№ 190
гр. Кърджали, 05.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Грета Денчева
при участието на секретаря Марияна Суркова
като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №
20225140100094 по описа за 2022 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 200, ал. 1 от КТ.
Твърди се в исковата молба, че ищците Н.А., С.В. и Р.А. са наследници
на Х. А. А., починал на 12.05.2020г. по време на работа и по повод
изпълнение на трудовите си задължения, като „водопроводчик-външно“ към
ответното дружество-"ВИК" ООД в с.П., общ. Ч.. Твърди се, че смъртта на
лицето е настъпила от удавяне, което е в резултат на падането му в
необезопасена шахта-гравитачен резервоар стопанисван от ответника „ВиК“
ООД при слагане на разтвор за пречистване и дезинфекция на питейната вода
на с. П., общ. Ч.. Твърди се, че с Разпореждане №Ц5104-08-14/28.07.2020г. на
ТП на НОИ Кърджали, станалата на 12.05.2020г. с наследодателят на ищците
Х. А., злополука е призната за трудова по см. на чл.55 от КСО, като
разпореждането е влязло в законна сила на 14.10.2021г., след оспорването му
по съдебен ред в производството по адм.д. № 291 /20г. по описа на АС
Кърджали и адм.д. № 5427/21 г. по описа на шесто отд. при ВАС на Р. Б..
Твърди се, че в резултат на загубата на наследодателя на ищците
/съпруг на първата ищца Н.А. и баща на вторите две ищци-С.В. и Р.А. / за тях
са настъпили увреждания от неимуществен характер, изразяващи се в
постоянни душевни болки, мъки и страдания от загубата на техния съпруг и
баща и увреждане на психическото и физическо здраве за всяка от тях,
възникнало в резултат на приживения стрес. Твърди се, че приживе всички
били много привързани към него, а и той към тях, поради което ищците
преживяли тежко ранната му и внезапна смърт.
Твърди се, че ищцата Н.А. от датата на смъртта на съпруга й до сега
страда от необратима психическа травма. Сочи, че приживе със съпруга й
1
изпитвали много силна съпружеска обич и взаимна привързаност, като след
смъртта му не можела да спи, а в редките случаи в които заспивала макар и за
кратко сънувала кошмарни сънища. Сочи, че в резултат на изживения стрес и
мъка е развила посттравматично стресово разстройство, като на 12.02.2021г. й
поставили диагноза „злокачествено новообразование на щитовидната жлеза“.
Твърди, че е претърпяла интервенция, свързана с отстраняване по хирургичен
път на щитовидната й жлеза, в резултат на което е получила и загуба на гласа
и значително намаление на слуха, а понастоящем е на лечение с химио и лъче
терапии, което още повече засилвало страданията й. Твърди, че след загубата
на съпруга си не излиза от дома, страни от всички, дори и от децата си.
Ищците С.В. и Р.А., твърдят, че също преживяли тежко загубата на
баща си, като претърпели сериозни увреди на психическото и физическо им
здраве. Твърдят, че са лишени от бащина обич и опора, като приживе
изпитвали много силна привързаност едни към други, като поддържали
близка връзка и контакт с баща си.
Ищцата С.В., твърди, че при съобщаване на вестта за смъртта на баща
й, изпитала силен страх и припаднала. Месеци наред отказвала да говори и
изпаднала в депресия, поради което се наложило да потърси специализирана
помощ от психиатър, като и било назначено медикаментозно лечение. Сочи,
че въпреки лечението, получавала паник атаки, заради които дори се
наложило да посети ЦСМП в гр. Кърджали, където й оказали помощ чрез
венозно вливане на лекарство-диазепам. Сочи, че тревогите й продължават и
към настоящия момент.
Ищцата Р.А., твърди, че имала изградена много силна връзка с баща си
и продължаваща във времето родителска обич и привързаност, като баща й
продължил да се грижи и за нейното дете и негов внук-Кристиян, който също
приел много тежко смъртта на дядо си. Твърди, че всеки ден поддържала
връзка по телефона с баща си, а през седмица го посещавала в с. П.. Сочи, че
след загубата на баща си, била в състояние на шок в продължителен период
от време, като в резултат на преживения стрес през месец декември на 2020г.,
лекари установили доброкачествено образование на млечната жлеза на лявата
й гърда, за което претърпяла хирургична интервенция.
Молят съда да постанови решение, с което да уважи предявените
искове, като присъди на всяка от ищците поотделно обезщетение в размер на
400 000 лв. за причинени неимуществени вреди от смъртта на Х. А. А.,
починал при злополука, приета за трудова, ведно със законната лихва за
забава, считано от 12.05.2020г.-датата на настъпването на смъртта до
окончателното изплащане на сумите. Претендират направените по делото
разноски.
Ответникът „В и К” ООД- Кърджали в срока за отговор, оспорва
предявените искове като неоснователни. Сочи, че не следва да се А.ажира
отговорността на „В и К” ООД-Кърджали, тъй като не са налице
предпоставките на чл.200 от КТ. Оспорва настъпилата на 12.05.2020 год.
смърт на Х. А. да е в резултат на трудова злополука, както и смъртта да е
настъпила по време на изпълнение на трудовите му задължения, респективно
служител или работник на „В и К” ООД Кърджали да имат вина за смъртта на
наследодателя на ищците. Твърди, че Х. А. А. е бил назначен на работа във
«В и К» ООД-Кърджали със срочен трудов договор №************ год. на
2
длъжността работник, за определен срок до завръщане на титуляра- Р.Ю. А.,
като на 01.04.2020 год. е подписано допълнително споразумение ***********
год. към трудов договор №************ год., считано от 01.04.2020 год., като
същия е бил преназначен на длъжност «работник строителство».
Оспорва констатациите на ТП НОИ Кърджали и определянето на
злополуката за трудова.
Твърди, че преди 12.05.2020 год. са били налице данни за видими
болести и травматични изменения у починалото лице, които биха могли да
обусловят настъпването на смъртта, а именно ритъмни и проводни
нарушения, предсърдно мъждене с честота 85 уд/мин., аортна клапа с
дегенеративни промени. Сочи, че вследствие на това здравословно състояние
почналото лице е било хоспитализирано в МБАЛ «д-р Атанас Дафовски» АД
Кърджали за времето от 24.04.2019 год. до 30.04.2019 год., по КП №33, и
изписан с ход на заболяването: медикаментозно невъзстановен синусов
ритъм, CHA2DS2-VASc-2 т.- висок риск. Твърди, че освен това е доказано, че
Х. А. е бил с дългогодишна артериална хипертония, а през 2018 год. му е бил
възстановен синусовия ритъм с електрокардиоверзио чрез електрошок.
Твърди, че здравословното състояние на наследодателя на ищците е било
влошено и е имало голям риск от получаване на тромби, което е и причината
за настъпилата му смърт. Това обстоятелство изключвало А.ажирането на
отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение за причинените
неимуществени вреди.
Oспорва предявените искове и по размер, като счита претендираните
размери от по 400 00.00 лева за всеки един от ищците за прекомерно
завишени.
Сочи, че «В и К» ООД-Кърджали е имало сключена застрахователна
полица №04400100022885 по застраховка «Трудова злополука» със ЗД «Е.И.»
АД София, съгласно която при смърт, трайна намалена работоспособност и
временна неработоспособнст в следствие на трудова злополука по чл.55, ал.1
от КСО, застрахователната сума на едно лице е в размер на 84 кратният
размер на индивидиуалната месечна БРЗ, която е посочена за съответното
застраховано лице в поименния списък на застрахованите лица. Сочи, че в
този списък към полицата фигурирал и г-н Х. А. А. с получавана месечна БРЗ
в размер на 890.17 лева, поради което дължимото обезщетение, което следва
да получат неговите наследници от ЗД «Е.И.» АД е в размер на 74 774.28
лева. Твърди, че «В и К« ООД-Кърджали е предприело съответните действия
по изплащане на дължимото обезщетение на наследниците на Х. А., поради
което тази сума следвало да се приспадне от определения размер на
обезщетението.
Сочи, че от представените към исковата молба доказателства се
установявало, че наследодателят на ищците е бил на 70 години, с влошено
здравословно състояние, с висок риск от образуване на тромби, което е
доказано само няколко месеца преди настъпилата му смърт, както и че е
живял в с.П. само със своята съпруга Н.А..Твърди, че останалите две
наследнички и ищци по делото не са живяли с баща си в един дом, поради
което и не са поддържали ежедневни контакти.
Оспорва твърденията в исковата молба, че влошеното здравословно
3
състояние на ищците се дължи едИ.твено и само вследствие на претърпяната
загуба на техния наследодател. Твърди, че от представените с исковата молба
епикризи и доказателства за извършени прегледи и интервенции медицински
и психологични, няма доказателства сочените заболявания да са в причинна
връзка със смъртта на Х. А., а не датират от преди 12.05.2020 год.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй
като починалото лице е проявило груба небрежност, липса на внимание и
пренебрегване на основни правила за безопасност, предприемайки хлориране
на вода в гравитачния резервоар по своя инициатива, нарушавайки
правилника за вътрешния трудов ред на «В и К» ООД Кърджали,
нормативните изисквания за работа с хлор, утвърдената от управителя на «В
и К» ООД-Кърджали, както и И.трукция за техническа безопасност на труда
при работа с хлорна вар.Твърди, че на 12.05.2020 год. нито един служител на
«В и К» ООД-Кърджали не е видял Х. А. да е изпълнявал трудовите си
задължения, като освен това не е имало задължение, необходимост и нужда
от хлориране на водата в гравитачния резервоар на същата дата, поради което
не е следвало починалият да влиза в него. Също така сочи, че наследодателят
на ищците се е намирал в резервоара след края на работното време на
работниците и служителите на «В и К» ООД Кърджали съгласно Правилника
за вътрешния трудов ред, което приключва в 16.45 часа, т.е.смъртта му е
настъпила през втората половина на денонощието. Сочи, че от протокола за
оглед на местопроизшествие и от доказателствата по ДП се установявало, че
хлорната вар, за която се твърди, че е била взета от дома на Х. А. за хлориране
/по показания на неговата съпруга и ищца по делото/, не е била използвана,
поради което и не е имало необходимост и нужда същият да се доближава до
резервоара. Твърди, че Х. А. не е спазил задълженията си съгласно
императивните изисквания на И.трукция за техническа безопасност на труда
при работа с хлорна вар, визирани в чл.2 и чл.4 от И.трукцията.
Счита, че размера на претенцията на ищците не е съобразен с
постоянната съдебна практика, с принципа за справедливо определяне на
обезщетението съгласно чл.52 от ЗЗД, с отношенията между наследници и
наследодател, както и с обстоятелството, че Х. А. е проявил груба
небрежност, съпричинил е настъпването на вредоносния резултат, както и, че
Х. А. към 12.05.2020 год. е бил с влошено здравословно състояния и с висок
риск от получаване на тромб. Предвид изложеното, счита, че така
предявеният иск следва да бъде уважен като основателен до размера от 50
000.00 лева за Н.А., както и от по 40 000.00 лева за С.В. и Р.А.. Излага
съображения, че тези размери следва да бъдат намалени с 50 % поради
доказаното съпричиняване и проявената груба небрежност от техния
наследодател, както следва- 25 000.00 лева за Н.А. и от по 20 000.00 лева за С.
А. и Р.А., като от така определените размери на дължимите обезщетения
следва да бъдат приспаднати сумите, които ще бъдат изплатени от ЗД „Е.И.”
АД на трите ищци по застраховка «Трудова злополука», сключена от «В и К»
ООД Кърджали.
Моли в останалата му част и за разликата от 25 000.00 лева до пълния
му предявен размер от 400 000.00 лева искът на Н. А. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и по отношение на
предявените от С.В. и Р.А. А. искове, същите да бъдат отхвърлени в
4
останалата им част и за разликата от 20 000.00 лева до пълния им предявен
размер от 400 000.00 лева като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установява от фактическа страна следното:
Установява се от представените писмени доказателства, че Х. А. А. е
бил в трудови правоотношения с „В и К“ ООД-Кърджали, по силата на трудов
договор №************г. за изпълнение на длъжността „водопроводчик. С
допълнително споразумение ***********г. към посочения трудов договор,
работникът е бил преназначен на длъжността „работник строителство“.
Установява се, че с Разпореждане №Ц5104-08-14/28.07.2020 г. от
длъжностно лице при ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл.60, ал.1 КСО,
злополуката, декларирана на 26.05.2020г. от „ВиК“ ООД – Кърджали е приета
за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО. В мотивите към разпореждането е
прието, че Х. А., работещ по трудово правоотношение с „ВиК“ ООД, на
длъжност „водопроводчик/работник строителство“, по време и по повод на
извършваната работа в гравитачен резервоар в с.П., стопанисван от „ВиК“
ООД, на 12.05.2020г., при слагане на разтвор за пречистване и дезинфекция
на водата, пада в необезопасена шахта/резервоар и се удавя. Посоченото
разпореждането е оспорено по административен ред, като с Решение на
Директора на ТП на НОИ-гр.Кърджали №Ц2153-08-71 от 10.09.2020 г. е
отхвърлена жалбата на „ВиК“ ООД-гр.Кърджали. От постъпилата преписка
по адм.д. № 291/2020г. по описа на Административен съд-Кърджали, се
установява, че с Решение №45 от 18.03.2020 г. по адм.д. № 291/2020г. по
описа на Административен съд-Кърджали, жалбата на „ВиК“ ООД-
гр.Кърджали против Решение №Ц2153-08-71 от 10.09.2020 г. на Директора на
ТП на НОИ-гр.Кърджали е отхвърлена като неосновтелна, като с влязло в
сила Решение №10411 от 14.10.2021 г., по адм.д. № 5427/21 г. по описа на
ВАС е оставено в сила решението на Административен съд-Кърджали.
Видно от приложеното удостоверение за наследници изх. №
49/14.05.2020 г., изд. от Община Ч. е, че ищците Н. В. А.., С. ХР. В. и Р. ХР.
А.. са законни наследници на починалия, съответно – съпруга и низходящи от
първи ред. Установява се от представеното удостоверение за идентичност на
имена изх.№61/16.11.2021г., изд. от Община Ч., че имената Н. В. А. и Н.В. Ц.
са имена на едно и също лице.
Установява се от представената медицИ.ка документа и епикризи, че Н.
В. А. е с поставена диагноза "C73 злокачествено новообразувание на
щитоводната жлеза", като е лекувана в периода 26.01.2021 г.-26.01.2021 г. и
08.02.2021 г.-12.02.2021 г., в това число и оперативно.
Установява се представената медицИ.ка документа и епикриза, че
ищцата Р. ХР. А.. е лекувана оперативно, в периода 03.12.2020 г. до
05.12.2020 г., с поставена диагноза: "D24 доброкачествено новообразувание
на млечната жлеза".
Съгласно предсатвена по делото Етапна епикриза за периода 12.04.2021
г. -12.04.2022г. издадена от лекар - психиатър ищцата Р. ХР. А.. е с водеща
диагноза F32.2 Тежък депресивен епизод без психотични симптоми.
От приетото Удостоверение изх. №27/04.04.2022 г. от Окръжна
прокуратура-Кърджали се установява, че разследването по ДП №8/2020 г., по
описа на ОСО в ОП-Кърджали не е приключило, като към настоящия момент
няма привлечени лица като обвиняеми.
5
От постъпилата медицИ.ка документация от МБАЛ "Д-р Атанас
Дафоески" се установява, че Х. А. А. е постъпил за лечение на 24.04.2019 г.,
като е изписан на 30.04.2019 г. , с окончателна диагноза: "пристъпно
предсмъртно мъждене /I48/.
Съгласно заключението на приетата СМЕ, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена Х. А. А. е бил лекуван в Отделенито по
кардиология при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД гр.Кърджали от
24.04.2019 г. до 30.04.2019 г., като е постъпил в отделението с диагноза:
пристъпно предсърдно мъждене, придружаващо заболяване: артериална
хипертония. Вещото лице сочи, че по време на болничния му престой са били
прилагани медикаментите фраксипарин, теспадан, кордарон, прадакса и
фамотидин, като за продължаване на лечението след престоя му в лечебното
заведение са му били изписани кордарон, прадакса и теспадан. Вещото лице
дава заключение, че CHA2DS2-VASc е означение за определяне на нивото
риска от големи кръвоизливи, вследствие на прилагането на антисъсирващи
медикаменти, като при Х. А. този риск е определен на 2 т., т.е. той е бил
висок.
Според заключението на приетата съдебно - психологична експертиза,
която съда кредитира като компетентно и обективно изготвена, състоянието
на Н.А. може да се разглежда в контекста на усложнена реакция на скръб като
отговор на преживяното стресогенно събитие, довело до диагностициране на
посттравматично стресово разстройство F43.1, засягащо личностовото и
социално функциониране. По отношение на С.В., вещото лице дава
заключение, че състоянието на подекспертното лице може да се разглежда в
контекста на усложнена реакция на скръб като отговор на преживяното
стресогенно събитие, довело до развитие на рецидивиращо депресивно
разстройство, сегашен епизод, умерена или лека депресия, диагностицирано
от лекар-психиатър. По отношение на Р.А., вещото лице дава заклкючение, че
от резултатите от психологичното изследване състоянието на подекспертното
лице може да се разглежда в контекста на усложнена реакция на скръб като
отговор на преживяното стресогенно събитие, довело до диагностициране от
лекар-психитьр на F32.2 /тежък депресивен епизод без психотични
симптоми/.
Вещото лице дава заключение, че по отношение на Н.А. към момента на
изследване не се установява да е настъпил изцяло оздравителния процес от
емоционално и психическо естество, като има остатъчни симптоми и прояви
от психологично естество - дистантна, с прояви на самоизолация, социално
отдръпване, липса на желание да общува, анхедония, които нарушават
социалното функциониране.
Вещото лице дава заключение, че по отношение на С.В. към момента на
изследване не се установява да е настъпил изцяло оздравителния процес от
емоционално и психическо естество. Има остатъчни симптоми и прояви от
психологично естество – изолираност, ограничаване на кръга от интереси,
6
които са доставяли удоволствие, невъзможност за преживяване на споделени
радости със семейството си, лесна плачливост. ВЛ приема, че макар
функционирането да е възстановено, емоциите са с тревожно-депресивен
облик.
Вещото лице дава заключение, че по отношение на Р.А. към момента на
изследване не се установява да е настъпил изцяло оздравителния процес от
емоционално и психическо естество. Заявява, че има остатъчни симптоми и
прояви от психологично естество - повишаване стойностите на кръвното
налягане, нощно изпотяване, кошмарни сънища, приема медикаментозна
терапия. ВЛ сочи, че макар функционирането да е възстановено,
емоционалното състояние е в тревожно- депресивния регистър.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че по отношение на С.В. е
налице и паническо разстройство като диагноза, освен рецедивиращото
депресивно разстройство. Вещото лице сочи, че при стресогенните ситуации
е много важна характеристиката на личността, самата уязвимост на личността
и самият личностов ресурс. Вещото лице заявява, че по принцип при една
стресогенна ситуация следва да има отшумяване на симптоматиката в
рамките на от шест месеца до една година, но при посттравматичното
стресово разстройство, депресивното състояние може да продължи с години,
като много зависи от личностовия ресурс на човека. Вещото лице заявява, че
социалното функциониране при ищците е възстановено, особено при С. и
Румана, има възстановяване на социалните функции, като изпълняват
ежедневните си задължения, но емоциите им са в тревожно-депресивен
регистър. Вещото лице допуска стресовият фактор да е смъртта на Х. А..
По делото са представени и приети като доказателства амбулаторен
лист № 405/13.04.22г. издаден на С. ХР. В. , както и амбулаторен лист № 444
/11.04. 22г., амбулаторен лист № 341/12.04.22г., амбулаторен лист №
369/19.04.22г. и етапна епикриза от 12.04.22г. , издадени на името на Р. ХР.
А.., от които се установява нарушения в психическото състояние на ищците и
необходимост от прилагане на медикаментозна терапия.
По делото от страна на ищците са разпитани св. Н. Н.а, св. К. В. /съпруг
на ищцата С.В./ и св. Я. Х.. Разпитаните в съдебно заседание свидетели
излагат, че смъртта на Х. А. била изключително шокираща за семейството му.
От показанията на св. Н. Н.а, се установява, че семейството е било
сплотен, винаги са си помагали, бащата е бил много грижовен към дъщерите
си и е имало силна привързаност между дъщери и баща. Свидетелката сочи,
че след смъртта на съпруга си Н. се променила, спряла да се усмихва, не
можела да спи, била стресирана и депресирана. Свидетелката сочи, че Н.
запознала да ходи по лекари, като не се радвала на децата и внуците. От
показанията на свидетелката се установява, че ищцата Р. живее в гр.Пловдив,
а С. в гр.Кърджали. Свидетелката заявява, че Н. след смъртта на съпруга си
живее в гр.Пловдив при една от дъщеря си, като преди това е живяла в с.П..
От показанията на св.К. В., се установява, че връзката в семейството е
7
била много силна, като си споделяли всичко и били неразделни. Сочи, че
двете сестри споделяли повече с баща си, отколкото с майка си. Заявява, че С.
се променила след смъртта на баща си, затворила се в себе си, спряла да се
храни, да контактува със съпруга и децата си, започнала да получава паник-
атаки. Сочи, че и към настоящия момент скача на сън, сънува кошмари,
сънува баща си. Заявява, че съпругата му е учителка в „Отец Паисий“ и след
паник-атаките не е ходела на работа по 3-4 дена, като това се е случвало 4-5
пъти.
От показанията на св.Я. Х., се установява, че отношенията в
семейството са били много добри, като свидетелят не е чул да се карат или да
имат проблеми. Заявява, че бащата и майката се грижили за децата, но повече
бащата, като ги водил на училище, на екскурзии. Заявява, че дъщерите са
били много привързани към баща си. Сочи, че всяка седмица Х. се виждал с
дъщерите, ходил до Пловдив да носи продукти, идвал постоянно в Кърджали.
Заявява, че Р. и С. го търсели всеки ден по телефона, а със съпругата му били
неразделни.
По делото от страна на ответника са разпитани св. Н.Н., св.Ш.А. и
св.Т.Ю., всички служители в ответното дружество.
От показанията на св. Н.Н., се установява, че Х. е отговярял за
водоснабдяването на с.П., което включва помпената станция, резервоара и
тръбопроводите. Свидетелят заявява, че помпената станция е на около 1 км от
гравитачния резервоар. Сочи, че по принцип хлорирането се извършва в
помпените станции, като там се изготвя разтвор, като с пускането на помпата
се включва да работи и дозаторната помпа, с която се дозира количеството
дезинфектант, който постъпва в резервоара. Заявява, че в гравитачният
резервоар на определен период от време водопроводчика трябва да провери
нивото, дали няма течове и да провери с индикатори наличието на остатъчен
хлор, като ако не е колкото трябва, може да се наложи допълнително
хлориране. Заявява, че самата хлорна вар задължително трябва да се
съхранява в специалното помещение в помпената станция, като на това място
се прави разтвора и той веднага трябва да бъде занесен и сложен в
резервоара. Свидетеля сочи, че той прави встъпителния първоначален
И.труктаж, като задължително запознава новопостъпилите служители с
предмета на дейност, общите права и задължения на работещите, трудностите
и опасностите, с които може да се срещнат, след това се преминава към
задълженията на самата длъжност, с опасности или трудности при
изпълнението й, И.трукции за безопасна работа, И.трукции при работа с
хлорна вар и др. Свидетеля заявява, че се изисква И.труктираният да се
разпише в дневника за проведен И.труктаж. Заявява, че последващият
И.труктаж и първоначално обучение се извършват от прекия ръководител,
като свидетеля не е бил пряк ръководител на Х.. Сочи, че допълнителното
хлориране се извършва само на ръка.
От показанията на св.Т.Ю., пряк ръководител на Х. Г., се установява,
че преди 12.05.2020г. Х. е бил И.труктиран и се подписал в книгата за
И.труктаж. Свидетелят заявява, че 12.05.2020г. не е възлагал преки задачи на
Х., нито го е виждал. Сочи, че дезинфектирането е негова работа, която се
прави в хлораторната в помпената станция, като там се прави дезинфектанта.
Сочи, че помпената станция е различна от гравитачния резервоар, като са на
около 500 метра разстояние една от друга. Заявява, че по преценка на
8
работника се прави дезинфекция. Свидетеля сочи, че допълнителното
хлориране се извършва, когато има нужда от дезинфекция, взема се разтвор,
разрежда се и с дозаторна помпа се подава в дозаторния резервоар, като това
е по преценка на работника, затова не е давал указания на Х.. Заявява, че след
смъртта на Х., са издадени предписания и са направени преградните мрежи,
като мястото където се намира резервоара, терена е стръмен.
Св. Ш.А., инкасатор във „ВиК“ ООД, заявява, че е влизал в
гравитачният резервоар - имало праг, а терена бил стръмен. Заявява, че ограда
на гравитачния резервоар непосредствено след смъртта на Х. не е имало.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като,
преценени с всички други събрани по делото доказателства, не са вътрешно
противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите
събрани по делото доказателства. Съдът кредитира показанията на св. К. В.,
св. Н.Н., св.Ш.А. и св.Т.Ю., отчитайки евентуалната тяхна заинтерованост от
изхода на делото, съгласно чл.172 от ГПК.
От представеното платежно нареждане се установява, че след
образуване на настоящото производство Застрахователно дружество “Е. И.“
АД е изплатило на ищците застрахователна сума в общ размер на 74 769,24
лева.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ, за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто
или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител
има вина за настъпването им. Касае се за безвиновна, гаранционна
отговорност, която се носи от работодателя, тъй като в негова тежест е да
организира трудовия процес, използването на работната сила и осигуряване
на безопасни условия за това.
Съгласно т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на
Върховния съд на Република Б., при смърт на пострадалия поради
непозволено увреждане, кръгът на лицата, които имат право на
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-
близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга.
С Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на
ВКС по тълк.д. № 1/2016 г., което има задължителен характер, е прието, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4 от 25.05.1961 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което
е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени.
В тази връзка претенцията по чл. 200, ал. 1 КТ не се основава на
наследствени права, съгласно правилата за наследяване по Закона за
наследството, а на лично претърпени неимуществени вреди от смъртта на
пострадал при трудова злополука, поради което предявените искове са
9
допустими, като предявени от надлежно легитимирани лица.
В решение № 499/11 от 09.01.2012 г. по гр.д. № 1577/2010 г. на ВКС, ІV
г.о., решение № 140 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 1328/2012 г. на ВКС, III г.о. и
др., постановени по реда на чл. 290 ГПК и сл., е прието, че обезщетението за
неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука
възмездява страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени
от близките на починалия.
По делото се установи, че Х. А. е работил при ответника по трудово
правоотношение, като през времетраенето на това правоотношение е
претърпял злополука, имаща трудов характер, както и че в резултат на същата
е настъпила смъртта на работника. Безспорно е по делото и обстоятелството,
че на ищците, в качеството им на наследници на починалия, Застрахователно
дружество “Е. И.“ АД е изплатило обезщетение въз основа на сключен
договор за застраховка с работодателя в общ размер на 74 769,24 лева.
Съдът намира за неоснователно оспорването на ответника относно
характера на злополуката като трудова. Същата е установена с влязло в сила
Разпореждане №Ц5104-08-14/28.07.2020 г. от длъжностно лице
при ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл.60, ал.1 КСО, поради което е
недопустимо пререшаване на този въпрос в настоящия процес.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за
наличие на съпричиняване от страна на наследодателя. Според нормата на чл.
201, ал. 2 от КТ, отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. Трайна е съдебната практика, че небрежността ще е груба, когато
работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните последици,
но е мислел да ги предотврати. Това е форма на вината, която представлява
степен на небрежността, изразяваща се в поведение, което и най-небрежният
не би извършил.
Настоящият съдебен състав, приема, че в случая не се доказа проявена
груба небрежност от страна на пострадалото лице. Лицето въз основа на
възложените му трудови функции е извършвало специфична дейност. Не
всяко нарушение на И.трукциите за безопасност на труда представлява груба
небрежност, а само това нарушение, което е в пряка причинна връзка с
увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-
небрежният би положил в подобна обстановка /Р № 977 от 14.01.2010 г. по
в.г.д. № 298/2009 г. на ІV ГО на ВКС/.Доказателствената тежест за
предпоставките по чл.201, ал.2 КТ е на работодателя /Р № 62/24.02.2015 г. по
гр.д.№ 2798/14 г., ВКС, IV ГО/. Във всички случаи преценката за наличието
на груба небрежност е конкретна и зависи от установените факти по делото
/решение № 194 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 1248/2010 г. на ІІІ г.о./. Не се
спори, че пострадалото лице е имало задължение да спазва установените от
работодателя правила за безопасни условия на труд, за които е било
И.труктирано. Не се установи при извършване на тази дейност същия да е
10
проявил такава степен на небрежност, която да е основание за намаляване на
имуществената отговорност на работодателя. Показанията на разпитаната по
делото свидетели Н.Н., Ш.А. и Т.Ю. не установяват такова поведение от
страна на постадалото лице. Следва да се добави, че те не са били преки
очевидци на злополуката, поради което показанията им не допринасят за
изясняване на обстоятелствата относно настъпването на инцидента. Св. Ю.
заявява, че допълнителното хлориране се извършва, когато има нужда от
дезинфекция, като се взема разтвор, разрежда се и с дозаторна помпа се
подава в дозаторния резервоар. Сочи, че това е по преценка на работника,
затова не е давал указания на Х.. Отделно от това от показанията на св. Т.Ю.
се установява, че след смъртта на Х., са издадени предписания и са се
направили преградните мрежи, тъй като терена където се намира резервоара
е стръмен.Св.Ш.А. свидетелства, че ограда на гравитачния резервоар
непосредствено след смъртта на Х. не е имало. Т.е. в случая не са осигурени
безопасни условия на труд от страна на работодателя, а не е налице
небрежност от страна на постарадалия.По отношение на обстоятелството, че
пострадалото лице е паднало в необезопасена шахта/резервоар е налице
констатация в разпореждането за трудова злополука, което е изготвено след
провеждане на административна процедура по установявана на
обстоятелствата, при които същата е настъпила.
От друга страна по делото бе безспорно установено наличието на
претърпени неимуществени вреди от всяка от ищците в резултат на трудовата
злополука и настъпилата смърт на наследодателя им. Размерът на вредите, за
които работодателят отговаря по чл. 200 от КТ се определя съобразно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД – подлежат на обезщетяване всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като размерът на
неимуществените вреди се определя по справедливост с оглед на всички
обстоятелства, които са от правно значение за приложението на този
принцип. Тоест, съдът следва да вземе предвид степента на родство,
обстоятелството дали ищците и починалия са едно семейство, дали са живели
в едно домакинство, емоционалните страдания, продължителността и
интензитета им, социалното положение и обществените условия в страната.
Установи се, че ищците са съпруга и дъщери на Х. А., като последният е
живял в едно домакинство със съпругата си в разбирателство и хармония.
Установи се, че бащата е бил изключително близък с дъщерите си,
осъществявал е ежедневни контакти с тях по телефона, често ги е посещавал в
гр.Пловдив и гр.Кърджали и те него, както и ги е подпомагал в тяхната
издръжка. Емоционалните страдания на всяка от ищците са били интензивни
и продължителни и продължават към настоящия момент, като при
установяване на тези обективни факти е без значение мястото, където живеят
емоционално близките родител и дете. По делото бяха събрани доказателства
относно характера, измеренията и продължителността на този стрес, като
съдът приема, че ищците са преживели голяма болка и мъка, вследствие
загубата на много близък до тях човек – техният съпруг и баща, за когото са
11
свикнали да бъде тяхна опора в живота. Обяснима е тяхната реакция на
кончината на толкова близък човек – продължително негативно влияние
върху субективните им психически и емоционални усещания. Съдът приема,
че смъртта на най-близкия човек, респективно – другар в живота, с когото
първа ищцата е живяла и делила всичко в живота, баща на децата й,
съответно – родител на вторите две ищци, е довела до дълбока психологична
травма, негативни преживявания, болки и страдания с голям интензитет.
Установи се, че и по отношение на трите ищци не е настъпил изцяло
оздравителния процес от емоционално и психическо естество, като
социалното функциониране при ищците е възстановено, особено при С. и Р.,
има възстановяване на социалните функции, като изпълняват ежедневните си
задължения, но емоциите им са в тревожно-депресивен регистър. Установи
се, че смъртта на Х. А. е предизвикала сериозен стрес в живота на неговите
близки /супруга и дъщери/.
По делото са представени и медицински документи, установяващи
извършване на оперативни интервенции спрямо ищците Н. А. и Р. А., като
настоящия състав намира, че не може да се приеме за безспорно установено,
че едИ.твено стресогенния фактор-смъртта на техния наследодател е
предизвикал тези изменения, при липса на представена медицИ.ка
документация, установяваща здравословното състояние на ищците преди този
момент и предвид хопотетичната възможност само това да е причината за
влошаване на здравословното състояние на ищците.
Съдът приема, че при определяне на обезщетението следва да вземат
предвид освен горепосочените обстоятелства и факта, починалият е бил мъж
на 70 години, като по делото е представена медицИ.ка документация и приета
СМЕ, съгласно която Х. А. А. е имал здравословни проблеми, като е лекуван
в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД гр.Кърджали от 24.04.2019 г. до
30.04.2019 г., с диагноза: пристъпно предсърдно мъждене, придружаващо
заболяване: артериална хипертония, както е имал висок риск от образуване на
големи кръвоизливи, вследствие на прилагането на антисъсирващи
медикаменти.
Съгласно чл.52 ЗЗД, който следва да се приложи в случая при
определяне размера на обезщетението /при липса на изрична разпоредба в КТ
в този смисъл/, критерият за определяне на обезщетението е “по
справедливост”. Съгласно константната съдебна практика, справедливостта
не е абстрактна категория, като във всеки случай преценката следва да се
основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. В
случая на ищците е била причинена сериозна емоционална травма,
обусловена от близостта им с покойния им наследодател, внезапността на
събитието и тяхната неподготвеност да приемат кончината му. Психическото
им състояние е повлияно негативно и към настоящия момент, при обичаен
времеви период за превъзмогване на подобен вид травма в рамките на 6 м.-1
г., като с оглед загубата на близък, изпитват скръб поради липсата на
покойния си съпруг и баща.
12
При тези обстоятелства, с оглед възрастта на ищците, способността им
за спрявяне със стресогенни фактори, обществените условия и практиката на
съда при сходни случаи, следва да се определи обезщетение за претърпените
от Н.А. неимуществени вреди в размер на 120 000,00 лв., а за претърпените от
С.В. и Р.А. – в размер на по 100 000,00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.4 КТ, от така определеното
обезщетение следва да се приспадане заплатеното от застрахователно
дружество обезщетение в общ размер на 74 769,24 лева. /или по 24 923.08 лв.
за всяка от ищците/, като ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати следните суми: на Н.А. сума в размер на 95 076.92 лв.; на С.В. и Р.А.
– сума в размер на по 75 076.92 лв. Исковете в останалата им част, до пълния
предявен размер – по 400 000,00 лв. следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Тъй като отговорността на работодателя намира основанието си в
основния принцип на правото – никой да не вреди другиму, а ако вреди, да
обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, лихвата върху дължимата сума се присъжда от момента на
увреждането – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Поради това, ответникът следва да заплати
посочените суми, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2020 г. до
окончателното им изплащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищците направените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, както следва: на Н. В.
А.. в размер на 1 426.15 лв., на С. ХР. В. – в размер на 1 126.15 лв. и на Р. ХР.
А.. в размер на 1 126.15 лв., от заплатено от всяка от тях поотделно
адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лв.
Ответникът също има право на разноски, съобразно отхвърлената част
от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Ответникът е направил разноски за
заплатено адвокатско възнагаждение в общ размер на 23 520 лв. /по 9408 лв.
по всеки иск/, депозит за СМЕ в размер на 250 лв., депозит за призоваване на
свидетели – 30 лв. и д.т. за съдебно удостоверение – 5 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата Н. В. А.. следва да бъде
осъдена да заплати на ответника направените разноски по делото, съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 7 244.33 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, всяка от ищците С. ХР. В. и Р. ХР.
А.. следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените разноски по
делото, съобразно отхвърлената част от исковете в размер на по 7 719.36 лв.
Съдът приема, че приложимата разпоредба за определяне на
минималния размер на адвокатското възнаграждение на ответната страна в
конкретния случай е чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, тъй като исковете са оценяеми.
Възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес се изчислява на база на интереса по конкретното
дело. Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът,
върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. Когато обаче с една
искова молба са предявени в субективно съединение искове от няколко ищци
срещу определен ответник, като всеки ищец претендира защита на свои права,
13
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие се определя на база интереса на всеки отделен ищец по делото. /в
този см.Определение №29 от 20.1.2020 по ч.пр. дело №2982/2982 на 2-ро
тър. отделение, ТК на ВКС/.
Съдът приема за неоснователно направеното възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на
ответника, тъй като същото по всеки иск срещу всеки отделен ищец е
договорено под минималния размер, съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
случая 9 408 лв., при минимален размер от 9 530 лв. Отделно от това,
съгласно § 2а от ДР на посочената наредба за регистрираните
по ЗДДС адвокати, дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност, като по делото
са представени доказателства за регистрация на процесуалния представител
на ответника по ЗДДС /стр.161 от дело/.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложи държавната такса по делото съразмерно на
уважената част от предявените искове, но не по-малко от 50 лв. /чл.1 от
ТДТГПК/, при което ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на РС-Кърджали сумата 9 809.23 лв., както и съразмерно с уважената част от
исковете бъде осъден да заплати по сметка на РС-Кърджали заплатеното от
бюджетните средства на съда възнаграждение на вещо лице по СМЕ в размер
на 51.08 лв. или общо 9860.31 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В и К” ООД- Кърджали, ЕИК ***************1, със
седалище и адрес на управление: гр.Кърджали, бул.”Б.” № 88, представлявано
от управителя С.Д.С., да заплати на основание чл. 200, ал. 1 от КТ на Н. В.
А.., ЕГН: **********, с постоянен адрес в с. П., общ. Ч. сумата от 95 076.92
лева (деветдесет и пет хиляди седемдесет и шест лева и деветдесет и две ст.),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на съпруга й Х. А. А., ЕГН **********, настъпил на 12.05.2020 г., вследствие
злополука, приета за трудова, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.05.2020 г.до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част до пълния предявен размер от 400 000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „В и К” ООД- Кърджали, ЕИК ***************1, със
седалище и адрес на управление: гр.Кърджали, бул.”Б.” ***, представлявано
от управителя С.Д.С., да заплати на основание чл. 200, ал. 1 от КТ на С. ХР.
В., ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. Кърджали,
********** сумата от 75 076.92 лева (седемдесет и пет хиляди седемдесет и
шест лева и деветдесет и две ст.), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на баща й Х. А. А., ЕГН **********,
настъпила на 12.05.2020 г., вследствие злополука, приета за трудова, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2020г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до
пълния предявен размер от 400 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „В и К” ООД- Кърджали, ЕИК ***************1, със
14
седалище и адрес на управление: гр.Кърджали, бул.”Б.” ***, представлявано
от управителя С.Д.С., да заплати на основание чл. 200, ал. 1 от КТ на Р. ХР.
А.., ЕГН: **********, с постоянен адрес в ************** сумата от
75 076.92 лева (седемдесет и пет хиляди седемдесет и шест лева и деветдесет
и две ст.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от смъртта на баща й Х. А. А., ЕГН **********, настъпила на 12.05.2020 г.,
вследствие злополука, приета за трудова, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.05.2020г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 400 000
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „В и К” ООД- Кърджали, ЕИК ***************1, със
седалище и адрес на управление: гр.Кърджали, бул.”Б.” ***, представлявано
от управителя С.Д.С. да заплати на Н. В. А.., ЕГН: **********, с постоянен
адрес в с. П., общ. Ч. направените разноски, съобразно уважената част от иска
в размер на 1426.15 лв. (хиляда четиристотин двадесет и шест лева и 15
ст).
ОСЪЖДА „В и К” ООД- Кърджали, ЕИК ***************1, със
седалище и адрес на управление: гр.Кърджали, ***********, представлявано
от управителя С.Д.С. да заплати на С. ХР. В., ЕГН: **********, с постоянен
адрес в гр. Кърджали, ********** направените разноски, съобразно
уважената част от иска в размер на 1126.15 лв. (хиляда сто двадесет и шест
лева и петнадесет ст.).
ОСЪЖДА „В и К” ООД- Кърджали, ЕИК ***************1, със
седалище и адрес на управление: гр.Кърджали, бул.”Б.” ***, представлявано
от управителя С.Д.С. да заплати на Р. ХР. А.. , ЕГН: **********, с постоянен
адрес в ************** направените разноски, съобразно уважената част от
иска в размер на 1126.15 лв. (хиляда сто двадесет и шест лева и петнадесет
ст.).
ОСЪЖДА Н. В. А.., ЕГН: **********, с постоянен адрес в с. П., общ.
Ч. да заплати на „В и К” ООД- Кърджали, ЕИК ***************1, със
седалище и адрес на управление: гр.Кърджали, бул.”Б.” ***, представлявано
от управителя С.Д.С. направените деловодни разноски, съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 7 244.33 лв. (седем хиляди двеста
четиридесет и четири лева и 33 стотинки).
ОСЪЖДА С. ХР. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр.
Кърджали, ********** да заплати на „В и К” ООД- Кърджали, ЕИК
***************1, със седалище и адрес на управление: гр.Кърджали,
бул.”Б.” ***, представлявано от управителя С.Д.С. направените деловодни
разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 7 719.36 лв.
(седем хиляди седемстотин и деветнадесет лева и 36 стотинки).
ОСЪЖДА Р. ХР. А.. , ЕГН: **********, с постоянен адрес в
************** да заплати на „В и К” ООД- Кърджали, ЕИК
***************1, със седалище и адрес на управление: гр.Кърджали,
бул.”Б.” ***, представлявано от управителя С.Д.С. направените деловодни
разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 7 719.36 лв.
(седем хиляди седемстотин и деветнадесет лева и 36 стотинки).
ОСЪЖДА „В и К” ООД- Кърджали, ЕИК ***************1, със
седалище и адрес на управление: гр.Кърджали, бул.”Б.” ***, представлявано
от управителя С.Д.С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд-Кърджали сума в общ размер 9860.31 лева (девет
хиляди осемстотин и шестдесет лева и 31 ст.), представляваща дължима
държавна такса и разноски в производството, съразмерно на уважената част
от исковете.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
15
страните пред Окръжен съд -Кърджали.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
16