Решение по адм. дело №2916/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 4,ал.1 и ал. 5 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по жалба от К. Й. А., [ЕГН], от [населено място], ж.к. „*“, [адрес], ап. *, срещу Ревизионен акт /РА/ № МД-РА-004/11.07.2024 г., издаден от органи по приходите при Община Варна, мълчаливо потвърден от Кмета на Община Варна, с който на жалбоподателката за данъчен период /д.п./ 2018 г. са установени задължения за данък при придобиване на имущество по дарение и възмезден начин в размер на 1 683,03 лева – главница и 1 042,86 лева – лихва.

С жалбата е направено искане за обявяване нищожността на РА поради невръчване на заповедта за възлагане на ревизията /ЗВР/, което представлявало неотстранимо особено съществено процесуално нарушение, опорочаващо цялото ревизионно производство, включително и постановения краен акт. В условията на евентуалност се иска отмяна на РА като незаконосъобразен, поради неправилно приложение на материалния закон. Подробни съображения в тази насока, основно свързани с неправилно определяне на площта на имота, а оттам и на облагаемата данъчна основа и размера на местния данък са изложени в допълнителна молба, в която се прави и възражение за изтекла погасителна давност. В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез упълномощения адвокат В., като в предоставеният от съда срок не е представена поисканата от нея съдебна защита.

Ответникът – Кметът на Община Варна, чрез упълномощения юрисконсулт Х. оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна, както и за присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Обстойни доводи за законосъобразност на РА, съответно неоснователност на жалбата са изложени в депозирани по делото писмени бележки с.д. 11494/4.07.2025 год.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :

Съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело № 20177110400066 с изх. № 24466/21.09.2018 г., вписано в Службата по вписванията с № * г., том *, дело № * год. /л. 80-81 от делото/, К. Й. А. и С. Й. А. придобиват недвижим имот, представляващ Ателие № 2 с [идентификатор], с адрес: [населено място], Район „Младост“, [улица], етаж *, с площ от 349.30 кв.м. и открита тераса с площ 308.00 кв. метра.

С данъчна декларация по чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Закона за местните данъци и такси за облагане с данък върху недвижимите имоти /л. 83-гръб – л. 86 от делото/, К. Й. А. декларира така придобития от нея имот като посочва, че притежава същия в съсобственост с А. Н. А. и С. Й. Й. при следните квоти: една четвърт за К. Й. А., една четвърт за А. Н. А. и една втора за С. Й. Й..

Имотът е деклариран и от съсобственика С. Й. Й. с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти /л. 75-гръб – л. 79 от делото/. В Таблица 1 на декларацията като собственици са декларирани С. Й. Й., К. Й. А. и А. Н. А., а в Таблица 3 освен Ателие № *с площ 349,30 кв.м., с година на построяване 2014 г. и с дата на придобиването 20.11.2018 г., е вписана и открита тераса с площ 308 кв.м. с година на построяване 2014 г. и с дата на придобиване 20.11.2018 година.

Видно от приложения на л. 54 от адм. преписка опис на платежни документи по код вид плащане за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., К. Й. А. е заплатила на 01.10.2018 г. данък при придобиване на имота в размер на 5 441,17 лева.

С [нотариален акт]/*г., том *, рег. № *, дело № * г., вписан в Служба по вписванията с вх. № 2528/04.02.2021 г., акт *, том *, дело № *от * г. /л. 39-40 от адм. преписка/, жалбоподателката и останалите съсобственици са се разпоредили с притежавания от тях недвижим имот – Ателие № 2 с [идентификатор], с площ от 349,30 кв.м., както и с притежаваните 95.35 кв.м. ид. части от ПИ с [идентификатор] , целият с площ от 1402 кв. метра.

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № МД-Р-008/20.12.2023 г. /л. 1 от адм. преписка/, издадена от М. К. – Началник Отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“ /КРДПС/ в Дирекция „Местни данъци“ /МД/ при Община Варна. Със заповедта е определен предметният обхват на ревизията – Данък при придобиване на имущество по възмезден начин за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 година. Разпоредено е ревизията да се извърши от ревизиращ екип в състав: Х. Й. Х. на длъжност „КРД“ – ръководител на екип и К. Г. Б. на длъжност главен инспектор в „КРД“ при Дирекция „МД“ в Община Варна. Срокът за извършване на ревизията е определен до 3 месеца, считано от датата на връчване на ЗВР. Изготвено е и искане до А. за представяне на документи и писмени обяснения /л. 2 от адм. преписка/.

Съгласно Констативен протокол № 008-1/12.02.2024 г. /л. 9 от адм. преписка/ ревизиращият екип е посетил адрес : [населено място], ж.к. „*“, [адрес], ап. 10, във връзка с връчване на ЗВР и искане за предоставяне на документи, като К. Й. А. не е открита на адреса, нито неин пълномощник. ЗВР и искането са изпратени с известие за доставяне адресирано до постоянния адрес на А., като съобщенията са се върнали с отметки „непотърсена“ и „непознат“ /л. 3-8 от адм. преписка/.

Видно от Констативен протокол № 008-2/18.04.2024 г. /л. 10 от адм. преписка/ ревизиращият екип е посетил адрес : [населено място], ж.к. „*“, [адрес], ап. *, за времето от 10:55 ч. до 11:05 ч., във връзка с връчване на ЗВР и искане за предоставяне на документи, като А. или неин пълномощник не са открити на адреса.

От Констативен протокол № 008-3/18.04.2024 г. /л. 11 от адм. преписка/ се установя, че ревизиращият екип е посетил отново адреса, този път за времето от 11:15 ч. до 11:30 ч., с цел връчване на ЗВР и искане за предоставяне на документи, като отново не е открита жалбоподателката, нито нейн пълномощник.

Изготвено е съобщение изх. № С-008/16.05.22024 г. /л. 12 от адм. преписка/ до К. Й. А. , с което същата се уведомява, че следва да се яви в Дирекция „Местни данъци“, отдел КРДПС, за връчване на ЗВР и искане за предоставяне на документи. Посочено е, че при неявяване, след 14 дни ЗВР и искането ще се считат за връчени съгласно чл. 32, ал. 6 от ДОПК. В съобщението е отразено, че е поставено на таблото на 16.05.2024 г. и е свалено на 30.05.2024 година. Съобщението е изпратено до постоянния адрес на А., но не е получено от нея /л. 13 от адм. преписка/.

Приложена е извадка от сайта на Община Варна, видно от която съобщението до К. Й. А. е публикувано за периода от 16.05.2024 г. до 30.05.2024 година /л. 14-15 от адм. преписка/.

За резултатите от ревизията е изготвен Ревизионен доклад /РД/ № МД-РД-004/19.06.2024 г. /л. 16-21 от адм. преписка/, връчен на К. А. на 21.06.2024 година /л. 21-гръб от адм. преписка/.

Срещу РД е подадено от А. възражение рег. № МД-Т24005543ВН/08.07.2024 година /л. 55 от адм. преписка/.

Ревизионното производство е финализирано с РА № МД-РА-004/11.07.2024 г. /л. 66-70 от адм. преписка/, издаден от органа, възложил ревизията и от ръководителя на екипа извършил ревизията. От местните органи по приходите е определена разгъната застроена площ /РЗП/ на имота в размер на 454.60 кв.м., състояща се от Ателие № 2 /Д-12/ – 245.80 кв.м.; Склад /Д-13/ – 11.00 кв.м.; Покрив-тераса /Д-14/ – 110 кв.м.; Преустроена покрив-тераса /Д-11/, обозначена като Офис 15 – 60 кв.м.; Присъединени мокри помещения, WC и „АУСГУС“ /Д-07, Д-08, Д-09 и Д-10/ – 22.50 кв.м.; Усвоена част от коридор /Д-02/ – 5.30 кв. метра. Съгласно формулата по чл. 4 от Приложение № 2 към ЗМДТ е определена данъчна оценка в размер на 468 202,20 лева , върху която е установен дължим данък при придобиване на имущество за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. в размер на 12 173,26 лева, в т.ч. на ревизираното лице, определен за една четвърт ид. част – 3 043,32 лева. С оглед на обстоятелството, че с Платежно нареждане № **********/01.10.2018 г. е внесена сума за данък при придобиване на имущество в размер на 5 441,17 лева , от които за придобитата една четвърт ид. част от ревизираното лице – 1 360,26 лева, на К. Й. А. е установено задължение за данък при придобиване на имущество по дарение и възмезден начин в размер на 1 683,03 лева, върху която сума е начислена лихва за просрочие в размер на 1 042,86 лева. РА е връчен на А. на 17.07.2024 година /л. 71 от адм. преписка/.

С Жалба рег. № МД-Т24006016ВН/29.07.2024 г. /л. 6-7 от делото/ РА № МД-РА-004/11.07.2024 г. е оспорен от К. А. по административен ред пред Кмета на Община Варна. В срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК липсва произнасяне на Кмета на Община Варна в качеството му на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 5, предл. първо от ЗМДТ, т.е. налице е мълчаливо потвърждаване на РА съгласно чл. 156, ал. 4 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1, изр. второ от ЗМДТ.

По искане на жалбоподателя е назначена комплексна съдебно техническа и счетоводна експертиза /КСТСЕ/, съгласно чието заключение /л. 144-149 от делото/ общата площ на Ателие № 2 е 353,66 кв.м. /302,5 кв.м. чиста площ + 51,16 кв.м. общи части към обекта/. Според вещото лице арх. Г. Г. площта на покрив-терасата не се включва в РЗП на сградата, от което следва, че тази площ е предвидена от проектанта на сградата като неизползваема, поради което е направен извод , че същата изпълнява само функцията на покрив. Според експертизата, посочената в площообразуването чиста площ на обекта от 349,30 кв.м. е неправилна и вероятно е следствие на техническа грешка. Въз основа на така определената обща площ на Ателие № 2 вещото лице Д. С. определя съгласно формулата по чл. 4 от Приложение № 2 към ЗМДТ данъчна оценка за 2018 г. в размер на 364 241,93 лева.

При изслушване на заключението по КСТСЕ в открито съдебно заседание вещото лице арх. Г. уточнява, че в площта от 302.50 кв.м. са включени помещението ателие 2 – 245.80 кв.м., склад – 11 кв.м., присъединени мокри помещения – 22.50 кв.м. и усвоена част от коридор – 5.30 кв. метра. Експертът пояснява, че разликата между размера на площите по РА и този по експертизата се дължи на факта, че при изготвяне на заключението е включена цялата площ на външните зидове и половината от вътрешните. Посочва, че в площта от 302.50 кв.м. не е включена никаква част от покривната тераса.

Заключението по КСТСЕ е оспорено от процесуалния представител на ответника във връзка с което е назначена повторна КСТСЕ със същите въпроси, от чието заключение /л. 169-178 от делото/ се установява, че обект Ателие № 2 се състои от помещение ателие 2 /Д-12/, склад /Д-13/ и покрив-тераса /Д-14/. Посочено е, че посредством три врати се излиза от помещение ателие 2 /Д-12/ на покрив-тераса /Д-14/. Според вещото лице арх. инж. Р. С. застроената площ на обект Ателие № 2 по екзекутивен проект е 408,90 кв.м., но при извършен оглед на място е установено, че при изграждането на сградата ширината на покрив-тераса /Д-14/ на кота +13,90 е увеличена с 1.00 м по цялата дължина, като застроената й площ от 110.00 кв.м. става 150.70 кв. метра. Констатирано е от експерта, че част от проектираната и одобрена в техническия проект покрив-тераса /Д-14/ към Ателие № 2 е покрита и оградена с ограждащи зидове – преустроена е в помещение със застроена площ 32.20 кв.м., което намалява застроената площ на покрив-терасата, като това не е отразено в екзекутивния проект. Заключено е, че застроената площ на обект Ателие № 2 на място към момента на изготвяне на експертизата е 449.60 кв. метра. Според вещото лице арх. инж. Р. С. покрив-тераса /Д-14/ не е обща част, а е част от обект Ателие № 2, тъй като достъпът до нея е единствено от помещение ателие 2 /Д-12/, част от обект Ателие № 2. С оглед така установената застроена площ на обект Ателие № 2 от 449.60 кв.м., вещото лице И. А. определя по формулата на чл. 4 от Приложение № 2 към ЗМДТ данъчна оценка към датата на придобиване на Ателие № *в размер на 463 052,59 лева общо за имота, съответно в размер на 115 763,15 лева за една четвърт ид. част притежавана от жалбоподателката.

При изслушване на заключението в открито съдебно заседание вещото лице инж. арх. С. уточнява, че площта на Ателие № *е 449.60 кв.м. както към момента на изготвяне на експертизата, така и към датата на придобиване му с постановлението за възлагане. Посочва, че в площта на Ателие № 2 следва да се включи площ от 32 кв.м., тъй като същата представлява преустроена част от покривната тераса към ателието. Пояснява, че посочената площ на ателие *и покрив-терасата към него е 381.70 кв.м., към която като се прибавят общият коридор с площ от 5.51 кв.м. и тоалетните, преддверието и аусгусът с площ от 22.05 кв.м. се получава площ от 408.90 кв. метра. Експертът прави уточнение, че офис № 15 не участва в площообразуването на обект Ателие № 2, тъй като е чужда собственост. Вещото лице А. заявява, че е изчислила данъчната оценка на имота върху определената от вещото лице арх. инж. С. площ от 449.60 кв. метра.

При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна страна следното :

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна – адресат на оспорения индивидуален административен акт, в 30-дневния срок по чл. 156, ал. 5 от ДОПК (връченият на 17.07.2024 г. РА е надлежно оспорен по адм. ред с подадена чрез директора на дирекция „Местни данъци“ жалба с рег. № МД-Т24006016ВН от 29.07.2024 г., като в срока по чл.155, ал.1 вр. с чл. 146 от ДОПК липсва произнасяне от решаващия орган в лицето на кмета на община Варна , при което РА съгласно чл.156, ал.4 от ДОПК е потвърден на 7.10.2024 г., а жалбата до съда е подадена на 5.11.2024 г., видно от датата на нейния регистрационен номер при приемането й в Община Варна) и при наличие на интерес от съдебно оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна предвид следното :

При извършване на служебната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган и е приключило в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Органите издали РА, както и органът издал ЗВР са надлежно оправомощени със Заповед № 2888/15.07.2019 г. /л. 131-132 от делото/ и Заповед № 0447/20.02.2024 г. /л. 72 от адм. преписка/ на Кмета на Община Варна. Посочените заповеди са издадени в условията на заместване като по делото са представени доказателства за отсъствие на Кмета на Община Варна на съответните дати, както и заповеди за определяне на заместник /л. 66 и л. 125-133 от делото/.

Неоснователно е релевираното с жалбата възражение за нищожност на РА поради невръчване на ЗВР. По делото са налице доказателства за връчване на ЗВР № МД-Р-008/20.12.2023 г. по реда на чл. 32 от ДОПК, като по административната преписка са налице доказателства за спазване на разписаната в тази правна норма процедура. Изпълнено е изискването на ал. 1 за извършени най-малко две посещения през 7 дни на адреса за кореспонденция на ревизираното лице /едно посещение на 12.02.2024 г. и две посещения на 18.04.2024 г./, при които не е намерено лицето или негов пълномощник, удостоверени с протоколи съгласно изискването на чл. 32, ал. 2 от ДОПК. Протоколите са съставени в съответствие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ДОПК и представляват официални свидетелстващи документи, съдържащи изявление на съставилите ги длъжностни лица относно отразените в тях обстоятелства. В съответствие с разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от ДОПК, съобщението за връчването е поставено на определеното за целта място в общината и е публикувано на официалния сайт на Община Варна в Интернет, като в него са отбелязани датите на поставяне и сваляне на съобщението /чл. 32, ал. 7 от ДОПК/. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 5 от ДОПК, за поставеното съобщение до постоянния адрес на К. А. е изпратено писмо с обратна разписка, което не е получено от нея. При редовно проведена процедура по реда на чл. 32 от ДОПК и неявяване на ревизираното лице до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението, правилно ЗВР и искането за представяне на документи и писмени обяснения са приложени към преписката и са счетени от органите по приходите за редовно връчени, т.е. произвеждащи правно действие. Това е станало след изтичането на 14-дневния срок по чл. 32, ал. 6 от ДОПК, което в случая е на 31.05.2024 година. С оглед горното, не може да бъде споделено твърдението в жалбата, че ревизионното производство и финализиращия го акт са опорочени до степен за нищожност на последния. Оспореният РА № МД-РА-004/11.07.2024 г. е издаден от надлежно оправомощени компетентни органи по приходите при Община Варна и е валиден административен акт, пораждащ предвидените в закона правни последици.

Ревизионният акт е издаден в изискуемата от закона писмена форма – аргумент от чл. 120, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и има съдържание, в което са изложени фактическите и правните основания за постановяването му. Установените публични задължения са конкретизирани по основание, по размер и по период. В контекста на изложеното, съдът приема атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма на административен акт.

Оспореният РА е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради изтичането на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Съгласно цитираната разпоредба, не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. Срокът е преклузивен и за спазването му съдът следи служебно при проверката за законосъобразност на оспорения ревизионен акт по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. След изтичането му се препятства възможността на органите по приходите да установяват данъчни задължения по реда на чл. 108, ал. 1 от ДОПК чрез издаването на ревизионен акт.

Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ, обект на облагане с данък са имуществата придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства придобити по възмезден начин. Нормата на чл. 49, ал. 2 от ЗМДТ предвижда, че данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства, а в случаите по чл. 44, ал. 3 – към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.

В случая от доказателствата по делото е установено, че ревизията за установяване на задължения за данък при придобиване на имущество по дарение и възмезден начин за д.п.2018 г. на К. А. е възложена със ЗВР № МД-Р-008/20.12.2023 г., връчена на ревизираното лице по реда на чл. 32 от ДОПК на 31.05.2024 година. Между страните по делото няма спор, че придобиването от жалбоподателката на обложения с местен данък имот е станало с постановление за възлагане, вписано в Службата по вписванията на 20.11.2018 година. По аргумент от чл. 49, ал. 2 от ЗМДТ данъкът е дължим при прехвърлянето на недвижимия имот, в случая към 20.11.2018 г., поради което 5-годишният срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК започва да тече на 01.01.2019 г. и изтича на 31.12.2023 година. За да бъде образувано ревизионно производство при спазване на изискването по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, ЗВР е следвало да бъде връчена на ревизираното лице до 31.12.2023 г., което в случая не е сторено. От доказателствата по делото се установява, че ЗВР № МД-Р-008/20.12.2023 г. е връчена на ревизираното лице по реда на чл. 32 от ДОПК на 31.05.2024 г., т.е. след изтичане на преклузивния срок, установен в чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Изтичането на този срок представлява отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на ревизионното производство, която преклудира възможността за упражняване на правомощието на органите по приходите за установяване на публични задължения.

Неоснователно е възражението на ответника наведено в писмените му бележки, че срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК започва да тече от датата на издаване на заповедта за възлагане на ревизията, поради което в случая същият не е изтекъл. Съгласно трайната и безпротиворечива практика на ВАС по прилагане на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, изразена в Решение № 3370 от 30.03.2023 г. по адм. дело № 7037/2022 г.; Решение № 11153/06.12.2022 г. по адм. дело № 1595/2022 г.; Решение № 2652/22.03.2022 г. по адм. дело № 6675/2021 г.; Решение № 3766/11.03.2020 г. по адм. дело № 11735/2019 г.; решение № 12508/24.09.2019 г. по адм. дело № 4768/2019 г. и много други, датата, към която следва да се извърши преценка дали 5-годишният срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е изтекъл, е датата на връчване на първата заповед за възлагане на ревизия. Аргументи в тази насока се черпят от чл. 112, ал. 1, чл. 113, ал. 1 и ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от ДОПК. На основание чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал. 2 от ДОПК, ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията, която се връчва на ревизираното лице. Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията, но нейното съдържание /данни за лицето; обхват като видове ревизирани задължения и ревизиран период; срок на ревизията; ревизиращи органи по приходите и ръководител на ревизията; други обстоятелства от значение за ревизията/ става известно на ревизираното лице с връчването й. От връчването на ЗВР започва да тече и срокът за извършване на ревизията /чл. 114, ал. 1 от ДОПК/. Именно от връчването ревизираният данъчен субект узнава за производството и поради това до връчването на заповедта за възлагане не е налице редовно образувано производство по установяване на публични задължения.

Провеждането на ревизията след изтичане на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води до незаконосъобразност на РА и е самостоятелно основание за неговата отмяна.

Основателно е и повдигнатото в хода на съдебния процес /молба на л.20-23 от делото/ възражение на жалбоподателката за изтекла погасителна давност по отношение на установените с РА публични задължения. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Задължението на К. А. за заплащане на данък при придобиване на имущество по дарение и възмезден начин по отношение на придобития от нея имот – Ателие № 2, съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело № 20177110400066, изх. № 24466/21.09.2018 г., вписано в Службата по вписванията с № ** г., том *, дело № ** год., е възникнало през 2018 г. – аргумент от чл. 49, ал. 2 от ЗМДТ. Оттук следва, че 5-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК започва да тече на 01.01.2019 г. и изтича на 01.01.2024 година /вж. чл. 22, ал. 3 от ДОПК/. С оглед горното и при липса на данни за спиране и прекъсване на давностният срок, следва да се приеме, че към момента на образуване на ревизионното производство на 31.05.2024 г. същият е изтекъл.

Изтичането на давностния срок е в състояние да погаси публичното право за събиране само на реално съществуващо задължение, по който въпрос е налице спор между страните – според жалбоподателката задължението за данък при придобиване е погасено чрез плащането му, а според ответника същото е само частично платено. В тази връзка, спорният между страните по делото въпрос касае площта на имота – обект на облагане по чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ, а оттам и определянето на облагаемата данъчна основа и дължимия местен данък във връзка с неговото придобиване.

За установяване площта на процесното Ателие № *по делото са назначени две КСТСЕ – първоначална и повторна, вещите лица архитекти по които определят различна площ на имота, респективно от вещите лица счетоводители е определена различна по размер данъчна оценка. Съдът не кредитира заключението по първоначалната КСТСЕ, която не включва в площта на подлежащия на облагане обект покривната тераса с площ 110 кв.м. с аргумента, че същата изпълнява единствено функцията на покрив. Този извод на вещото лице Г. Г. е необоснован от събраните по делото доказателства и в частност предвид одобрения архитектурен проект. Действително съгласно идейния проект, покрив-терасата е била проектирана с функция на покрив, без да е предвиден достъп до нея посредством врати. Впоследствие обаче, с одобряването на архитектурния проект – фаза технически проект, покрив-терасата вече е проектирана с функция на тераса, като е предвиден достъп до нея посредством три броя врати. Това обстоятелство се установява и от заключението по повторната КСТСЕ, в която вещото лице арх. инж. Р. С. именно поради горната причина, включва в площта на обекта Ателие № 2 и площта на покрив-терасата, за която при извършен оглед на място е констатирано, че е увеличена с 1.00 м по цялата дължина, като застроената й площ от 110.00 кв.м. става 150.70 кв. метра. По тези съображения не може да се приеме, че покрив-терасата /Д-14/ на кота +13,90 е обща част. Същата е част от обект Ателие № 2, тъй като достъпът до нея е единствено от помещение ателие 2 и няма достъп от общите части на сградата, което се установява както от наличните по делото писмени доказателства, така и от заключението по повторната КСТСЕ. Обстоятелството, че вещото лице арх. инж. Р. С. е определила площта на имота, позовавайки се на извършен оглед на място в хода на друго съдебно производство – това по адм. дело № 1813/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, което с предмет е акт за установяване на задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци по отношение на същия имот за д.п.2019 г. и д.п.2020 г., не опорочава заключението по повторната КСТСЕ, тъй като посоченото административно дело е приобщено към доказателствения материал по настоящото производство. С оглед горното релевираното от жалбоподателката възражение в обратен смисъл е неоснователно.

Предвид гореизложеното, съдът кредитира с доверие заключението по повторната КСТСЕ изготвено от вещите лица арх. инж. Р. С. и И. А., които определят съответно застроена площ на обект Ателие № 2 от 449.60 кв. и данъчна оценка към датата на придобиването му в размер на 463 052,59 лева общо за имота, съответно в размер на 115 763,15 лева за една четвърт идеална част притежавана от К. А..

Доколкото придобивната цена на имота съгласно постановлението за възлагане е в размер на 209 275,60 лева и е по-ниска от така определената данъчна оценка /463 052,59 лева/, на основание чл. 46, ал. 2, т. 1, предл. второ от ЗМДТ, именно последната представлява облагаемата данъчна основа за облагане с данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин. Същата правилно е определена от вещото лице И. А. по формулата на чл. 4 от Приложение № 2 към ЗМДТ, като изчисленията не се оспорват от жалбоподателката , а при извършената служебна проверка в качеството му на съд по същество /арг. от чл. 160, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ/ настоящият съдебен състав констатира правилността на същите.

При прилагане на ставката по чл. 34, ал. 2, предл. първо от Наредбата на Общински съвет Варна за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна във вр. с чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ в размер 2,6 на сто, съдът изчислява дължим данък върху определената данъчна основа от 463 052,59 лева в размер на 12 039,37 лева. След приспадане на внесената сума в размер на 5 441,17 лева , дължимият данък за довнасяне е в размер на 6 598,20 лева, в т.ч. за притежаваните от К. А. една четвърт ид. части в размер на 1 649,55 лева, което е по-малко от определения с РА размер от 1 683,03 лева. Съответно дължимата лихва за просрочие върху тази сума също би била дължима в по-нисък размер в сравнение с акцесорното задължение, установено с РА. Доколкото обаче за 5-годишния давностен срок органът не следи служебно /чл.173, ал.2 от ДОПК/, а възражението за давност е предявено едва в съдебно заседание, то по аргумент от чл.155, ал.2, изр.2 и чл. 160, ал.4, изр.2 от ДОПК този размер на задължението би могъл да бъде предмет на установяване с РА, ако в случая не бе изтекъл преклузивния срок по чл.109, ал.1 от ДОПК, т.е. предвид изложените мотиви за провеждане на ревизията след изтичането на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, оспореният РА се явява незаконосъобразен и съответно подлежащ на отмяна като такъв.

При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е неоснователна. Жалбоподателката не е направила искане за присъждане на разноски, поради което такива не й се дължат независимо от благоприятния за нея резултат от оспорването.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № МД-РА-004/11.07.2024 г., издаден от органи по приходите при Община Варна, мълчаливо потвърден от Кмета на Община Варна, с който на К. Й. А., [ЕГН], от [населено място], ж.к. „*“, [адрес], ап. *, за данъчен период 2018 г. е установено задължение за данък при придобиване на имущество по дарение и възмезден начин в размер на 1 683,03 лева – главница и 1 042,86 лева – лихва.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.