№ 5028
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20231110211441 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС” АД, чрез юрисконсулт Р. срещу наказателно постановление /НП/ № Р-
10-148/19.07.2023г., издадено от заместник-председател на Комисията за
финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с
което на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лв. на основание чл. 647 ал.2 и чл.644
ал.2 пр.2 вр. ал.1 т.2 КЗ за нарушение на чл. 108 ал.1 КЗ.
С жалбата се изразява несъгласие с фактите, описани в атакуваното
наказателно постановление, като се сочи то да е издадено в нарушение на
материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от юрк. Р.. Той поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да отмени
издаденото наказателно постановление.
Въззиваемата страна се представлява от юрк.С., която моли жалбата да
се остави без уважение, тъй като Наказателното постановление е издадено
при наличието на съответните материални предпоставки и при спазване на
1
всички процесуални изисквания. Прилага писмено становище.
Претендират се разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
В КФН , Управление „Застрахователен надзор” е постъпила жалба с вх.
№ 91-02-409/03.05.2023г.. Жалбата е подадена от К.Ц., относно размера на
изплатено обезщетение по претенция, заведена в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС ИНС” АД .
Във връзка със случая била извършена проверка. Комисия за финансов
надзор с писмо с изх. № 91-02-409/04.05.2023г. изискала писмено становище
и заверено копие на цялата документация в преписката по застрахователната
претенция. В КФН е постъпил отговор от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС ИНС“ АД с писмо с вх. № 91-02-409 /11.05.2023г..
Преписката била образувана въз основа на сключен договор за
задължителна застараховка Гражданска отговорност и по повод на настъпило
застрахователно събитие. На 15.12.2022г. е заведена претенция пред
застрахователя. На същата дата пред застрахователното дружество са
предявени от ползвателя всички документи, касаещи щетата, извършен е и
оглед и съставен опис заключение по претенцията. На 15.12.2022г. са
представени и данни за банкова сметка, по която следва да се преведе
обезщетението.
На 26.01.2023г. „ЗК ЛЕВ ИНС” АД е извършило плащане на
застрахователно обезщетение в размер на 667.76 лв.
При извършената проверка по повод на жалбата и след представяне на
материалите свидетелят В. Ш. е съставил АУАН, като в него е отразено
твърдяно нарушение – „ЗК ЛЕВ ИНС”АД да не е изпълнило задължение в 15
- дневен срок / изчислен в работни дни/ от представянето на всички
доказателства, да определи и изплати размера на обезщетението или
застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащане по щета,
регистрирана в дружеството на основание сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” и по повод на настъпило застрахователно събитие.
Отразил в акта дружеството да е следвало да се произнесе до 11.01.2023г. и
2
квалифицирал извършеното като нарушение по чл.108 ал.1 от КЗ, посочвайки
нарушението да е извършено на 12.01.2023г.
Актът е връчен на оправомощено лице.
При идентично фактическо описание и правна квалификация на
соченото нарушение на 19.07.2023г. зам. председател на КФН е съставил
Наказателно постановление, с което е наложил на „ЗК ЛЕВ ИНС” АД
имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
Въз основа на заповед заместник-председателят на КФН, ръководещ
управление „Застрахователен надзор” е определил длъжностни лица, сред
които и актосъставителя Ш., да съставят актове за установяване на
административни нарушения по Кодекса за застраховането и по Закона за
здравното осигуряване.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на св. Ш.и събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал на основание по реда на чл. 283
НПК.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства са
непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа
обстановка. Поради наличие на качествени характеристики съдът ги
кредитира в цялост. Свидетелят е подробен в сведенията, касаещи време и
място на извършване на проверката, както и констатираното в хода на
същото. От изведеното в тъждество с писмените доказателства по делото се
установяват релевантните за производството обстоятелства – наличие на
възникнало правоотношение по повод на предявената претенция по
застраховката, респективно срокът на предаване на последните относими за
щетата писмени доказателства. Поради посочените качествени
характеристики на доказателствените източници съдът ги кредитира в
съвкупност.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от процесуално
легитимирано лице, подадена е в предвидения от закона срок, пред
компетентен да я разгледа съд срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, но
3
разгледана по същество тя е неоснователна.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган,
наказателното постановление е издадено от компетентен орган, с оглед на
което съдът счита, че не са налице формални основания за отмяна на
наказателното постановление и спорът следва да бъде разгледан по същество.
Ясно и по идентичен начин в двата акта – АУАН и последвалото го НП
са отразени всички обстоятелства, очертаващи твърдяното нарушение.
Контролният орган е посочил изчерпателно време, място и механизъм на
осъщественото деяние, както и правната норма, която според него субсумира
състав на административно нарушение. Така за субекта на отговорността са
ясно очертани фактическите параметри на соченото нарушение. С връчването
на акта на овластено лице е обезпечена възможността на жалбоподателя да
реализира правото си на защита в образуваното административнонаказателно
производство.
В случая характерът на административното нарушение не е
предопределен от повторността на деянието, така щото същото да съставлява
обективен съставомерен признак. Тази повторност е обуславяща конкретния
размер на наложената санкция, поради факта същата да е част от състава на
санкциониращата норма. Именно, защото не касае съставомерен признак на
конкретното административно нарушение не е нужно обстоятелствата,
сочещи повторността да се вписани в АУАН, доколкото в него следва да
намерят отражение само обстоятелствата, изграждащи твърдяното
нарушение. Всички онези фактори, които са относими към вида и размера на
административното наказание трябва да бъдат посочени в издаденото
наказателно постановление. В процесната хипотеза това е сторено, като
административнонаказващият орган ясно е посочил защо прилага
санкционираща норма, въвеждаща по-висок минимум на имуществената
санкция и от кои доказателства формира извод за наличие на повторност на
нарушението.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
жалбоподателят е осъществил от обективна страна административното
нарушение по чл. 108, ал. 1 КЗ, като не се е произнесъл в 15-дневен срок
4
/рабтни дни/от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ.
Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ в срок 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106 КЗ застрахователят трябва да определи и
изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или
мотивирано да откаже плащането.
За „ЗК ЛЕВ ИНС” АД 15-дневния срок, изчислен в работни дни, за
произнасяне по щетата тече от датата 15.12.2022г., когато е съставен и
последният документ по смисъла на чл.106 от КЗ – предоставени данни за
сметка, по която следва да се изплати обезщетението. От този момент
дружеството е следвало да посочи дали ще изплати обезщетението или ще
откаже мотивирано. Видно от доказателствата по делото застрахователят е
изплатил обезщетение в размер на 667.76 лв. на 26.01.2023г.., което е след
изтичане на законоопределения срок.
Неизпълнението в срок на установеното задължение по чл. 108, ал. 1 КЗ
от страна на застрахователя е правнорелевантният факт, пораждащ неговата
отговорност и основание за налагането на имуществена санкция.
Извършеното административно нарушение е формално и съставът му е
осъществен с непроизнасянето на застрахователя в срок от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ. В случая 15-дневният
срок е изтекъл на 11.01.2023г. Следователно на 12.01.2023г., така както е
отразено в наказателното постановление, административното нарушението е
било извършено.
Тъй като е ангажираната административнонаказателната отговорност на
юридическо лице, субективната страна на нарушението не следва да се
обсъжда, доколкото отговорността е обективна и безвиновна.
Размерът на наложеното на жалбоподателя административно наказание
следва да бъде редуцирано, така щото същото да бъде адекватно на вида и
тежестта на извършеното нарушение и пропорционално на характеристиките
на същото. Следва да се отчете, че административният орган правилно е
определил санкциониращата норма, доколкото на застрахователя с влязло в
сила на 29.10.2022 г. НП № Р-10-739/17.09.2021 г. е налагана веднъж
имуществена санкция за същото по вид нарушение. Така при отчитане на
законовата рамка от минимално предвиденото като стойност
административно наказание от 2 000 лв., при съобразяване на факта
5
закъснението по произнасянето да не касае сравнително дълъг период, но
същевременно административното наказание да се налага на дружеството
нарушител след отдалечен от момента на извършване на нарушението срок,
което не е обсотятелство относимо към дейстивята на санкционираното лице,
а обусловено от действията на контролиня орган, съдът прие, че
имуществената санкция е правилно определена.
Доводите за маловажност на случая и за наличие на предпоставки за
приложение на чл. 28 ЗАНН, не се споделят от настоящия съдебен състав.
Липсата на произнасяне в срок по предявената претенция винаги засяга
интересите на застрахованото лице, независимо дали се касае за изплащане на
застрахователно обезщетение или за мотивиран отказ от изплащането му.
Забавеното изплащане лишава застрахования от възможността да ползва
полагащата му се сума, за да възстанови претърпените вреди, а от друга
страна да обжалва по съдебен ред размера на изплатеното обезщетение или
мотивирания отказ за изплащането му. С оглед на това съдът не счита, че
осъществяването на състава на административно нарушение по чл. 108, ал. 1
КЗ може да се квалифицира като маловажен случай.
По изложените мотиви наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на производството „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД следва да заплати
на КФН сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № № Р-10-
148/19.07.2023г., издадено от заместник-председател на Комисията за
финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с
което на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лв. на основание чл. 647 ал.2 и чл.644
ал.2 пр.2 вр. ал.1 т.2 КЗ за нарушение на чл. 108 ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД да
6
заплати в полза на КФН сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7