МОТИВИ
към Решение №728/31.08.2017г.
по АНД
№1632/2017г. по описа на РС
- ПЛЕВЕН
РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е внесла мотивирано постановление с предложение да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание Б.И.И.
ЕГН: ********** за това, че на 18.11.2016г. в гр. ПЛЕВЕН, ул. “***“ управлявал
лек автомобил „ФОРД“ с рег. № ***, без съответно свидетелство за управление на
МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление
на МПС без съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление №
16-0256-000201/12.08.2016г. на НАЧАЛНИК на РУМВР – ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ /в сила от
07.10.2016г./ – престъпление по чл.343в ал.2 НК.
В
хода на съдебното производство РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН, редовно призована,
не изпраща представител.
Обвиняемият
Б.И., редовно призован, не се явява. Представлява се от назначен служебен
защитник, който счита, че са налице предпоставките обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание – глоба, в минимален размер.
Съдът,
като съобрази събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
намира за установено следното:
Б.И.И.
е роден на ***г***, ***, *** гражданин, без образование, не работи, неженен,
неосъждан, ЕГН: **********.
Обвиняемият И. не е правоспобен
да управлява МПС в никоя от предвидените в ЗДвП категории.
С Наказателно постановление № 16-0256-000201/12.08.2016г. на
НАЧАЛНИК на РУМВР – ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ /в сила от 07.10.2016г./ обвиняемият Б.И. бил наказан по
административен ред на основание чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП, за извършено нарушение
по чл.150 ЗДвП - управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление на МПС.
Въпреки
липсата на съответно свидетелство за управление на МПС, както и въпреки така наложеното административно
наказание, на 18.11.2016г.
обвиняемият управлявал лек автомобил
„ФОРД“ с рег. № *** в гр. ПЛЕВЕН, ул. “***“. Бил спрян за
проверка от дежурни полицейски служители – св.А.О.К.и Р.Й.. В изпълнение на
служебните си задължения по контрол на пътното движение, свидетелите
установили, че Б.И.И. няма
издадено свидетелство за управление на МПС. По случая, от страна на свидетеля Д.Б.Д.–
служител на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН, бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) бл. №751887/18.11.2016г.
С разпит на свидетеля А.О.К.при
условията на чл.362 ал.1 НПК, започнало незабавно досъдебно производство №Н -
446/2016г. по описа на РП – ПЛЕВЕН - за престъпление по чл.343в ал.2 НК. В хода
на разследването, към наказателна отговорност за посоченото престъпление бил
привлечен Б.И.И. ЕГН: **********.
Изложената
фактическа и процесуална обстановка се установява по категоричен и несъмнен
начин от приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, в това
число:
- показания на свидетелите АЛЕКСАНДЪР ОГНЯНОВ КОСТОВ, Д.Б.Д./л.2
– 4 от ДП/;
- АУАН бл. №751887/18.11.2016г. /л.12
от ДП/;
-
справка за нарушител на името на Б.И. /л.14
от ДП /;
-
заверен препис на Наказателно
постановление № 16-0256-000201/12.08.2016г. на НАЧАЛНИК на РУМВР – ДОЛНА
МИТРОПОЛИЯ /л.15 от делото/;
-
справка от РП – ПЛЕВЕН за изпълнено наказание
обществено порицание спрямо Б.И. /л.11 от НОХД №1341/17г. по описа на РС –
ПЛЕВЕН/;
-
справка от ОС „ИН“ – ПЛЕВЕН за изпълнено наказание пробация
спрямо Б.И. /л.13 от НОХД №1341/17г. по описа на РС – ПЛЕВЕН/;
-
писмени доказателства за имущественото състояние и
трудова заетост на обвиняемия, изискани от „БЮРО ПО ТРУДА“ – ПЛЕВЕН, ОДМВР –
ПЛЕВЕН, ТД на НАП – ПЛЕВЕН, ОБЩИНА ПЛЕВЕН /л.13 – 20 от делото/;
-
справка за съдимост на обвиняемото лице /л.21 - 23 от
делото/.
Съдът
преценява, че от посочените доказателствени материали следват по
безпротиворечив и взаимнопотвърждаващ се начин
фактите, приети от Съда и изложени по – горе. В доказателствената съвкупност
липсват противоречия, налагащи обсъждане по реда на чл.305 ал.3 изр.2 НПК.
На
тази основа, Съдът намира, че от обективна страна, обвиняемият Б.И.И. ЕГН: **********
е осъществил състав на престъпление по чл.343в ал.2 НК - на 18.11.2016г. в гр.
ПЛЕВЕН, ул. “***“ управлявал лек автомобил „ФОРД“ с рег. № ***, без съответно
свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление с Наказателно постановление № 16-0256-000201/12.08.2016г. на
НАЧАЛНИК на РУМВР – ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ /в сила от 07.10.2016г./.
Деянието по чл.343в ал.2 НК е престъпление на
просто извършване, т.е не предвижда настъпването на нарочен престъпен резултат.
Явява се довършено със самия факт на изпълнителното деяние – управление на МПС
без съответно свидетелство за управление, което в случая се доказва пряко от
показанията на свидетелите А.К.и Д.Д., дадени в досъдебното
производство. В тази насока е и приобщената справка за нарушител на името на Б.И.,
от която се установява, наред с предходните административни наказания на
обвиняемия за нарушения на ЗДвП, също и обстоятелството, че към 18.11.2016г.
същият не е притежавал съответно свидетелство за управление на МПС.
Обективният
признак – наличието на предходно административно наказание за управление без
съответно свидетелство за управление - се доказва пряко от заверения препис на Наказателно
постановление № 16-0256-000201/12.08.2016г. на НАЧАЛНИК на РУМВР – ДОЛНА
МИТРОПОЛИЯ, от което е видно, че е налице получено лично от дееца и влязло в
сила наказателно постановление за осъществен състав на административно
нарушение по чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП. От същото Наказателно постановление следва и
едногодишният срок, предвиден в чл.343в ал.2 НК.
От
субективна страна, деянието по чл.343в ал.2 НК е извършено при форма на вината -
пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК – обвиняемият И. е съзнавал, че няма
право да управлява МПС, съзнавал е, че е наказван по административен ред за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици, изразяващи се в противоправно управление на МПС, без съответната
правоспособност, в едногодишен срок от наказването за такова деяние по
административен ред и е целял настъпването на същите последици. Субективната
страна на деянието следва по убедителен начин от доказателствата, посочени по –
горе, от които се установява и неговата обективна страна.
Следователно,
извършеното от страна на обвиняемия Б.И.И. ЕГН: ********** деяние е
съставомерно по чл.343в
ал.2 НК както от обективна, така
и от субективна страна. Съдът намира вината на обвиняемия в
извършване на това престъпление за доказана по несъмнен начин.
Наред
с това Съдът намира, че спрямо обвиняемото лице са налице материалноправните
предпоставки на чл.78а НК, като същевременно не са налице пречките, посочени в
същата разпоредба: престъплението, предмет на делото, попада в кръга на
престъпленията по чл.78а ал.1 б. “а” НК –
умишлено деяние, наказуемо с лишаване от свобода от една до три години и
глоба от петстотин до хиляда и двеста лева; обвиняемият отговаря на
изискванията по чл.78а ал.1 б. “б” НК – не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл.78а НК /тази предпоставка се явява
удовлетворена, тъй като за предходните си две осъждания, И. е реабилитиран,
както следва – за осъждането по НОХД №1458/2009г. по описа на РС - ПЛЕВЕН – към
18.12.2012г., на основание чл.86 ал.1 т.2 НК, а за осъждането по НОХД №1166/2013г.
по описа на РС – ПЛЕВЕН – към 31.05.2016г., на основание чл.88а ал.1 вр.чл.82
ал.1 т.5 НК/; деянието не е довело до причиняване на съставомерни имуществени вреди,
подлежащи на възстановяване.
Ето
защо Съдът счита, че са налице законовите предпоставки обвиняемият Б.И.И. да
бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание – глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне размера на
наказанието, Съдът взе предвид обществената опасност на деянието, личната
обществена опасност на обвиняемия, оцени смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на
деянието, следваща от предвидената в закона наказуемост, е относително ниска. От друга
страна обаче, престъпленията по транспорта – и конкретно това по чл.343в ал.2 НК – се отличават с актуална и завишена обществена опасност към настоящия
исторически момент, което ясно проличава и от последните законодателни изменения
в санкционната част на разпоредбата /ДВ бр.74 от 2015г./, при което беше
увеличен размера на наказанието лишаване от свобода, а наред с това беше
предвидено и кумулативното налагане на наказанието глоба. Следователно,
независимо от формално относително ниската наказуемост на деянието, по същество
обществената му опасност се определя като умерена.
На следващо място, личната обществена
опасност на дееца, следваща от приобщената справка за съдимост, е относително
ниска – същият е осъждан за престъпления от общ характер, но към момента на
извършване на процесното деяние, е реабилитиран. Следователно, тези осъждания
не могат да бъдат взети предвид другояче, освен като характеристични данни за
личността на Б.И., от които следва, че известна степен на лична обществена
опасност, е извън всякакво съмнение.
Като смекчаващо отговорността
обстоятелство Съдът взе предвид относително младата възраст на дееца /към 18.11.2016г
– 25 навършени години/.
Не се събраха доказателства за
обстоятелства, които отегчават административнонаказателната отговорност на
обвиняемия.
На тази основа, Съдът направи
извод, че е налице формален превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
при относително ниска лична обществена опасност на дееца и умерена – на
деянието. Наред с това, от приобщените данни за имущественото състояние и
трудовата заетост на обвиняемия е видно, че същият няма действащ трудов договор,
има неколкократни регистрации като безработно лице и няма декларирано движимо
или недвижимо имущество на свое име. При съвкупната преценка на всички тези
обстоятелства Съдът намира, че предвид съдържанието на разпоредбата на чл.47
ал.1 НК, размерът на административното наказание следва да бъде определен в
самия минимум, предвиден в чл.78а ал.1 НК, още повече, че по делото не се
събраха доказателства за отегчаващи отговорността обстоятелства, които биха
обусловили налагането на наказание в по – висок от посочения размер.
В съответствие с тези
съображения, Съдът призна обвиняемия Б.И.И. ЕГН: ********** за виновен в това, че на 18.11.2016г. в гр.
ПЛЕВЕН, ул. “***“ управлявал лек автомобил „ФОРД“ с рег. № ***, без съответно
свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление с Наказателно постановление № 16-0256-000201/12.08.2016г. на
НАЧАЛНИК на РУМВР – ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ /в сила от 07.10.2016г./ – престъпление по
чл.343в ал.2 НК, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 НПК вр. чл.78а НК
го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба
в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Съдът счита, че така определения размер на наказанието е достатъчен, за да има
необходимия превъзпитателен и превантивен ефект върху Б.И.И., както и възпитателен и предупредителен ефект върху
обществото. Определянето на по – висок размер на наказанието, не би било
съответно на извършеното деяние и не би било справедливо.
Върху така
изложените мотиви, Съдът основава решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: