Решение по КНАХД №383/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на директор на РИОСВ – Шумен, депозирана чрез главен юрисконсулт Е. Г., против Решение № 161/11.06.2025г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 194/2025г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 57/31.12.2024г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и води, [населено място], с което на основание чл. 164 от Закона за опасване на околната среда /ЗООС/, „Тръст Енерджи МБ“ ООД, с [ЕИК], е наложена имуществена санкция в размер на 10000 /десет хиляди/ лева за нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, като съдебният състав е предупредил нарушителя „Тръст Енерджи МБ“ ООД, с [ЕИК], че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага аргументи относно безспорната установеност на приписаното на дружеството неизпълнение и за невъзможността то да бъде възприето за „маловажно“. Поради това отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на отмененото наказателно постановление. В съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт Г., която претендира присъждане на разноски. Депозира писмени бележки, с които прави и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна.

Ответната страна, „Тръст Енерджи МБ“ ООД, депозира писмен отговор чрез адвокат Ц. Д. от Адвокатска колегия – Велико Търново, в който обективира становище за неоснователност на оспорването. Излага доводи за маловажност на простъпката, а в условията на евентуалност счита, че не е осъществило състав на административно нарушение. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат Д..

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

По силата на Решение № 618-Н0-И0-А0/2023г., подписано от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда на ЗП „Иван Бахчеванов“, с [ЕИК] било издадено Комплексно разрешително № 618-Н0/2023г. за изграждане и експлоатация на инсталация и съоръжения за интензивно отглеждане на птици-бройлери, включваща сграда № 1 и сграда № 2, изпълняваща дейност по точка 6. 6, буква „а“ от Приложение № 4 към ЗООС. Решението било оповестено във вестник „Труд“ на 23.03.2023 г. и е влязло в сила на 07.04.202 г.

С писмо изх. № 9/22.05.2023г. земеделският производител уведомил Директора на РИОСВ-Шумен, че планира временно да преустановят отглеждане на птици – бройлери в сгради с № 1 и № 2, като на основание Условие 16. 1 от Комплексно разрешително № 618-Н0/2023г. е представил и разработен План за временно прекратяване на инсталацията.

С писмо вх. № 8415/27.09.2023г. Изпълнителна агенция по околна среда е била уведомена за промяна на оператора на посоченото Комплексно разрешително в резултат на закупуване чрез договор за покупко-продажба от страна на „Тръст Енерджи МБ“ ООД на поземлен имот с идентификатор № 03037.11.279, ведно с построена в имота сграда с идентификатор № 03037.11.279. 1. В тази връзка до „Тръст Енерджи МБ“ ООД е било изпратено писмо изх. №КР-3234/09.11.2023г. от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, с което са ги уведомили, че е потвърдена промяната на оператора в КР № 618-Н0/2023 г. от ЗП „Иван Бахчеванов“ на „Тръст Енерджи МБ" ООД.

С вх. №ОА-1687/12.06.2024г. в РИОСВ-Шумен била получена декларация от „Тръст Енерджи МБ“ ООД за липса на експлоатация през 2023г. на инсталацията за интензивно отглеждане на птици-бойлери, за която е било издадено КР № 618-Н0/2023г.

При извършена справка в програмата за документооборота на РИОСВ-Шумен е било установено, че за периода от 01.01.2024г. до 31.03.2024г. не е постъпил годишен доклад по околна среда с информация от „Тръст Енерджи МБ“ ООД за изпълнението на дейностите през 2023г. по условията на комплексното разрешително.

В тази връзка на дружеството-жалбоподател бил издаден Акт за установяване на административно нарушение №ИН-03/25.06.2024г. Образуваното административнонаказателно производство приключило с Предупреждение от 25.10.2024г., с което дружеството било предупредено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на настоящото, за това друго нарушение ще им бъде наложено административно наказание.

На 18.07.2024г. в обекта, предмет на посоченото по-горе КР в [населено място] била извършена планова проверка от служители от отдел „КОС“ към РИОСВ, [населено място], при която било установено, че на територията на площадката е налична сграда № 1, описана в условие 4. 1 на КР № 618-Н0/2023г., както и че в сградата няма налични пилета и технологично оборудване за отглеждане на животни. Било констатирано, че са налични, но не се експлоатират вентилаторите и отоплителната инсталация към сграда № 1, а към сграда № 2 не са изградени, поради това, че същата не е изградена и не е в процес на изграждане. Към деня на извършване на проверката в РИОСВ-Шумен нямало налични следните документи:

-по Условие 9.6.1. 2-план за мониторинг на общия екстретиран азот и общия екстретиран фосфор, и емисиите на амоняк и прах във въздуха;

-по Условие 8.3.4. 2-актуален план, в който са обозначени местата за съхранение на всички опасни химични вещества, използвани като спомагателни вещества и горива от комплексното разрешително;

-по Условие 11.3.2-актуален план-карта на площадката с означени местата за предварително съхранение на всички отпадъци, образувани на площадката и

-по Условие 13.2.1-план за мониторинг на почви.

Резултатите от извършената проверка били подробно обективирани в Констативен протокол №ИН-16/18.07.2024г., който бил връчен на управителя на дружеството - жалбоподател. Със същия на дружеството били дадени задължителни предписания, между които в т. 2 било посочено: Да се представят в РИОСВ-Шумен документите, изисквани по условия 9.6.1. 2; 8.3.4. 2; 11.3.2 и 13.2.1 от комплексното разрешително със срок на изпълнение 25.07.2024 г.

На 16.08.2024г. бил извършен последващ контрол по изпълнение на предписанията, дадени с КП №ИН-16 от 18.07.2024г. Било установено, че в РИОСВ - Шумен е постъпило писмо с вх. №ОА-2075/25.07.2024г., към което са били приложени документи във връзка с изпълнение на предписанията. Резултатите от проверката са били обективирани в Констативен протокол № 17-КР-618-НО/16.08.2024г.

С оглед констатиране на неизпълнение на посочените условия в срок с писмо изх. №ОА-2442/10.09.2024г. управителя на дружеството-жалбоподател бил поканен да се яви за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

На 30.09.2024г. на „Тръст Енерджи МБ“ ООД бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №СА-03/30.09.2024г., в който актосъставителят посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС. Актът бил подписан от представител на дружеството-жалбоподател, след като е изложил под формата на възражения, че дружеството не е извършило твърдяното административно нарушение, за което ще представи допълнителни възражения в срок, както и че актът за установяване на административно нарушение не е съставен в нейно присъствие и й е бил частично изчетен. Впоследствие са се възползвали от законното си право и в срока по чл. 44 от ЗАНН с писмо изх. №ОА-2653/04.10.2024г. са били депозирани допълнителни писмени възражения, в които оспорват описаното нарушение, като твърдят, че доколкото сграда № 1 е с капацитет 27500 бр. места за отглеждане, а сграда № 2 не е изградена, то инсталацията не отговаря на количествения критерий за капацитет, обективиран в т. 6. 6, буква „а“ от Приложение № 4 към ЗООС – над 40000 бр. места за птици, поради което не съставлява „инсталация“ по смисъла на закона, в която се извършва дейност от посочените в приложение № 4. Считат, че до изграждане и въвеждане в експлоатация на сграда № 2 от инсталацията, за изграждане и експлоатиране на която е издадено комплексното разрешително дружеството няма качеството на оператор нито на „инсталация“ по смисъла на чл. 34 от § 1 на ДР на ЗООС, нито оператор на „действаща инсталация“ помисъла на т. 35 от § 1 на ДР на ЗООС, поради което същото не е имало задължения по реда на чл. 123в от ЗООС.

Въз основа на така съставения акт впоследствие било издадено и атакуваното пред районния съд НП.

При тази фактическа обстановка, предходната инстанция счела, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдебният състав счел, че органите правилно са определили датата на осъществяване на простъпката и че актът е съставен в рамките на установения в чл. 34 от ЗАНН срок. Не били кредитирани и твърденията за наличие на допуснат съществен процесуален порок предвид липсата на съставен доклад по чл. 154а, ал. 8 и 9 от ЗООС от контролните органи. Съдът изложил и мотиви, че лицето може да бъде субект на отговорност по приложения санкционен състав, доколкото има качеството на „оператор“ по смисъла, вложен от § 1 към ДР на ЗООС. На основание чл. 117, ал. 4 от ЗООС съдът приел, че дружеството, след промяна на оператора, е поело правата и задълженията на земеделския производител съгласно разрешителното. Съдебният състав изложил и съображения относно безспорната установеност на нарушението, приписано на лицето. Същевременно съставът на районния съд счел, че са налице основания за квалифициране на деянието като „маловажно“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което отменил на това основание атакувания правораздавателен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. Правилни и обосновани са направените от въззивна инстанция правни изводи за липса на допуснати съществени процесуални нарушения, както и относно безспорната установеност на описаното в акта и НП нарушение, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Същите са изчерпателни и чрез тях съдът е дал отговор на повдигнатите от жалбоподателя въпроси.

Независимо от несъмнените доказателства, установяващи осъществяването на вмененото на дружеството нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, напълно резонното районният съд е възприел простъпката за отговаряща на критериите, за да бъде квалифицирана като „маловажна“. Маловажните случаи на административни нарушения се обуславят от наличието на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за извършеното нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с преценката на предмета на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, общественоопасните му последици, наличието на щета за държавата, респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя и други. Съгласно §. 1, ал. 1, т. 4 от ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая касационната инстанция намира, че са налице достатъчно основания за приложение на този институт.

Както правилно е отчел и районният съд, данните по делото сочат с категоричност, че дейността на част от инсталацията е била временно прекратена и то още от предишният оператор, за което е бил изготвен План за временно прекратяване на част от инсталацията, за която е издадено комплексно разрешително № 618Н0/2023г., издадено с Решение № 618-Н0-И0-АО/2023г. Към момента на извършване на проверката, а и към настоящия момент инсталацията не осъществява дейност, като в съоръженията не се отглеждат пилета. Още преди извършване на проверката в РИОСВ - Шумен е била получена декларация от „Тръст Енерджи МБ“ ООД с вх. №ОА-1687/12.06.2024г. за липса на експлоатация през 2023г. на инсталацията за интензивно отглеждане на птици-бойлери, за която е било издадено КР № 618-Н0/2023г. Предходната инстанция е съобразила и последващото предоставяне на изискуемите документи. Правилно въззивният съд е приел, че наличието на последващо Предупреждение по административнонаказателно производство, образувано по АУАН №ИН-03/25.06.2024г. във връзка с неизпълнение на друго възложено на оператора задължение, е последващо датата на извършване на нарушението, предмет на настоящото наказателно постановление, и не препятства формиране на извод за неговата „маловажност“. Комплексният анализ на изложените обстоятелства налагат извод, че са налице достатъчно смекчаващи обстоятелства, установяващи, че конкретното нарушение носи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид и не се отличава с висока тежест на негативното си въздействие върху обществените отношения, регулирани със ЗООС. Това налага деянието да бъде възприето като „маловажно“ по смисъла на ЗАНН – извод, възприет правилно от районния съд, но игнориран с изцяло бланкетни съображения от страна на наказващия орган.

Предвид изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателна, поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати на дружеството разноски в размер на 1300 /хиляда и триста/ лева, който размер касационният състав намира за съответен на фактическата и правна сложност на делото и на реално осъществената дейност от страна на процесуалния представител на юридическото лице. От тази позиция претендираният размер от 1500 лева касационният състав намира за прекомерен.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 161/11.06.2025г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 194/2025г. по описа на съда.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околна среда и води, [населено място] да заплати на „Тръст Енерджи МБ“ ООД, с [ЕИК], сума в размер на 1300 /хиляда и триста/ лева, представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.