Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260051
Гр. Русе 02.11. 2020г.
Русенският окръжен съд, гражданско и търговско отделение, в открито
заседание на 15 октомври 2020г. в състав:
Председател: Силвия Павлова
Членове: Йордан Дамаскинов
Николинка Чокоева
при
участието на секретар Димана Стоянова като разгледа докладваното от съдия
Дамаскинов въззивно търговско дело № 206
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ от ГПК „Въззивно обжалване“.
Русенският районен съд с решение
№ 382 от 5.03.2020г. по гражданско дело № 3000 по описа за 2019г. отхвърля иска
на „Алианц Лизинг
България” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Резбарска”
№5, за установяване на вземане на дружеството срещу А.И.М., ЕГН **********,*** в
размер на 25000 лева по запис на заповед обезпечаващ вземанията по договор за финансов
лизинг № 7820 от 16.03.2016г, ведно със законната лихва за периода от
04.02.2019г. до окончателното изплащане, за която сума е била издадена заповед за
изпълнение по гр. дело № 677/2019, на Русенски районен съд.
Делото пред Русенския окръжен съд е
образувано по въззивна жалба на „Алианц Лизинг България“
ЕАД ЕИК ********* гр. София, представлявано от Ц.Й.и Р.С.– изпълнителни
директори, действащи чрез пълномощник Я.М., срещу решение № 382 от 5.03.2020г. по
гражданско дело № 3000 по описа за 2019г. РРС. Жалбоподателят счита решението
за неправилно поради нарушение на материалния закон, поради съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Искането към
въззивния съд е да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови
ново решение по същество, с което да уважи предявения иск изцяло.
Жалбата е подадена в законния срок от
надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на
районния съд. Въззивната жалба е процесуално
допустима. Същата е редовна - съдържа реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2,
4 и 7, както и необходимите приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
Отговор на въззивната жалба е подаден от
адвокат Б.С. в качеството на особен представител на А.И.М.. Становището на ответника
е, че жалбата е неоснователна. Моли въззивния съд да потвърди решението на първоинстанционния
съд.
Русенският окръжен съд прецени
доводите на страните и доказателствата по делото и прие следното:
Въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
„Алианц
Лизинг България“ ЕАД предявява иск по чл. 422 от ГПК да се признае за
установено съществуването на парично задължение по заповед за изпълнение,
издадена от Русенски районен съд по ч. гр. д. № 677/2019г., срещу длъжника А.И.М.
ЕГН ********** да заплати на кредитора „Алианц Лизинг България“ ЕАД сума в размер на 25000 лв. със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане. Искът е основан на дадено поръчителство
по запис на заповед от 16.03.2016г. за сумата 151373,77 евро, издадена от „Додж България“ ЕООД ЕИК *********. В исковата молба ищецът „Алианц Лизинг България“ АД заявява, че записът на заповед е
издаден като обезпечение изпълнението на задълженията по договор за лизинг, но подчертава,
че претенцията срещу А.М. е на основание даденото поръчителство по запис на заповед,
а не каузалната сделка.
В кориците на ч. гр. д. № 677/2019г.
Русенски районен съд се намира заверено копие на запис на заповед, с който „Додж България“ ЕООД ЕИК *********, представляван от А.И.М.,
безусловно и неотменимо се задължава да заплати при предявяване на записа без
протест на „Алианц Лизинг България“ АД ЕИК *********
сумата 151373,77 евро. Записът на заповед е издаден на 16.03.2016г. и може да
се предяви за плащане в срок не по-късно от 20.04.2021 г. На 17.03.2016г.
записът на заповед е авалиран при условията, при
които е издаден, от А.И.М. ЕГН **********.
Записът на заповед е предявен за
плащане на А.М. на 17.08.2018г. – връчен чрез нотариус на сестра му А. М..
Заявлението до Русенски районен
съд и заповед № 386/5.02.2019г. по ч. гр. д. № 677/2019г. е по чл. 410 от ГПК,
а не по чл. 417, т. 10 от ГПК.
Поначало авалистът
(менителничният поръчител) като носител на
самостоятелно задължение, породено от неговото едностранно волеизявление, не
може да противопоставя на кредитора възраженията, принадлежащи на издателя на
записа на заповед, освен при недобросъвестност на кредитора. В случая „Алианц Лизинг България“
ЕАД посочва, че записът на заповед обезпечава задълженията на „Додж България“ ЕООД, представляван от А.И.М., по Договор за
финансов лизинг с опция за прехвърляне
на собствеността № 7820 от 16.03.2016г. По силата на този договор „Алианц Лизинг България“ ЕАД се задължава да придобие от
доставчик три автомобила марка „Додж“ и да ги
предостави за ползване на „Додж България“ ЕООД за
срок от 60 месеца срещу заплащане на възнаграждение, определено по размер и
срокове в погасителен план – приложение 1.
Според погасителния план общият
размер на лизинговите вноски с ДДС е 167694,20 евро. Като се извади от тази
сума първоначалната вноска 16320,43 евро се получава разлика 151373,77 евро –
сумата по записа на заповед. Съгласно т. 8.5. от Общи условия на „Алианц Лизинг България“ АД приложими към договори за
финансов лизинг сумата по обезпечителния запис на заповед се определя на базата
на дължимата лизингова цена и ДДС. Записът на заповед служи за извънсъдебно
изпълнително основание по реда на ГПК за удовлетворяване на всякакви вземания
на лизингодателя към лизингополучателя, които произтичат или са в пряка връзка
с договора за финансов лизинг, в това число и вземания за неустойки.
Поради спиране на плащанията „Алианц Лизинг България“ ЕАД прекратил едностранно договора
за лизинг с писмо изх. № 7-700-00-100/8.05.2018г. Лизинговите автомобили били
върнати на 17.05.2018г.
Съдебно-икономическата експертиза
пред първата инстанция установява, че за периода от 19.04.2016г. до 2.05.2018г.
лизингодателят е начислил задължения по 26 лизингови вноски от вноска № 1 с
падеж 20.04.2016г. до вноска № 26 с падеж 20.05.2018г. като за всяка вноска е
издадена данъчна фактура. Общият размер на начислените задължения за
първоначална вноска и разходи и за 26 лизингови вноски за периода от
17.03.2016г. до 2.05.2018г. е в размер на 148788,67 лв. Лизингополучателят
е заплатил първоначалната вноска и разходи и задълженията по лизингови вноски
от № 1 с падеж 20.04.2016г. до № 19 с падеж
20.10.2017г. изцяло и част от лизингова вноска № 20 с падеж 20.11.2017г.
в размер на 5095,07 лв. Общият размер на платените суми по издадените фактури е
116355,05 лв. Към 17.05.2018г. когато са върнати лизинговите вещи, дължими и
неплатени са сумите по 7 броя лизингови вноски – част от лизингова вноска № 20
с падеж 20.11.2017г. в размер на 266,18 лв. и сумите по лизингови вноски от №
21 с падеж 20.12.2017г. до № 26 с падеж 20.05.2018г. на обща стойност 32433,62
лв.
Лизингодателят е
прекратил договора за лизинг поради спиране плащането на лизингови вноски от
страна на лизингополучателя, считано от 15 май 2018г. Съгласно т. 11.3. от
договора в случай на предсрочно прекратяване на договора по причина, за която
лизингополучателят отговаря, същият дължи неустойка в размер на 30% от
покупната цена на вещите при прекратяване на договора след втората и всяка
следваща година от действието на договора. Цената на лизинговите автомобили е
163204,37 евро. Размерът на неустойката е 48961,31 евро с левова равностойност
95758,53 лв.
Авалистът може да
противопоставя относителните възражения, свързани с каузалното правоотношение, само
ако кредиторът по записа на заповед е недобросъвестен и е извършил злоупотреба с
право. В случая няма данни за такова поведение на кредитора. Няма данни и
претендираната сума 25000 лв. частично от общия размер да е била платена.
Главният мотив на районния съд да
отхвърли иска е валутата. Решението е неправилно. Действително сумата по записа
на заповед е в евро. Лизинговата цена е също в евро – т. 5 от договора. В т. 7
от договора обаче е уговорено плащанията да се извършват в левова равностойност
при законово установеното съотношение EUR / BGN = 1 / 1,95583.
Районният съд е цитирал
диспозитива на Тълкувателно решение 4/2014г. на Общо събрание на Гражданска и
Търговска колегии на Върховния касационен съд: „Съдът не може да присъди левовата
равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, освен в изрично предвидените
от закона случаи.“, но е направил грешен извод. Освен спомената уговорка в
договора лизинговите вноски да се плащат в левова равностойност, налице е
изрично предвиден случай в закона. Това е нормата на чл. 494, ал. 1, изречение
второ от Търговския закон, приложима и към запис на заповед на основание чл.
537 ТЗ : „Ако длъжникът е в забава, приносителят може по свой избор да иска сумата
по менителницата да бъде платена в местна валута по курса към деня на падежа или
към деня на плащането.“ В случая длъжникът е в забава и кредиторът е избрал да
иска сумата по записа на заповед в местна валута.
Експертизата по делото пред
първата инстанция установява, че исковата сума е дължима по договора за лизинг,
тоест паричното вземане, което записът на заповед обезпечава, съществува и е
изискуемо.
Мотивиран така Русенският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 382 от
5.03.2020г. по гр. д. № 3000 по описа за 2019г. на Русенския районен съд и
вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването
на паричното задължение по заповед за изпълнение № 386 от 5.02.2019г. по ч. гр.
д. № 677/2019г. Русенски районен съд на длъжника А.И.М. ЕГН ********** ***, да
заплати (в условия на солидарно задължение с „Додж България“
ЕООД ЕИК *********) на „Алианц Лизинг България“ ЕАД ЕИК ********* гр. София, ул.
„Резбарска“ № 5 сумата 25000 лв. (двадесет и пет хиляди лева) част от вземане
по запис на заповед от 16.03.2016г. за сумата 151373,77 евро, издадена от „Додж България“ ЕООД ЕИК *********, със законната лихва от 4.02.2019г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А.И.М. ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТИ на „Алианц Лизинг България“
ЕАД ЕИК ********* гр. София, ул. „Резбарска“ № 5, представлявано от С.Т.К.и Ц.Д.Й.изпълнителни
директори, сума в размер 1586 лв. (хиляда петстотин осемдесет и шест лева)
разноски по ч. гр. д. № 677/2019г. Русенски районен съд в условия на солидарно
задължение с „Додж България“ ЕООД ЕИК *********.
ОСЪЖДА А.И.М. ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТИ на „Алианц Лизинг България“
ЕАД ЕИК ********* гр. София, ул. „Резбарска“ № 5, представлявано от С.Т.К.и Ц.Д.Й.изпълнителни
директори, сума в размер 6900 лв. (шест хиляди и деветстотин лева) съдебни
разноски в исковото производство за двете инстанции.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на всяка страна.
Председател:
Членове: