Р Е Ш Е Н И Е
№
260568
гр. Варна, 19.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при
секретаря Х.И., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 19879
по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от К.С.С., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез
пълномощника ѝ адв. Д.В. – АК *** срещу С.К.И., с ЕГН ********** и адрес ***,
с която се предявени обективно съединени кумулативно и в условията на
евентуалност искове за осъждане ответницата да заплати на ищцата следните суми:
Сумата от 1000 британски паунда,
дължима по договор за заем от 15.10.2003г., с падеж за връщане на сумата
-26.08.2014 година, на основание чл.240, ал.1 ЗЗД. В условията на евентуалност
сумата се претендира като връщане на получено без основание – чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Сумата от 9690,45 евро, дължима
по договор за заем от 25.02.2005г., с падеж за връщане на сумата – 26.08.2014
година, на основание чл.240, ал.1 ЗЗД. В
условията на евентуалност сумата се претендира като връщане на получено без
основание – чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Сумата от 7 255 евро, дължима по
договор за заем от 29.04.2005г., с падеж за връщане на сумата - 26.08.2014
година, на основание чл.240, ал.1 ЗЗД. В условията на евентуалност сумата се
претендира като връщане на получено без основание – чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Сумата от 7255 евро, дължима по
договор за заем от 03.05.2005г., с падеж за връщане на сумата - 26.08.2014 година,
на основание чл.240, ал.1 ЗЗД. В условията на евентуалност сумата се претендира
като връщане на получено без основание – чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
С определение от 19.06.2020г. е
прието за съвместно разглеждане в производството предявеното от ответницата С.К.И.
възражение за прихващане с нейно вземане срещу К.С.С. на стойност 10000 /десет
хиляди/ евро, представляваща получена на 29.01.2009г. сума по договор за заем,
а в условията на евентуалност като получена без основание сума.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
През периода от 2003г. до 2005г. ищцата превела на ответницата сума в общ размер на 24200.45 евро и 1000 британски паунда, посредством няколко направени банкови преводни нареждания от нейната разплащателна сметка във Великобритания по банкова сметка ***, както следва:
На 15.10.2003г. превод на 1000 британски паунда по банкова сметка № ********** в „***;
На 25.02.2005г. превод на 9690.45 евро по банкова сметка № ********** в „*** с посочено основание за превода „подобрения на апартамент“;
На 29.04.2005г. превод на 7255 евро по банкова сметка № ********** в „*** с посочено основание на превода „парична сума за семейството“;
На 03.05.2005. превод на 7255 евро по банкова сметка № ********** в „*** с посочено основание за превода „парична сума за семейството“.
Ищцата твърди, че всеки от преводите е извършен в изпълнение на задължения за предаване на суми по сключени четири отделни договори за заем между страните. Падежът за връщане на заемните суми и по четирите договора за заем настъпил с изтичането на стока, указан във връчена с разписка от 21.08.2014г. нотариална покана, а именно на 26.08.2014г.
По време на предаване на сумите страните били в много добри отношения, като ответницата била *** на ищцата по бащина линия. Възползвайки се от добрите отношения между тях, ответницата помолила ищцата да ѝ заеме парични средства. Преведената на 25.02.2005г. сума била поискана от ответницата във връзка с извършване на ремонт на семейното ѝ жилище в гр.***, поради което и като основание за превода било посочено „подобрения за апартамент“. Жилището било отремонтирано по-късно и продадено през 2012г., но ответницата и тогава не върнала сумата на ищцата.
През периода от 2003г. – 2005г. ответницата редовно се обръщала към ищцата за предоставяне на заемни средства, които твърдяла, че са ѝ нужни за покриване на нейни задължения и за бизнеса, който развивала – разкрити в гр.*** две пекарни за тестени изделия.
Поради отсъствието на ищцата от страната и доверието на ищцата към леля ѝ, страните не сключили писмени договори за заем. Ищцата предоставила сумите считайки, че предоставя помощ на член на семейството и сумите ще ѝ бъдат върнати. Това било причината в преводните нареждания от 29.04.2005г. и 03.05.2005г. да бъде посочено основание „парична сума за семейството“.
С времето отношенията между страните се обтегнали. Ответницата сменила ключалките и ограничила напълно достъпа на родния си брат и баща на ищцата С.К.С. до техен общ наследствен имот, който до преди 2013г. общо обитавали – Жилищна сграда, находяща се в гр.***.
Тъй като между страните не бил уговорен в писмена форма изричен падеж за връщане на сумите, както и поради влошените отношения между страните и явното нежелание на ответницата да върне заемните суми, ищцата изпратило на ответницата нотариална покана от 20.08.2014г., получена на 21.08.2014г. С поканата ищцата поканила ответницата да ѝ върне сумите в 5-дневен срок от получаване на поканата по посочена банкова сметка. ***7.08.2014г.
В условията на евентуалност ищцата твърди, че всяка от процесните суми е получена от ответницата без основание и по силата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД претендира връщането им..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове като допустими, но неоснователни.
Ответницата отрича да е получавала процесните суми, както и да е сключвала договори за заем с ищцата.
С отговора на исковата молба се въвежда възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявените искове. От датата на всеки от твърдените преводи до датата на подаване на исковата молба били изтекли повече от 5 години. След като според твърденията в исковата молба не бил уговорен срок за връщане на сумите, то по аргумент от чл.69, ал.1 ЗЗД изискуемостта на вземанията настъпвала от датата на всеки от т.н. „преводи“. Изискуемостта на вземанията настъпвала от същия момент и при разглеждане на предявените в условията на евентуалност искове за връщане на получено без основание. Общата 5-годишна давност не можела да бъде дерогирана и с изпратената през 2014г. нотариална покана. Дори да се приемело това, то от датата на всеки от четирите „превода“ до датата на получаване на нотариалната покана отново били изтекли повече от 5 години и била налице погасителна давност. Отделна от посоченото исковата молба постъпила в съда на 28.08.2019г. – след изтичане на 5 години от твърдения в исковата молба падеж на задълженията.
В случай, че се докажело получаването на процесните преводи по банкова сметка ***, то между страните липсвали облигационни отношения. В периода от 2003-2004г. ответницата помагала на ищцата, като управлявала нейни имоти в България. Ищцата имала инвестиционни намерения и инвестирала в имоти в България, които впоследствие били отдавани под наем от нея, чрез ответницата, която разполагала с пълномощни за това. За това време съществували парични потоци и в двете посоки. Ищцата изпращала пари за закупуване на апартаменти и други имоти на нейно име, за извършване на ремонти по тях, за обзавеждането им, докато в обратна посока към ищцата били изпращани парите от наемите на тези имоти. Ако и претендираните пари да били получени по сметка на ответницата, същите послужили за закупуването на апартамент на ищцата на зелено от фирма „***“ ООД. Парите били давани на части, съгласно сключен между ищцата, чрез пълномощника си ответницата предварителен договор за закупуване на недвижим имот с посочената фирма, като строител – предприемач. Ответницата действала като посредник между ищцата и предприемача, като получените пари били директно предавани на предприемача, без ответницата да се облагодетелства от тях.
Ответницата моли за отхвърляне на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените в производството разноски.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Нареждането на банкови преводи от
ищцата и получаването на сумите от ответницата:
С
исковата молба са представени документи на английски език, придружени с превод
на български, с които ищцата твърди, че се доказва извършването на четири
превода на суми към ответницата, както следва:
Искане
за плащане в чужбина от 15.10.2003г. за сумата от 1000 паунда по банкова сметка
*** С.И. ***.
Потвърждение
за обработка на превод извършен на 25.02.2005г. на сума в размер на 9690.45
евро по банкова сметка *** С.И. ***,
Потвърждение
за извършен на 03.05.2005г. превод на сумата от 7255 евро по банкова сметка ***
С.И. ***, с посочено основание „парична сума за семейството“,
Искане
за чуждестранен превод от 29.04.2005г. за сума в размер на 7255 евро от К. С. С.
по банкова сметка *** С.И. *** с посочено основание за искането „парична
сума за семейството“ („money to family“).
Твърдените
оригинали на представените документи на английски език са приобщени към
доказателствата по делото /л.27-30/.
Ответницата
е оспорила получаването на сумите, поради което по искане на ищцата по делото е
постъпила справка от „***“ АД, с което се удостоверява, че по сметките на С.К.И.
са постъпили слените суми: 7255 евро с превод от 04.05.2005г., 9680.76 евро с
превод от 07.03.2005г. и 986 паунда с превод от 24.10.2003г. /л.83-86/.
От
представените документи на английски език и постъпилата справка от „***“ АД се
установява, че ищцата е превела по банкова сметка ***, както следва: на
15.10.2003г. - 986 паунда, на 25.02.2005г. - 9680.76 евро и на 29.04.2005г.
-7255 евро. С посочените суми са заверени банковите сметки на ответницата
съгласно представената справка от банката и това е размерът на сумите, който
може да се приеме, че е получен от ответницата. Недоказани останаха твърденията
на ищцата за извършен втори банков
превод в размер на 7255 евро нареден на 03.05.2005г., както и частично по
отношение на преведените в полза на ответницата суми на 15.10.2003г. за сумата
над 986 паунда до твърдения размер от 1000 паунда и на 25.02.2005г. за сумата
над 9680.76 евро до претендирания размер от 9690.45 евро.
Основанието за получаване на суми от
ответницата:
Твърденията
в исковата молба са, че получените от ответницата суми са по сключени между
страните безсрочни договори за заем, със задължение ответницата да върне сумите
когато има възможност. В условията на евентуалност се твърди, че сумите са
получени без основание и подлежат на връщане. Ответницата оспорва твърдяното в
исковата молба основание за получаване на сумите – договори за заем, като
твърди, че сумите са получени във връзка с извършени действия по придобиване и
управление на недвижими имоти от името и за сметка на ищцата
Отношенията
между страните в процесния период, необходимостта от финансов ресурс за
ответницата и предоставянето на парични суми от страна на ищцата, според
показанията на свидетелите:
За
установяване на фактите относно отношенията между страните в процесния период,
необходимостта от финансов ресурс за ответницата и предоставянето на парични
суми от страна на ищцата на страните са допуснати свидетелски показания.
Свидетелските
показания са допустими съгласно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК и без
съгласието на страните, като ответницата изрично е посочила, че не дава
съгласие и се противопоставя на допускането на свидетелски показания. Ищцата и
ответницата са леля и племенница, роднини по съребрена линия от трета степен,
поради което и е допустимо със свидетелски показания да се установят договори
на стойност по-голяма от 5000 лева. Съгласие и на двете страни за допускане на
свидетелски показания би било необходимо за допустимостта им, в случай, че
страните не бяха роднини по съребрена линия до четвърта степен.
Свидетелят
Г.И.Х. заявява, че той е попълнил и
подписал приетата като доказателство по делото стокова разписка за
сумата от 09.03.2006г. за сумата от 7219 евро. Свидетелят познавал лица от „***“
ООД (съпругата на М.А. и тогавашната счетоводителка на дружеството) и бил
помолен да приеме покупна цена за апартамент в к.к. „Слънчев бряг“ и да ги предаде в „***“ ООД. Свидетелят
получил сумата посочена в стоковата разписка от жена, като заявява, че не би могъл
да я познае по снимка. Подписа бил положен от жената, която предала сумата на
свидетеля, а той написал за имена на предал сумата, имената, които му били
казани от тази жена. Свидетелят се подписал върху разписката за приел сумата и
поставил печат на „***“, с какъвто разполагал. Свидетелят занесъл получената
сума в офиса на „***“ ООД в гр.***, в бившите складове на „***“ и там предал
сумата.
В
показанията си св. А.Д.Д. твърди, че познава К.С., с която били съученици в
Икономическия техникум. Със С.И. и съпругът ѝ К. свидетелят се запознал
около 2005-6 година. В периода 2003-5 година ищцата заминала за ***, работела в
сферата на информационните технологии и получавала добри доходи. В този период
свидетелят работел като системен администратор в хотел, а след това и като
инспектор контрол бюджет към ***. Между свидетелят и К. били водени разговори
за въвеждане на интегрирани системи за ресторанти, които стрували около 800
долара на машина. К. и С. имали заведение в к.к. „***“, заведение зад ВИНС-а и
фурна в района на Ж.П. ***. Свидетелят предлагал ресторантски софтуер и водел
разговори с К. за предоставяне на такъв за заведенията. Свидетелят твърди, че е
присъствал на разговори между Коста и К., на които било обсъждане разширяването
на бизнеса на К. и С. и възможността К. да им предостави средства за това. До
закупуване на софтуер не се стигнало, а бил воден само разговор. Свидетелят не
може да каже конкретна сума, която да е получавана от С. и К. като заем от К.,
период в който е давана, какви са били конкретните потребности на К. и С. от
получаване на финансови средства, както и как е предавана сумата. Свидетелят
мисли, че заеми са давани от К. на К. по банков път, но посочва различни
твърдения, за какво са били заемите – покриване на някакъв кредит, разширяване
на бизнеса, ремонт на апартамент, но самия той посочва, че са минали 16 години
и не твърди с категоричност какво е било съдържанието на разговорите между К. и
К. и дали К. е признавал пред свидетеля, че дължи суми на К..
Свидетелят
С.К.С., баща на ищцата и брат на ответницата, твърди, че заедно с ответницата продали
овощна градина в с.*** и ответницата искала да купува с К. апартамент.
Ответницата поискала от свидетеля сума за да плати капарото за апартамента, а
по-голямата сума за закупуването му получили от ищцата. Апартамента бил на ул.
„***“. В рамките на два месеца ищцата
превела голяма сума за целия апартамент, с уговорката сумата да бъде върната до
6 месеца. Сумата не била върната в рамките на година и К. прехвърлила на нейно
име апартамента. Свидетелят твърди, че
ищцата е предоставяла на ответницата суми за закупуване на материали и за
ремонт на фурните. К. давала на С. суми
на заем и преди и след закупуването на апартамента на ул. „***“, като посочва,
че за фурната на „***“ била дадена на заем сума в размер на 800 евро. К. и С.
имали две фурни и на още четири места продавали закуски, като свидетелят не
знае да са имали ресторант на „***“. Свидетелят знаел от ответницата, че е
получавала суми от ищцата за ремонт на апартамента на ул. „***“ и за ремонт на
фурната до ВИНС-а и за ремонт на помещение, което закупили да ползват като
барче. Свидетелят не може да посочи конкретни суми, които са предоставяни, кога
са получавани и в какъв срок е следвало да бъдат върнати, като заявява, че
имало уговорка ответницата да върне на ищцата получените суми.
В
показанията си св. К. И. Г., трета братовчедка на ответницата, твърди, че С. ***
и ул. „***“ , както и заведение за кафе на ул. „***“ до пекарната. Бизнеса бил
разширен през 1995-7 година със заем от ***. Към 2006г. състоянието на фирмата
било добро, инвестирало се и наели повече работници. Свидетелката не знае
ответницата да е взимала заем от физически лица за ремонт на апартамента на ул.
„***“ или за други нужди“. На апартамента били правени козметични ремонти през
няколко години, като ответницата сама си боядисвала. Пред свидетелката не били
водени разговори между К. и С. за предоставяне и връщане на заеми. Според
свидетелката бизнеса на С. вървял добре до момента, в който К. заминал за *** и
след това починал през 2009-2010г. Барчето било закупено около 1997-8 година и
не се нуждаело от голям ремонт
Отношенията
между страните, упълномощаването на ответницата да извършва правни и фактически
действия от името на ищцата и оттеглянето на тези пълномощни:
Ответницата
е представила пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя от ***г.,
с което К.С.С. е упълномощила С.К.И. да я представлява пред „***“ АД, като води
преговори и сключи от нейно име договор за ипотечен кредит с главница в размер
на 50000 евро. Със същото пълномощно ответницата е упълномощена да сключва
всякакви възмездни предварителни и окончателни договори за придобиване на
недвижими имоти, находящи се на територията на ***, както и да представлява
ищцата пред всички държавни и общински
органи /л.93/.
С
пълномощно с нотариална заверка на подписа от 06.10.2006г. К.С.С. е
упълномощила С.К.И. да подпише от нейно име договор за кредит за закупуване на
недвижим имот с *** АД в размер до 60000 евро, за срок до 25 години, както и да
усвоява отпуснатия кредит в брой или по сметка на свое име /л.33-34/.
На
***г. ищцата е упълномощила ответницата да я представлява пред *** АД за
сключване на договор за кредит в размер до 200000 евро, за срок от 30 години,
както и да закупи и ипотекира в полза на банката недвижим имот, представляваща
апартамент № *** с площ от 70.58 кв.м., на *** етаж, заедно с изба № *** с площ
от 3.96 кв.м., находящ се в гр.***, видно от представеното по делото пълномощно
/л.39/
С
ново пълномощно от ***г. К.С. е упълномощила С.И. да подписва от нейно име
договори за кредит с *** АД в размер до 160000 евро, за срок до 30 години и да подпише и предварителен договори, закупи
в полза на упълномощителя и ипотекира в полза на банката недвижимите имоти
описани в нот. акт № ***г. /л.43/.
С
изрични заявления от ***г. до съответните нотариуси, ищцата е оттеглила
предоставените на ответницата права и правомощия, произтичащи от пълномощно
рег.№ ***г. и пълномощно рег. № ***г. от общия регистър на К.И.,*** действие
Районен съд Варна, рег. № *** на Нотариалната камара, както и от пълномощни № ***
и № *** от ***г. на нотариус Ж.К. № ***, с район на действие РС – Варна
/л.35-38/.
Ответницата
е уведомена за оттеглените пълномощия с нотариална покана получена на
17.04.2014г. /л.40-42/.
Съдържанието
на пълномощно № ***г. и оттеглянето на същото се установяват и от справка в
Единната информационна система на Нотариалната камара /л.150-152/.
Сключените
договори за покупка на недвижими имоти и плащанията по тях:
Ищцата
К.С.С. е закупила от „***“ ООД самостоятелен обект в сграда, в незавършен вид –
груб строеж, представляващ ***, на *** етаж, с площ от 64.17 кв.м., ведно с
9.761% ид.ч. от правото на строеж върху терена, върху който е построена
сградата с нотариален акт за продажба на имот № ***г. на С.А., нотариус с район
на действие района на Районен съд гр. ***, вписан в РНК под № ***.
Самостоятелния обект се намира в *** сграда за сезонно ползване, построена в
УПИ *** в кв. *** по плана на к.к. „***“, община *** /л.90/.
Ответницата,
като пълномощник на ищцата, е подала данъчна декларация на 09.05.2006г. до Община *** за придобития
от ищцата недвижим имот /л.123-128/
Ищцата
е представила в оригинал стокова разписка от 09.03.2006г., според която на
същата дата Г.И.Х. е получил от К.С.С. сумата от 7219 евро. Върху стоковата
разписка са положени подписи за получил и предал сумата, като върху подписите е
положен печат на „***“ ЕООД гр.*** /л.122/.
Ответницата
е представила заверено за вярност копие от фактура № ***г. издадена от „***“
ЕООД, с получател К.С. на стойност 1665.82 лева и с основание „строителна
дейност“ /л.50/.
Във
връзка със задължение по чл.192 ГПК за представяне на документи, третото за
спора лица „***“ ЕООД е посочило, че не съхранява никакви документи във връзка
с продажбата на недвижимия имот, в т.ч. предварителен договор, други договори и
анекси, разписки за платени суми, фактури, приходни касови ордери,
удостоверителни документи, такива с направени волеизявление, носещи подписа на С.К.И.
и др. /л.88/.
С
нотариален акт за покупко-продажба на имот № ***г. на С.А., нотариус с район на
действие района на Районен съд гр. ***, вписан в РНК под № ***, ищцата К.С.,
представлявана от ответницата С.И., закупува от „***“ ООД 60/1692 кв.м. от УПИ ***
в кв. *** по плана на к.к. „***“, община *** /л.91/.
За
опровергаване на твърденията изложени в отговора на исковата молба, ищцата е
представила по делото справка по партидите си в Имотен регистър в Служба по
вписвания – *** и Служба по вписвания – *** за периода от 01.01.1992г. до
08.06.2020г., от които е видно какви недвижими имоти е придобила на територията
на тези служби /л.45-49/.
За
да опровергае възраженията в отговора на исковата молба, че сумите са
превеждани на ответницата за управление на имоти на ищцата в България, ищцата е
представила документ на английски език, удостоверяващ превод на сума в размер
на 12000 паунда от К. С. С. по банкова сметка *** К.С. *** с дата на превода
24.02.2006г.
Възражението
за изтекла погасителна давност и изпратената нотариална покана до ответницата:
На
***г. ищцата е изпратила нотариална покана до ответницата за връщане на заемна
сума в общ размер на 24200.45 евро и 1000 британски паунда в петдневен срок от
получаване на поканата. Поканата е получена от ответницата на 21.08.2014г.
/л.5-6 от гр.д.№ 1636/2019г. по описа на ВОС/.
Ищцата
поддържа, че с достигането на нотариалната покана до ответницата последната е
изпаднала в забава по отношение на задължението си да върне на ищцата
получените от нея суми и от този момент е започнала да тече давността за
погасяване правото на принудително събиране на процесните вземания.
Преведената
в полза на ищцата сума, за която е направено възражение за прихващане:
Ответницата
е представила вносна бележка от ***г., с която е внесла по банкова сметка ***,
за която сума е направила възражение за прихващане, което е прието за съвместно
разглеждане в настоящето производство /л.52/.
Твърденията
на ответницата са, че сумата в размер на 10000 евро е предоставена на ищцата
като заем, а в условията на евентуалност е получена без основание.
Ищцата
не оспорва, че е получила сумата от 10000 евро, но излага твърдения и друго
основание за получаване на сумите – ответницата е изтеглила в периода от
19.05.2008г. до 04.07.2008г. сумата от 114000 евро от банковата сметка на
ищцата, за което разполагала с пълномощно.
С част от изтеглените суми била доплатена покупната цена по договор за
покупко-продажба на ап.***, находящ се в гр.***, а сумата от 10000 евро била
върната по сметка на ищцата, тъй като надхвърляла необходимата за покупката на
апартамента сума.
В
подкрепа на тези си твърдения ищцата е представила извлечение от банкова сметка
***.01.2008г. до 01.10.2010г. с титуляр К.С.С., договори за ипотечни кредити от
06.06.2008г. и от 10.05.2008г. и нотариални актове за закупуване на недвижими
имоти от ищцата, чрез ответницата като неин пълномощник на 22.11.2006г. и
30.06.2008г. /л.131-149/.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност може да
се направи извод, че в периода от 09.05.2005г. до 17.04.2014г. страните са се
намирали в добри отношения, при съществуващо доверия между тях, което се
установява от изготвените пълномощни от К.С. в полза на С.И., като ответницата
е разполагала и с възможността да сключва договори за кредит, да закупува
недвижими имоти.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
По претенциите за връщане на
заемни суми:
В исковата молба се твърди, че между страните са сключени четири отделни безсрочни договори за заем на 15.10.2003г., 25.02.2005г., 29.04.2005г. и 03.05.2005г. за различни суми с уговорка между страните, че сумите ще бъдат върнати на ищцата при наличие на финансов ресурс за ответницата.
Елементите от фактическия състав на договора за заем се установяват в разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, която съдържа определение на този вид съглашение. От даденото в тази разпоредба определение е видно, че договора за заем е реален договор. Реален е договора, чийто фактически състав включва освен съгласие на страните и предаване на вещите, които са негов предмет. Следователно елементите от фактическия състав на договора заем са първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и второ, предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Доказателствена тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора заем носи ищецът в производството.
От представените писмени доказателства се установи, че ответницата е получила от ищцата следните суми: на 15.10.2003г. - 986 паунда, на 25.02.2005г. - 9680.76 евро и на 29.04.2005г. - 7255 евро. С посочените суми са заверени банковите сметки на ответницата съгласно представената справка от банката и това е размерът на сумите, който може да се приеме, че е получен от ответницата.
Недоказан от събраните по делото доказателство се явява втория елемент на договора за заем – наличието на съгласие между страните за получаване на сумите по безсрочни договори за заем. В самите основания за превод на сумите е посочено „парична сума за семейството“ („money to family“) и подобрения на апартамент (“improving flat”). От показанията на разпитаните по делото свидетели не бе установено наличието на нужда от парични средства за ответницата или нейното семейство в процесния период за разширяване на съществуващия бизнес или за ремонт на конкретно жилище. Свидетелят А.Д. заяви, че са водени разговори със съпруга на ответницата за закупуване на софтуер за разширяване на бизнеса му, но така и не се стигнало до закупуване на такъв софтуер. По отношение на наличието на заемни отношение свидетелят заяви, че е чувал от ищцата за предоставени заеми на ответницата и нейния съпруг, но не го е питал дали е взимал пари от ищцата. Показанията на свидетеля С.С., баща на ищцата, са доста объркани, взаимно противоречиви и противоречащи на приетите по делото писмени доказателства, като също не доказват сключването на договори за заем между страните, Свидетелят заявява, че ищцата е предоставила заем на ответницата за закупуване на апартамент на ул. „***“, но от представените справки от имотен регистър се установява, че купувач на ап.№***, находящ се в гр.***, закупен на 17.05.2007г. е ищцата, а не ответницата. В този смисъл нито сумата за закупуване на апартамента, нито момента, нито купувача отговарят на конкретните твърдени в исковата молба договори за заем в по-ранен период. Отделно от това свидетелят знае за предоставени суми на заем на ответницата от разговорите си с ищцата и без да е запознат с конкретни суми, конкретни нужди на ответницата, свързани с тези заеми и наличието на уговорки кога да бъдат върнати тези суми. Следва да се отбележи, че показанията на свидетелите касаят период от повече от 15 години преди датата на разпита, поради което е трудно да бъдат изпълнени с конкретика и е нормално да съществува объркване у свидетелите при пресъздаване на фактите от този далечен за тях период, още повече, че и двамата свидетели не твърдят да са присъствали на конкретни разговори за предоставяне на заемни суми, уговорки за връщането им и предаване на суми между страните.
В този смисъл исковете за връщане на получени в заем суми се явяват недоказани и следва да бъдат отхвърлени като такива, а съдът да разгледа заявеното в условията на евентуалност основание за връщане на сумите – получаването им без основание от страна на ответницата.
Връщане на полученото без основание:
По иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. При фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът – основание за получаването или за задържане на полученото.
Недоказани останаха твърденията на ищцата за извършен втори банков превод в размер на 7255 евро нареден на 03.05.2005г., както и частично по отношение на преведените в полза на ответницата суми на 15.0.2003г. за сумата над 986 паунда до твърдения размер от 1000 паунда и на 25.02.2005г. за сумата над 9680.76 евро до претендирания размер от 9690.45 евро. По отношение на тези суми не се установи предаването им от ищцата на ответницата и исковите претенции за тях следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани, предвид реалния характер на договора за заем.
По отношение на останалите описани в исковата молба суми ищцата доказа получаването им от страна на ответницата и в тежест на ответницата бе да установи твърдяното от нея основание за получаване на сумите – за закупуване на апартамент от „***“ ООД, като при сключването на този договор ответницата е действала като посредник и директно е предала сумите на продавача.
Паричните суми в размер на 986 паунда и 16935.76 евро са получени от ответницата в периода от 24.10.2003г. до 04.05.2005г. с посочени основания за превода „пари за семейството“ и „подобрения на апартамент“.
Апартамента в к.к. „***“ е закупен от ищцата на 08.03.2006г., а ид.ч. от дворното място, в което е построен апартамента е закупен на 29.12.2006г.
Стокова разписка за получена сума за апартамента в размер на 7219 евро е съставена на 09.03.2006г. и подписана от свидетеля Г.Х..
Твърденията на отвтницата, че тези суми са послужили за закупуване на апартамента на ищцата от „***“ ООД останаха недоказани в производството и дори опровергани от приетите по делото доказателства. Плащането на сумата за закупуване на апартамента е извършено близо година след получаване на последния от процесните банкови преводи, като сумата и посоченото в платежното нареждане основание за превода не съответстват на твърдяното от ответницата основание за получаване на сумата. Стоковата разписка за заплащане на сумата на „***“ ООД бе представена в оригинал от ищцата, като в същата като лице предало сумата е посочена ищцата. На следващо място следва да се отбележи, че ответницата е разполагала с възможността да тегли парични суми от банкова сметка ***кива тегления при закупуване на недвижими имоти от името на ищцата, поради което освен недоказано и нелогично се явява твърдението, че за конкретната покупка ищцата е превела сума по банкова сметка ***, а не са постигнали съгласие сумата да бъде изтеглена от ответницата директно от банковата сметка на ищцата.
В този смисъл се доказа от събраните по делото доказателства наличието на фактическия състав по чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за част от исковите претенции, което налага за същите да бъдат разгледани възражението за изтекла погасителна давност, а в случай, че същото се явява неоснователно да се разгледа и направеното от ответницата възражение за прихващане. Ищцата доказа, че е превела по банкова сметка *** молба суми, а ответницата не доказа по изискуемия от закона начин твърдяното основание за получаване на сумите.
Възражението за изтекла
погасителна давност:
Паричните суми са получени от ответницата в периода от 24.10.2003г. до 04.05.2005г., като по делото не бе установено основание за получаването им.
Съгласно постановление № 1 от 2805.1979г. на Пленума на ВС вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД, а по отношение на вземанията за връщане на получено при начална липса на основание давностният срок започва да тече от деня на получаването на престацията, тъй като основанието не е налице при самото ѝ извършване и ищцата е можела да иска връщане на сумите още от предаването им на ответницата.
В този смисъл давността по отношение на процесните вземания е започнала да тече от датата на получаването на всяка от сумите и е изтекла за всички получени от ответницата суми в периода от 24.10.2008г. до 04.05.20010г., повече от девет години преди предявяване на настоящите искове.
По делото не се установиха доказателства за причини давността да не тече между страните в хипотезите по чл.115 ЗЗД или да е прекъсната в действия сред изброените в чл.116 ЗЗД.
Изпратената до ответницата нотариална покана за връщане на получените суми през 2014г. има за последица поставянето на ответницата в забава и респективно дължимостта на обезщетение за забава след този период, но не прекъсва давността, не я спира и не представлява начална дата, от която тече давността за процесните вземания. Изискуемостта на вземанията е настъпила още при получаването на сумите от ответницата и е изтекла четири години преди отправянето на нотариалната покана до нея.
Възражението за изтекла в полза на ответницата погасителна давност е своевременно направено в срока за отговор на исковата молба, явява се основателно и е причина за отхвърляне на исковите претенции, за които се доказа фактическия състав по чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че възражението за изтекла погасителна би било основателно и би послужило за отхвърляне на исковите претенции, дори да бе установено съществуването на твърдените в исковата молба договори за заем. Съгласно чл.69, ал.1 ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага, поради което изискуемостта на вземанията отново би била от предаването на сумите на ответницата.
Изложеното от ищца в постъпилите лично от нея писмени бележки по делото по електронна поща е житейски вероятно съобразно представените по делото доказателства, но твърдените договори за заем не бяха доказани по изискуемия от закона начин на пълно и главно доказване, а исковете за връщане на получените без основание суми се явяват погасени по давност и следва да бъдат отхвърлени на това основание.
Възражението за прихващане не следва да бъде разглеждано доколкото исковите претенции са отхвърлени изцяло – част от тях като неоснователни, а останалата част поради изтекла погасителна давност.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответницата има право на поискани и доказано сторени по делото разноски. Съгласно представения списък на разноските и доказателствата по делото, ответницата е направила разноски в общ размер на 2010 лева, които следва да се възложат в тежест на ищцата.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.С., с ЕГН ********** и адрес *** срещу С.К.И., с ЕГН ********** и адрес *** иск за осъждане ответницата да заплати на ищцата сумата от 1000 британски паунда, дължима по договор за заем от 15.10.2003г., с падеж за връщане на сумата -26.08.2014 година, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.С., с ЕГН ********** и адрес *** срещу С.К.И., с ЕГН ********** и адрес *** иск за осъждане ответницата да заплати на ищцата сумата от 14 британски паунда /разликата между твърдените 1000 паунда и получените от ответницата 986 паунда/, дължима като получена на 15.10.2003г. без основание, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.С., с ЕГН ********** и адрес *** срещу С.К.И., с ЕГН ********** и адрес *** иск за осъждане ответницата да заплати на ищцата сумата от 986 британски паунда, дължима като получена на 15.10.2003г. без основание, като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.С., с ЕГН ********** и адрес *** срещу С.К.И., с ЕГН ********** и адрес *** иск за осъждане ответницата да заплати на ищцата сумата от 9690,45 евро, дължима по договор за заем от 25.02.2005г., с падеж за връщане на сумата – 26.08.2014 година, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.С., с ЕГН ********** и адрес *** срещу С.К.И., с ЕГН ********** и адрес *** иск за осъждане ответницата да заплати на ищцата сумата от 9.69 евро /разликата между твърдените 9690,45 евро и получените 9680.76 евро/ , дължима като получена на 25.02.2005г. без основание, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.С., с ЕГН ********** и адрес *** срещу С.К.И., с ЕГН ********** и адрес *** иск за осъждане ответницата да заплати на ищцата сумата от 9680.76 евро, дължима като получена на 25.02.2005г. без основание, като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.С., с ЕГН ********** и адрес *** срещу С.К.И., с ЕГН ********** и адрес *** иск за осъждане ответницата да заплати на ищцата сумата от 7 255 евро, дължима по договор за заем от 29.04.2005г., с падеж за връщане на сумата - 26.08.2014 година, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.С., с ЕГН ********** и адрес *** срещу С.К.И., с ЕГН ********** и адрес *** иск за осъждане ответницата да заплати на ищцата сумата от 7 255 евро, дължима като получена на 29.04.2005г. без основание, като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.С., с ЕГН ********** и адрес *** срещу С.К.И., с ЕГН ********** и адрес *** иск за осъждане ответницата да заплати на ищцата сумата от 7255 евро, дължима по договор за заем от 03.05.2005г., с падеж за връщане на сумата - 26.08.2014 година, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.С., с ЕГН ********** и адрес *** срещу С.К.И., с ЕГН ********** и адрес *** иск за осъждане ответницата да заплати на ищцата сумата от 7255 евро, дължима като получена на 03.05.2005г. без основание, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К.С.С., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на С.К.И., с ЕГН ********** и адрес ***0 /две хиляди и десет/ лева, представляваща направени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: