РЕШЕНИЕ
№ 2093
гр. Варна, 08.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20243110105687 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.
55, ал.1, предложение първо от ЗЗД.
Исковата молба е предявена от адв. М. В. М., Пловдивска Адвокатска
Колегия, с адрес на кантора и съдебен адресат: *** в качеството му на
пълномощник на: Е. Й. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес ***; Със
съдебен адресат по делото: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от И. Н. Х.-С. - Управител.
Ищецът претендира от съда да постанови решение с което да да
осъдите ответното дружество да заплати на ищцата, сумата в размер на 7.56
лева, недължимо платена като неустойка по Договор за потребителски кредит
№202207010947380058 от дата 01.07.2022, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане
на сумата.
МОЛИ съда да осъди и ответната страна, да заплати направените в
1
настоящото производство разноски.
Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск,
навеждайки следните фактически твърдения:
Ищцата е страна по Договор за потребителски кредит
№202207010947380058 от дата 01.07.2022, сключен с "Н." ООД.
По силата на Договор за потребителски кредит №202207010947380058
ответното дружество предоставя на ищцата кредит в размер на 200 лева.
Спрямо, чл.6 от Договор за потребителски кредит
№202207010947380058 ако не бъде предоставена гаранция по кредита по чл.4
ал.З от договора, ищцата трябва да заплати неустойка.
На 08.03.2023г., ищцата сключва Договор за потребителски кредит
№202303080815540005 по силата на който й е отпусната сумата под формата
на кредит в размер на 300 лева. На 08.03.2023г., ищцата сключва Анекс към
Договор за потребителски кредит №202303080815540005 по силата на който
със отпусната му сума от 300 лева, ищцата погасява главница в размер на 200
лв., лихва в размер на 0.44 лв. и неустойки в размер на 7.56 лв. по Договор за
потребителски кредит №202207010947380058.
Т.е на 08.03.2023г. Договор за потребителски кредит
№202207010947380058 от дата 01.07.2022, е предсрочно погасен, като по него
ищцата е заплатила главница в размер на 200 лв., лихва в размер на 0.44 лв. и
неустойки в размер на 7.56 лв.
От всичко изложено, счита че ищцата не е следвало да заплаща сумата
от 7.56 лева, за неустойки по Договор за потребителски кредит
№202207010947380058 от дата 01.07.2022, тъй като неустойката е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и
поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и
чл.146 от ЗЗП, както и по, чл.21 ал.1 от ЗПК, чл.ЗЗ от ЗПК, като
съображенията за това са следните:
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3- то, вр. от
ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.
№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение№877
2
по т.д. №662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума
за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е
чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл.8, ал.2
и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е
нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във
всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от
страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,
предл.3 от ЗЗД.
Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на
чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
В допълнение, така уговорената клауза за неустойка от Договор за
потребителски кредит №202207010947380058 от дата 01.07.2022, е нищожна
като противоречаща на добрите нрави, тъй като сумата която се претендира за
неустойка за неизпълнение на едно акцесорно вземане, а именно поради
непредоставяне на обезпечение. Т.е неустойката не зависи от това, дали
ищцата ще бъде изряден платец, а напротив, дори и да бъде изряден платец, за
нея отново ще възникне неустойката, ако тя не предостави обезпечение по
кредита. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай,
с предвидената клауза по чл.6 от Договор изцяло се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост.
На следващо място, клаузата за неустойка от Договор за потребителски
кредит №202207010947380058 от дата 01.07.2022, е нищожна като
противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 от
ЗЗП.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
3
нищожна. Предвидената клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5
ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е
необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на
кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г.
относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект,
клаузата от Договор за потребителски кредит №202207010947380058 от дата
01.07.2022, според които се дължи неустойка при неосигуряване на гаранция,
т.е обезпечение, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на
транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка,
която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010г. на ВКС по тьлк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По
посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още
едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение.
В този смисъл е и т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от
05.11.2015г. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната
лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така
уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на
кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща
на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът депозира
отговор. ОТГОВОРЪТ е депозиран от „Н.", ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от законния представител И. Н. Х. -
С., в качеството й на управител, Телефон за контакт: ***, Електронен адрес за
4
връчване: чрез профила на „Н." в Системата за сигурно електронно връчване
към МЕУ.
Изразява становище за допустимост на исковата претенция, като
същата се признава по смисъла на чл. 237, ал.1 ГПК.
На основание чл. 38, ал. 2, т. 3 ГПК ответникът заявява, че желае да му
бъдат връчвани съобщения и съдебни книжа чрез профила на дружеството в
Системата за сигурно електронно връчване на Министерството на
електронното управление.
Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и моли
същото да бъде определено по справедливост, като се има предвид че съдът не
е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия
адвокатски съвет, а е свободен да определи такова в зависимост от правната и
фактическа сложност на делото (вж. Решението на Съда на Европейския съюз
по дело C-438/22 Ем акаунт БГ, Определение № 343/15.02.2024 г. по т. д. №
1990/2023 г. на ВКС и №50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС).
В съдебно заседание искът се поддържа.Процесуалния представител на
ищеца, претендира за постановяване на решение при признание на иска и
моли за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът редовно призован,не се явява, не
изпраща представител.В писмена форма заявява,че поддържа заявеното
признание на иска.
Съобразно направеното признание на иска съдът намира, че са налице
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска по реда на
чл.237 от ГПК, като съдът осъди "Н." ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от И. Н. Х.-С. – Управител да заплати на
ищеца Е. Й. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес ***; Със съдебен адресат
по делото: ***,чрез адв. М. В. М., Пловдивска Адвокатска Колегия, с адрес на
кантора и съдебен адресат: *** имейл: ***, сумата в размер на 7.56 лева,
недължимо платена като неустойка по Договор за потребителски кредит
№202207010947380058 от дата 01.07.2022, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда-13.05.2024год., до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД.
Не са налице отрицателните предпоставки на чл.237, ал.3 от ГПК.
5
На основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да се присъдят на ищеца
сторените по делото разноски. Същите се изразяват в платена държавна такса
в размер от 50лева и адв.възнаграждение, което съдът определя на основание
чл.38,ал.1,т.2 от ЗА в размер от 200лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Н." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от И. Н. Х.-С. – Управител да заплати на ищеца Е. Й. Р.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***; Със съдебен адресат по делото:
***,чрез адв. М. В. М., Пловдивска Адвокатска Колегия, с адрес на кантора и
съдебен адресат: *** имейл: ***, сумата в размер на 7.56 лева, недължимо
платена като неустойка по Договор за потребителски кредит
№202207010947380058 от дата 01.07.2022, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда-13.05.2024год., до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД, на
основание чл.55,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА "Н." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от И. Н. Х.-С. – Управител да заплати на ищеца Е. Й. Р., ЕГН
**********, с постоянен адрес ***; Със съдебен адресат по делото: ***,чрез
адв. М. В. М., Пловдивска Адвокатска Колегия, с адрес на кантора и съдебен
адресат: ***, сумата от 250лева, от която 50лева за държавна такса и 200лева
за адв.възнаграждение,което е определено от съда на основание чл.38,ал.1,т.2
от ЗА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по
6
чл.235, ал.5 от ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7