МОТИВИ: Плевенска  районна прокуратура е повдигнала обвинение против М.А.У. ***, постоянно пребиваващ в **за това, че на 23.09.2013 година, в ***, противозаконно  присвоил чужди движими вещи: 80 броя хюнибеци на стойност 560 лева; 130 метра доки на стойност 450 лева; 80 броя строителни вилици на стойност 240 лева; 80 броя стойки за хюнибеци на стойност 480 лева; 4 броя метални платна на стойност 28 лева и 55 броя дървени платна на стойност 220 лева или всички вещи на обща стойност 1 978 лева, собственост на И.С.Х. ***, които вещи владеел-престъпление по чл. 206 ал. І от НК.

Подсъдимият не се признава за виновен. Дава обяснения по така повдигнатото му обвинение. Твърди, че процесните съоръжения за строителна дейност взел в заем за послужване от И.Х. с когото се познавали отдавна във връзка с дългогодишната им съвместната работа в областта на строителството. Същите използвал за извършване на строителни дейности в имота на свидетеля П.В. срещу договорено между тях възнаграждение. За извършената работа получил всичко от договореното. В. се разплащал с него регулярно като за удостоверяване на получените суми самият В. изготвял  РКО, които подсъдимият У. подписвал. Подсъдимият отрича да е договарял с В. и да му е продавал описаните в обвинителният акт движими вещи, именно защото знаел, че са чужди – на свидетеля Х.. Когато изпратил сина си при В., за да поиска останалият в негово владение инструментариум, последният отказал да го върне. Моли да бъде оправдан. Представлява се от защитник в лицето на адвокат Л.Г.,  ПлАК.              

Представителят на РП – Плевен подържа изцяло така повдигнатото против  подсъдимия обвинение за престъпление по чл.206 ал.І НК.  Пледира за постановяване на  осъдителна присъда като предлага на съда да определи и наложи  на същия наказание в рамките  на същото, предвидено  в разпоредбата на закона  при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства предвид изминалият дълъг период от време от момента на извършване на деянието, а именно 1 година лишаване от свобода, чието ефективно  изтърпяване да бъде отложено по реда на чл. 66 ал. НК с тригодишен изпитателен срок, което би представлявало справедливо наказание за извършеното.

В съдебно заседание защитника на  подсъдимия  пледира за постановяване на оправдателна присъда. Счита, че така повдигнатото спрямо същият обвинение  е недоказано, както от обективна, така и от субективна страна. Твърди, че така установените в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства моли съда да приеме, че „доказателствата по делото не могат и не установяват факта на присвояване на процесните движими вещи от страна на подсъдимия У., което изключва реализирането на отговорност за престъпление по чл. 206 ал. 1 НК. Няма данни и за съставомерния пряк умисъл от страна на подзащитният му да навреди с поведението си.  В този смисъл моли съда да постанови оправдателна присъда.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М.А.У. е роден на *** ***, постоянно пребиваващ в **, *, български гражданин, с основно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********.

Свидетелят И.Х. и подсъдимият се познавали и подържали добри отношения, работели в една и съща сфера, а именно в строителството.

На 26.08.2009 година свидетелят И.Х. закупил от „***“ ООД град София, представлявано от *А. кофражни елементи,  в това число 80 броя хюнибеци, доки, 80 броя строителни вилици, 80 броя стойки за хюнибеци, метални и дървени платна. Същите движими вещи били подробно описани в сключеният между страните договор за покупко – продажба от 26.08.2009 година, придружаван от следващите се  декларации за съответствие на продуктите с  български държавен стандарт.

Свидетелят П. ***. В началото на 2013 година, същият решил да строи къща в ***. Тогава разговарял със свидетеля Х. да му построи ограда на имота, но тъй като той нямал възможност да поеме този ангажимент му препоръчал подсъдимият М.У.. Последният построил оградата. Тогава В. решил да наеме подсъдимият за строежа на къщата. Договорили се, М.У. със своя бригада да отлее плоча и 11 колони срещу определено възнаграждение.

Подсъдимият не разполагал със строително скеле, което щяло да му бъде необходимо във връзка с поетия към В. ангажимент. Ето защо се обадил на Х. и го помолил да му услужи с някои кофражни елементи, които да ползва на строежа в *, след което щял да му ги върне. И.Х. се съгласил и предоставил на подсъдимия М.У. 80 броя хюнибеци; 130 метра доки; 80 броя строителни вилици; 80 броя стойки за хюнибеци; 4 броя метални платна и 55 броя дървени платна. Същите  кофражни елементи били транспортирани и оставени  в имота на  П.В..

През месец юли на 2013 година подсъдимият и негови работници, в лицето на свидетелите Н.У.  и А.А., започнали работата по строежа на къщата на свидетеля П. ***. За извършената работа подсъдимият получавал регулярно от В. уговорените между тях парични суми, представляващи дължимото им възнаграждение. За част от изплащаните парични суми П.В. изготвял РКО, в които вписвал своите имена, имената на подсъдимия, изплатената паричната сума. Подсъдимият полагал подписа си. Имало и случаи, в които М.У. получавал възнаграждението за извършената работа и на ръка. Той от своя страна се разплащал с работниците си.

До месец септември на 2013 година, подсъдимият изпълнил по – голямата част от поетият ангажимент към свидетеля В. по строежа на къщата му. За довършване останала незначителна част от работата. В този период от време тежко заболяла съпругата му  свидетелката  В.У.. Притиснат от обстоятелствата и изправен пред голяма нужда от парични средства за лечението и, подсъдимият У. решил да потърси работа извън пределите на Република България. През месец ноември на 2013 година заминал за **, където пребивава постоянно и до настоящият момент заедно със семейството си.  Свидетелят П.В. наел други  строителни работници, в това число и свидетеля П.Ц., които довършили строежа на къщата му в ***.

След като заминал за **, подсъдимият разговарял по телефона със свидетеля И.Х. и му казал, че собствените му кофражни елементи се намират в имота на П.В..  Подсъдимият У. поръчал на сина си – свидетеля Н.У. да отиде в дома на В., да вземе скелето и да го върне на Х..

На 18.11.2013 година, свидетелят Х., придружаван от Н.У.,  А.А. и Д.Ч. отишли в имота на В., за да приберат кофражните елементи, собственост на И.Х.. На строежа все още се извършвали ремонтни работи. Когато започнали да товярат част от  строителните елементи дошъл свидетелят В., скарал се с тях, че са му влезли в имота без разрешение. В разговор със свидетеля Н.У., П.В. помолил да се обади на някой от родителите си и да помоли да оставят скелето още малко, за да си довърши строежа. Тогава П.В. разговарял със съпругата на М.У. – В.У., която също помолил да оставят скелето още няколко дни. След разговора с В.У., свидетелят П.В. заявил на И.Х., че скелето негово, тъй като  подсъдимият му го бил продал. Показал му и  РКО с описана в него парична сума от 3 300 лева, носещ подписа на подсъдимия и описание  на кофражните елементи. Свидетелят В. бил видимо превъзбуден и ядосан, извикал дори кварталния полицейски инспектор. И.Х. и придружаващите го момчета напуснали имота.

На 18.11.2013 година свидетелят П.В. депозирал жалба в Р.п.– П. за това, че на същият ден в село *, И.Х. и още няколко лица се опитали да му откраднат скелето, за което бил платил.

Образувано е наказателно производство. В хода на същото, на  21.03.2014 година били изискани обяснения от собственика на процесните движими вещи. След проведено разследване към наказателна отговорност бил привлечен подсъдимият М.У. за това, че на 23.09.2013 година, в ***, противозаконно  присвоил чужди движими вещи: 80 броя хюнибеци на стойност 560 лева; 130 метра доки на стойност 450 лева; 80 броя строителни вилици на стойност 240 лева; 80 броя стойки за хюнибеци на стойност 480 лева; 4 броя метални платна на стойност 28 лева и 55 броя дървени платна на стойност 220 лева или всички вещи на обща стойност 1 978 лева, собственост на И.С.Х. ***, които вещи владеел-престъпление по чл. 206 ал. І от НК.

Предмета на престъплението бил индивидуализиран въз основа на представени от собственика Х. писмени документи, а именно договор за покупко – продажба на кофражни елементи от 26.08.2009 година, сключен между И.Х. и „***“ ООД град София, представлявано от *А.,  ведно с  декларации за съответствие на продуктите с  български държавен стандарт. На база тези документи, в хода на разследването била назначена и извършена оценителна експертиза. Съгласно заключението по същата общата стойност на процесните кофражни елементи възлиза на 1 978 лева към 23.09.2013 година.

Така възприетата от съда и опасана по - горе фактическа обстановка установяват събраните в хода на делото писмени доказателства - договор за покупко – продажба на кофражни елементи от 26.08.2009 година, сключен между И.Х. и „***“ ООД град София, представлявано от *А.,  ведно с  декларации за съответствие на продуктите с  български държавен стандарт/ находящи се в материалите по проведеното досъдебно производство/, присъединени към доказателствата по делото по реда на чл. 283 НПК, заключението на експерта по изготвената оценителна експертиза, както и от гласните такива обективирани в показанията на свидетелите: И.Х., А.А., *Ч.; Н.У., В.У. и П.Ц., дадени непосредствено в съдебно заседание, както и тези на Ц. и У., дадени в досъдебната фаза на процеса, присъединени към доказателствата по настоящото дело чрез прочитането им по реда на чл. 282  ал. 4 във вр. ал. 1 т. 2 предложение второ от НПК. За горната фактическа обстановка като хронология от събития допринасят и показанията на свидетеля  П.В., но и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие.

На базата на горните доказателства, съдът формира несъмнените си изводи относно следните обстоятелства: процесните движими вещи, описани в обвинителният акт като предмет на престъпление по чл. 206 ал. 1 НК са собственост на свидетеля  И.Х.. Същият доброволно ги предоставил в заем за послужване  на подсъдимия и последният ги използвал във връзка със строежа на къща в село *, собственост на П.В.. Несъмнено установено е и обстоятелството, че между подсъдимият и Х. имало уговорка да върне кофражните елементи след като свърши работата си по строежа, както и че У. спазил тази договореност. Когато напуснал по спешност пределите на Република България, през месец октомври на 2013 година, се свързал с Х., обяснил му, че собствените му вещи се намират  при свидетеля П.В., организирал и изпратил сина си – М.У. заедно с други лица да приберат строителното скеле от имота в село *. В подкрепа на тези изводи са пряко показанията на свидетеля Х., тези на Н.У., А.А., Д.Ч. и В.У., които кореспондират и с обясненията на подсъдимия. Безспорно установен факт е и, че дори и след като не успял да вземе вещите си от владението на свидетеля В., И.Х. и за миг не се усъмнил в лоялността на подсъдимия, поради което и не сигнализирал компетентните органи за извършено спрямо него престъпление. И.Х. бил потърсен от органите на реда едва на 21.03.2014 година, когато му били снети обяснения, около три месеца след като П.В. сигнализирал за опит от страна на Х. да „ открадне“ собствените си вещи.

От основно значение за това има ли извършено престъпление и извършено ли е от подсъдимия е въпросът на какво основание свидетелят П.В. задържал  и държи и понастоящем процесните движими вещи в свое владение и защо отказал да ги върне на собственика им.

За изясняване на горните, пряко релевантни към предмета на доказване  факти, съдът анализира събраните гласни доказателства – показания на свидетелите, обяснения на подсъдимия, представените по делото писмени доказателства – РКО от 23.09.2013 година и заключенията по назначените и изготвени  съдебно – почеркова, комплексна и физико – химическа експертизи.

Изслушаните в хода на съдебното следствие показания на свидетелите  оформят две групи: показанията на Н.У., В.У., И.Х., А.А., Д.Ч. от една страна и показанията на свидетелите П.В., С.Г. и П.Ц. от друга.

Свидетелите Н.У. и И.Х. установяват, че когато  на 18.11.2013 година отишли в имота на В. , за да приберат скелето – собственост на Х., П.В. първо помолил да му го остави още малко, за да си довърши работата. По повод на тази нетова молба, Н.У. набрал по телефона своята майка  В.У. и двамата с В. провели разговор. В.У. възприела молбата на В., но му казала, че съпругът и е поръчал да организира предаването на скелето на Х.. Съдът даде вяра на показанията на  тези двама свидетели, въпреки че същите са близки роднини на подсъдимия съответно по сватовство и права линия. Съдът възприе показанията им като достоверни въпреки тези обстоятелства, тъй като същите са еднопосочни и непротиворечиви. Съобщаваните от тях факти се потвърждават косвено и от показанията на свидетелите И.Х. и А.А., за които съдът не установи да са налице каквито и да е обстоятелства, които да пораждат съмнение в тяхната безпристрастност. 

В противовес на показанията на свидетелите В.У. и Н.У. са показанията на свидетеля П.В.. Прави впечатление противоречивостта, колебливостта и липсата на детайлност в показанията на този свидетел относно всички факти, установени в хода на съдебното следствие, изключая един –  с РКО от 23.09.2013 година, с който подсъдимият бил продал на В. кофражните елементи, собственост на Х.. Поставен в очна ставка последователно със свидетелите Н.У., В.У. и А.А., първоначално свидетелят В. отрича да е провеждал какъвто  и да е телефонен разговор същият ден. Впоследствие уточнява, че може би разговарял с лице от женски пол, което обаче не познава. Не бил се молил на никого, тъй като кофражните елементи били негови.

Свидетелят Х. пряко установява факта, че П.В. отказал да му върне строителните елементи като му показал документ, удостоверяващ, че му били продадени от подсъдимия У.. Въпреки че видял някакъв документ Х. не повярвал това да е сторил подсъдимия, когото познавал отдавна. Нещо повече – именно след разговор с подсъдимия, Х. отишъл да търси вещите си в дома на В..

За съставянето на РКО от 23.09.2013 година, приложен към материалите по делото, съдържащ описание на кофражни елементи и сумата от 3 300 лева, получена срещу подпис от подсъдимия У. в същия ден са показанията на свидетелите П.В., С.Г. и обясненията на подсъдимия. Последните съдът подложи на задълбочена преценка, държейки сметка за двуяката им природа - едновременно на източник на доказателства и  на средство  за защита.

Свидетелката С.Г. установява, че на 23.09.2013 година самата тя собственоръчно съставила процесният РКО. Изписала съдържание, което и било диктувано в момента. Удостоверила с подписа си неговото съставяне. След като получил сумата от 3 300 лв, в документа се подписал и подсъдимия. Свидетелят П.В. на свой ред установява, че именно по този начин подсъдимият му продал кофражните елементи. Тези твърдения съдът възприе като недостоверни и тенденциозни, противоречащи на нормалната човешка логика и останалата доказателствена съвкупност по делото. Събраните по делото доказателства, в това число и посредством разпита на свидетеля В. установяват, че между него  и подсъдимия не е имало неуредени взаимоотношения: подсъдимият изпълнил своя ангажимент, за което и получил уговореното възнаграждение. Този факт установява подсъдимия, който установява и това, че  във връзка с възложената му работа и нейното изпълнение  възложителят в лицето на В. е бил изключително коректен. Този факт не се оспорва и от свидетеля В., който посочва, че бил горе долу доволен от свършената работа. Разпитан в съдебно заседание В. не дава категоричен отговор на въпроса за какво всъщност платил горната сума – за сметка на извършена работа или от  желание да помогне на подсъдимия.

Противоречия бележат показанията на свидетеля В. и  обясненията на подсъдимия относно това за какво е бил съставен процесният разходен касов ордер. Според подсъдимия същият бил изготвен за удостоверяване получаването на сума за свършена работа, според  свидетелят В. същият представлява договор за покупко - продажба на кофражни елементи.

В хода на досъдебното, а и в хода на съдебното производство са  назначени и извършени съдебно – почеркова, комплексна и физико – химическа експертизи на РКО от 23.09.2013 година, прикачен към лист 163 от материалите по досъдебно производство №  Д – 935/2014 година по описа на ПлРП. Заключението по съдебно почерковата експертиза установява, чу в графа „ Получих сумата“ в същия РКО от 23.09.2013 година за сумата от 3 300 лева е положен от подсъдимия У.. Този факт е безспорно установен.

Заключението по изготвената комплексна експертиза установява, че  в РКО от 23.09.2013 година  в графа „ получих сумата/ ЕГН“, първо е изписан цифровия ръкописен текст „ **********“, след което е положен подписът на подсъдимия У.. Съгласно същото заключение ръкописният текст и подписите вероятно са изписани с една и съща химикална паста. Извършеното физико – химическо изследване на същият документ на свой ред установява, че ръкописният текст е подписите в обследвания РКО са изписани със сходна паста за химикал. Така оформените изводи на базата на извършеното криминалистическо обследване на РКО от 23.09.2013 година внасят значителна достоверност в обясненията на подсъдимия за това, че изписването на съдържанието на документа и полагането на подпис от негова страна са извършени по – различно време и едновременно с това основателно съмнение в твърденията на П.В. за това, че същият документ бил съставен и подписан от подсъдимия с ясното съзнание, че получава сумата от 3 300 лева, представляваща стойността на описаните в него кофражни елементи. Достоверността на така твърдяните факти от страна на свидетеля В.  допълнително  се разколебават както обясненията на подсъдимия, така и показанията на свидетелите А.А. и Н.У.. Разпитани в хода на съдебното следствие и тримата установяват, че финансовите отношения между тях от една страна  и П.В. от друга  във връзка с възложената им от него работа са били уредени. В този смисъл остават без логическо обяснения твърденията на В., че „купил“ кофражът тъй като на подсъдимият му трябвали пари.

За изясняване на обстоятелствата при съставянето на РКО от 23.09.2013 година за сумата от 3 300 лева допринасят и показанията на свидетелката С.Г.. При анализа на  тези показания съдът констатира тяхната лаконичност, изолираност от останалият доказателствен материал и не на последното място отчитайки факта, че същите изхождат от лице, макар и косвено заинтересовано от изхода на делото. Свидетелят П.В. установява, че към месец септември на 2013 година свидетелката Г. работела във фирмата му като *. Не отрича и факта, че с нея има родени две деца. Показанията му обаче, че  със същата не подържал и не подържа каквито и да е близки отношения категорично се опровергават от приложените към  материалите по делото документи, депозирани в хода на производството пред първоинстанционният съд молби от свидетелите С.Г. и П.В., находящи се на  л. 75,76,81 и 82 от материалите по делото.   Представените писмени документи установяват резервация и на двамата свидетели за санаториално лечение през периода  11.01. 2019 – 21.10.2019 година в ***, препятствало явяването им в съдебно заседание на  15.10.2019 година.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът прие, че внесеното против подсъдимия М.У. обвинение за извършено престъпление по чл. 206 ал. 1 НК е недоказано и необосновано.

Съгласно  чл. 303 ал.ІІ от НПК съдът признава  конкретният субект на наказателна отговорност  за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Тази разпоредба     предполага наличието на събрани както преки, така и косвени доказателства, които интерпретирани в духа на наказателният закон следва да обусловят реализирането на наказателна отговорност  по отношение на извършителите на конкретно противоправно деяние, представляващо престъпление по смисъла на чл. 9 ал.І от НК.

          Съставът на престъплението по чл. 206 НК предполага установяването по несъмнен начин на всички признаци, както от обективната му, така и от субективната му страна. Липсата на който и да е от тях обуславя несъставомерност на извършеното деяние, което изключва и санкционирането му посредством наказателна репресия.

Събраните по делото доказателства не установяват по категоричен и несъмнен начин осъществяването на признаците от състава на соченото престъпление от страна на подсъдимия нито от неговата обективна, нито от субективната му страна. Цялата фактическа обстановка като хронология от последователни събития оформя по категоричен начин извода, За извършено неправомерно задържане на чужди движими вещи от страна на свидетеля П.В.. Доказателствата по делото поставят въпроса за природата на съставеният РКО от 23.09.2013 година  и дали същият не представлява документ с невярно съдържание и използването му като основанието за предаване на конкретното имущество, собственост на И.Х.  с намерението деецът то да се свои от други лица, но не и подсъдимият У..

Съдът прие, че в случая липсва  съставомерният пряк умисъл по смисъла на чл. 9 ал. 1 НК. За престъплението по чл. 206 НК трябва да бъде установено, че деецът дава имущество на други лица или взема за себе си, без намерение той или другите лица да го връщат или заместват (мотиви към тълкувателното решение. № 50/80 - ОСНК, т. 2). Такова отношение у конкретния деец съдът не установи предвид събраните категорични доказателства, че подсъдимият У. знаел, че процесните вещи са на свидетеля Х., след като  се наложило по спешност да напусне република България направил всичко възможно за обезпечаване на възможността последният да получи вещите си.

Доказателствата по делото инициират за липса на какъвто и да е умисъл от страна на подсъдимия да навреди и причини вредоносен резултат, да се разпореди с чуждото имущество, а именно 80 броя хюнибеци на стойност 560 лева; 130 метра доки на стойност 450 лева; 80 броя строителни вилици на стойност 240 лева; 80 броя стойки за хюнибеци на стойност 480 лева; 4 броя метални платна на стойност 28 лева и 55 броя дървени платна на стойност 220 лева или всички вещи на обща стойност 1 978 лева, собственост на И.С.Х. ***.

При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ прие, че така повдигнатото против подсъдимия М.У. обвинение за извършено престъпление по чл. 206 ал.1 НК е  недоказано и необосновано, поради което и съдът го призна за невинен по така повдигнатото му обвинение.

          При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.

                                                                    

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

.