът бил спазил общите условия за
уведомяване по сключения договор за въздушен превоз, доверителят му
нямаше да стори допълнителни и невъзстановени разходи за хотелски престой
и чекиране на билети в общ размер на 295,51 евро, както и нямаше да бъде
принуден да отменя своите ангажименти в България и да търпи негативи от
това.
Сочи, че отговорността на въздушния превозвач не е ограничена до
обезщетението по чл. 7 от Регламента само за отмяна или закъснение на
полети и всеки пътник, претърпял вреди, има право да получи обезщетение по
общия ред. Освен задължението по договор за въздушен превоз да превози
пътника до мястото, за където последният си е закупил билет, той е длъжен да
го уведомява за изменение на обстоятелствата за полета. В тази връзка на
основание чл. 82 от ЗЗД отговорността на превозвача при неизпълнение на
своите задължения се простира до всички ПРЕКИ и ПРЕДВИДИМИ вреди,
изразяващи се в претърпени вреди или пропуснати ползи.
Твърди, че вредите от неизпълнението на задължението по договора от
страна на превозвача са преки, тоест не биха настъпили, ако авиокомпанията
била уведомила ищеца, че ще изпълни полета навременно. Ако ответникът е
съобщил, че полетът ще бъде осъществен, ищецът нямал да стори
допълнителните разходи за хотелски престой и чекиране на нови самолетни
билети, респективно не би загубил парите, които е платил за тях.
Излага доводи, че договорната отговорност за обезщетяване на вредите
от неизпълнението е ограничена до преките и предвидими вреди. Това са
вредите, настъпили като безусловен или закономерен резултат от
неизпълнението и които нормалният и здрав човешки разум би трябвало да
допусне при пораждане на задължението.
Твърди, че Регламент 261/2004 ЕО създава минимални права в полза на
пътниците във въздушния транспорт и съгласно чл. 12 се прилага, без да се
засягат правата на пътниците за допълнително обезщетяване, от което може да
се приспадне обезщетението по регламента. Следователно целта на
обезщетението, предоставено на пътниците във въздушния транспорт по реда
на член 12 от, е пътниците да бъдат обезщетени за цялата вреда, която са
претърпели поради неизпълнението от въздушния превозвач на неговите
договорни задължения. този смисъл посочената разпоредба позволява на
националния съд да осъди въздушния превозвач да обезщети вредата,
произтичаща за пътниците от неизпълнението на задължения по договора за
3
въздушен превоз, на различно от правно основание, тоест по-специално при
условията, предвидени от националното право.
Твърди, че ответникът е бил поканен да изпълни задължението си чрез
онлайн платформата си за претендиране на обезщетение, както и чрез покана
за доброволно изпълнение връчена на 25.07.2023 г. чрез ЧСИ ********* и
район на действие - СГС, доброволно плащане не е извършено, с което е
станал повод за завеждането на настоящия иск.
Моли съда да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на
вземането на Ц. И. Д., ЕГН ********** в размер на 295,51 евро,
представляваща главница за незаплатени разходи за премаршрутиране за дата
21.05.2023 г. с доплащане за чекинг на двама пътници на стойност 26,59 евро и
допълнителни разходи за хотелски престой в размер на 268,92 евро, поради
неизпълнено уведомяване за осъществяването на полет № ******* от Рим до
София, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Признава, че е
имало сключен договор за въздушен превоз за полет W 4316 по линия Рим,
Италия – София, България от 19.05.2023 г.
Твърди, че процесният полет е бил изпълнен навреме и без закъснение.
Признава, че на 18.05.2023 г. е била обявена стачка в Италия, за което
пътниците били уведомени, че полетът ще бъде отменен. Твърди, че стачката
била отменена и пътниците впоследствие били уведомени, че полетът ще се
изпълни по разписание. Твърди, че извършените от ищеца допълнителни
разходи за хотелски престой в размер на 268.92 евро и разходи за чекинг от
26.59 евро са неоснователни и недоказани. Възразява за разходите за хотелски
престой, тъй като ищецът не е доказал, че сумата е поискана от хотела и че
същият е отказал да възстанови сумата. Твърди, че таксата за чекинг е
неоснователна, тъй като пътниците дължат такава такса само ако са
пропуснали да се чекират. Сумата била направена на 21.05.2023 г., а ищецът е
пътувал на 19.05.2023 г,. поради което твърди, че не е възможно да има
начислена такава такса.
Във възражението по чл.414 ГПК ответникът прави аналогични
възражения с отговора, които ще бъдат докладвани заедно с ОИМ. В този
смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на
ВКС.
Оспорва исковете. Моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски за
двете производства.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Ответникът, редовно призован в о.с.з., представлява се от адвокат.
Оспорва исковете по основание и размер. Моли съда да отхъврли исковата
4
претенция. Претендира разноски. Представя списък. Прави възражение по
чл.78, ал.5 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 28206/11.07.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото вече от съда и произнесено (л.75-81 от делото).
По отношение на правната квалификация съдът приема, че исковете не
са по Регламент (ЕО) № 261/2004, тъй като ищецът не се позовава на тях, а на
общата договорна отговорност. Както сам ищецът твърди, полетът е изпълнен
и е използван от него. Ищецът претендира обезщетение от неизпълнение на
договор, изразяващи се претърпени загуби – разход за закупуване на нов
билет, разход за чегиране, разход за хотелски престой. Затова съдът е
квалифицирал исковете по чл.79, ал.1, пр.2 вр. чл.82 ЗЗД.
Сретенции следва да се посочи, на първо място, че в Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г. са предвидени
минималните права, които се предоставят в полза на пътниците във
въздушния транспорт, когато им е отказан достъп на борда против тяхната
воля, техният полет е отменен или е закъснял, но този международен акт не
урежда хипотезите на пълно обезщетяване на пътника за претърпените от него
вреди в тези случаи, като за последния остава възможността освен да получи
обезщетяване съгласно Регламента, така и да търси пълно обезщетяване на
реално претърпените от него имуществени и неимуществени вреди при
наличие на условия, предвидени в друг международен акт или съответно в
националното законодателство, какъвто се явява и настоящия случай. Това
следва и по аргумент от нормата на чл. 12 от Регламент № 261/2004 г., с която
изрично се предвижда възможността пътниците да бъдат обезщетени за
цялата вреда, която са претърпели поради неизпълнението от въздушния
превозвач на неговите договорни задължения /в този смисъл е и практиката
на Съда на европейските общности - Решение от 13.10.2011 г.,
постановено по дело C-83/2010 г./. Ето защо в случая е допустимо ищецът да
търси обезщетение по общите правила на договорната отговорност,
предвидените в ЗЗД, за реално претърпените от него вреди, каквито се твърди,
че са тези за заплащане на разходи за нощувка, за самолетен билет за връщане,
за чекинг. Следователно настоящия съдебен състав следва да разгледа дали се
установява, че са настъпили всички предпоставки, при които възниква
отговорността на превозвача за тяхното обезщетяване, предвидени в чл. 79, ал.
1, предл. 2 ЗЗД.
5
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 28206/11.07.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л.75-81 от
делото).
По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД, вр. чл. 82
ЗЗД, при условията на пълно и главно доказване, за да бъде уважен иска,
ищецът следва да докаже кумулативно следните предпоставки:
1. съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за
въздушен превоз, от което да възниква задължение за изпълнение на
ответника;
2. виновно неизпълнение /пълно или частично/ на договорното
задължение на ответника;
3. вреди под формата на претърпяна загуба /преки и непосредствени/,
настъпили реално за ищеца и които са могли да бъдат предвидени
при пораждане на задължението /при сключване на процесния
договор за превоз/;
4. причинна връзка между неизпълнението на ответника на
задължение по договора за въздушен превоз и настъпилите вреди;
5. размер на настъпилите имуществени вреди.
Липсата само на един от тях е основание за отпадане на договорната
отговорност за обезщетение за вреди по чл. 82 от ЗЗД.
При условията на насрещно и пълно доказване, за да бъде отхвърлен
иска, ответникът трябва да докаже:
1. точно и навременно изпълнение на облигационното задължение по
извършване на полета;
2. че представителите на авиолинията са действали с грижата на добрия
търговец, респ. дали и кога пътникът е бил информиран за първоначалната
отмяна на полета – изпращане на съобщение от ответника и получаване на
съобщения от ищеца.
3. дали и кога е бил уведомен, че полетът ще бъде изпълнен по
6
разписание,
4. погасяване на дълговете.
Фактическият състав на договорната отговорност за вреди по чл. 79, ал.
1, предл. 2 ЗЗД включва следните елементи, които подлежат на доказване от
страна на ищеца: 1) наличие на неизпълнение на договорни задължения от
ответник; 2) настъпване на имуществени вреди за ищеца под формата на
претърпени загуби 3) че тези вреди са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението; 3) наличие на причинна връзка между неизпълнението на
задължението и настъпилите вреди.
Договорната отговорност за обезщетяване на вредите от неизпълнението
е ограничена до преките и предвидими вреди. Това са вредите, настъпили като
безусловен или закономерен резултат от неизпълнението, и които нормалният
и здрав човешки разум би трябвало да допусне при пораждане на
задължението. Предвидимостта на вредите следва да е налице и за двете
страни по сделката и то към момента на пораждане на задължението на
превозвача да превози пътника до определено място, т.е. към момента на
сключване на договора за превоз.
В този смисъл са Решение от 23.06.2016 г. по в. гр. д. № 14408/2015 г. по
описа на СГС.
Страните не спорят, че между тях е имало сключен договор за въздушен
превоз за полет ******* за маршрут Рим, Италия – София, България, планиран
на 19.05.2023 г., че ищецът е пътувал с полет ******* на 19.05.2023 г.; че
полетът е бил изпълнен съгласно разписанието и без закъснение; че ищецът е
заплатил сумата от 268.92 евро за хотелски престой в полза на хотел
„Maryelen“, както и че преди образуване на производството до ответника е
била отправена покана за заплащане на претендираните суми.
Спорен е момента за виновно неизпълнение на ответника, както и дали
претендираните суми представляват вреди, вследствие на поведението на
ответника. Спорно остава и техния размер. Спорно остава т.2,3,4 и 5 от
посочените по-горе.
На основание чл.146, ал.2 ГПК е указано на ответника, че не сочи
доказателства, че е уведомил ищецът, че процесният полет няма да се
изпълни, както и че в последствие е уведомил ищеца, че полетът ще бъде
изпълнен.
По делото не се доказа, дали ответникът е бил уведомен за отмяната на
полета (насрочен за 19.05.2023) – един ден по-рано на 18.05.2023 г. Но този
факт не се оспорва от страните (признато в ОИМ), поради което съдът го
приема за доказан. Следователно, не се спори, че ответникът е уведомил един
ден по-рано, че процесния полет няма да бъде изпълнен на 19.05.2023 г.
Следователно от тази дата възниква право на ищеца да реорганизира
маршрута си като направи нови резервации за полети, закупи нови билети и
запазване на хотел за престой. Не по делото не се доказа, в колко часа на
7
18.05.2023 г. ищецът е уведомен за отмяната.
С оглед факта, че ищецът е летял на процесния полет, съдът приема, че е
доказаноче ищецът е уведомен за възстановения полет, който преди това бил
отменен. По делото е представен документ, че ответникът е изпратил
съобщение по електронната поща на ищеца, че полетът е възстановен.
Съобщението е изпратено на 18.05.2023 г., 16,01 часа (л.73-74 от делото).
Следователно всички разходи осъществени на 18.05.2023 г. след 16,01 часа не
са в причинно-следствена връзка с отменения полет. По делото ищецът не
успя да докаже кога е уведомен за отмяната, но е безспорно, че е на 18.05.2023
г. и като доказателствен извод съдът направи, че уведомяването за отменяната
е осъществено преди 16.01 часа, когато полетът е възстановен.
Следователно всичко, което е станало извън времето на уведомяване и
датата и часа на осъществен втори полет, не е направено във връзка с
отменения процесен полет. Затова е важен времевия период на направените
разходи – претърпени имуществени вреди. От 18.05.2023 г., но без час, но
преди 16.01 часа на 18.05.2023 г.
По делото са представени две бордни карти. На първата е видно, че е за
ищеца за Рим, Чампино до София за 19.05.2023 г. С оглед ноторно известния
факт, че бордна карта се издава, след като лицето се е чекирало, то съдът
приема, че е доказан факта, че лицето се е чекирало за този полет. С оглед
представения препис на тази електронна бордна карта съдът приема, че
чекирането е станало по телефон и за него не се е дължало сума, тъй като при
електронно чекиране заплащане не се дължи. Не се доказа кога е извършено
това чекиране – преди 18.05.2023 г. (когато е бил отменение) или след 16.01
часа на 18.05.2023 г. (когато е възстановен). Това е важно, тъй като при
чекиране преди отмяна, ищецът е бил сигурен, че ще се случи събитието и е
разчитал на този полет. А след отмяна не би следвало да може да се чекира
(л.10 от делото).
Втората бордна карта е по линията Рим, Чампино – София на 21.05.2023
г. От тази бордна карта не се установи на коя дата е закупен билета, т.е. на
18.05.2023 г. или след 18.05.2023 г., 16,01 часа Липсва обективния елемент
кога. С оглед факта на издадена такава бордна карта (електронна) съдът
приема, че ищецът се е чекирал за този полет, билетът е бил заплатен от него,
тъй като без тези предварителни условията няма да се издаде бордна карта. Но
липсват доказателства кога е заплатен самолетния билет за този полет за
21.05.2023 г. Това е важно, тъй като детерминира основателността на иска –
дали същият е закупен, вследствие на отмяна на полета на 19.05.2023 г., която
отмяна е съобщена на 18.05.2023 г. и дали е закупен след датата, времето на
уведомяване, че отмененият полет е възстановен 18.05.2023 г., 16,01 часа. При
това положение, исковата претенция ще бъде основателна, ако се докаже, че
билетът за 21.05.2023 г. е закупен между времето за уведомяване, че полетът е
отменен (18.05.2023 г., но зависи време) и времето за уведомяване, че полетът
е възстановен (18.05.2023 г., 16,01 часа). Ако билетът е закупен в интервала
8
преди 18.05.2023 г. (часове не може да се говори, поради липса на
доказателства) и след 18.05.2023 г., 16,01 часа, то ищецът не е имал основание
да закупи билета за 21.05.2023 г., вследствие на отменен полет, тъй като е бил
възстановен, преди направените разходи. Освен това от втората бордна карта
не се установи, каква е сумата за новия билет на 21.05.2023 г. Липсват
доказателства освен кога е заплатен този билет, но и неговата стойност, което
определя размера на исковата сума – дали е 268.92 евро (л.11 от делото).
По делото е представена разпечатка за резервация на хотел в размер на
268.92 евро. От тази разпечатка не се установява, кога е направена тази
резервация, т.е. за да се определи дали е вследствие на отменения полет или е
осъществена по принцип. Освен това резервацията е за двама човека, а
ищецът претендира разходи за един човек. Следователно по правилото на
чл.162 ГПК, ако искът е основателен, то би следвало тази сума да се дели на
две, за да се получи стойността на един човек. Въпреки това, ноторен факт, че
разликата за нощувка в единична и двойна стая не е двоен размер. Обичаят в
практиката показва, че при втори човек оскъпяването е до 1/3 от сумата или
по-малко, за да се изхранва втори човек и този втори човек не определя дали
стаята се ползва от един или две лица. Следователно не се доказа, че
процесната сума от 268.92 евро е само за един човек. От така представената
разпечатка не се установява и дали тази сума е заплатена. Посочено е само
детайли на резервацията, но е и платено. Липсват доказателства, че е
осъществено заплащане или че е одобрена резервацията. Изразът „Payment
info“ (Информация за плащането) не е доказателство, че „Paid“ (Платено).
Освен това не се доказа, че резервацията на хотела е за периода от 18.05.2023 г.
(дата на отмяна на полет) до 21.05.2023 г. (нов полет), както и в кой хотел –
близо до летището. Това е така, тъй като при отменен полен от 18.05.2023 г.
ищецът няма основание да направи резервация за една нощувка, тъй като
според твърденията в исковата молба следващият полет е на 21.05.2023г. Не е
основателно и да направи резервация за една нощувка, тъй като по това време,
същият не е бил уведомен за възстановения полет на 19.05.2023 г., а за
закупуването след уведомяване не е основателно, тъй като се възстановява
старата дата на полета. В исковата молба се твърди, че периодът на нощувките
е от 19.05.2023 г. до 21.05.2023 г., но липсват такива доказателства. Изобщо не
се доказва причинно-следствената връзка между претърпените вреди –
направени разходи и отмяната на полета (л.12-13 от делото).
С допълнителна молба ищецът представя фактура от ответника на
стойност 52 лева или 26.59 евро, както се твърди в молбата. От така
представената фактура не се установя какъв е размерът на еврото, тъй като
същият не може да бъде изчислен по фиксинга, с оглед различните курсове на
продава и купава на различвинте банки. Освен това от така представената
фактура не се установява сумата от 52.00 лева за какво е заплатена. Ищецът
твърди, че е за чекинг, но не се установява. Ако чекингът е осъществен на
място на електронно, се издава хартиени бордни карти, които е следвало да
бъдат приложени. Ноторно известен факт е че при електронно чекиране не се
9
начислява такса. На следващо място, от представената фактура се установява,
че издадена по самолетен билет София – Чампино, Чампино – София, а
сумата е заплатена на 18.05.2023 г. Освен това с тази фактура ищецът се
опитва да докаже, че е разход по чекиране. А в исковата молба се твърди, че
чекирането е за полет 21.05.2023 г. в размер на 26.59 евро, които в
допълнителната молба са в размер на 52.00 лева. При положението, че е
осъществен полет на 19.05.2023 г., който страните не оспорват и са
присъствали в него, то защо ищецът се е чекирал за полет 21.05.2023 г., освен
ако не касае друга причина, която не е във връзка с отменения полет.
Предвид изложеното, съдът приема, че ищецът не можа да докаже
причинно-следствената връзка за претърпените вреди от неизпълнение на
договора, техния размер и неизпълнение на договор от страна на ответника.
В допълнение на изложеното следва да се отбележи, че е нарушение на
стандартите на етиката и неоснователно затрудняване на съдебната система да
функционира правилно и в разумни срок, ако законните права и интереси не
се използват за легитимни цели, а за неоснователно обогатяване. Видно от
представената фактура полетът е от София – Чампино, Чампино – София.
Следователно полетът е с обратен маршрут от твърдения в исковата молба. От
бордните картите не се установява пълна идентичност на ищеца, поради което
съдът направи обоснован извод за пълна липса на идентичност между ищеца и
представения доказателствен материал, поради липсата на релации. Никъде в
платежните или резервациите не се сочи лицето Ц. Д. с ЕГН **********.
Освен това имайки предвид официалните празници, определени в КТ, около
24 май, и че на 18 е било в четвъртък, а 21 е неделя, то полетът е от София –
Чампино, а не обратно. Освен това за съда възниква обосновано съмнение за
авторството на представеното пълномощно (л.8 от делото). Нещо повече не
се доказа да има заплатено възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца.
Ето защо следва да се отхвърлят изцяло, като неоснователни и
недоказани, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, предявени от Ц. И. Д., ЕГН ********** срещу
************ с № на вписване в регистъра *********, представлявано от
************, действащо в *********** КЧТ, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление: *********, сграда *******, представлявано от
************, с правна квалификация както следва:
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД, вр.
чл. 82 ЗЗД, с който да се признае за установено между страните, че
********* дължи на Ц. И. Д., ЕГН ********** сумата от 268,92 евро,
представляваща главница за незаплатени разходи за премаршрутиране за
дата 21.05.2023 г., поради погрешно уведомяване за отмяна на полет №
******* от Рим до София, планиран по разписание на 19.05.2023 г., ведно
със законната лихва от 19.12.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането,
10
5. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД, вр.
чл. 82 ЗЗД, с който да се признае за установено между страните, че
********* дължи на Ц. И. Д., ЕГН ********** сумата от 26,59 евро,
представляваща доплатена сума за чекинг на двама пътници на стойност ,
поради погрешно уведомяване за отмяна на полет № ******* от Рим до
София, планиран по разписание на 19.05.2023 г., ведно със законната
лихва от 19.12.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането,
6. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД, вр.
чл. 82 ЗЗД с който да се признае за установено между страните, че
********* дължи на Ц. И. Д., ЕГН ********** сумата от 268,92 евро,
представляваща допълнителни разходи за хотелски престой, поради
погрешно уведомяване за отмяна на полет № ******* от Рим до София,
планиран по разписание на 19.05.2023 г., ведно със законната лихва от
19.12.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането,
за които суми има издадена Заповед № 158 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 03.01.2024 г. по ч. гр. д. № 69843 по описа на
СРС за 2023 година, за незаплатени разходи поради погрешно уведомяване за
отмяна на полет № ******* от Рим до София, планиран по разписание на
19.05.2023 г., резервация № *****.
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
По заповедното производство
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 400.00
лева за заповедното производство. Същите не представя доказателства за това.
Ето защо, съгласно даденото в т.1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС, разноски не следва да се присъждат.
По исковото производство
Ответникът претендира разноски с ОИМ, но не представя списък да ги
индивидуализира или да ги посочи в книжата. Липсват и доказателства за
това. Ето защо не следва да се присъждат.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователни и недоказани, обективно
11
кумулативно съединени положителни установителни искове, предявени
от Ц. И. Д., ЕГН ********** срещу ************ с № на вписване в
регистъра *********, представлявано от ************, действащо в
*********** КЧТ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
*********, сграда *******, представлявано от ************, с правна
квалификация както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД, вр.
чл. 82 ЗЗД, с който да се признае за установено между страните, че
********* дължи на Ц. И. Д., ЕГН ********** сумата от 268,92 евро,
представляваща главница за незаплатени разходи за премаршрутиране за
дата 21.05.2023 г., поради погрешно уведомяване за отмяна на полет №
******* от Рим до София, планиран по разписание на 19.05.2023 г., ведно
със законната лихва от 19.12.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането,
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД, вр.
чл. 82 ЗЗД, с който да се признае за установено между страните, че
********* дължи на Ц. И. Д., ЕГН ********** сумата от 26,59 евро,
представляваща доплатена сума за чекинг на двама пътници на стойност ,
поради погрешно уведомяване за отмяна на полет № ******* от Рим до
София, планиран по разписание на 19.05.2023 г., ведно със законната
лихва от 19.12.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането,
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД, вр.
чл. 82 ЗЗД с който да се признае за установено между страните, че
********* дължи на Ц. И. Д., ЕГН ********** сумата от 268,92 евро,
представляваща допълнителни разходи за хотелски престой, поради
погрешно уведомяване за отмяна на полет № ******* от Рим до София,
планиран по разписание на 19.05.2023 г., ведно със законната лихва от
19.12.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането,
за които суми има издадена Заповед № 158 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 03.01.2024 г. по ч. гр. д. № 69843 по описа на
СРС за 2023 година, за незаплатени разходи поради погрешно уведомяване за
отмяна на полет № ******* от Рим до София, планиран по разписание на
19.05.2023 г., резервация № *****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
12
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13