№ 561
гр. София , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20201000503801 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 10.06.2020г по гр.д. № 171/2018г на Врачански окръжен съд ЗАД
„Армеец” е осъдено да заплати на М. М. Й., Ф. М. А., С. М. Й., М. М. А. и Р. М. А. сумите
от по 180 000лв на всеки, представляващи обезщетение за търпени неимуществени вреди –
болки и страдания от смъртта М. А. Й. – съпруг на първата ищца и баща на останалите
четирима ищци, загинал при ПТП на 09.04.2018г, ведно със законната лихва от от
14.09.2018г. и от 06.12.2018г за С.Й., и разноски по съразмерност, като исковете над
присъдените размери до претендираните са отхвърлени като неоснователни.
Решението е обжалвано само от ответника ЗАД „Армеец“АД в осъдителните му
части като неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуален
закон. Твърди се липса на причинна връзка между пътния инцидент и смъртта на
пострадалия, като една от задължителните предпоставки по чл.432, ал.1 КЗ. Това оплакване
се обосновава с доводи, че смъртта е настъпила на фона на тежко увредено здравословно
състояние. В тази връзка се изтъква процесуално нарушение на съда, който отказал
събирането на доказателства от НЗОК за регистрираните заболявания и медицински
дейности и така делото останало неизяснено от фактическа страна. На следващо място в
условията на евентуалност се въвеждат оплаквания против размера на присъдените
обезщетения като прекомерни и несъобразени с всички от значение обстоятелства - тежкото
хронично заболяване на починалия мъж, че децата му са вече еманципирани хора със
1
собствени семейства, и че не се установяват изключителни вреди, които да превишават
обичайните при подобен трагичен инцидент. Поддържа се също, че не са съобразени броя на
пострадалите при същото ПТП и наличието на други производства за обезщетения на
техните близки, образувани пред същия съд и по тази причина станали служебно известни.
И на края се поддържат оплаквания против изводите на съда, че не е налице принос от
страна на пострадалия по чл.51 ал.2 ЗЗД като основание за намаляване на обезщетението.
Прави се искане за отмяна на решението в обжалваните му осъдителни части и вместо това
отхвърляне на исковете, евентуално намаляване на обезщетенията по размер.
В срок е постъпил отговор от въззиваемите- ищци чрез пълномощник Р.М., с който
се правят възражения против оплакванията и се иска потвърждаване на решението в
обжалваните му осъдителни части. Излагат се подробни съображения за наличието на
всички материални предпоставки по чл.432, ал.1 КЗ, включително за причинно-следствената
връзка между противоправното поведение на водача и настъпилия противоправен резултат.
Поддържат се доводи за установени изключително близки отношения между загиналия и
неговата съпруга и деца и настъпилите вследствие на неговата загуба вреди, обосноваващи
обезщетения в присъдените размери.
ТЛП ЗК „Лев Инс“АД чрез пълномощник в съдебно заседание е заел становище за
основателност на въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК и
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, в
съответствие с оплакванията и възраженията на страните, приема следното:
Решението в обжалваните осъдителни части е валидно и допустимо /чл.269,
изр.първо ГПК/.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявени субективно
съединени искове по чл.432, ал.2 КЗ за компенсиране на неимуществени вреди, търпени
вследствие смъртта на М. А. Й. – съпруг и баща на ищците, загинал при пътно
произшествие на 09.04.2018г., причинено противоправно от водача на ППС, застраховано по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Изтъкват се обстоятелства за
изключително близки отношения между ищците – съпруга и деца и търпените вследствие на
трагичната му загуба вреди, за които претендират обезщетение в размер на 200 000лв за
всеки от тях, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на ответника –
застраховател.
В срока за отговор ответникът -застраховател не е оспорил наличието на договор по
риска „ГО“, покриващ отговорността към трети увредени лица, но е възразил против
описания механизъм на ПТП в исковата молба и против наличието на противоправно
поведение от страна на водача на застрахования автомобил. Поддържат се в условията на
евентуалност възражения за съизвършителство от страна на другите водачи на участвалите в
2
ПТП автомобили, и за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, който е бил без
предпазен колан, и че е знаел, че пътува при употребил алкохол водач, както и че е бил с
множество съпътстващи заболявания.
Конституираният като ТЛП ЗК „Лев Инс“АД е оспорил исковете и доводите, че вина
за ПТП има другия водач, чиято отговорност по същия риск покрива.
От събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че ищците са
съпруга и низходящи на загиналия при пътното произшествие М. А. Й. на 58години и като
такива подадат в кръга лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при
настъпила в резултат на непозволено увреждане смърт (ППВС № 4/61 и ППВС № 5/1996г).
Доказани са предвидените материалноправни предпоставки на деликтната
отговорност - противоправно поведение на водача на л.а. „Ситроен ЦЗ”, рег. № М 4670 Ц.
П. П. /нарушение на правилата за движение/, в резултат на което е причинена по
непредпазливост на смъртта на три лица, сред който наследодателят на ищците. Този факт е
приет за безспорен на осн. чл.300 ГПК предвид на влязлата в сила присъда по НОХД
№485/2019г. на Окръжен съд-Враца, с която Ц. П. е призната за виновна в това, че на
09.04.2018г. около 11:40ч. на път Е-79 в района на км.123+300, община Враца, с посока на
движение от гр.Монтана - гр.Враца, при управление на лек автомобил "Ситроен", модел
"С3" с рег.№ *******, собственост на П. Д. П., е нарушила правилата за движение на по
чл.20, ал.1, чл.42, ал.1, т.2 и чл.42, ал.2 ЗДвП, като без да се убеди, че има видимост и
свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, предприела маневра за
изпреварване на автобус марка "Сетра С 316 ХД" със скорост от около 128км/ч /която не е
безопасна, за да се извърши изпреварването за кратко време/ и рязко навивала волана
надясно за навлизане в полагащата й се лента, в резултат на което загубила контрол върху
автомобила, отново навлязла в насрещната лента за движение и ударила челно правомерно
движещия се автомобил "Форд Галакси" с рег.№*******, собственост на "Йоел"ЕООД
гр.Монтана, като по непредпазливост причинила смъртта на три лица, сред които М. А. Й. –
пътник на предна дясна седалка в лек автомобил „Форд Галакси“.
Пред първата инстанция не е било спорно наличието на валидна застраховка „ГО“ за
лек автомобил "Ситроен С3", по силата на която ответният застраховател е легитимиран да
отговаря към трети увредени лица /застрахователна полица №BG/11/117002760895 със срок
на покритие от 17.02.2017г. - 16.10.2018г/, и че ищците /съпруга и низходящи на загиналия
М. Й./ са подали заявления пред застрахователя видно от представените молби вх.№100-
2015/13.06.2018г. и вх.№100-3039/05.09.2018г. за изплащане на обезщетения при настъпване
на застрахователния риск.
Пред първата инстанция е приета и не е оспорена медицинска експертиза, според
изводите на която М. Й. е получил комплексна травма - гръдна травма /разкъсване на
възходящата гръдна аорта и разкъсвания на двата бели дроба с кръвоизлив в двете гръдни
3
кухини/, коремна травма /подкапсулни разкъсвания на черния дроб/, и че непосредствена и
пряка причина за леталния изход е гръдната травма - разкъсвания на аортата и белите
дробове с кръвоизлив в двете гръдни кухини, довели до състояние, несъвместимо с живота.
От изводите на експертизата се установява също, че при произшествието М.Й. е бил без
поставен предпазен колан, но при този механизъм и установената сумарна скорост на
участвалите автомобили от 180-190км/ч, предпазният колан не би бил ефективен. Ударът е
бил при инерционна сила и направление отзад напред спрямо надлъжната ос на автомобила,
при който биха се получили същите тежки травми /гръдна с разкъсване на белите дробове и
аортата/ вследствие сътресението на тялото и леталният изход е бил неизбежен и при
правилно поставен предпазен колан.
Конкретният механизъм на ПТП е детайлно изяснен от приетата АТЕ пред първата, от
изводите на която е установено, че максимално разрешената скорост за процесния участък е
90км/ч., и че ударът между л.а."Ситроен С3" и л.а."Форд Галакси" е настъпил в лентата на
последния правомерно движещ се автомобил в посока гр.Монтана. Скоростта на движение
на л.а."Ситроен"С3 в момента на удара е била около 127.9км/ч, а преди началото на
предприетата маневра "изпреварване" на автобуса "Сетра" 80км/ч. Към момента на удара
скоростта на движение на л.а."Форд Галакси" е била около 60.8км/ч, а на третото участвало
в произшествието МПС - автобус "Сетра" при началото на аварийното спиране около
80км/ч. ПТП е реализирано на прав участък от пътя с дължина около 900м., заключен между
десен и ляв завой в посока гр.Враца, в която посока са се движили попътно л.а."Ситроен С4"
и автобус "Сетра", докато л.а."Форд Галакси" в полагащата му се дясна лента в посока
гр.Враца-гр.Монтана. След преминаване на десен за л.а."Ситроен С3" и автобус "Сетра"
завой и при навлизане в прав участък на пътя, водачът на лек автомобил Ситроен е
предприел маневра "изпреварване" с навлизане в лентата за насрещно движение и в края на
маневрата е достигнал скорост от около 127.9км/ч, след което с рязко навиване на волана
надясно е целил да се върне в своята пътна лента, но вместо това е загубил контрол върху
автомобила и със зигзагообразно движение се е върнал в насрещната лента вследствие на
което реализирал удар с правомерно движещия се в своята пътна лента л.а."Форд Галакси".
Последният автомобил получил въртеливо движение, при което навлязъл в лентата за
движение в посока гр.Враца, където е последвал вторичен удар в изпреварвания автобус. В
заключението на АТЕ е даден отговор и на въпроса относно наличието на фабрично
монтиран триточков колан в л.а., и че пострадалият към момента на удара не е бил с
поставен такъв.
В обобщаващите си изводи вещото лице автоексперт е категоричен, че в създадената
ситуация от предприетото от водача на л.а."Ситроен" изпреварване, другите водачи на
л.а."Форд Галакси" и на автобуса "Сетра", движещи се в полагащите им се ленти, не са
имали техническа възможност да предотвратят настъпилите удари поради попадане на
автомобила "Ситроен" в опасните им зони за спиране.
За изясняване на действителните отношения между загиналият при пътното
4
произшествие М.Й. и неговите съпруга и деца са изслушани пред първата инстанция гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите П. А.,Р. и Е. /всички близки на
семейството и имащи лични впечатления си за посочените обстоятелства/. От тях
установява, че семейството на загиналия било изключително задружно и сплотено, затова
приело тежко вестта за трагичния инцидент – М.Й. страдал от тежко бъбречно заболяване и
пътувал за хемодиализа, на която бил подложен от няколко години. Починалият полагал
грижи за всяко от децата си – три дъщери и син и с всяко от тях го свързвала близка
емоционална и доверителна връзка- полагал труд и усилия да се изучат и станат
самостоятелни. След като всяко от децата му /на възраст към инцидента между 27 и 34
години/ създало собствено семейство, продължили да общуват заедно и живеели в
непосредствена близост в едно населено място. Семейството се събирало на празници, а
когато здравето на починалия се сериозно се влошило, всяко от децата му се включвало и
било негова опора, дъщерята С. от Испания /където работела/ пращала пари за лечението.
От показанията на свидетелите се установява, че освен грижовен баща, създал и отгледал с
труд децата си, загиналият бил всеотдаен съпруг. Със съпругата си М. били заедно от 1980г,
съжителствали в хармония и разбирателство, и двамата работели – той в строителството, а
тя в шивашки цех, с много труд заедно отгледали децата си. Внезапната му смърт била
голям шок за съпругата и децата му, всички били в критично състояние, не можели да
превъзмогнат загубата и непрекъснато посещавали гробищния парк, споделяли мъката си по
близкия човек и той продължавал да присъства непрекъснато в разговорите им с голяма
болка и тъга. Съпругата му продължавала да тъгува и споделяла пред близките състоянието
си на самота и безпомощност след неговата загуба.
При идентично установените като първата инстанция факти настоящият съдебен
състав достига до същите правни изводи относно наличието на всички материални
предпоставки по чл.432, ал.1 КЗ, пораждащи отговорността на застрахователя - ответник.
Неоснователни са всички доводи на жалбоподателя, на които се позовава в жалбата относно
пряка причинно- следствена връзка между пътното произшествие на 09.04.2018г и
настъпилата смърт на наследодателя на ищците, като една от предпоставките по чл.432, ал.1
КЗ. Присъдата на наказателния съд има задължителен характер относно причинно
следствената връзка между деянието и престъпния резултат /причинена по непредпазливост
смърт на повече от едно лице/, тъй като същият е елемент от фактическия състав на
престъплението. Следователно този въпрос е извън обсега на установяване от гражданския
съд, но независимо от това по делото са приети доказателства, потвърждаващи този факт.
Категорична са изводите на неоспорената медицинска експертиза, че именно тежката
гръдна травма - разкъсвания на аортата и белите дробове с кръвоизлив в двете гръдни
кухини, е довела до състояние, несъвместимо с живота, което би настъпило независимо от
тежко увреденото здраве на пострадалия.
Неоснователни на следващо място са оплакванията за наличие на основание по чл.51,
ал.2 ЗЗД за намаляване отговорността на застрахователя – противоправно поведение на
самия пострадал, който съпричинил настъпването на вредите, поради непоставен предпазен
5
колан. От обективна страна той действително е допуснал нарушение на регламентирани
правила в ЗДвП за поставяне на предпазен колан и този факт се установява от приетите по
делото експертизи. Независимо от това няма основание да се приеме принос от негова
страна, защото доказателствата по делото /категоричните изводи на медицинската
експертиза/ изключват наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Последователна е практиката на ВКС /цитирана в
множество решения в отговора на въззиваемите/ като пр. решение № 200/13.11.2012г. по т.д.
№ 249/2012г. на ВКС, решение № 58/29.04.2011г по т.д. № 623/2010г на ВКС и др., че
основание да се приеме принос по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД е това противоправно поведение
/действие или бездействие/, което обективно е създало предпоставки за настъпване на
увреждането или увеличаване на вредите. От приетите медицинска и автотехническа
експертизи се установява, че в конкретния механизъм и предвид сумарната скорост на
движение участвалите в сблъсъка ППС, се е породила инерционна сила, действаща по
начин, че правилно поставеният предпазен колан не би могъл да бъде ефективен, за да се
избегне получената тежка травма /гръдна с разкъсване на белите дробове и аортата/, довела
до леталния изход.
Неоснователни на следващо място са оплакванията за процесуални нарушения на
съда – отказ да се допуснат доказателства своевременно поискани и от значение за
изясняване на спора от фактическа страна. Поисканата пред първата инстанция информация
от НЗОК относно диагностицираното състояние на пострадалия и извършвани медицински
услуги всъщност е целяло да оспори наличието на причинно-следствена връзка между
пътното произшествие и смъртта на пострадалия. Производството е било спряно на осн. чл.
229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на наказателното дело и възобновено след представяне на
влязла в сила присъда, при което е ирелевантно дали в предходен момент първостепенният
съд е имал основание да откаже събирането на тези доказателства. При влязла в сила
присъда на наказателен съд, с която водачът Ц. П. е призната за виновна в престъпление по
чл. 343, ал.4, вр. ал.3 НК – причиняване на смърт по непредпазливост на повече от едно
лице, всички въпроси относно виновното и противоправно поведение на водача на
увреждащия автомобил Ситроен рег. № ******* и причинната връзка с настъпилите вреди
/като елемент от фактическия състав на престъплението/ вече са установени и не могат да
бъдат пререшавани от гражданския съд, който разглежда последиците от деликта.
По отношение на останалите спорни въпроси пред първата инстанция за независимо
съизвършителство, обосновано с противоправно поведение на другите водачи, участвали в
пътния инцидент, и за принос на пострадалия на различно от разгледаното основание
/поставяне в риск при знание, че водачът е употребил алкохол/ жалбоподателят- ответник
не е въвел оплаквания в жалбата, поради това и при условията на ограничен въззив /чл.269
изр. второ ГПК/ настоящият състав не може да формира различни изводи по тези въпроси и
ефектът на първоинстанционното решение за тях се запазва. Само за пълнота на
изложението ще следва да се посочи, че отговорността на съпричинителите по чл. 53 ЗЗД
6
спрямо увредения е солидарна и увреденият може да претендира плащане на цялото
дължимо обезщетение от един от деликвентите, а отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от тази на деликвента – следователно на увредения следва да се
признае възможността да предяви пряк иск за цялото обезщетение срещу един от
застрахователите на солидарно отговорните деликвенти, които по пътя на регреса ще могат
да уредят отношенията помежду си. В конкретния случай обаче от доказателствата по
делото категорично не следва извод, че вредоносният резултат е причинен като резултат от
противоправно поведение и на другите водачи. Автотехническата експертиза е категорична
в заключението си, че в конкретната пътна ситуация, създадена от предприетото от водача
на л.а.Ситроен изпреварване, другите водачи на л.а."Форд Галакси" и на автобуса "Сетра",
движещи се в полагащите им се ленти, не са имали техническа възможност да предотвратят
настъпилите удари поради попадане на автомобила "Ситроен" в опасните им зони за
спиране. Що се отнася до другото основание за принос /поставяне в риск при знание, че
водачът е употребил алкохол/ пред първата инстанция не са ангажирани доказателства за
наличието на субективния елемент на знание от страна на пострадалия.
Основателни обаче са оплакванията в жалбата на застрахователя – ответник против
размера на присъдените обезщетения и в този смисъл за нарушаване на материалния закон
/чл.52 ЗЗД/. Независимо от установените изключително близки отношения между загиналия
и неговите съпруга и деца, основани на обич и привързаност, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост, ищците /негови деца/ все пак са еманципирани зрели хора, имат
собствени семейства и близка връзка помежду си и с майка си /съпруга на починалия/ и в
този смисъл опора и подкрепа в трудния момент. Тяхната загуба макар и непрежалима, не
би могла да се приравни по психотравменни последици с тази на невръстно дете загубило
родител, грижа и емоционална подкрепа в живота, нито на родител загубил дете в пътен
инцидент, който не може да намери смисъл на съществуването си. От значение по този
спорен въпрос е също и икономическата конюнктура в страната към 2018г., както и
практиката на съдилищата, които определят обезщетения в аналогични размери /180 000 -
200 000лв/, но на родители при смърт на дете или близък родственик от посочения кръг в
млада и активна възраст. Починалият мъж на 58години безспорно е бил с увредено здраве
/хронично бъбречно заболяване/ и на хемодиализа от години, което по никакъв начин не
омаловажава душевните страдания на близките, независимо от обичайно неблагоприятната
в подобни случаи прогноза при естествен ход на събитията. Поради това този довод на
застрахователя е неоснователен, както и твърденията, че размерът следва да се съобрази с
броя на пострадалите при същото ПТП лица. Категорично и в този смисъл е съдебната
практика /пр.решение № 149/05.10.2010г. по т. дело № 1031/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 217831.01.2013г по т.д. 1043/2011г на ВКС, ТК, ІІ т. о/, когато увредените лица
са повече, сборът от обезщетенията за неимуществени вреди не може да надхвърля
застрахователната сума по договора за задължителна застраховка „ГО”, в който случай, ако
обезщетенията на увредените лица надхвърлят общия размер на дължимото от
застрахователя обезщетение, при недостиг същите следва да се намалят пропорционално.
7
Вярно е, че при процесното ПТП има множество пострадали /трима загинали и двама с
телесни увреждания/, и че вероятно към същия застраховател има претенции и от други
увредени лица. Както обаче самия жалбоподател твърди към този момент няма данни за
доброволно изплатени суми по преписки за щета, нито вече постановени и влезли в сила
решения за обезщетения на други лица, за да има основание да се изследва въпроса дали се
превишава застрахователната сума и следва ли да се намаляват пропорционално
обезщетенията при недостиг. Въпреки неоснователността на тези доводи въззивната жалба
се явява частично основателна – обсъдените релевантни факти относно действителните
отношения между загиналия и неговите съпруга и деца, продължителността и тежестта на
психотравменните изживявания, както и всички други обективни фактори, свързани с
обществено-икономическите условия и практиката на съдилищата като обществен израз по
приложението на чл.52 ЗЗД, налагат извод, че обезщетенията са завишени и ще следва да се
намалят в размери по 100 000лв за низходящите на починалия и 110 000лв за съпругата. Не
могат да бъдат споделени доводите в жалбата, че съдът е допуснал процесуално нарушение
като не е диференцирал обезщетенията на ищците – деца на починалия. По делото се
установява, че загиналият е имал близка емоционална и доверителна връзка с всяко от
децата си, затова няма основание да се присъждат различни размери. По друг начин стои
въпроса за съпругата, чиито травмиращи изживявания са допълнително подсилени от факта,
че за разлика от еманципираните си деца и независимо от близостта си с тях, тя вече няма
собствено семейство, в напреднала възраст е лишена от другар и човек до себе си, което
завишава обема на вредите.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции решението в обжалваната му
осъдителна част ще подлежи на отмяна над признатите за дължими размери от по 100 000лв
за ищците – деца на починалия и 110 000лв за ищцата – съпруга, и вместо това исковете ще
подлежат на отхвърляне за разликата между дължимите и присъдени от първата инстанция
суми. В останалата обжалвана осъдителна част /за сумите от по 100 000лв за четиримата
ищци и 110 000лв за последната или общо 510 000лв/.
При този изход на спора ще подлежи на изменение решението в частта за разноските.
Ищците са представлявани безплатно по реда на чл. 38, ал.2 ЗАдв. от адв.Р.М., чиито
възнаграждение при този изход на спора / с оглед на уважената част на исковете и предвид
предвидените прагове в НМАВ №1/2004г/ ще възлиза на 10 850,25лв или 13 020,30лв с ДДС
вместо на присъдените 19 530лв. Ответникът застраховател ще дължи държавна такса в
размер на 20 400лв вместо присъдените 36 000лв, а в тежест на ищците ще следва да се
възложат допълнителни разноски на ответника в размер на 418,50лв над присъдените от
39,50лв /признати в размер на 458лв включващи депозити и ю.к. възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част/.
Пред въззивната инстанция право на разноски ще имат и двете страни съразмерно на
обжалваемия материален интерес /180 000 х 5 или 900 000лв/ и уважената/отхвърлена част
на исковете. Жалбоподателят –ответник е претендирал и доказал разноски в размер на
8
18 000лв –д.т. и 300лв –ю.к. възнаграждение/, които съразмерно на уважената част ще му се
следват в размер на 6 303,33лв и същите ще се присъдят общо в тежест на ищците.
Въззиваемите - ищци са били представлявани безплатно на осн. чл.38 ал.2 ЗАдв. от адв. М.,
на която ще се следва възнаграждение в размерите по НМАВ №1/2004г съразмерно на
обжалваемия интерес и отхвърлената част на исковете или в размер на 13 280,40лв с
включен ДДС.
Предвид изложеното, настоящият състав на САС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 10.06.2020г по гр.д. № 171/2018г на Врачански окръжен съд в
обжалваната му осъдителна част, в която ЗАД „Армеец” АД е осъдено да заплати на М. М.
Й., Ф. М. А., С. М. Й., М. М. А. и Р. М. А. обезщетение за неимуществени вреди, търпени
вследствие смъртта на М. А. Й. – съпруг на първата ищца и баща на останалите четирима
ищци, загинал при ПТП на 09.04.2018г /постановено при участието на ТЛП ЗК „Лев
Инс“АД/ над признатите за дължими размер от 110 000лв за първата ищца и по 100 000лв за
останалите четирима до присъдените от първата инстанция размери от по 180 000лв на
всеки от тях, както и в частта относно разноските, присъдените в тежест на ЗАД „Армеец”
АД - държавна такса по чл.78, ал.6 ГПК над размер от 20 400лв до присъдения размер от 36
000лв и възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. на адв.Р.М. над размер от 13 020,30лв до
присъдения от 19 530лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. М. Й., Ф. М. А., С. М. Й., М. М. А. и Р. М. А., всички
със съдебен адрес съдебен адрес: гр.София, ул.Цар Асен I, № 1, ет.4 чрез адвокат Р. М. САК
против ЗАД „Армеец” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.Стефан Караджа, № 2 искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
/морални болки и страдания/ от смъртта на М. А. Й. – съпруг на първата ищца и баща на
останалите четирима ищци, загинал при ПТП на 09.04.2018г над признатите за дължими
размер от 110 000лв за първата ищца и по 100 000лв за останалите четирима до присъдените
от първата инстанция размери от по 180 000лв на всеки от тях, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.06.2020г по гр.д. № 171/2018г на Врачански
окръжен съд в останалата обжалвана /осъдителна/ част.
ОСЪЖДА М. М. Й., Ф. М. А., С. М. Й., М. М. А. и Р. М. А. да заплатят на ЗАД
„Армеец” АД допълнителни разноски общо в размер на 418,50лв – дължими пред първата
инстанция и общо разноски в размер на 6 303,33лв – дължими пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец” АД да заплати на адв.Р. М. САК
9
на по чл.38, ал.2 ЗАдв. сумата от 13 280,40лв, представляваща възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен
срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10