Р Е Ш Е Н И
Е № 233
гр. Пловдив, 20.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета
година, в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 13529 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
АМИРА 2006 ЕООД, ЕИК: *********, със еедалище и адрес на управление:
област Пловдив, общ. Пловдив, гр. Пловдив, район Централен, п.код 4000, ул. АЛ.
ПУШКИН 6, ет. 2 против ВЕСЕЛОТО СЕЛО
ЕООД, ЕИК; ********* със седалище и адрес на управление: Област Пловдив, общ.
Родопи, с. ***, ул. „ Отец Паисий“ 2 , с
която са предявени обективно съединени искове
с правно основание чл. 372 и сл. от ТЗ и чл. 294 ТЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата 2600,00 лв. – главница,
представляваща превозна цена по Заявка- договор за извършване на транспорт и
издадена фактура от 27.12.2018 за транспорт по маршрута *** – *** с. *** и сумата от 137,22 лв.- мораторна лихва за
забава, изчислена върху главница в размер на 2600,00 лв. за периода от
07.02.2019 г. до 15.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на предявяване на иска – 16.08.2019 г. до окончателното й заплащане. Претендират се
и разноски в производството.
Исковата молбата е редовна, а искът– допустим, поради което делото ще се
насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на дружеството - ищец:
Въз основа на заявка -договор за
транспорт ищцовото дружество е извършило в полза на ответното дружество превоз на стоки масивен
дървен бар, маса столове врати часовник, със собствен транспорт МПС с peг. № ***,
по маршрута *** - *** с. ***. Съгласно договорката между страните, стойността
на извършения превоз възлизала на 2 600 лева.
За извършения превоз е била издадена международна товарителница без забележки.
По искане на ответника по спора
ищецът е издал данъчна фактура от 27.12.2018 която е
изпратена при ответника и в която е отразен падеж, в който следва да се плати задължението - 07.02.2019 г. Сочи се, че ищецът е изправна
страна по договора, като е извършил превоза качествено в срок и е предал
стоката на ответника, който е приел без забележка, и който ползва доставената му стока масивен дървен
бар в стопанисваното от него заведение за обществено ползване в гр. Пловдив.
Посочва се, че липсва нормативно изискване за писмена форма на сключения
договор, като тя е само за доказването му, но не и за неговата
действителност. Твърди се, че видно от
представената международна товарителница в т. 5 указания към изпращача е
отбелязано Фактура № 2192/18.12.2018 г. това е документа по силата на който
ответникът по спора е заплатил стоката предмет на превоза на продавача.
Посочва се, че в случая е налице
валидно обвързващ страните договор за международен превоз на стока, като
договора се установява и с издадената международна товарителница, която съдържа
реквизитите, установени в чл. 6 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR) и чл. 53, ал.1 от Закона за автомобилните
превози. Издадената товарителница е доказателство за извършения превоз.
Изпълнението от страна на превозвача
на задълженията му по договора, се сочи, че поражда и насрещното задължение на
ответника по спора да заплати уговореното превозно възнаграждение на доверителя
ми в размер на 2600,00 лв. Фактурата е осчетоводена от страна на ищцовото
дружество като същевременно е и изпратена на ответника по спора посредством
куриерска фирма.
Ищецът е изпратил на ответника
покана за доброволно изпълнение на задължението, но и след това ответникът не
е заплатил на ищеца дължащата се сума. Посочва се, че ответникът
дължи и лихва за забава, като съгласно
чл. 84 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. На основание подробно изложените
доводи се моли предявените искове да се уважат. Претендират се разноски.
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:
В законноустановения едномесечен срок не е постъпил отговор от ответника. Ответникът е бил редовно
призован и за първото съдебно заседание.
В съдебно заседание на 16.01.2020 г. ответникът не се е явил, не е изпратил
упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК
да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не
е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не
изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към
исковата молба писмени доказателства и от събраните гласни доказателства може
да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва
да се постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявените искове да се
уважат изцяло.
На
основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски, съобразно списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства до размера на
сумата от 654 лв., от които сумите, както следва: 500 лв.
-адвокатско възнаграждение и 154 лв. държавна такса.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ВЕСЕЛОТО
СЕЛО ЕООД, ЕИК; ********* със седалище и адрес на управление: Област Пловдив,
общ. Родопи, с. ***, ул. „ Отец Паисий“
2 да заплати на АМИРА 2006 ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: област Пловдив, общ. Пловдив, гр. Пловдив, район Централен, п.код
4000, ул. АЛ. ПУШКИН 6, ет. 2 сумата
2600,00 лв. – главница, представляваща
превозна цена по Заявка- договор за извършване на транспорт и издадена фактура от
27.12.2018 за транспорт по маршрута *** – *** с. *** и сумата от 137,22 лв.- мораторна лихва за
забава, изчислена върху главница в размер на 2600,00 лв. за периода от
07.02.2019 г. до 15.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на предявяване на иска – 16.08.2019 г. до окончателното й заплащане и разноски по делото в размер от 654 лв., в която са
включени сумите, както следва: 500 лв. -адвокатско възнаграждение и 154 лв.
държавна такса
Решението е
окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред
ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Присъдените
суми да се преведат по банковата сметка: BIC:*** , IBAN: ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
ПМ