Решение по дело №189/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ №260152

гр. П., 01.12.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на дванайсети ноември през две хиляди двайсет и първа година, в публично заседание, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ П.

 

секретар Лилия Кирякова                                 

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 189/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Й.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Г.Й. от с., срещу „З. д.Б. и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Л.“, бул. „Д.Б.“ № ***, за заплащане на обезщетение от 40 000 лева за претърпени неимуществени вреди и 1 124.97 лева за претърпени имуществени вреди: за медикаменти 347.17 лева, потребителска такса 34.80 лева и реконструктивна плака 743 лева, всички настъпили в резултат на ПТП от ***** г. по вина на водача А.С.П., управлявал л. а. марка „Б.“, модел „**“, рег. № ********, ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от датата на поканата по чл. 380 от КЗ – 10.08.2020 г., респ. върху главницата за имуществените вреди, считано от датата на исковата молба - 04.12.2020 г., до окончателното плащане на сумите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:

На ****** г. около *** часа в гр. П., на кръстовището на ул. „С. К.“ и ул. „П.“, е настъпило ПТП, при което л. а. марка „Б.“, модел „**“, рег. № ********, управляван от А.С.П.,***, поради недостатъчно внимание застига и блъска отзад велосипедиста Й.Б., който към момента на удара е изчаквал други автомобили, за да предприеме завой наляво. Ударът е настъпил на прав пътен участък, през светлата част от денонощието, като причината за инцидента е проявеното невнимание от водача на л. а. Б.. За пътния инциден е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № ***** г. на ОД на МВР-П., като е образувано и досъдебно производство № **** г. Пострадалият ищец е откаран по спешност в МБАЛ – П. АД, където било установено, че е получил****************************************************Излага се, че гражданската отговорност на  виновния за ПТП водач е застрахована при ответника. На 10.08.2020 г. застрахователят бил поканен да заплати обезщетение, каквото в тримесечния срок не било определено.  Моли за уважаване на исковете с присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАДв.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „З. Б. и.“ АД, чрез адв. М.И.Г. от с., е подал отговор на исковата молба. Счита иска за допустим, но неоснователен. Оспорва механизма на настъпилото ПТП по описания начин. Доколкото по делото няма данни ПТП да е настъпило в присъствието на съставителя на КП, то същият, макар и да представлява официален свидетелстващ документ, не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно фактите досежно механизма на ПТП. По тази причина, счита, че не се установява противоправно деяние и вина на водача на лекия автомобил. Твърди се, че периода на възстановяване е около *** месеца. Прави възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, тъй като той се е поставил в риск, като не е съобразил поведението си с движещия се автомобил, по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Твърди завишен размер на претенцията с оглед чл. 52 от ЗЗД. Оспорва и претенцията за лихва, тъй като приложима е разпоредбата на чл. 497 от КЗ, а не чл. 429 от КЗ касае обща застраховка ГО и въвежда общи правила. Излага се, че няма как застрахователят да е в забава, ако не знае за инцидента. Узнал е за него едва с поканата по чл. 380 от КЗ, като евентуално е изпаднал в забава след изтичането на тримесечния срок за произнасяне. Моли за отхвърляне на исковете с присъждане на разноски.

В допълнителната искова молба, постъпила в срока по чл. 372 от ГПК, се поддържа изложеното в исковата, както и се оспорват възраженията на ответника. Твърди се, че възраженията на ответника са необосновани. Твърди се, че няма съпричиняване от ищеца, тъй като той е ударен отзад поради неспазена безопасна дистанция от водача на автомобила. Цитира практика на ВКС досежно претенцията за законна лихва - Решение № 167/30.01.2020 г. ВКС по т. д. № 2273/2018 г., ІІ т. о.

В срока по чл. 373 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на ДИМ. В него сочи, че поддържа направените възражения.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника. Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.

Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава представлява последица от евентуалното уважаване на иска – за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, поради което ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва (Определение № 406 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 300/2009 г., I т. о.).

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение на 10.08.2020 г. – обстоятелство, по което не се спори между страните. Исковете са предявени на 04.12.2020 г., т. е. след изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ.

Съдът приема от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между водача А.С.П., управлявал л. а. марка „Б.“, модел „**“, рег. № ********, и ответното дружество е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите“, че ищцът е отправил претенции пред застрахователя за заплащане на обезщетение по повод процесното ПТП на ***** г., като застрахователят не се е произнесъл по тях в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ.

По делото е приложено като писмено доказателство ДП № ***** г. по описа на РУ на МВР – П. с данни за висящност на същото, както и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № ***** г. на ОД на МВР-П., видно от който пътното платно, където е реализирано ПТП е двулентово, но с еднопосочно движение.

По делото е приета като писмено доказателство фактура № ****** от **** г. на МБАЛ - П. АД за заплатена потребителска такса от 34.80 лева, фактура № *** от ***** г. за заплатена реконструктивна плака - 7 отвора за 743 лева, както и фактури за закупени медикаменти на обща стойност 347.17 лева, или общо разходи в размер на 1 124.97 лева.

От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:

Свидетелят А.С.П. (водачът на процесния л. а. Б.) дава показания, че е участвал в инцидента през **** г. ПТП настъпило на кръстовището на ул. „С.К.“. Управлявал е автомобила си в лявата лента за движение, с ниска скорост, понеже възнамерявал да направи обратен завой наляво. Понеже при превключване на втора скорост ръчката не влизала, погледнал за секунда към скоростния лост и когато вдигнал глава, велосипедистът вече бил пред него. Ударил го. Твърди, че същият се включил в движението от дясна в лява лента и минал пред автомобила. Не помни дали пострадалият е бил вдигнал ръка, за да предупреди за маневрата. Признава, че не е забелязал велосипедиста. Видял го непосредствено преди колата да го блъсне.

Свидетелят П.Й.Б., син на ищеца, дава показания, че знае за инцидента на **** г. Твърди, че работи в *******. Непосредствено след инцидента баща му се обадил по телефона и казал, че са го ударили. Видял баща си за първи път след ПТП в ******** отделение на болницата. Там разбрал, че ******. Признава, че баща му често използвал велосипеда - да отиде до работа, ***** във връзка с работата си. След изписването му, вкъщи бил подпомаган от сина и съпругата си. Около **** дни бил ****************************

От изслушаното заключение по допуснатата по делото САвТЕ, изготвена от вещо лице автоексперт, неоспорено от страните, прието от съда като компетентно изготвено, се установява следното:

Произшествието е настъпило на ****** г., към **** ч., в светлата част на деня, в зоната на кръстовище, образувано от ул. „С.К.“ - главен път и ул. „П.“ в гр. П., в посока север. Пътното платно на ул. „С. К.“ е широко 7.50 метра и е разделено с прекъсната разделителна линия на две ленти, същото е двулентово с еднопосочно движение. Велосипедистът е изчаквал до източния тротоар на ул. „С. К.“ движещите се в неговата посока превозни средства да преминат, с явното намерение да извърши маневра „завой наляво“ в кръстовището с ул. „П.“, потегляйки от тротоара. В един момент, след като погледнал назад и не възприел движещия се в същата посока и в лявата лента за движение л. а. Б., управляван от А.П., намиращ се на около 63 метра от мястото на удара, ищецът потеглил без да подава сигнал с лява ръка, управлявайки велосипеда косо, под ъгъл, през дясната лента към лявата, ускорявайки. Около 5 секунди след потеглянето, когато предното колело на велосипеда достигнало разделителната линия с лявата лента, велосипедистът бил застигнат от автомобила. Водачът на л. а. Б. реагирал на екстрено спиране в момент, когато дистанцията между тях се скъсила на около 10 метра, въпреки това обаче настъпил удар между предната дясна част на бронята на МПС и задната лява част на велосипеда при скорост от около 5 - 8 км/ч. за автомобила. Скоростта на движение на велосипеда преди удара е била около 15-16 км/ч., а тази на автомобила около 39 км/ч. Потеглянето на велосипедиста под ъгъл е било явно забележимо за водача на л. а., който не е имал обективни пречки да не възприеме тези действия на ищеца в един предходен момент, тъй като в момента на потеглянето на велосипедиста л. а. Б. е отстоял на около 63 метра от него (или на 5.88 сек). От техническа гледна точка велосипедистът не попада в опасната зона за спиране на автомобила при скорост от 39 км/ч. за същия. Експертът прави заключение, че причината за ПТП са субективните действия на водача на л. а. Б., който (сам дава обяснения при разпита, че погледнал към скоростния лост, т. к. не успял да превключи на втора скорост, и като вдигнал глава, велосипедистът вече бил пред него) е допуснал движение на такава дистанция зад велосипедиста, при която не е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара. Технически правилно би било при намерение да извърши завой наляво, водачът на автомобила да намали скоростта си до тази на преднодвижещия се и извършващ маневра велосипедист, като спази безопасна дистанция в рамките на която да може да спре при възникване на опасност.

От изслушаното заключение по допуснатата по делото СМЕ, изготвена от вещо лице съдебен лекар, неоспорено от страните, прието от съда като компетентно изготвено, се установява следното:

Вследствие на процесния пътен инцидент ищецът Й.Б. е получил следните травматични увреждания: ********************* Ищецът е търпял интензивни болки непосредствено след травмата, както и в периода на раздвижване след оперативната интервенция. Такива болки пострадалият ще има и при продължително статично натоварване или ходене и влошени метеорологични условия. Обичайно възстановителният оздравителен процес трае около 4 - 5 месеца, но ищецът е бил в болнични по повод счупванията около *****. Предвид възрастта на пострадалия (*****.) възстановяването при него е преминало малко по-бавно. Постигнато е много добро възстановяване на движението, но все пак има известна оточност в ставите. Налице е и лека ******, което е неизбежно при този вид *****. Не може да се постигне възстановяване изначално, като отпреди нараняването. Вещото лице отбелязва, че при тези счупвания има и висок риск за развитие на артроза, т. е. ошипяване в областта на счупването. Премахнат е ***** който пречи за раздвижването, но **** стои. Препоръчително е част от остиосинтезните средства да останат пожизнено. В случая са налице следоперативни ръбци в областта на глезена на левия крак с размери 4.5 см за вътрешния малеол и 10 см за външния. Извършените разходи от 1 124.97 лева са били необходими с оглед лечението и възстановяването на пострадалия.

Правни изводи:

Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Съгласно цитираната норма увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.

В производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между деяния и вреда; 4/ вина (която се презумира); 5/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.

По делото безспорно се установи наличие към датата на процесното ПТП от 21.07.2020 г. на валидно застрахователно правоотношение между водача А.С.П. и ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Съгласно общото правило, обективирано в нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, водачът на ППС е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

Според чл. 36, ал. 1 от ЗДвП, завиването наляво се извършва от най-лявата пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна посока - от лента, предназначена за завиване наляво.

С оглед обстоятелството, че пътното платно, на което е настъпило ПТП, е двулентово, но с еднопосочно движение, водачът на лекия автомобил Б. А.П. правилно се е движел в лява лента, доколкото се установи, че е възнамерявал да направи завой наляво. Същият обаче, видно както от неговите показания, така и от подробното заключение по САвТЕ, поради отклоняване на вниманието, не е забелязал велосипедиста, който в момента на потеглянето си е отстоял на около 63 метра от МПС (или на 5.88 сек), т. е. на достатъчна дистанция, за да може водачът на автомобила своевременно да възприеме че пред него се движи друго ППС, респ. на достатъчно време, за да може водачът А.П. своевременно да отреагира на предприетата от ищеца маневра било като намали скоростта, било като спре. Допускайки настъпването на удар между двете ППС, водачът на л. а. Б. е нарушил както чл. 20, ал. 2, така и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.

Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Те могат да бъдат както имуществени (претърпяни загуби и пропуснати ползи), така и неимуществени (болки и страдания, изобщо негативните психически преживявания, които търпи или ще търпи увредения), стига да са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Изложеното обуславя извод за наличие на всички кумулативно изискуеми предпоставки за възникване отговорността на застрахователното дружество: установен деликт при съответно авторство (А.С.П.), противоправност, вина, вреди (неимуществени – болки и страдания от травматичните увреждания и имуществени - представените фактури) и причинна връзка между деяние и вредите; наличие на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ. настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

По възражението за съпричиняване:

Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Следователно граматическото и логическо тълкуване на цитираната норма дават основание да се приеме, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение вредоносен резултат.

Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т. 7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.

Възражението се основава на поведението на пострадалия, който сам се е поставил в риск, като не е съобразил поведението си с движещия се автомобил.

Както се изложи по-горе в мотивите, завиването наляво се извършва от най-лявата пътна лента по посока на движението. В този смисъл, ищецът, като водач на ППС-велосипед, съгласно § 6, т. 19 от ДР на ЗДвП, също е нарушил правилата за движение по пътищата, като вместо да се престрои в лявата лента за движение (доколкото също е имал намерение да направи завой наляво) е предприел тази маневра чрез косо преминаване от дясна лента в лява, в нарушение на чл. 36, ал. 1 от ЗДвП.

В трайната съдебна практика се приема, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем (така и Решение № 16/4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1858/2013 г., I т. о.).

В настоящия случай безспорно ищецът е нарушил правилото на чл. 36, ал.1 от ЗДвП, но предвид обстоятелството, че водачът на л. а. Б. е можел своевременно (от дистанция 63 метра) да забележи предприетото от ищеца-велосипедист потегляне и при непрекъснато наблюдаване на пътната обстановка спокойно да не допусне настъпване на ПТП, следва като извод, че поведението на пострадалия не е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, вследствие създадената по субективни причини от самия водач ситуация, поради което липсва принос на ищеца за настъпване на произшествието.

Възражението за съпричиняване е неоснователно.

По размера на обезщетението за неимуществени вреди:

Обезщетението за неимуществени вреди с оглед приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите, за определянето му по справедливост, следва да отчита както общо-икономическата и социална рамка на равнището на живот към датата на ПТП – 2020 г., така и че тя е фон на проявление на конкретна неимуществена вреда за конкретния ищец. Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им. Не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта, определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди.

В случая обективните данни, събрани по делото са, че от процесния инцидент на **** г. пострадалият Й.П.Б. (на ***г. към датата на инцидента) е получил ****************

Съдът намира, че релевантна за определяне размера на справедливото обезщетение е обществената оценка за баланс и еквивалентност, която следва да намери отражение при обосноваването, съобразно принципа на чл. 52 от ЗЗД, на конкретния присъден от съда размер. Преценката за справедливо определени суми за подобни, причинени в близък период вреди от деликт, следва да има за коректив формираната обща оценка за пропорционалност, защото справедливостта е елемент от правната реалност. В тази връзка от значение за определяне размера на обезщетението е създаденият от съдебната практика ориентир (вж. Решение по т. д. № 2575/2019 г. на 2 ТО - ПТП 2017 г., ********* Всичко това обосновава извод, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди за сумата от 30 000 лева е основателен и следва да бъде уважен, като за разликата до 40 000 лева следва да се отхвърли.

По размера на обезщетението за имуществени вреди:

Както се посочи, претенцията за имуществени вреди за сумата от 1 124.97 лева за претърпени от ищеца имуществени вреди: медикаменти 347.17 лева, потребителска такса 34.80 лева и реконструктивна плака 743 лева, е доказана и следва да бъде уважена.

По отношение на законната лихва:

В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), т. е. застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.

Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това. Този извод не може да бъде оборен от правилото на чл. 497 от КЗ във вр. с чл. 496 от КЗ. Тези норми установяват отговорността на самия застраховател за плащане на законни лихви върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена забава.

По делото безспорно се прие, че ищецът е отправил претенция пред застрахователя на 10.08.2020 г. за заплащане на обезщетение по повод процесното ПТП, респ. не се установи друга по-ранна дата, на която самият застрахован е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо, единственият доказан момент, в който на застрахователя му е станало известно настъпването на застрахователното събитие е 10.08.2020 г., която дата следва да се приеме и за датата, от която тече и законната лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

По иска за имуществени вреди законната лихва се претендира от датата на подаване на исковата молба - 04.12.2020 г.

По разноските:

Ищецът претендира разноски в размер на 2 000 лева - адв. възнаграждение (платено в брой), 405 лева - депозити за вещи лица и 1 645 лева - държавна такса. Искането е основателно до размер на 3 065.20 лева, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Ответникът претендира 2 160 лева - адв. възнаграждение с ДДС. По направеното възражение за прекомерност, съдът намира, че същото е неоснователно, тъй като минималното се явява в размер на 2 446.42 лева с ДДС. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, ищецът следва да заплати разноски на ответника в размер на 525.23 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „З. д.Б. и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Л.“, бул. „Д.Б.“ № ****, да заплати на Й.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 30 000 (трийсет хиляди) лева за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания и 1 124.97 лева (хиляда сто двайсет и четири лева и 97 стотинки) за претърпените от него имуществени вреди (разходи): за медикаменти 347.17 лева, потребителска такса 34.80 лева и реконструктивна плака 743 лева, всички настъпили в резултат на ПТП от *** г. по вина на водача А.С.П., управлявал л. а. марка „Б.“, модел „**“, рег. № ********, ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от 10.08.2020 г., респ. върху главницата за имуществените вреди, считано от датата на исковата молба - 04.12.2020 г., до окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над присъдените 30 000 лева до претендираните 40 000 (четиресет хиляди) лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА „З. д.Б. и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Л.“, бул. „Д.Б.“ № ***, да заплати на Й.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 3 065.20 лева (три хиляди и шейсет и пет лева и 20 стотинки), представляващи разноски за производството съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Й.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „З. д.Б. и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Л.“, бул. „Д.Б.“ № ***, сумата от 525.23 лева (петстотин двайсет и пет лева и 23 стотинки), представляващи адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                          

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: