РЕШЕНИЕ
№ 971
гр. Пловдив, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20245300501103 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. Б. М., ЕГН ********** чрез адв. А. Д. от АК
Пловдив против решение № 90 от 13.02.2024г., постановено по гр. д. № 387 по описа за
2023г. на Районен съд А., IV гр. с., с което се отхвърля предявения иск от И. Б. М., ЕГН
**********, да бъде признато за установено по отношение на Община А., ЕИК *********,
че е собственик на ПИ с КИ 99088.134.98 по КК на гр. А., целият с площ 316 кв. м., трайно
предназначение на територията – земеделска територия, нтп за земеделски труд и отдих, при
съседни ПИ: 99088.38.92, 99088.134.102, 99088.134.94.С решението се осъжда И. Б. М., ЕГН
********** да заплати на Община А., ЕИК ********* разноски за производството в размер
на 400 лева.
С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Първоинстанционният съд тълкувал превратно и избирателно само част от събраните по
делото доказателства, а решението било необосновано.Прието било, че показанията на
разпитаните свидетели са протИ.речиви, без да се посочи в какво се изразяват тези
протИ.речия.Излагат се доводи в подкрепа на извода, че са налице всички предпоставки по
чл. 79 от ЗС за придобиване на процесния имот по давност от жалбоподателя, респ. не са
доказани възраженията, че Община А. някога е била собственик на този имот, нито че е
предприела действия за прекъсване на давността.Моли се за отмяна на оспорваното
решение, вместо което да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде
1
уважен.Претендират се разноски.
С писмения отговор на въззиваемата страна се изразява становище, че въззивната жалба
е неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението като правилно следва да
бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е
процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Пред първоинстанционния съд е предявен положителен установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124 от ГПК, за приемане за установено по отношение на
ответната община, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 99088.134.98
по КККР на гр. А., одобрени със заповед № 300-5-52/08.07.2004г. на изп. директор на АК, с
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 23.09.2010г., м. „***“,
незастроен, целият с площ 316 кв. м., трайно предназначение: земеделска територия, начин
на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), при съседни
поземлени имоти с №№ 99088.38.82, 99088.134.102, 99088.134.94.
Твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба са, че през 1999г.
завладял процесния имот, който преди това се стопанисвал от баща му и дядо му.Мястото
било обрасло с бурени и плевели, липсвала ограда, което навеждало, че е изоставен.От
завладяване на имота до момента ищецът извършил редица действия по облагородяване и
запазване на имота, вкл. поставил ограда, която да предпазва от влизане на трети лица;
поставил портал, почистил имота от бурени и плевели; редовно го косил и поддържал в
добър вид. През цялото време трето лице не било предявявало претенции към този имот.
През м. декември 2022г. ищецът предприел действия за снабдяване с документ за
собственост на владения имот.Снабдил се с копие от Кадастралната карта, където за ПИ с
идентификатор 99088.134.98 било отбелязано, че липсват данни за собственост.На
20.12.2022г. било издадено и удостоверение за характеристични данни на процесния имот, а
на 18.01.2023г. било издадено удостоверение за данъчна оценка.Депозирана била молба-
декларация пред Д „МДТ“ при Община А., където била заверена с Приложение № 1, от
което било видно, че за имота няма открита партида и същия не е деклариран.На 19.01.2023г.
ищецът депозирал молба-декларация вх. № 94-11-25 за издаване на документ за собственост
по обстоятелствена проверка и издаване на удостоверение, от което да е видно наличието
или липсата на акт за общинска собственост по отношение на процесния имот.В издаденото
му удостоверение било отразено, че на 27.01.2023г. е съставен АОС.Това пораждало правния
интерес на ищеца от предявяване на положителния установителен иск за собственост.
В подкрепа на твърденията си в исковата молба ищецът е представил скица на
процесния поземлен имот № 15-14476/14.12.2022г., в която е отразено, че няма данни за
2
собствеността на имота.
Представени са като писмени доказателства от ищеца и удостоверение за
характеристики на поземлен имот в земеделска територия, както и удостоверение изх. № 94-
11-25/1/03.02.2023г., издадено от Община А., в което е отразено, че за процесния имот е
съставен Акт за частна общинска собственост № 7789/27.01.023г. Имотът е с номер 034098
по плана на новообразуваните имоти на м. „***“ в землището на кв. ***, одобрен със
заповед № 696/15.12.2004г. на Областен управител – гр. Пловдив и в разписната книга към
него е записан като собственост на Община А..Актът за общинска собственост бил съставен
на основание писмо изх. Д ДС-30-4#1/11.04.2022г. на Областен управител гр. Пловдив, с
което на всички общини било указано да се предприемат действия за актуването на имотите
частна общинска собственост, във вр. с решение № 3/24.02.2022г. на Конституционния съд
на РБългария. Цитираното писмо е приложено като писмено доказателство с писмения
отговор на ответната община.
Ищецът от своя страна в подкрепа на твърденията си е представел заверен препис на
молба-декларация от 19.01.2023г. от И. Б. М., ЕГН ********** по чл. 587, ал. 2 от ГПК във
вр. с чл. 79 от ЗС до нотариус с район на действие РС А., за извършване на обстоятелствена
проверка и признаване правото му на собственост по отношение на процесния имот.
С писмения отговор на ответника по реда на чл. 131 от ГПК искът е оспорен като
неоснователен, тъй като, дори да се приемело, че е упражнявана фактическа власт от ищеца
върху процесния имот – частна общинска собственост, то давност е текла само в периода
18.11.1997г. до 01.06.2006г. и същата не е достатъчна за придобиване на имота по давност,
поради наличието на мораториум до 31.12.2022г.
Към писмения отговор е приложен акта за частна общинска собственост №
7789/27.01.2023г., с който е актуван процесния имот, на основание чл. 56, ал.1, чл. 2, ал. 1, т.
1 във вр. с чл. 3, ал. 3 от ЗОС, чл. 25, ал.1 от ЗСПЗЗ, Заповед № 696/15.12.2004г. на Областен
управител гр. Пловдив за одобряване плана на новообразуваните имоти в местност „***“ в
землището на кв. ***.
Като свидетел пред районния съд е разпитан А. С., който е посочил, че е кум на ищеца
и знае процесния имот, находящ се над А.. Ходил там с багер преди четири години да чистят
пътя, заравнил го, защото преди това имало само пътечка до имота.В началото оградата на
имота била от тръни, а преди 4-5 години помагал на ищеца да сложат нови колони и ограда
от мрежа.Ищецът гледал там кошери, оставени от баща му, в продължение на повече от 10
години.Имало овощни дръвчета – ябълки и сливи, садени от ищеца.Сега засадил и по-млади
дръвчета.Преди ищеца никой не ползвал този имот.Св. С. знаел, че е на родителите на
ищеца, защото преди това баща му гледал там пчели.Почти през събота свидетелят ходел
там.Не знае някой да е претендирал за собствеността на имота.През него минавала ВиК
тръба и ищецът отглеждал там зеленчуци.
Свидетелят Г. Л. работел във „ВиК Пловдив“ ЕООД, район ***. Познавал ищеца над 20
години, заел и имота му в кв. ***, под езерото ***.Миналата година му прекарали тръба за
3
водата, имало и теч.В горния край на имота имало и чешмичка.Засаден бил с овощни
дръвчета – ябълки, сливи и круши.Имало и кошери.Оградата сега била нова, а преди била от
тръни.И. редовно чистел имота.Отдавна знаел, че имота е негов, с площ 500-600 кв. м., но от
кой му е наследство не знаел.Ходел да му помага да косят тревата.Докато е бил там никой не
е предявявал претенции за имота.И. също не му е споделял някой да има претенции, той си
го владеел над 15 години.
Районният съд е приел в решението си, че показанията на свидетелите не са достатъчно
конкретни, не индивидуализират в достатъчна степен процесния имот, не описват точно
местоположението му, не се подкрепят от други доказателства по делото относно
осъществяваната фактическа власт от наследодателя на ищеца и от последния, а освен това
показанията на свидетелите съдържали и протИ.речия по отношение началната дата на
завладяване и дейностите по облагородяване на имота.Поради това районният съд е
направил извод, че не е доказано твърдението на ищеца да е завладял имота през 1999г.,
както и че е осъществявал необезпокоявано владение до предявяване на иска.
Направените изводи в обжалваното решение, че не е доказано ищецът да е владял
процесния имот, не кореспондират на данните по делото и са необосновани, поради което не
се споделят от настоящия състав на съда.
По делото не е спорно, че процесният имот е идентичен с имота, за който е съставен акт
за частна общинска собственост.В съдебната практика се приема, че земеделска земя,
останала след възстановяване на правата на собствениците, се управлява от общината и след
влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и
възстановими стари реални граници, тази земя става общинска собственост – арг. от чл. 19,
ал. 1 от ЗСПЗЗ, а според чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи на
граждани, юридически лица или на държавата, е общинска собственост.Следователно,
правото на собственост на общината върху земеделски земи е уредено като остатъчно
(резултативно) – негов обект са земеделските земи, които са подлежали на възстановяване,
но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени
от ползватели по реда и при условията на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.Тази норма не се
отнася за земята, която не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за която не се
провежда процедура за възстановяване на собствеността по този закон.Придобиването на
правото на собственост върху земите по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ от общината става по силата на
закона, поради което съответната община носи тежестта да докаже наличието на
предпоставките за придобиване на имота на това основание.
Въззивния съд с оглед данните по делото приема, че в случая не са налице основанията
по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ за придобиване право на собственост от общината, тъй като не е
установено процесният имот да е бил включен в ТКЗС, ДЗС и липсват данни за
обобществяването му; няма данни да е бил актуван за държавен; няма данни за
реституционни претенции към него.С оглед на това актът за общинска собственост,
независимо че в него е посочено правното основание, на което е съставен, не създава права.
При липсата на данни по делото процесният имот да е бил отнет юридически или
4
фактически, както и общината да е придобила същия, следва да се приеме, че за този имот
не се прилага мораториума за придобиване по давност на държавни и общински имоти,
предвиден в § 1 ЗДЗС и е възможно такъв имот да се придобива по давност /в този см.
определение № 207/17.05.2021г. на ВКС по гр. д. № 1657/2021г., I г. о./
На следващо място настоящият състав намира, че показанията на разпитаните по делото
свидетели не съдържат протИ.речия, а взаимно се допълват, непосредствени са, като
еднозначно установяват, че ищеца е упражнявал фактическа власт с намерение за своене
повече от 10 години.Същият е оградил имота, засаждал е дръвчета в него, поставил е кошери
с пчели, изградил е път до него, респ. позовал се е на изтекла придобивна давност в негова
полза, като е подал молба за признаването му за собственик по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че е осъществен фактическия състав на
чл. 79, ал. 1 от ЗС и ищецът е придобил собствеността на процесния имот чрез осъществено
явно, спокойно и непрекъснато владение в изискуемия от закона срок.
Предвид гореизложеното обжалваното решение като неправилно следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на жалбоподателя следва
да се присъдят разноски за първоинстанционното производство – за ДТ и адвокатско
възнаграждение общо в размер на 450 лева и за въззивното – 25 лв. ДТ.Доказателства за
заплатено възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция не са
представени по делото.
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 90 от 13.02.2024г., постановено по гр. д. № 387 по описа за
2023г. на А.ски районен съд, IV гр. с., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община А., че И. Б. М., ЕГН
**********, е собственик на основание придобивна давност на ПИ с КИ 99088.134.98 по КК
на гр. А., целият с площ 316 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска
територия, нтп за земеделски труд и отдих, при съседни ПИ: 99088.38.92, 99088.134.102,
99088.134.94.
ОСЪЖДА Община А., ЕИК *********, с адрес на управление: гр. А., пл. акад. Николай
Хайтов 9, представлявана от кмета ***, да заплати на И. Б. М., ЕГН ********** от гр. ***,
сумата от 450 лева – разноски за първоинстанционното производство и сумата от 25 лева –
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните -
при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6