МОТИВИ : Подадена е тъжба от
частния тъжител З.М.П.,като майка и законен представител на малолетния М.С.П. против
подс.К.Л.Ч. , като се описват факти и обстоятелства за извършено престъпно деяние по чл.130 ал.1 НК.
Ведно с
тъжбата е предявен граждански иск от
частната тъжителка против подс.Ч. в размер на 3 000лв. - причинени
неимуществени вреди от претендираното деяние,ведно със законната лихва,считано
от 25.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата, който беше приет за
съвместно разглеждане в настоящото
наказателно производство.
Адв.А.,
като повереник на частната тъжителка П. счита,че е доказано по безспорен и
несъмнен начин,че подсъдимият е причинил телесно увреждане на малолетния й син,като
го е ударил и бил нахапан от кучето му, поради което моли съда да му наложи
съответното наказание,а гражд.иск да уважи в пълен размер.
Адв.В.,като защитник на подс.Ч. счита за
недоказано обвинението по един
безспорен и несъмнен начин. Твърди,че от доказателствата по делото не се установявало
по категоричен начин авторството на деянието.Моли съда, подсъдимия да бъде изцяло оправдан по
обвинението.
По
делото се събраха множество доказателства-обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетели, приложени писмени и веществени доказателства,които съдът прецени поотделно и
в тяхната съвкупност,като се установи следната фактическа обстановка :
На 25.04.2019г.
около 11.00ч. малолетния М. П. заедно със
свой приятел влезли в дома на подс.К.Ч. ,с цел да отнемат от него
гълъби.Същият бил в къщата си,като на
двора имало две вързани кучета, които започнали да лаят.Едното от тях се
освободило и ухапало П. и неговия приятел- О.Д..Междувременно от къщата излязъл Ч. и започнал да дърпа кучето,за да
предпази децата.През това време П.
избягал от двора, а Ч. превързал раната на Орхан и се обадил на тел.112, като поискал да разговаря във
връзка с инцидента с полицейския
служител - св.И.М.,който бил запознат със случая.
По
делото е представена медицинска документация - фиш за спешна медицинска помощ и
съдебномедицинско удостоверение № 90 от 30.04.19г.,от които се установи,че при
прегледа на М.П. се констатира
характерно кръвонасядане на лявата мищница, кръвонасядане на гърба в
дясно, множество рани от ухапване от куче,охлузвания и кръвонасядания в
областта на гърба в ляво, поясната област,двете седалищни области и двете подбедрици.
Прави
впечатление,че от деня на инцидента до освидетелстването на М.П. е изминал продължителен период от време -5
дни.
От приложеното удостоверение за раждане на детето М.П., роден на ***г.,се установява,че действително негова
майка и законен представител е частната
тъжителка З.М.П..
По
делото се събраха две групи гласни доказателства, които са в противоречие
помежду си - от една страна са обясненията на подс.Ч., макар и косвено
подкрепени от показанията на св.М. и на св.Б.,а от друга- показанията на
св.Устов и св.Данаилова.
Св.И.У.твърди,че
бил зет на З. и живеели в с.Х..На 25.04.2019г. ходили да плащат кредита в гр.К.и тръгнали на гости
при „баба му“. Видели в една улица децата нахапани и бити. Имало и един човек с
тояга,не го познавал. Децата бягали от
неговата улица, плачели и викали от страх.По-късно ги закарали в болницата. Видели
ги хем да бягат,да викат,да крещят и подсъдимия да тича с тоягата след тях. Отвън
имало куче,но като децата стигнали до тях,човека го прибрал.Твърди,че децата
били отвън и си търсели играчки в контейнера. Били далеч от неговия двор.
Св.А.Д.е дъщеря на частната тъжителка,като
твърди,че в гр.Крън, на 22-ри, видяла на улицата ,че подс.Ч. гони Метин/не знаела българското му име/ с тоягата.Видяла,че
плачел на центъра,отишъл при нея и плачел,защото кучетата го ухапали.Твърди,че
видяла и кучетата на пътя.Детето казало „хапят ме две кучета“ и „ Удари ме със
сопата“. Отишли до вкъщи и извикали линейка.
В
обясненията си подс.К.Ч. твърди,че дома
му е ставал многократно обект на кражби, за което бил сигнализирал полицейските
органи и в частност полицейския служител
св.И.М.. В деня преди инцидента,му откраднали гълъби. На въпросния ден влезли в двора две деца и чул ,че кучетата
лаят,имал 2 кучета,които били вързани.Излязъл и видял две деца от ромски произход отворили клетката
на гълъбите и тогава едното куче,което
било вързано се „измушило“ и ги нападнало. Застанал между тях и кучето,но
кучето се нахвърлило и ги нахапало по краката.Кучето не било напускало
двора.Подсъдимият тръгнал да води момчетата към кметството при полицая,но М. успял да се отскубне
и избягал,а Ч. завел другото момче в дома си и му превързал раната. Отрича да е
удрял М..Пред кметството З. / частната тъжителка/ дошла да се саморазправя с
него и му налетяла с една тояга да го бие. Твърди,че по-късно родителите на децата тръгнали да му искат
пари ,за да не го съдят вкл. и З..
Св.И.М. работи като полицейски
служител,обслужващ района на гр.Крън,като твърди,че дома на Ч. е бил обект на
кражби многократно.Обяснява,че във
въпросния ден, са се срещнали пред
кметството, където Ч. довел дете
с рана от куче на крака,но не бил М.,а
негов братовчед. Това дете казало,че с
още едно момче отишли в дома на Ч. да вземат
още един гълъб,защото предния ден взели три,но единия излетял.Впоследствие
гълъбите били върнати. По-късно З. и други членове на нейното семейство се разправяли с Ч..
Свидетелят
обясни,че имал данни,че в двора на Ч. ,кучето се развързало и нахапало децата, нямал
данни подсъдимия да е удрял децата.
Св.Т.Б. работел
като пъдар към Кметство гр.К.и на 25.04.2019г. бил пред него,когато чул
гюрултия и видял,че З. налагала К. по
главата с тояга, направил им забележка да не вдигат врява на обществено място. По-късно
извикал полиция и дошъл св.М.,като разбрал,че влизали деца в къщата на К. и ги
нахапало кучето.Детето имало малко нахапано по крака.
По делото
е изискана и приложена прок.преписка
вх.№ 2371/19г. по описа на РП-Казанлък по сигнал на подс.Ч. за извършено деяние по
чл.194ал.1 от НК, касаеща инкриминираната дата.В Постановлението за отказ да се
образува досъдебно производство на
РП-Казанлък от 25.07.2019г. се приема за установена следната фактическа обстановка : на
25.04.2019г. около 12.30ч.,Ч. заварил две деца от ромски произход в двора на
къщата му,които биели кучетата му с пръчки.Излязъл да се скара на децата и
тогава едно от кучетата му нахапало децата,като едното избягало ,а другото
останало.Ч. му сложил лепенка и го завел
в приемната на РУ Крън.Установено било,че детето е О.Д.,като обяснило,че
предния ден отново са влизали с А.А.и
С. Д..Същите били наказателно неотговорни ,тъй като са малолетни за извършеното деяние по чл.194ал.1
от НК ,като нямало данни за извършено престъпление по чл.325в ал.1 от НК.По
тези съображения е отказано да се
образува досъдебно производство и преписката е прекратена.
Прави
впечатление,че нито в постановлението на
РП за отказ да се образува досъдебно
производство,нито в докладната записка
от 25.04.2019г. се споменава ,че
малолетния М.П. е бил в дома на Ч. на въпросната дата.
В с.з. на
осн.чл.284 от НПК бе предявен на страните и изслушан записа от обаждането на подс.Ч. в деня на инцидента на
тел.112,съдържащ се в приложения диск от
„регионален център 112“ Бургас, като се установява,че същият е сигнализирал за
случилото се и е поискал за него да бъде уведомен полицейския служител –св.М.,който
бил запознат със случая.
С оглед на
така обсъдените по-горе доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено
следното от правна страна:
По
делото не се събраха безспорни
доказателства в подкрепа на отправеното частно обвинение от страна на З.П.,като
законен представител на малолетния М.П. против подс.К.Ч.,че е осъществил
престъпния състав по чл.130 ал.1 от НК ,като чрез собствени действия и чрез ухапването му от
неговото куче, е нанесъл телесния увреждания на малолетния, имащи характер на
лека телесна повреда.
От
показанията на водените от частната
тъжителка свидетели / У. и Д. / не се установяват тези обстоятелства.Същите
твърдят,че са видели Ч. да гони децата по улицата с тояга и ,че кучето му ги хапе на улицата, каквото обвинение по
делото изобщо няма.Независимо от това,съдът не кредитира техните показания и ги
възприема като тенденциозни и дадени от заинтересовани лица.
Подс.Ч. категорично отрича техните твърдения
и твърди,че е заварил момчетата в двора си да крадат гълъби и дразнят кучетата,които били вързани,но
едното от тях се отскубнало и ги нахапало по краката. Независимо от това ,М.
успял да избяга,а другото момче Ч. завел в кметството,което се потвърждава от
събраните косвени доказателства- показанията на св.М. и Б.,като дори последният
свидетелства,че П. е нанасяла удари на Ч.
пред Кметството.
Стои
логичния въпрос – какво са правили малолетните лица в двора на подсъдимия,като
има данни /показанията на св.М./,че
същият многократно е бил обект на
кражби от лица от ромски произход и дори предния ден част от същите лица са му
отнели гълъби. Т.е. се налага извода,че при положение,че същите противозаконно
са влезли в двора му и виждат,че там има
кучета,поставени за охрана, е възможно това да има неблагоприятни за тях последици.Независимо от това обаче и
незачитайки чуждата собственост,същите са влезли през деня в двора на подс.Ч. ,за да извършат кражба.
По
делото не се събраха никакви положителни доказателства ,че Ч. е нанесъл удари
върху М.П. в двора на къщата си,или че същият е насъскал кучето си да го нарани,даже напротив, подсъдимия им е оказал първа помощ и е искал да ги
заведе в Кметството,за да вземе отношение по случая.
В
приложената прок.преписка пък прави впечатление ,че изобщо не се коментира
присъствието на М.П. в двора на къщата на подс.Ч. на 25.04.2019г. / инкриминираната дата/
,макар,че съдът намира ,че има данни за
това най-вече,видно от свидетелските показания на св.М. и отчасти
обясненията на подс.Ч..
Ето
защо съдът намира,че престъплението по чл.130ал.1 от НК,което е вменено на
подс.К.Ч. е несъставомерно от обективна
и субективна страна, като липсват доказателства,че същия е автор на
такова деяние и тъй като осъдителната присъда не може да почива на
предположения, подс.К.Ч. следва да бъде признат за НЕВИНЕН И ОПРАВДАН по него.
ПО
ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК за причинени неимуществени вреди от деянието в размер на
3000 лв.,ведно със законната лихва,причинени от деянието по чл.130ал.1
от НК съдът намира следното :
Признаването на подс.К.Ч. за невинен и оправдаването му по предявеното
частно обвинение,неминуемо има за своя последица и отхвърлянето изцяло на
предявения граждански иск за неимуществени вреди като неоснователен и
недоказан.
Частната тъжителка З.М.П. следва да бъде осъдена да заплати на
подс.К.Л.Ч. направените от него съд.разноски за адв.възнаграждение в размер на
650лв.,на осн чл.190 ал.1 от НПК.
В този
смисъл е постановената присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :