№ 20179
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110139372 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.я“ ЕАД, ЕИК ******** срещу Г. Д. Т., ЕГН
**********, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
с искане за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата
от 7881,95 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен №
195987, находящ се в гр. С.............. периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 822,39 лв. - мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 21.03.2023 г.,
сумата от 87,20 лв. - цена за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 31.03.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 15,52 лв. – мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 21.03.2023 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17166/2023 г. по описа
на СРС, 48 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника като собственик
на процесния имот, което правоотношение е възникнало въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период до имота на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение.
Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
1
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят вземанията, а
като не е сторил това, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че
съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ
в сградата се извършва от „Т.С.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение, което не е било заплатено
своевременно от ответника. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни. Сочи, че не живее в имота от 1993
г., както и не е консумирал топлинна енергия. Оспорва начисляването на суми за топла вода,
доколкото не е абонат на „С.В.“ АД. Оспорва до имота да достига топлинна енергия, с
доводи, че същият се намира на последен етаж. Посочва, че радиаторите и топломерите са
демонтирани. Оспорва дължимостта на суми за сградна инсталация с доводи, че тръбите
винаги са студени. Оспорва начислените суми за ДДС с твърдения, че са неправомерно
начислени по време на Ковид пандемията. Счита, че начислените суми са завишени. Във
възражението по чл. 414 ГПК по ч. гр. д. № 17166/2023 г. по описа на СРС, 48 състав е
направил възражение за погасяване по давност на част от претендираните от ищеца суми.
Моли за прекратяване на делото поради недопустимост на исковете, а в случай, че те са
допустими - за тяхното отхвърляне поради неоснователността им, както и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата
на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е
сезиран с обективно кумулативно съединени по реда на чл. 422 ГПК установителни
претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по
исковете за главница - в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника въз основа
на твърдяното право на собственост върху имота, че е доставил топлинна енергия в
твърдените количества за исковия период и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер в полза на ищеца; по исковете за мораторна лихва – в тежест на
2
ищеца е да установи настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на
ответника в забава, както и размера на лихвата.
По възражението за погасителна давност в тежест на ищеца е да установи
настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната
давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
Ответникът следва да докаже възраженията си срещу предявените искове,
включително, че е бил отстранен от имота по силата на съдебно решение още през 1993 г., за
което съдът изрично му е указал, че не сочи доказателства и му е предоставил възможност
на представи такива в открито съдебно заседание на 22.05.2024 г.
С доклада по делото съдът е обявил на страните за общоизвестно на основание чл.
155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С.я“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, както и че в
периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3,
т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във
връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г.).
На първо място спорно е дали ответникът има качеството на потребител на топлинна
енергия за процесния имот и период, в която връзка съдът приема следното:
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
3
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен
(при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и
презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право
на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина
(изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен
договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са
приети документи, които обсъдени в съвкупност водят до извода, че ответникът е придобил
правото на собственост върху процесния недвижим имот. Това се установява по несъмнен
начин от приетия като доказателство Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти, видно от който на 11.09.1989 г. ОбНС „В.“ въз
основа на заповед № ДИ-03-96/89/25.07.1989 г. на Председателя на ИК на ОбНС „В.“ е
продал на ответника Г. Д. Т. следния недвижим имот, собственост на държавата/ведомствен
на Предприятие „Електроизграждане“ – апартамент № 126 на осми етаж, вх. Б, кв. „А.“, със
4
застроена площ 91,33 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухненски бокс и
обслужващи помещения, с принадлежащо избено помещение с полезна площ от 5,10 кв. м. и
с 0,735 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
като по делото ответникът не оспорва, че посоченият договор касае продажбата именно на
процесния апартамент № 126 в ж. к. „З.“, бл. 6, вх. Б, ет. 8. Като доказателство е приета и
декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти за процесния
имот – апартамент № 126 в ж. к. „З.“, бл. 6, вх. Б, ет. 8 от 12.05.1998 г., в която като данъчно
задължено лице е вписан именно ответникът Г. Д. Т., която декларация сама по себе си не
доказва правото на собственост на ответника, но в съвкупност с обсъдения договор от
11.09.1989 г. водят до несъмнен извод, че ответникът е придобил правото на собственост
върху имота, считано от тази дата.
Въпреки наведените твърдения в отговора на исковата молба и предоставената
възможност, ответникът не е ангажирал никакви доказателства, че правото на собственост е
било прехвърлено впоследствие, че е било учредено вещно право на ползване на имота на
друго лице, или че е бил сключен изричен писмен договор с „Т.С.я“ ЕАД с трето за спора
лице за продажба на топлинна енергия за исковите имот и период, включително, че по
силата на съдебно решение от 1993 г. му е било забранено да живее в имота, поради което
съдът приема, че и през процесния период именно ответникът се легитимира като
собственик на топлоснабдения имот.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък е предвидено особено рекламационно производство -
в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните
предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. В
конкретния случай ответникът не твърди, а и не установява по делото по отношение на него
да се прилагат специални условия, договорени между страните, използвайки установения в
закона механизъм. С решение № 35 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на
ВКС, III г. о. е възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения
имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. С оглед изложеното, съдът
приема, че през процесния период между страните е съществувало облигационно
5
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени
с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „М.“ от 11.07.2016 г., в
сила от 11.08.2016 г., за недвижимия имот - апартамент № 126, находящ се в гр. С..............., с
абонатен № 195987, което правоотношение е възникнало с оглед качеството на ответника на
собственик на имота през процесния период.
Установява се на следващо място от приобщените писмени доказателства и
заключението на СТЕ, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Съдът приема за установено, че за сградата се извършва услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, за което е взето решение по протокол от 19.09.2002 г. от
Общо събрание на собствениците на етажната собственост в ж. к. „З.“, бл. 6, вх. А и Б и е
сключен договор № 4842/04.11.2002 г. между „Т.С.“ ЕООД и представител на етажната
собственост за извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия.
Следва да се посочи, че в т. 2.4. страните са уговорили, че договорът се сключва за срок от
пет години, като същият се удължава автоматично с още една календарна година в случай,
че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди
изтичането на срока му. По делото няма данни договорът да е бил прекратен по посочения
начин – чрез писмено предизвестие от някоя от страните, напротив – от представените от
„Т.С.“ ЕООД писмени доказателства се установява и че през процесния период именно това
дружество е извършвало услугата за дялово разпределение на топлинна енергия (за което е
представен и Договор № Д-0-67/03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в от Закона за енергетиката,
сключен между „Т.С.я“ ЕАД като възложител и „Т.С.“ ЕООД като изпълнител), на което
етажните собственици не са се противопоставили, поради което договорът е продължил
действието си.
С ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС се възприе
становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по
решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването
е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но
остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). В случая се установява, че
етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна
енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е
обвързан от взетото решение (като в този случай е без значение дали подписът в списъка на
етажните собственици е положен именно от ответника).
Следва да се даде отговор на въпроса относно количеството и цената на топлинната
енергия, която купувачът по правоотношението дължи на продавача.
6
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От събраните по делото доказателства, включително заключението на приетата без
оспорване от страните съдебно - техническа експертиза, която съдът кредитира по реда
на чл. 202 ГПК като обективно и компетентно изготвена, и от документите, представени от
третото лице - помагач, съдът приема, че дяловото разпределение е извършено съобразно
нормативните изисквания. Установява се, че през процесния период в имота е доставяна и
потребявана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на имот и топлинна енергия за БГВ на стойност общо 7988,64 лв. (която сума е
без включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни периоди).
Тази топлинна енергия е начислена при условията на установения по делото осигурен
достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение, за което са представени и
документи от третото лице – помагач за отчет, подписани за клиент – документ за годишен
отчет за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. от дата 15.05.2021 г. и документ за годишен
отчет за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. от дата 04.05.2022 г. В документа за първия
отчетен период е посочено, че в имота са налице три водомера, един от които върти обратно,
а за втория отчетен период – че един от водомерите върти обратно (като е отразен нов отчет
9771 куб. м.), за останалите водомери е отразено, че са без пломба с показания съответно 556
куб. м. и 64 куб. м.
Вещото лице по СТЕ е отразило, че в периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. в имота е
имало 6 отоплителни тела с монтирани разпределители на топлинна енергия, по които са
направени отчети общо 11453,000 единици, за които е начислена ТЕ, отдадена от
отоплителните тела в имота общо 14072,376 кВтч, като за 2 отоплителни тела отчетите са
били нулеви. Не е начислявана ТЕ за отопление на имот от отоплителните тела в общите
части като дял за имота. За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна
инсталация на база пълен отопляем обем 255 куб. м. – 2331,089 кВтч, както и ТЕ за
подгряване на вода за БГВ на база отчетен разход за брой ползватели - 153,3 куб. м. За този
период е имало водомери както следва: водомер с фабричен номер № 3878054, с пломба №
81203701, узаконен от 01.06.2018 г., за който е отбелязано, че „върти обратно“, водомер с
фабричен № 343901, без пломба, узаконен от 01.09.2006 г., за който е направен нулев отчет,
водомер с фабричен № 343949, с пломба № 7693666, узаконен от 01.09.2006 г., за който е
направен отчет 822 куб. м. В периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г. в имота е имало 6
отоплителни тела с монтирани разпределители на топлинна енергия, по които са направени
отчети общо 13244,000 единици, за които е начислена ТЕ, отдадена от отоплителните тела в
имота общо 16063,889 кВтч, като за 1 отоплително тяло отчетите са били нулеви. Не е
7
начислявана ТЕ за отопление на имот от отоплителните тела в общите части като дял за
имота. За имота е начислен разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен
отопляем обем 255 куб. м. – 3034,584 кВтч, както и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база
отчетен и коригиран разход 152,857 куб. м. За този период е имало водомери както следва:
водомер с фабричен номер № 3878054, с пломба № 81203701, узаконен от 01.06.2018 г., за
който е направен отчет 9777 куб. м. и е отбелязано, че „върти обратно“, водомер с фабричен
№ 343901, без пломба, узаконен от 01.09.2006 г., за който е направен отчет 556 куб. м.,
водомер с фабричен № 343949, с пломба № 7693666 (ръкописно добавено „без пломба
кухня“), узаконен от 01.09.2006 г., за който е направен отчет 64 куб. м. От експертизата се
установява също, че претендираните суми като стойност на доставена топлинна енергия са
изчислени съобразно пълния отопляемия обем на имота по проект и действащите през
процесния период цени. Технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани от
доставената в абонатната станция топлинна енергия и са били за сметка на „Т.С.я“ ЕАД
съгласно нормативната уредба. Топломерът в абонатната станция е преминавал
метрологични проверки на 13.07.2018 г., 17.09.2021 г., 21.08.2018 г. и 04.08.2021 г., като не са
констатирани отклонения. Технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани от
доставената в абонатната станция топлинна енергия и са били за сметка на „Т.С.я“ ЕАД
съгласно нормативната уредба.
Настоящият съдебен състав приема, че от СТЕ и от документите, представени от
фирмата за дялово разпределение, се доказва, че през исковия период до имота на ответника
е доставяна топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, както и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.
Установява, че сумите са начислени въз основа на осигурения достъп до имота за отчет на
уредите – протоколите за отчет на уредите за дялово разпределение носят подпис за
служител на фирмата за дялово разпределение, както и за потребител (ответникът е заявил,
че подписът не е положен от него, което обаче не влияе върху дължимостта на сумите,
доколкото всяко лице, което са намира в имота може да осигури достъп за отчет на уредите
за дялово разпределение).
От заключението на вещото лице се установява, че количеството топлинна енергия за
БГВ е изчислено не съгласно показанията на монтираните в процесния топлоснабден имот
индивидуални водомера за топла вода, а при норма за разход на гореща вода от 140 л на
обитател за едно денонощие - за двата отоплителни сезона на ответника са начислени
съответно 153,3 куб. м. вода и 152,857 куб. м. вода (по 140 л на един обитател, за всеки от
трите водомера). Този разход на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е
начислен служебно на база брой потребители по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-
РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.).
Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № Е-РД-040-1 за топлоснабдяването (действаща
по време на процесния период) при определяне стойността за битово горещо
водоснабдяване се вземат предвид показанията на индивидуалните водомери в имотите на
отделните потребители. Това означава, че въз основа на показанията на потребено
8
количество вода и при съобразяване количеството топлинна енергия за подгряване на
водата, доставчикът следва да определи дължимата цена за битово горещо водоснабдяване.
Разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването предвижда, че
количеството топлинна енергия се определя между клиентите въз основа на изразходваните
количества топла вода, а изключение от това правило е предвидено за имотите
без водомери за топла вода, с повредени водомери за топла вода, с нарушена пломба или
когато не е осигурен достъп за отчитане, в които случаи е приложим редът, предвиден по чл.
69, ал. 2, т. 2 от същата наредба. Прилагането на правилото на чл. 69, ал. 2, т. 2 от наредбата
може да бъде осъществено, ако бъде доказано, че е настъпило някое от предвидените в
нормативния акт условия.
Съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяването изразходваното количество
гореща вода в отделните имоти се разпределя по показанията на индивидуалните водомери
за топла вода - т. 1 (когато на всички отклонения от сградната инсталация за горещо
водоснабдяване към имота на клиента са монтирани индивидуални водомери за топла вода и
са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4), или при норма за разход на
потребление от 140 л на обитател за едно денонощие – когато не са монтирани
индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери са повредени или не са
изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4, липсва или има нарушена оловна и/или
холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане - т. 2.
От представените от „Т.С.“ ЕООД доказателства, както и от СТЕ несъмнено се
установи, че в имота на ответника през исковия период е имало три индивидуални водомера
за топла вода, които обаче не са били изправни (водомер с фабричен № 3878054 е бил
повреден, а водомери с фабрични №№ 343901 и 343949 са били без пломби). При
неизправен водомер, както и при липса на пломба на водомера ищецът законосъобразно е
приложил посочената по-горе нормативна уредба, като е начислил служебно ТЕ за БГВ за
един обитател по 140 л на денонощие (около 51 куб. м. за отоплителен сезон), като в случая
са начислени общо около 150 куб. м. за трите водомера. От заключението на СТЕ се
установява, че количеството начислена енергия и фактурираните суми са определени
съобразно законовите изисквания, т. е. при съобразяване броя на потребителите и посочения
в нормата на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата за топлоснабдяването разход на гореща вода за
денонощие. По делото няма данни ответникът да е предприел действия по отстраняване на
неизправностите на водомерите и подмяната им с нови, или да е поискал пререботка на
изравнителните сметки, поради което съдът намира, че ТЕ е изчислена законосъобразно
съобразно действащата нормативна уредба. В конкретния случай по делото са представени
документи, посредством които ищецът пълно и главно доказва правото си да начисли по
реда на наредбата служебно количество на топлинната енергия за БГВ, което след това е
фактурирал.
Във връзка с възраженията на ответника, че не дължи суми за начислена топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, следва да се посочи, че сградната инсталация е
обща собственост на етажните собственици и чрез нея се затоплят не само индивидуалните
9
имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите, подове, тавани и пр., т. е. налице е
топлообмен, в резултат на който се повишава температурата на цялата сграда. Поради това
всички собственици на имоти, находящи се в сграда в режим на етажна собственост, следва
да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без
оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот.
В Решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. е прието,
че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва
чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната
инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата. Общите части не могат да бъдат
отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и
титуляри на вещни права. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярят на права върху отделни обекти не може да откаже заплащането на отдадената от
сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката
на централно отопление в сградата. С Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С-
708/17 и С-725/17 Съдът на Европейския съюз прие, че в българската правна уредба, която
задължава собствениците на апартамент в сграда етажна собственост, присъединена към
система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на
ЕС и в частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски
практики (така и Решение № 261079 от 24.03.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 5681/2021 г.,
Решение № 260671 от 28.04.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 14366/2019 г., Решение № 260050
от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 4676/2021 г., Решение № 3215 от 23.06.2023 г. на СГС
по в. гр. д. № 11089/2021 г. и др. ). В случая не се установява и топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация, да надхвърля 50 %, като за пълнота съдът намира за необходимо да
посочи, че съгласно разрешенията на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС, клиентите дължат цената на реално изразходваната енергия за сградна
инсталация и общите части на етажната собственост, дори прогнозното разпределение да е
променено след сключване на договора на продажба на топлинна енергия. Ето защо
потребителят дължи цената на топлинната енергия, отдадената от отоплителните уреди в
имота, топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за БГВ.
Като взе предвид данните от заключението на СТЕ и изравнителните сметки за
периода, представени от третото лице - помагач съдът приема, че искът за главница за
топлинна енергия за процесния период е доказан за сумата съобразно заключението –
7988,64 лв., от която с оглед принципа на диспозитивното начало – чл. 6 ГПК на ищеца се
дължи сумата от 7881,95 лв.
Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът неправилно е начислил ДДС
върху стойността на фактурите в размер на 20 %. Действително, след 09.07.2022 г. при суми
за доплащане над прогнозното потребление дължимото ДДС е 9 % съгласно § 15д (нов - ДВ,
бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) от ПЗР на Закона за ДДС, приет със Закона за
10
държавния бюджет на Република България за 2022 г., която ставка се прилага до 01.07.2023 г.
(§ 15д, ал. 2). В случая обаче стойността на топлинната енергия е начислена за периодите
01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., т. е. преди въвеждане на мярката за
намаляване на ДДС, която действа както се посочи след 09.07.2022 г. (т. е. за отчетен период
01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., какъвто не е въведен в процеса) и не води до преизчисление на
сметките на потребителите, като в случая и по изравнителната сметка за втория отоплителен
сезон не е начислена сума за доплащане, по отношение на която да се прилага ДДС от 9 %.
Относно прилагането на посочената разпоредба е публикувано и Указание от 15.07.2022 г.
на Министерство на финансите относно: Практическото приложение на § 15д от Преходните
и заключителни разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, приет със Закона
за държавния бюджет на Република България за 2022 г., според което от 9 юли 2022 г. до 1
юли 2023 г. се прилага: 1) намалена ставка на данъка в размер на 9 на сто за доставки на
природен газ и централно отопление с място на изпълнение на територията на страната,
внос и облагаеми вътреобщностни придобивания и 2) нулева ставка на данъка за доставки на
хляб и брашно с място на изпълнение на територията на страната, при внос на територията
на страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания. Съгласно § 15д, ал. 2, т. 1 от
ПЗР на ЗДДС, намалена ставка на данъка от 9 на сто за централно отопление ще се прилага
към всички получатели на централно отопление по доставки с място на изпълнение на
територията на страната, при внос или при вътреобщностно придобиване. Намалена ставка
на данъка от 9 на сто за централно отопление ще се прилага както за топлинна енергия под
формата на пара, така и на топла вода. Публикувано е и становище на Министерство на
финансите от 26.08.2022 г., според което доставката на топлинна енергия, а в случая на
централно отопление, е доставка с непрекъснато изпълнение. Ако данъчното събитие по
доставката (датата, на която плащането е станало дължимо), е възникнало до 08.07.2022 г.
включително, ще е приложима стандартната ставка от 20 на сто за доставката, съответно ако
тази дата е 09.07.2022 г. и след тази дата, за доставката е приложима намалената ставка от 9
на сто. За задължението за корекция, възникнало след 09.07.2022 г. следва да се прилага 9 %,
но в случая по изравнителната сметка за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. не е отчетена
сума за доплащане от абоната. По прогнозните сметки (чието плащане е дължимо преди
09.07.2022 г.) се прилага ДДС от 20 %, с оглед което съдът приема, че същото е начислено
законосъобразно от ищеца.
Следва да се разгледа своевременно направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност, по отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са
такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (така ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичане на тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че
11
ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.я“ ЕАД от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 31.03.2023 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК – то в
случая от 31.03.2023 г. давността е прекъсната, като периодът, за който се претендират
вземанията е след отпадане на действието на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), поради което същият не следва да
се прилага. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 31.03.2020 г. са
погасени по давност.
В случая най-ранното вземане, за което се претендира топлинна енергия е това за м.
05.2020 г., чиято изискуемост е настъпила на 15.07.2020 г., или след 31.03.2020 г. Ето защо,
няма вземания, които да са погасени по давност. При липса на доводи и доказателства за
заплащане на сумата за главница за топлинна енергия, искът е основателен в пълен размер за
сумата от 7881,95 лв. и следва да бъде уважен изцяло. Като законна последица от
уважаването на иска, върху главницата следва да се присъди и законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 31.03.2023 г. до окончателното плащане на
задължението.
По иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
33, ал. 4 обаче продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определена
на база изравнителните сметки. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху
тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в
посочения в чл. 33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията на ответника за заплащане
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на
потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от кредитора или от
публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството. В ОУ от 2016 г.
12
падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане
на 45 - дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния
сезон. Ето защо за главните вземания за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в полза на
ищеца съществува вземане за мораторна лихва, която следва да се начислява за периода от
15.09.2021 г. до 21.03.2023 г. (за вземането по общата фактура от 31.07.2021 г. - за периода от
15.09.2021 г. до 21.03.2023 г. и за вземането по общата фактура от 31.07.2022 г. - за периода
от 15.09.2022 г. до 21.03.2023 г.) и е в размер на 805 лв., определен по реда на чл. 162 ГПК и
чрез използване на лихвен калкулатор, до която сума искът за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен
за разликата до пълния предявен размер от 822,39 лв.
По претенцията за услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от
Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС,
като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача - „Т.С.я“ ЕАД
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право
да получи цената на извършваната услуга за дялово разпределение, съобразно което
предявеният иск за установяване дължимостта на тази сума в полза на „Т.С.я“ ЕАД и при
наличните доказателства, че през целия процесен период е извършвана услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия, е установен по основание. Предвид началото на
периода, за който се претендира цена на услуга за дялово разпределение - м. 05.2020 г., няма
вземания, които да са погасени по давност. Следователно се дължи възнаграждение за целия
процесен период 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г. в размер на 86,99 лв., който се установява от
СТЕ, съответно искът следва да бъде уважен до тази сума и отхвърлен за разликата до 87,20
лв. Като законна последица от уважаването на иска, върху главницата следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 31.03.2023 г. до
окончателното плащане.
По иска за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
13
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за заплащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, съответно на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете страни
съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете, като ответникът не е
установил в производството да е сторил разноски.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да
бъде присъдена сума в размер на 623,78 лв. от общо 626,14 лв. (176,14 лв. за държавна
такса, 350 лв. за депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 100 лв.).
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата от 225,28 лв. от общо 226,14 лв. (176,14 лв. за държавна такса и
50 лв. за юрисконсултско възнаграждение).
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.я“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С.............., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. Д. Т., ЕГН **********, със
заявен по делото адрес: гр. С............, дължи на „Т.С.я“ ЕАД сумата от 7881,95 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. С............, абонатен № 195987 за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на сумата от 805 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 21.03.2023 г., както и
сумата от 86,99 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за същия имот за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва
от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 11080 от 19.04.2023 г. по ч. гр. д. № 17166/2023 г. по
описа на СРС, I ГО, 48 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.я“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С.............., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Г. Д. Т., ЕГН
**********, със заявен по делото адрес: гр. С............, дължи на „Т.С.я“ ЕАД сумата над 805
лв. до сумата от 822,39 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 21.03.2023 г.
върху главницата за топлинна енергия, сумата над 86,99 лв. до сумата от 87,20 лв.,
14
представляваща цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 31.03.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 15,52 лв., представляваща мораторна лихва върху цената на
услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 21.03.2023 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 11080 от 19.04.2023 г.
по ч. гр. д. № 17166/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 48 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Г. Д. Т., ЕГН **********, със
заявен по делото адрес: гр. С............, да заплати на „Т.С.я“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С.............., сумата от 623,78 лв. - разноски в исковото
производство и сумата от 225,28 лв. - разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „Т.С.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С........... на страната на ищеца „Т.С.я“
ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15