РЕШЕНИЕ
№ 618
гр. Б., 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анита Хр. В.а
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. В.а Административно наказателно
дело № 20232120201823 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. П. В. с ЕГН ********** от ************* против
Наказателно постановление № ********* г. на Н. сектор в ОДМВР-Б., С-р
"П.п" Б., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП ,както и на основание Наредба №Iз-
2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.
Със жалбата е формулирано искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно.Защитните възражения са концентрирани около
тезата за неизпълнение на критериите за субективна съставомерност на нарушението по
чл.140,ал.1 ЗДвП предвид неизпълнение на изискването за уведомяване на собственика от
компетентните органи за факта на служебно прекратяване на регистрацията.Отправя се и
претенция за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Постъпило е и писмено становище от пълномощника на АНО –юрк.Р.Ж., в което
на защитните аргументи в жалбата е противопоставена собствена юридическа
интерпретация на относимата нормативна уредба, чието основно аргументативно средство
се свежда в тезата, че по отношение на предписаните правила за поведение, вложени в
чл.140, ал.1 ЗДвП и чл.143, ал.10 ЗДвП узнаването за прекратяване на регистрация на МПС
от собственика не представлвява елемент от фактическия състав по прекратяването на
регистрацията на МПС, т.к. собственикът е носител на задължението да сключи застраховка
1
„Гражданска отговорност“ и в действие влиза обвързващият основополагащ принцип,че
незнанието на закона не извинява незнаещия.Формулирано е възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя и собствено искане за
присъждане на разноски.
В с. з. за жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с надлежно
упълномощения адвокат М. И., който моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление и присъждане на разноски. Жалбоподателят поддържа становището на
адвоката и иска отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В с. з. за АНО, редовно призован, се явява гл.юрк.Ж., която изтъква, че поддържа
аргументите в депозираното писмено становище и моли за потвърждаване на наказателното
постановление.
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени
и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за
установено следното:
На 10.01.2023 г., около 11. 00 ч., в гр.Б., по бул. "Д.", полицейски служител ,
мл.автоконтрольор Сектор „ПП“, актосъставителят Д. Ц. К., спрял за проверка л.а., марка
*** с рег. № *** който се движел в посока от ул.“"К." до бл.*** и бил управляван от
жалбоподателя, като при проверка се установило,че процесното МПС е с прекратена
регистрация,считано от 05.01.2023 г. по чл.143, ал.10 ЗДвП.
Актосъставителят Д. К. съставил на място против водача Д. В. АУАН с бл.№***,
в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.
Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него.
По случая била извършена и проверка пр.пр.№2347/2023г. по описа на БРП с оглед
данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, финализирана с Постановление от 21.02.2023
г. на прокурор при РП-Б. за отказ да се образува досъдебно производство за престъпление по
чл. 345, ал. 2 от НК, в което е формулиран извод, че за прекратяване на регистрацията по
чл.143, ал.10 ЗДвП поради липса на валидна застраховка „Гражданска
отговорност““собственикът и водач В. не е знаел, предвид което и на осн.чл.9,ал.2 НК е
постановен отказ от образуване на досъдебно производство.
След получаването на постановлението на РП-Б. и преценка на събраните
доказателства, Н.ът на сектор в ОДМВР –Б., Сектор пътна полиция Б., издал обжалваното
Наказателно постановление № ********* г., в което квалифицирал фактическия състав на
установеното нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и наложил на жалбоподателя наказания, както
следва: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП., както и на основание Наредба №Iз-
2539/17.12.2012 г. на МВР постановил отнемане на общо 10 контролни точки.
Препис от НП е връчен на жалбоподателя на 24.04.2023 г., видно от
инкорпорираната в него разписка, а жалбата е подадена на 25.04.2023 г., видно от входящия
регистрационен номер, поставен от ОДМВР-Б., с-р "П.п". /л. 3/.
2
Логично, обективно, с необходимото ниво на вътрешна последователност и
външна съгласуваност с останалите доказателствени източници, свидетелят Д. К.
пресъздава своите непосредствени възприятия от проверката на жалбоподателя на
10.01.2023 г., като описва в основни линии фактите и обстоятелствата, относими към
констатираното нарушение, квалифицирано по чл.140, ал.1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по
делото писмени и гласни доказателствени източници, по отношение на които доказателства
съдът формира увереност, че съставляват надеждна доказателствена база предвид тяхната
логическа и съдържателна съгласуваност.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Н. сектор в
ОДМВР - Б.,Сектор "П.п"Б., а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно
лице – мл.автоконтрольор в Сектор „ПП“Б., оправомощени със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР, т. е. от компетентни органи в съответствие с
разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и
при издаване на атакуваното НП са спазени процесуалните изисквания и същите изпълняват
необходимите съдържателни критерии от гледище на задължително включени реквизити
съобр. разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, т.к. относимите към състава на нарушението
по чл.140, ал.1 ЗДвП факти и обстоятелства са описани изчерпателно и точно, позволяващи
на жалбоподателя да разбере характера и естеството на административнонаказателното
обвинение и да се защити. В съответствие с тези факти е определена материалноправната
квалификация на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП и е приложена кореспондиращата й
санкционна норма-чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП.
Ето защо съдът счита, че формални предпоставки за отмяна на НП в отсъстват,
тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дискредитиращи
законосъобразността на административнонаказателното производство.
По приложението на материалния закон:
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са
установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина, което обаче в
случая не е така.
Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за
които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата
на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
3
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, че не е сключена
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. Анализът на тази разпоредба сочи, че законодателят е вменил в
задължение на компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това
основание, едновременно да уведоми собственика на превозното средство. В този смисъл в
Тълкувателно Постановление № 2/ 05.04.2023 г. по т.д.№3/2022 г. на ВАС и ВКС е
възприета обвързваща в своята задължителност практика, даваща устойчиво и единно
разрешение на дискутираната правна проблематика в следния смисъл: „Съществува
законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП за административния орган да
уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно
средство/…/ В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на
регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел
"Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване
на регистрацията, Д.ието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.“ В цит.
Тълкувателно постановление е дадено конкретно, ясно и недвусмислено финално
разрешение на правния въпрос, което гласи: „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3
от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който
управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда
на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен
собственикът на моторното превозно средство.“Впрочем това разрешение е застъпено и
развивано и в константната практика на Адмс-Б.
В Решение № 1319 от 15.11.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1561/2022 г.
Решение№ 1490/ 14.12. 2022 г. по КНАХ дело № 1963 по описа за 2022 г. АдмС-Б., е
експликирано следното единно и устойчиво правно становище, което напълно се споделя от
настоящия състав :„Видно е, че нормата вменява задължение на контролните органи да
уведомяват собственика на МПС, че неговата регистрация е служебно прекратена,
вследствие получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ за липса
на сключена задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите. Това задължение на
контролните органи за уведомяване обосновава извод, че съставомерно може да бъде само
това Д.ие, при което водачът, след извършеното уведомяване, има знание за прекратената
по служебен път регистрация и въпреки това управлява МПС. В случая, данните от
административната преписка сочат, че за служебното прекратяване регистрацията на
лекия автомобил, извършено на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, собственикът му, в
случая и водач на същия, не е бил уведомен, като по делото липсват данни да са
предприемани каквито и да било действия в тази насока.“ Доводите на въззиваемата
страна, че уведомяването не е част от фактическия състав на нарушението, както и че се
касае за опит за извличане на извинително основание от незнанието на закона, съдът счете
за неоснователни, тъй като този състав на нарушение изисква преди това надлежно
уведомяване на собственика на МПС,чиято регистрация се прекратява, поради което не се
касае за недобросъвестно позоваване на незнанието на закона, а за липса на знание като
конститутивен и кумулативен признак от субективния състав на нарушението по чл.140,
ал.1 ЗДвП поради неизвършено задължително уведомяване.
Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал
собствения си л.а. *** рег.№*** на посочените в АУАН и НП дата и място. Не е спорно
още и, че по време на проверката процесното МПС е било със служебно прекратена
4
регистрация, на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП /съобразно визираното в НП/, считано от
05.01.2023 г., с което са реализирани в пълен обем елементите на обективната
съставомерност от състава на нарушението по чл.140,ал.1 ЗДвП.
Но в обсега на доказателствената тежест на АНО, противно на съображенията на
процесуалния представител, е несъмненото установяване на субективната съставомерност
на това нарушение с цел покриване на минималните критерии за съответствие на
обвинителната теза с фактическите елементи, отговарящи на състава на нарушението по
чл.140, ал.1 ЗДвП. В случая собственик на превозното средство е именно жалбоподателят Д.
В., но липсва доказателствена обезпеченост на задължителния елемент от субективната
съставомерност, а именно собственикът да е бил уведомен за служебно прекратената
регистрация на превозното средство от Сектор ПП при ОД на МВР-Б., с оглед задължението
му по чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, за да се приеме, че
жалбоподателят е знаел за това обстоятелство към 10.01.2023 г. - момента, в който
жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил и е бил спрян за проверка. Както
вече бе споменато, според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. И в Решение № 1489/13.12. 2022 г. по КАХД №
1951/2022 г. по описа на АдмС-Б. се споделя правното разрешение, че: „ Нормата
императивно предвижда задължение за уведомяване на собственика на преводното
средство, в случаите на прекратяване на регистрацията при липса на договор за
застраховка "Гражданска отговорност. /…./ След като по делото не е доказано, че по
отношение на собственика на автомобила е извършено, предвиденото от закона
уведомяване, категорично не може да се приеме знание за обективните елементи от
състава на нарушението от страна на водача, на когото първият е предоставил
превозното средство за управление."
Такова разрешение налага и разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, която отново изрично разпорежда уведомяване на собственика при
хипотезата на ал. 1, т. 8 на текста.
Аналогична правна теза за задължителна доказаност на знанието у нарушителя, което следва да се
простира в цялостния обхват на признаците от състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП се
обосновава и в Решение № 945 от 18.07.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 957/2022 г. :
„нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че съответния водач се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500
лв. Ангажирането на административно-наказателната отговорност по посочената санкционна
норма изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС
със съзнанието, че същото е без регистрация, включително и служебно прекратена такава или,
че пътното средство е регистрирано, но е без поставени регистрационни табели.“
В тази връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на
10.01.2023 г. Д. В. е управлявал собствения си лек автомобил,знаейки, че същият е със
служебно прекратена регистрация. Последното не може да се основава на презумптивно
въведени съждения, а следва да се установи несъмнено, чрез доказване осъществяването на
предвиденото в закона нарочно уведомяване. В разглеждания случай не бяха приведени
доказателствени данни за надлежно уведомяване на жалбоподателя, за прекратяването на
регистрацията на МПС на 10.01.2023г. Изискването за уведомяване е интегрална,
кумулативно лимитирана от законодателя част от състава на служебното прекратяване на
регистрацията, защото законът изисква допълнително осъществяване и на тази
5
предпоставка. Такова изискване няма при други видове служебно прекратяване на
регистрацията (напр. това по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП), което още веднъж обосновава единно
поддържаното в съдебната практика заключение, че законодателят отдава съществено
значение на уведомяването на собственика за прекратената регистрация. След като
уведомяването не е реализирано, то се налага изводът, че не е изпълнен фактическият състав
на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. / в т. см. Решение № 945 от 18.07.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н.
д. № 957/2022 г., Решение № 1319 от 15.11.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1561/2022 г. /.
В идентично концептуално-правно направление са и формулираните разрешения в Решение
№ 1300 от 11.11.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1246/2022 г. “ В конкретния случай
обаче, след прекратяване регистрацията на автомобила, уведомяване на собственика не е
било извършено. Касационният състав приема, че след като императивно изискуемото
уведомяване не е реализирано, то не е изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от
ЗдвП. /…/ Наличието на вина изисква узнаване на определени факти, съответно действия
или бездействия основаващи се на това знание, поради което незнанието на факта, че
тази регистрация е прекратена автоматично изключва възможността за наличие на
виновно поведение, осъществено при форма на вина-умисъл.“ Поради изложеното
генерално неоснователно се явява възражението на въззиваемата страна, че фактът на
уведомяване на собственика няма отношение към съставомерността на Д.ието и по-
конкретно не изключва неговата субективна страна.
Нещо повече, видно от приобщените чрез разпита на актосъставителя гласни
доказателствени средства, в конкретния случай, регистрационните табели на МПС са били
на предназначените за това места, поради което на водача не може да се вмени вина, била тя
под формата на умисъл или при непредпазливост за това, че е осъществил състава на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
По отношение на постановеното с атакуваното наказателно постановление отнемане на 10
контролни точки на водача, следва да се отбележи следното: В разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т.
5 от Наредба № Із-2539/17.12.2012 г.на МВР за определяне на първоначалния максимален
размер на контролните точки на водач на МПС е предвидено, че за нарушение на чл. 175, ал.
3 от ЗДвП на водача се отнемат 10 контролни точки. В чл. 157 от ЗДвП е изяснена правната
природа на контролните точки за отчет на извършените нарушения. Тази формулировка
показва, че законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на
установени нарушения, без да третира отнемането им като административно наказание или
принудителна административна мярка. Следва да се има предвид, че контролни точки се
отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
По изложените аргументи съдът приема, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно, поради което следва да бъде отменено.
В конкретния случай разноски се дължат в полза на жалбоподателя Д. П. В., който
своевременно е поискал присъждането им. Същият е претендирал такива в размер на 400, 00
лева за адвокатско възнаграждение, съгласно приложен по делото Договор за правна защита
и съдействие 25.04.2023 г., видно от който претендираната сума е заплатена изцяло в брой.
Съдът дължи произнасяне по заявеното от процесуалния представител на АНО възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя. Разпоредбата на
чл.63д, ал.2 ЗАНН предвижда право за страната, която с оглед изхода на делото е задължена
да заплати на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение, да поиска от съда
намаляване на уговореното и платено адвокатско възнаграждение, когато то се явява
прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Съдът дължи преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на
делото, с оглед което счете, че фактическата и правна сложност на спора, конкретно
проявената процесуална активност на пълномощника на жалбоподателя, свеждаща се в
изготвянето на жалба и участие в рамките на едно с.з. пред първостепенния съд, не
6
обуславят сложност, надвишаваща съобразената при лимитиране на минималния праг в
чл.8,ал.1, вр.чл.7 ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгл. цитираната разпоредба в поднормативния източник при
материален интерес до 1000 лв. минималният размер на адвокатския хонорар възлиза на 400
лв., поради което размерът на заплатеният хонорар на адвоката в размер на 400 лв. не
подлежи на редуциране. В унисон с изхода на спора и формулираното и документално
обосновано искане за присъждане на разноски, в тежест на ОДМВР-Б. следва да бъдат
възложени извършените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 63, ал. 1‚ съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********* г. на Н. сектор в ОДМВР-Б.,
С-р "П.п" Б.,с което на Д. П. В. с ЕГН ********** от *********** за нарушение по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-Б. да заплати на Д. П. В. с ЕГН ********** от ***********,
сума в размер на 400, 00 лв., представляваща направени в съдебното производство разноски.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Б. в 14
(четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7