Решение по дело №37967/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7208
Дата: 9 май 2023 г.
Съдия: Станимир Николов Йорданов Кюлеров
Дело: 20221110137967
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 7208
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:................
при участието на секретаря ...............
като разгледа докладваното от ................ Гражданско дело № 20221110137967
по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищеца ............., със седалище и адрес на управление
.........., представлявано от ........... – изпълнителен директор, твърди в
исковата си молба, че ответникът, в качеството си на законен
наследник на Й. Г. Н. с ЕГН ********** дължи посочените в исковата молба
суми, представляващи незаплатена консумирана топлинна енергия и дялово
разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 13.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, на
осн. чл. 228 от ГПК, както и направените по делото разноски. В съдебно
заседание исковете се поддържат.
Ответникът Ц. Г. Т. с ЕГН **********, от ........., се
представлява по делото от назначения особен представител
адв. А. А. от САК, която в срока по чл. 131 е подала отговор на
исковата молба, в който изцяло оспорва исковете по делото, прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач ......... със седалище и адрес на управление
..........., не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.
1
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
А. По отношение на правното основание за конституирането на
четиримата ответници:
Настоящото дело е предявено срещу наследниците на Й. Г. Н. с ЕГН
**********, като настоящият ответник е конституиран с определение №
19814 от 06.08.2022 г. Съгласно чл. 228, ал. 1 от ГПК изменяне на иска чрез
заменяне на някоя от страните с друго лице е допустимо при всяко положение
на делото в първата инстанция със съгласието на двете страни и на лицето,
което встъпва като страна по делото. Съгласно чл. 228, ал. 3 от ГПК
ищецът може да насочи иска си срещу ответник, който не е съгласен да
встъпи в делото, но в този случай искът срещу новия ответник се смята за
предявен от деня, в който исковата молба срещу него е постъпила в съда.
Ищеца е насочил исковете си по реда на чл. 228, ал. 3 от ГПК против
ответника с молба № 172807 от 18.08.2022 г. Именно от този момент –
18.08.2022 г. следва да се считат и предявени исковете против настоящия
ответник. С оглед горното съдът счита, че следва на осн. чл. 253 от ГПК да
бъде изменено определение № 19814 от 06.08.2022 г., като в диспозитива, с
който се конституира като ответник Ц. Г. Т. записаното правно основание
чл. 227 от ГПК“ следва да се чете „чл. 228, ал. 3 от ГПК“.
Б. По отношение предпоставките за уважаване на исковете:
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
2
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот –
а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в
сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в
сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно
чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота.
Съдът счита, че от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия.
Същия е наследник на починалато лице, а от приетия и приложен като
доказателство Нотариален акт за дарение на недвижим имот ............ г. на
3
Нотариалната служба при СРС, ......... Д.а е дарила на своя син Й. Г. Н.
процесния топлоснабден недвижим имот, като дарителката запазила правото
си на ползване на целия недвижим имот до смъртта си. След като от страна на
особения представител беше заявено в открито съдебно заседание, че не
оспорва факта на погасяването на правото на ползване на имота със смъртта
на дарителката..........Д.а, съдът с протоколно определие отдели това
обстоятелство като безспорно и ненуждаещо се от доказване. С оглед горното
съдът счита, че е доказано налачието на качеството на потребител на
топлинна енергия от страна на ответника, и че между него и ищцовото
дружество е възникнало и съществувало облигационно отношение – по силата
на закона и факта, че ответника по силата на наследяването е вече собственик
на процесния топлоснабден имот.
По делото са допуснати и изслушани съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, като двете експертизи дават заключение, че общия
размер на задължението възлиза на сумата в размер на 6 049,96 лева, от които
5 361, 10 лева главница и 688, 86 лева лихва за забава.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на част от сумите, което с оглед
това, че възражението е направено в законния срок – с отговора на исковата
молба, следва да бъде разгледано по делото. Съобразно трайната съдебна
практика вземането на дружеството представлява периодично плащане по
смисъла на ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК. Вземанията за заплащане на
потребената топлинна енергия са периодични – независимо, че произтичат от
общ правопораждащ юридически факт, всяко от тях е самостоятелно и
различно от останалите, от което следва, че предявените от ищеца главни
вземания за м.05.2019 г. и м.06.2019 г., съгласно изричната разпоредба на чл.
111, ал. 1, б. «в», предл. трето от ЗЗД са погасени с изтичането на тригодишна
давност – последно на 31.07.2022 г. За м.07.2019 г. съдът счита, че не е налице
изтекла погасителна давност, доколкото падежа на задължението е на
31.08.2019 г., същото става изискуемо и започва да тече лихва от 01.09.2019
г., и съответно давност изтича на 01.09.2022 г., а молба молба № 172807 е
подадена преди това, на 18.08.2022 г. Размера на погасената по давност сума
за главница за топлинна енергия съдът извежда от заключението на ССчЕ,
като същата възлиза на сумата в размер на 121, 44 лева. С оглед горното
следва иска за главница за топлинна енергия да бъде уважен за сумата в
4
размер на 5 179, 19 лева, и отхвърлен за сумата в размер на 121, 44 лева, като
погасен по давност. Иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия е предявен за периода 15.09.2020 г. – 14.06.2022 г., и не е в периода
на давността, поради което следва да бъде уважен изцяло за сумата в размер
на 677, 53 лева. Размера на погасената по давност сума за главница за дялово
разпределение съдът извежда от заключението на ССчЕ, като същата възлиза
на сумата в размер на 4, 79 лева. С оглед горното следва иска за главница за
дялово разпределение да бъде уважен за сумата в размер на 55, 68 лева, и
отхвърлен за сумата в размер на 4, 79 лева, като погасен по давност. Иска за
мораторна лихва е предявен за периода 01.07.2019 г. – 14.06.2022 г., и не е в
периода на давността, поради което следва да бъде уважен изцяло, за сумата в
размер на 11, 33 лева.
С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски имат
както ищцовата страна, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и ответника на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК, но доколкото ответника е бил представляван от особен
представител и не са налице сторени от него разноски, то съдът ще разгледа
само въпроса за разноските на ищеца.
Ищеца е направил по делото разноски в общ размер на 2 167, 03 лева, от
които 362, 03 лева държавна такса, 800 лева за два броя депозити за СТЕ и
ССчЕ, 905 лева депозит за назначаване на особен представител, държавна
такса, и 100 лева юрисконсултското възнаграждение, определено на осн. чл.
78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25 от НЗПП към минималния размер.
Уважения размер на исковете е за сумата в размер на 5 923, 73 лева, или 98 %
от иска, и в такъв размер следва да се уважат и разноските, от което следва,
че ищеца има право на сумата в размер на 2 123, 69 лева.

Водим от горното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на осн. чл. 253 от ГПК определение № 19814 от 06.08.2022 г.,
като в диспозитива, с който се конституира като ответник Ц. Г. Т. с ЕГН
**********, от ............., записаното правно основание „чл. 227 от ГПК
СЛЕДВА ДА СЕ ЧЕТЕчл. 228, ал. 3 от ГПК“.
5

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, че доколкото поправката по реда на чл.
253 от ГПК се извършва с настоящото определение, исковете против
ответника следва да се считат предявени на 18.08.2022 г.

ОСЪЖДА Ц. Г. Т. с ЕГН **********, от ..........., да заплати на.........,
със седалище и адрес на управление .............., представлявано от ............ –
изпълнителен директор, сумата в размер на 5 179, 19 лева /пет хиляди сто
седемдесет и девет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща
главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
м.07.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от
18.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 677, 53 лева
/шестстотин седемдесет и седем лева и петдесет и три стотинки/ -
мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 14.06.2022 г., сумата
в размер на 55, 68 лева /петдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща главница за дялово разпределение през периода от м.07.2019
г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 18.08.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 11, 33 лева /единадесет лева и
тридесет и три стотинки/ - мораторна лихва за забава за периода от
01.07.2019 г. до 14.06.2022 г., както и сумата в размер на 2 123, 69 лева /две
хиляди сто двадесет и три лева и шестдесет и девет стотинки/,
представляваща 98 % от направените по делото разноски в общ размер 2 167,
03 лева, от които 362, 03 лева държавна такса, 800 лева за два броя депозити
за СТЕ и ССчЕ, 905 лева депозит за назначаване на особен представител,
държавна такса, и 100 лева юрисконсултското възнаграждение, определено на
осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25 от НЗПП към минималния
размер.

ОТХВЪРЛЯ предявените от ........, със седалище и адрес на
управление ......., представлявано от ..........– изпълнителен директор,
против Ц. Г. Т. с ЕГН **********, от гр. ........... искове с правно основание
по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в
размер на 121, 44 лева /сто двадесет и един лева и четиридесет и четири
стотинки/, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна
енергия за м. 05 и м.06.2019 г., ведно със законната лихва за периода от
18.08.2022 г. до изплащане на вземането, и за сумата в размер на 4, 79 лева
6
/четири лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща главница за
дялово разпределение за м. 05 и м.06.2019 г., ведно със законната лихва за
периода от 18.08.2022 г. до изплащане на вземането, като ПОГАСЕНИ ПО
ДАВНОСТ.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - "........., със седалище и адрес на управление ..........

Банкова сметка на ищеца:
.........
.........
............

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7