Р Е
Ш Е Н
И Е № 109
гр.Пловдив,28.02.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд, гражданско отделение ,Ігр.с.,в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди и деветнадесета
година ,в състав:
Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева
при
участието на секретаря Тодорка Мавродиева, като разгледа докладваното от
съдията т.д.№546 по описа за 2018г. ,за да се произнесе ,взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от И.Й.И. ,ЕГН ********** ,с
адрес-***, чрез упълномощения процесуален представител адвокат С., против
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД с ЕИК *********, седалище гр. София и
адрес на управление -бул. „Черни връх“ № 51 Д.
Изложени са в исковата молба
обстоятелства, че *** на ищеца П.Й.И. е загинал при ПТП, настъпило на ***г. На
посочената дата, около 04,10ч., на път ***, Д.Р.М.при управление на собствения
си лек автомобил „BMW 320d”, рег. № ***, докато се движил в лява лента на
платното в посока от гр. *** към гр. *** ,причинил тежко ПТП, като навлязъл в
насрещната лента за движение и ударил движещото се срещу него МПС- таксиметров
автомобил „Дачия Сандеро“, рег. № ***, управляван от М.Е.Г., в резултат на
което настъпила смъртта на двамата водачи и пътника в *** автомобил-*** на
ищеца. Пътният инцидент бил отразен в Констативен протокол за ПТП, а във връзка
с настъпилото ПТП било образувано досъдебно производство № 449/2016г. /пр.
преписка № 5285/ 2016г./ по описа на ОП – *** , прекратено с влязло в сила
постановление от ***г. В последното било прието ,че към момента на удара
автомобилът, управляван от Д.М., се е движил с приблизителна скорост от 178
км/ч., а автомобилът, управляван от М.Г., в който пътувал *** на ищеца, се е
движил със скорост около 50 км/ч., при които условия ударът е бил неизбежен,
настъпил след около 0,6 секунди и е причинил на трите лица травматични
увреждания, несъвместими с живота. При така описаната фактическа обстановка се
сочи ,че водачът на автомобил „BMW 320d“ е нарушил правилата за движение –
чл.5, ал.1,т.1; чл.16, ал.1, т.1; чл.20,ал.1 и 2 и чл. 21, ал.1 от ЗДвП и е
осъществил деяние по чл. 343, ал. 3, б. „Б“ вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК
, като по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице - М.Г.и П.И..
На ****г. ищецът И. предявил застрахователна претенция до „ЗК Лев Инс“ АД за
изплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди във връзка със
смъртта на ***му, вследствие на виновно причинено ПТП от водача на лек
автомобил „BMW 320d”, рег. № ***, чиято гражданска отговорност към датата на
инцидента е била застрахована при ответното дружество – полица № ****от ****г. ,със срок на действие от
00,00 часа на ****г. до 23,59 ч. на ****г. В отговор ,с писмо от 10.04.2018 г.,
застрахователят отказал да изплати обезщетение на ищеца ,като се позовал на
Постановление № 4 от 1961 г. на Пленума на Върховния съд. Ищецът счита, че
следва да получи обезщетение по реда на чл.432,ал.1 от КЗ, като цитира
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по т.д. № 1 / 2016 г. на ОСНГТК на
ВКС.
Твърди се още в исковата молба ,че в
резултат на настъпилото ПТП ,при което е загинал П.И., ищецът е претърпял
сериозни неимуществени вреди. Вестта за внезапната смърт на ****причинила на
ищеца шок, породило се у него едновременно чувство на гняв и безпомощност, изпитвал
отчаяние, тревожност, интензивно вътрешно напрежение, загуба на смисъл от
съществуване, отчужденост и емоционална неустойчивост. Изложено е, че ****имали
силна връзка ,отношенията им се основавали на взаимопомощ, подкрепа ,съчувствие
,двамата споделяли общо хоби – ****и участвали в състезания по ****като тандем,
полагали съвместни грижи за своя ****,който имал здравословни проблеми
.Понастоящем ищецът поел грижите за ****си, а и тези за ****и ****, заедно с
които ****е живял до смъртта си. След смъртта на П.И. ищецът напуснал близо ********,
отказвайки се от привилегиите, които я съпътстват, за да осъществи мечтата на ****–създаването
и развитието на ****магазин.
С оглед гореизложеното, се иска от съда
да постанови решение, с което да се осъди ответното застрахователно дружество
да заплати на ищеца сумата от 200 000 лв.
– обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на ****П.Й.И.
в резултат на ПТП, настъпило на *** г. ,ведно със законната лихва върху
главницата от датата на настъпване на увреждането – *** г. до окончателното му
изплащане.
Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на адв. С. за безплатно процесуално представителство на
материално затруднено лице ,на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД ,чрез упълномощения
процесуален представител- адвокат В.Д., подава отговор на исковата молба, като
твърди, че исковете са допустими, но оспорва същите изцяло, респ. частично по
основание и размер. Ответната страна посочва, че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата ,посочени в Постановление №4/25.05.1961г. и Постановление
№5/24.11.1969г. на Пленума на ВС, като с ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е
прието ,че по изключение обезщетение може да получи и всяко друго лице ,което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания. За да се признае обаче право на
обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик, следва да се
установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка. Ответникът оспорва твърденията на
ищеца за възникнали неимуществени вреди, обосноваващи претендираното
обезщетение, както и периода ,през който са търпени. Твърди, че такива вреди не
са възникнали и не са търпени в посочения период. По отношение размера на
търсеното обезщетение прави възражение за прекомерност, като счита, че същото
не отговаря на критерия за обезщетяване на моралните вреди по справедливост
съгласно чл. 52 от ЗЗД и не кореспондира с икономическата конюнктура в страната
за процесния период. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
отношение на увреждащото МПС ;наличието на причинна връзка между ПТП и
телесните увреди и смъртта на П.И.; твърденията за виновно поведение на водача Д.М.,
както и механизма на ПТП така, както е описан в Постановление на ОП – Пловдив
по воденото наказателно производство.
В законоустановения двуседмичен срок по
чл. 372 от ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с която оспорва
твърдението на ответника, че не е легитимиран да получи обезщетение за
претърпените от него вреди ,вследствие настъпилата при ПТП смърт на ****П..
Поддържа ,че между него и ****е съществувала трайна и дълбока емоционална
връзка, която обосновава наличието на
претърпени неимуществени вреди ,които съгласно ТР №1/2016г. следва да бъдат
обезщетени.
В двуседмичен срок е депозиран отговор
на допълнителната искова молба, в който се навеждат идентични доводи с тези
,изложени в първоначалния отговор.
Допълнителни съображения по спора са
развити в писмена защита на адвокат С.- пълномощник на ищеца и в писмени
бележки на адвокат Д.- процесуален представител на ответника.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност ,намира следното:
Представен е по делото препис-извлечение
от акт за смърт на П.Й. ***, от който е видно ,че същият е починал на ***г.
Установява се от постановление за
прекратяване на наказателно производство от ***г. на Окръжна прокуратура- ****
,че на ***г. е образувано ДП №449/2016г. по описа на І РУ на МВР- Пловдив,
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.3, б. „б” вр.
с ал.1. вр. с чл.342, ал.1 от НК- за това дали на ***г. ,на път ***/*** шосе/
при км 20, при управление на МПС е
нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на повече
от едно лице –Д.Р.М.,М.Е.Г. и П.Й.И.. Приет е в постановлението следният
механизъм на ПТП: На ***г. ,около ***ч., Д.М. управлявал собствения си
автомобил „БМВ 320 d”,
рег. №К *** ,по източната лента на платното за движение по път ***,в посока от
юг на север т.е. от гр. *** към гр. ***, със скорост 178 км/ч. В същото време
по западната лента на платното на движение на пътя, в посока от север на юг,
т.е. от гр. *** към гр. *** ,със скорост от около 50 км/ч се е движил *** лек
автомобил „Дачия Сандеро” с рег. №****, управляван от М.Г, като на предната
дясна седалка в автомобила пътувал П.Й.И. от гр. ***. В един момент водачът на
лекия автомобил „БМВ 320
d
”,по необясними от техническа гледна точка причини, отклонил автомобила и
навлязъл в лентата за насрещно движение в момент ,когато движещият се срещу
него лек автомобил „Дачия Сандеро“ бил на опасно близко разстояние .При така
създалата се ситуация след около 0,6 секунди настъпил удар между двете МПС
,който бил неизбежен. Вследствие на силния сблъсък тримата пътуващи в двата
автомобила получили тежки травми, несъвместими с живота ,и починали на място.
Въз основа на установената фактическа обстановка е прието ,че е осъществено
деяние по чл.343, ал.3, б.“Б“ вр. с ал.1 вр. с чл.342,ал.1 от НК от Д.Р.М.,който
е нарушил правилата за движение и по-конкретно чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, и по
непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице- М.Г.и П.И.. Тъй като
деецът е починал ,на основание чл.24,ал.1,т.4 от НПК, с постановлението от 03.01.2016г.
образуваното наказателно производство е
било прекратено.
Между страните не е формиран спор
досежно обстоятелствата, че процесното ПТП е причинено виновно от водача на
лекия автомобил „БМВ 320 d”,с
рег. №К *** –Д.М., че механизмът на станалото ПТП е този ,описан в постанов-лението
за прекратяване на наказателното производство от ***г., както и че вследствие
на уврежданията при ПТП е настъпила смъртта на П.И..
Не е спорно и се установява от приетото
удостоверение за родствени връзки , издадено
от Община ***, че ищецът И.Й.И. е ***на починалия при ПТП П.Й.И..
Няма спор и относно обстоятелството, че
лекият автомобил „БМВ 320 d”,с рег. №***, управляван от
виновния водач, е бил със сключена застраховка „Граж-данска отговорност” /със
застрахователна полица №****от
***г./ при ответното дружество към датата на настъпване на събитието.
Установява се ,че в съответствие с разпоредбите
на КЗ ищецът е отправил претенция до ответника -„ЗК Лев Инс“ АД за заплащане на
застрахователно обезще-тение за претърпени неимуществени вреди, като с писмо
изх.№3788/10.04.2018г. последният е отказал изплащането на обезщетение.
Представена е по делото книжка за
служебен стаж на ***,от която е видно ,че ищецът е бил ***в периода ***г. до
***.
Приети са и други писмени доказателства
,въз основа на които не се установяват релевантни за спора обстоятелства
,поради което съдът не ги коментира.
За доказване на претърпените от ищеца
болки и страдания ,вследствие смъртта на неговия ***, по делото е допуснато
събирането на гласни доказателства ,чрез разпит на свидетелите- Г.Б.Б.,П.А.К.,които
са съотв. ***и ******на ищеца, и С.Г.Б.-без родствени връзки.
Свидетелката Б.депозира показания ,че сама е
отгледала ***си П.и И., след като се е развела с техния ****,не са й създавали
проблеми ,станали почтени хора. Двамата *** били неразделни ,помагали си
взаимно ,имали общо хоби –****и вземали участие в различни състезания .След
като се оженил, И. се установил със съпругата си в друго жилище ,но връзката му
с П.не била прекъсната, продължили да се срещат ,поддържали редовни контакти ,заедно
прекарвали празници, полагали съвместни грижи за ****им, който имал
здравословни проблеми. Ищецът понесъл изключително
тежко внезапната загуба на ***си, бил сринат психически ,не искал да приеме
случилото се ,след инцидента се затворил в себе си , напуснал работата си като ***и
решил да продължи дейността на П.,който имал магазин за ***. В магазина поставил табло със снимки на ****и
съвместно спечелени купи и медали от състезания. Свидетелката сочи ,че с И. организирали
погребението на П., избрали надгробна плоча с издялана върху нея ***, по-късно
заедно с приятели направили в близост до гр.*** ,до ***, беседка в памет на
починалия. Освен това същата твърди ,че след инцидента ищецът
се променил ,станал затворен ,не можел да спи, започнал да приема
болкоуспокояващи и сънотворни лекарства ,получил язва .И. се решил да има второ
дете ,само защото се надявал ,че то ще е момче и ще прилича на ***му.
Свидетелката К.заявява ,че връзката
между двамата *** била изключително силна ,те поддържали много близки отношения
,уважавали се, разбирали се ,били привързани един към друг, имали общи приятели
и общо хоби- ***, не е имало конфликти помежду им. П.се занимавал с търговия на
*** и И. бил винаги до него ,заедно вземали решениятя по отношение
осъществяването на тази дейност. След смъртта на П.ищецът поел работата му в
магазина и полагал усилия да го направи най-добрия магазин в гр.*** ,каквото
било желанието на ***му.
Свидетелката Б.също сочи ,че двамата ***
имали силна емоционална връзка и че след внезапната загуба на П.ищецът се
променил ,станал неразговор-лив, затворен ,отдал се изцяло на работата си в
магазина за ***, стараел се много ,защото смятал ,че така ще довърши
започнатото дело от ***му.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ
предвижда, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност",при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. А съгласно чл.380 КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция.
В случая е
безспорно ,че е изпълнена процедурата по чл.
380 от КЗ, доколкото увреденото лице е насочило писмена
претенция до ответника, като му е било отказано изплащане на обезщетение.
За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо да се установи ,че към момента на
увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорността на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
В конкретния случай няма спор по
отношение наличието на договор за застраховка "Гражданска
отговорност" с ответника по застрахователна полица № **/**/**** ,със срок
на действие от **** г. до ****г., за
автомобил „БМВ 320 d”, с рег. №**, по силата на който застрахователят е поел задължение да
обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.
Страните не са спорили и по отношение настъпването
на застрахователното събитие-пътно-транспортно произшествие, виновно причинено
от застрахованото лице, и причинената вследствие на това смърт на пострадалия П.И..
Прието е за безспорно помежду им ,че механизмът на ПТП е осъществен по начина
,описан в Постановление на ОП-*** от ***г. ,като според последното, причина за
инцидента е противоправното поведение на водача на лекия автомобил „БМВ 320 d”, който е нарушил чл.16,ал.1,т.1
от ЗДвП ,предвиждащ че ”На пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС
е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти- да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение ,освен при изпреварване или заобикаляне“.
Спори се по делото, с оглед възраженията
на ответника ,по въпроса дали ищецът има
право да получи обезщетение във връзка със загубата на своя близък родственик .
С ТР №1/21.06.2018 г. по
тълкувателно дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата ,посочени в Постановление №4/1961г. и Постановление
№5/1969г.- на Пленума на ВС ,и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка
с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите на ТР е прието, че обезщетение следва да се присъди само
тогава, когато може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е доказало съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и че са настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като
интензитет и продължителност/ морални болки и страдания.
Така даденото
разрешение с ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС намери израз в ЗИД на КЗ, обн. в ДВ бр. 101/2018г., в сила от 07.12.2018г.,
с който бе въведена нова разпоредба- чл.493а КЗ. Кръгът на правоимащите лица да получат застрахователно обезщетение при
смърт на техен близък е регламентиран в нормите на чл.
493а, ал. 3 и ал.4
от КЗ. Според чл.493 а, ал.4 КЗ, материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са и лица, извън тези по ал.3, които са създали трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които е справедливо да бъдат обезщетени .
Ищецът ,като ***на пострадалия при
пътно-транспортно произшествие П.И. ,не е изключен от кръга на лицата ,които
имат право да бъдат обезщетени справедливо при доказана особено близка връзка с
починалия.
В случая събраните по делото гласни
доказателства ,посредством показанията на свидетелите Б.,К.и Б., които съдът
кредитира като непротиворечиви и основаващи се на непосредствените им
впечатления, сочат ,че между двамата *** е съществувала изключително силна ,пълноценна и хармонична
връзка ,те са били много привързани един към друг, отношенията им се основавали
на разбира-телство ,уважение и взаимопомощ. Независимо че през последните години
,след като ищецът се оженил, ****не са съжителствали в общо домакинство, същите
са поддържали редовни контакти и са разчитали на взаимна грижа, помощ и
подкрепа. Наред с това се установиха от свидетелските показания и търпени от
ищеца значителни по интензитет и продължителност морални болки и страдания от
внезапната загуба на неговия ***. Неочакваната смърт на П.И. е лишила ищеца от
обичта, подкрепата и опората ,която той е получавал
от своя ***. Тежката загуба ,която е понесъл, се е отразила негативно върху
неговото емоционално и психическо състояние, той бил съкрушен ,променило се
поведението му, мъката му е била неизмерима и все още не е преживял внезапната
загуба. При така установеното, се налага извод, че са налице предпоставките за
присъждане на обезщетение на лице от разширения семеен кръг - изградена трайна
и дълбока емоционална връзка между ищеца и неговия ***, заради съдържанието на
която същият е търпял морални болки и страдания с висок интензитет.
Според разпоредбата на чл.493а,
ал.4 от КЗ, размерът на обезщетението се определя съгласно
методиката, утвърдена с наредбата по чл.493а ,ал.2 КЗ, който предвижда, че ще
се приеме наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията
за имуществени и неимуществени вреди от
смърт и телесно увреждане на пострадало лице.
Съгласно пар. 96 ,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ ДВ бр.101/2018г/, на която
разпоредба е придадено *** действие ,с оглед изричната норма на пар.96,ал.3, до
влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл.
493а, ал. 2 /според пар. 103 ПЗР на ЗИД
КЗ, същата трябва да бъде приета в срок от 1 година от влизане в сила на този
закон/,обезщетението
за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.
493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв.
В хода на делото е повдигнато възражение
от ищцовата страна ,че въведеното ограничаване отговорността на застрахователя
до заплащане на сума от 5000лв. ,в какъвто смисъл е горната разпоредба ,не
изпълнява изискванията на Директива 2009/ 103/ ЕО
,което съдът намира за основателно. Предвиждайки, че при смърт на лице се
изплаща максимално обезщетение, което е в размер по малък от лимитите по
Директи-вата ,даденото разрешение с пар. 96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ е в противоречие с чл.9, ал. 1 от Директивата, според който “Без
да се засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите-членки могат да
предвиждат, всяка държава-членка изисква застраховката, посочена в член 3, да
бъде задължителна най-малко по отношение на следните минимални суми: а/ в
случай на телесно увреждане- минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000
EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; б/ в случай на имуществени
вреди-1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на
пострадалите.“. Цитираната разпоредба на Директивата е транспонирана в чл.266
от КЗ/отм./ ,възпроизведена е и в чл.492 от КЗ . Според чл.346 от КЗ
,застрахователна сума /лимит на отговорност/ е „договорената между страните или
определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична
сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към
застрахо-вания, третото ползващо се лице или към третото увредено лице“. Въвеждането
на застрахователна сума като предел на отговорността на застрахователя в
действащия КЗ и уреждането на нейния минимален размер в Директива 2009/103/ЕО
,която е част от правото на Европейския съюз, означава ,че при настъпване на
застрахователно събитие с причинени телесни увреждания ,отговорността на
застрахователя може да бъде ограничена по размер единствено от минимума на
застрахователната сума ,възприет в Директива 2009/103/ ЕО, от застрахователния
договор ,който не може да предвиди по-нисък размер на застрахователната сума ,и
от критерия за справедливо обезщетение. В този смисъл е Решение на Съда на Европейския
съюз от 24.10.2013г. по дело С277/12 . С решението си по делото СЕС,
разглеждайки преюдициално запитване, е приел, че „ Член 3 ,параграф 1 от Директива
72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972г. относно сближаване на законодателствата
на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за
сключване на такава застраховка и чл.1 ,параграфи 1 и 2 от Втора Директива
84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983г. за сближаване на законодателствата на
държавите членки, свързани със застраховките „Гражданска отговорност“ при
използването на МПС, трябва да се тълкуват в смисъл ,че задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни
средства трябва да покрива обезщетението за неимуществените вреди, претърпени
от близките на лица ,загинали при пътно-транспортно произшествие, доколкото
това обезщетение се дължи по силата на гражданската отговорност на
застрахования съгласно приложимото към спора по главното производство
национално право .На следващо място, в решението е прието ,че „Член 3 ,параграф
1 от Първа директива и член 1 ,параграфи
1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл ,че не допускат
национална правна уредба ,съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди
,дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за
смъртта на близки членове на семейството ,настъпила при пътнотранспортно
произшествие ,само до определена максимална сума ,която е по-малка от
предвидените в член 1,параграф 2 от Втора директива 84/5.“
По силата на ДФЕС и чл.633 от ГПК решението
на Съда на Европейския съюз е задължително за всички съдилища и учреждения в
Република България. С оглед становището на СЕС ,изразено в т.2 на Решението му
от 24.10.2013г. по дело С277/12 , се налага извод, че е налице противоречие на
пар.96,ал.1 от ЗИД на КЗ с разпоредбата на чл.1 ,пар.2 от Втора директива 84/5,
респ. на чл.9,ал.1 от Директива 2009/103/ЕО . С последната се кодифицират
предхождащите я директиви 72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО, 90/232/ЕИО на Съвета, 2000/26/ ЕО
както и Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май
2005г. / т.1 от Преамбюла на Директива 2009/103/ЕО/, а по силата на чл.29 от
Директивата- позоваванията на отменените директиви ,посочени по-горе, се считат
за позовавания на Директива 2009/103/ЕО и се четат съгласно таблицата на
съответствието в приложение ІІ. Съобразно разпоредбата на чл.15,ал.2 от ЗНА
,както и предвид факта, че Директива 2009/103/ЕО е транспонирана в КЗ, следва
да се приеме ,че е недопустимо размерът на обезщетението за неимуществени вреди,
чийто възможен долен предел е застрахователната сума, определена в нормативен
акт на ЕС ,да бъде ограничаван с нормативен акт на вътрешното право, поради което, с оглед
констатираното противоречие, националната норма не следва да се прилага от
съда. Затова и в конкретния случай обезщетението ,дължимо на ищеца, следва да
се определи по справедливост ,по правилата на чл.52 от ЗЗД, без да се
съобразява предвидения в пар. 96,ал.1 от ЗИД на КЗ максимален размер.
За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът и продължи-телността на болките и
страданията.
В случая ,при определяне размера на
обезщетението, следва да се вземат предвид установената по несъмнен начин силна
емоционална привързаност между ищеца и неговия ***, поддържаните помежду им
изключително близки отношения, основани на обич, доверие, разбирателство и
взаимопомощ .Пострадалият е
бил само на **години към датата
на инцидента, работоспособен ,в
разцвета на силите си, деен , грижещ се за близките си. Ищецът е преживял силен
шок от неочакваната и невъзвратима загуба на толкова близък човек ,променил
се е начинът му на живот, като и до момента същият не може да се възстанови
изцяло от преживяната травма. Съобразявайки
така установените обстоятелства и конкретните икономически условия в страната
към момента на настъпване на застрахователното събитие /***г./, чийто обективен
белег са и лимитите на застраховане, съдът намира ,че
в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за
понесените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговия ***е в размер на
сумата 60 000лв. До този
размер искът се явява основателен и доказан и следва да се уважи
,а до пълния претендиран размер от 200 000 лв. –ще се отхвърли.
Върху обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде присъдена лихва за забава.
Според разпоредбата на чл.429,ал.2 от КЗ
,в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, при условията
на ал. 3. Съгласно ал.3 на чл.429 КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал.
2,т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай
от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна.
От представеното по делото известие за
доставяне е видно, че датата на отправената от ищеца застрахователна претенция
е ****г., която е най-ранната в случая ,поради което дължимото обезщетение ще
се присъди ведно със законната лихва, считано от ****г. до изплащането му.
Претенцията за периода от датата на увреждането -***г. до ****г. е неоснователна и ще се отхвърли.
На основание чл.
38, ал. 2 ЗА, във вр. с чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07. 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,
в полза на проце-суалния представител на ищеца следва се присъди адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред ПОС в размер на
сумата от 2330 лв., определено съобразно уважената част на иска.
На основание
чл.78, ал.6 от ГПК, ответното застрахователно дружество следва да заплати по сметка на ПОС
дължимата за производството държавна такса в размер на 2400лв., изчислена
съобразно уважената част на иска.
По изложените
съображения ,съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев
инс“ АД ,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
“Лозенец“,бул.“Черни връх“№51 Д , да заплати на И.Й.И. ,ЕГН ********** ,с
адрес-***, сума в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди- болки и страдания от
смъртта на неговия ***- П.Й.И. с ЕГН**********, настъпила при пътно-транспортно
произшествие, станало на ***г. на път ***/гр. *** -гр. ***/, причинено
противоправно и виновно от Д.Р.М.при управление на лек автомобил „БМВ 320d” с рег. №К *** , застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника „ЗК Лев инс“ АД, сключена
със застрахователна полица №****от
****г, ведно със законната лихва върху главницата ,считано от ****г. до
окончателното й изплащане ,като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 60000лв. до пълния заявен размер от 200 000лв. ,както
и претенцията за заплащане на законна лихва върху сумата за периода от ***г. до
****г. ,като неосно-вателни.
Присъдената на ищеца сума да се изплати
от ответника „Застрахователна компания Лев инс“АД по следната банкова сметка :***:***, BIC:*** ***,
с титуляр И.Й.И..
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“АД
,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
“Лозенец“,бул.“Черни връх“№51 Д , да заплати на адвокат А.В.С. *** **** ,със
служебен адрес: *** ,сума в размер на 2330 /две хиляди триста и тридесет/лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищеца И.Й.И. ,ЕГН **********
.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев
инс“АД ,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
“Лозенец“,бул.“Черни връх“№51 Д, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд, дължимата за производството
държавна такса в размер на 2 400 /две хиляди и четиристотин/лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: