Определение по дело №146/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 378
Дата: 27 януари 2021 г. (в сила от 27 януари 2021 г.)
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20213100500146
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 378
гр. Варна , 27.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Костадинова
като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500146 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище: гр. София, срещу Разпореждане №272490/ 26.11.2020г., постановено по гр.д.
№13670/2020г. по описа на Варненски районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Д. Ж. Ж., ЕГН **********, с
настоящ адрес в гр. Варна, *******, за следните суми: сумата от 31,27 лв., представляваща
административни разноски по кредита, сумата от 74,87 лв., представляваща възнаграждение
по договора за поръчителство от 10.04.2019 г., както и за сумата от 23,97 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху възнаграждението за предоставяне на
поръчителство, начислена за периода от 11.07.2019 г. до 09.10.2020 г.
Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането на ВРС в атакуваните части и
издаване на заповед за изпълнение за сумите при твърдения, че разпореждането е
постановено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като договорът за
кредит би могъл да бъде сключен и без договор за поръчителство и изборът е изцяло на
кредитополучателя, независимо, че дружеството, което гарантира задължението пред
кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД гр. София е одобрено от последния предварително.
Разходите за административни разноски не попадат в обхвата на чл. 33 ал.1 от ЗПК и чл.10а,
ал.2 от ЗПК, тъй като не е такса за управление на кредита, нито е обезщетението за забава,
доколкото няма срочен характер.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимирано лице, поради което
е процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
Заповедното производство е инициирано от “Ай Тръст“ ЕООД, гр. София с искане да
се издаде Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Д. Ж. Ж. при
1
твърдения, че по силата на Договор за предоставяне на поръчителство от 10.04.2019г. към
Договор за кредит № 2010635 от същата дата и в изпълнение на покана от кредитора
„Кредисимо“ ЕАД съгласно чл. 3 ал.2 от Договора за поръчителство е изплатил на кредитора
дължими от кредитополучателя суми по кредита за главница, лихви и административни
разходи, които последният следва да възстанови по пътя на регреса на „Ай тръст“ ЕООД,
ведно с възнаграждението по договора за поръчителство и съгласно чл. 4 ал.1 и ал.2 от
същия.
Съдът намира, че уговорките за поръчителство по договора за кредит и респективно
свързания с него Договор за предоставяне на поръчителство, като неравноправни по
смисъла на чл. 143 ал.1 от ЗЗП, не обвързват потребителя и договорът следва да се прилага
без тях, съгласно чл. 146 от ЗЗП и предвид обстоятелството, че облигационното
правоотношение може да съществува без неравноправните клаузи. Договорът за кредит и
договорът за поръчителство са сключени на една и съща дата, а поръчителят „Ай тръст“
ЕООД е предварително одобрено от кредитора „Кредисимо“ ЕАД лице съгласно чл. 4 ал.1
от Договора за кредит. Клаузите, предоставящи на потребителя избор да сключи договор за
поръчителство, при което разглеждането за заявлението за отпускане на сумата по кредита е
в рамките на 24 часа, обратно без поръчител – 14 дни от подаване на заявлението, са типови,
а кредитополучателят не може да влияе върху съдържанието им, нито да избере с кое лице
да сключи договор за поръчителство. С уговаряне на възнаграждение и за поръчителя по чл.
4, ал.1 от Договора за поръчителство на практика се постига по заобиколен начин и в
противоречие на чл. 19 ал.4 от ЗПК допълнително възнаграждение за кредитодателя по
договора за кредит. Възнаграждението по договора за поръчителство следва да е част от ГПР
и да са видни компонентите на формиране на размера съгласно чл. 19 ал.1 от ЗПК, а като не
е сторено това съдът е в невъзможност да прецени законосъобразността на ГПР по кредита.
В случая възнаграждението за поръчител води до скрито оскъпяване на кредита и се явява
допълнителна печалба за кредитора, който е и едноличен собственик на капитала на
дружеството поръчител. Следва да се посочи и че съгласно чл. 16 от ЗПК кредиторът е този,
който следва да оцени кредитоспособността на потребителя към момента на сключване на
договора, а с уговорката за избор на предварително одобрен от кредитора поръчител се
прехвърля върху длъжника рискът от неизпълнение на горното задължение. При този извод
съдът счита, че не следва да се издава заповед за изпълнение на парично задължение за
възнаграждението на поръчителя, респективно за лихвата за забава върху него.
По отношение на претенцията за административни разноски за извънсъдебно
погасяване на задължението, на първо място липсва надлежна индивидуализация на
вземането, изискуема от чл.410, ал.2 ГПК. Редовността на искането изисква да се уточни по
какъв начин е формиран размерът на претенцията с разбивка по пера – за колко и какъв вид
конкретни разходи, за какъв период са извършени, кога е настъпила изискуемостта и какъв е
размерът на всеки от тях. Посочването на обща сума за разходи не е достатъчно, а е
необходима детайлизация по компоненти, каквато в случая отсъства. Последната не е
постигната и с въведените допълнителни твърдения и представени доказателства. Липсват
2
приложени платежни документи за извършени разноски. Представеният в заповедното
производство протокол представлява негодно доказателствено средство, тъй като
обективира свидетелски показания в писмена форма. От друга страна същият не внася
яснота на какво основание, как е остойностен всеки упоменат разход, респективно как е
формирана общата сума и кога и дали са реално извършени тези разходи. Отделно от
изложеното съгласно чл. 33 ал.1 от ЗПК кредиторът не може да изисква при забава в
плащането друго освен законната лихва, а претендираните административни разходи на
практика представляват допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника.
По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че в обсъжданите
части, в които е отхвърлено процесното заявление, са налице отрицателните предпоставки
на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, а именно искането противоречи на закона и добрите нрави и
се основава на неравноправни клаузи.
Налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и
разпореждането на първоинстанционния съд в обжалваната част следва да се потвърди.
С оглед резултата от въззивно обжалване, в полза на частния жалбоподател не следва
да бъдат присъждани разноски.
Въз основа на изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №272490/26.11.2020г., постановено по гр.д.
№13670/2020г. по описа на Варненски районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявление
на „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. София, за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Д. Ж. Ж., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Варна,
*******, за следните суми: сумата от 31,27 лв. (тридесет и един лева и двадесет и седем
стотинки), представляваща административни разноски по кредита, сумата от 74,87 лв.
(седемдесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща възнаграждение
по договора за поръчителство от 10.04.2019 г., както и за сумата от 23,97 лв. (двадесет и три
лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща законна лихва за забава върху
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, начислена за периода от 11.07.2019 г.
до 09.10.2020 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4