№ 590
гр. Монтана, 09.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на девети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско
дело № 20221600500403 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274 от ГПК, образувано по частна жалба на М. Г. М.
против определение № 1294 на Ломския районен съд от 14 октомври 2022 г., с което е
прекратено производството по гр. д. № 1853/2022 г.
Частната жалбоподателка М. М. моли определението за прекратяване да бъде
отменено като неправилно и делото върнато на ЛРС за продължаване на
съдопроизводствените действия. Изтъква, че неправилно съдът е приел, че делото не
му е подведомствено. Действително двамата родители на малолетното дете пребивават
в Германия, но всеки от тях е български гражданин с постоянен и настоящ адрес в гр.
Л., което покрива изискванята за подсъдност на спора за упражняване на родителските
права пред ЛРС.
Пред въззивния съд не са представени нови доказателства. МОС обсъди
доводите на жалбоподателката във връзка с доказателствата, предсатвени пред ЛРС и
приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК от
ищцата в първоинстанционното производство, поради което е процесуално допустима,
но разгледана по същество е неоснователна.
Пред Ломския районенсъд М. М. е предявила иск срещу Б. П. А. за
предоставяне на нея упражняването на родителските права по отношение малолетното
дете Н. Б. А. (роден през 2020 г.), определяне режим на лични контакти на бащата с
детето, осъждане на ответника да плаща месечна издръжка и разрешаване пътувания
на детето в чужбина без съгласието на бащата.
В исковата молба са изложени твърдения, че двамата родители живеят в
Германия, детето е родено също в Германия. То живее заедно с майката, която полага
1
грижи за отглеждането и възпитанието му. По делото са представени доказателства за
това, че ищцата работи в Германия по трудов договор, приложен е и договор за наем,
удостоверяващ местоживеенето й.
Като е взел предвид факта, че детето пребивава в Германия заедно със своята
майка, ЛРС е приложил чл. 8 от Регламент № 2201/2003 г., приел е, че компетентен да
разгледа спора е съответният германски съд и е прекратил производството поради
неподведомственост.
Въззивният съд намира определението за законосъобразно, поради което го
потвърждава, а частната жалба оставя без уважение.
Въпреки че както двамата родители, така и малолетното им дете, са български
граждани, то поради постоянното пребиваване на детето в страна-член на ЕС
приложение намира Регламент № 2201/2003 (ЕО) на Съвета от 27 ноември 2003 г.
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност. Решаващият критерий е
фактическото пребиваване на детето в чуждата страна, а не гражданството му или
гражданството на неговите родители. Нормата е въведена, за да защити интереса на
детето при прилагане на критерия за близост – делото ще се разгледа там, където то
обичайно живее, за да се осигури най-пълно събиране на доказателства за условията му
на живот, полаганите за него грижи, нуждите му, ще бъде възможно провеждане на
социално проучване от компетентен орган за социална защита.
Не са налице предпоставки за прилагането на изключенията по чл. 12 от
Регламента за пророгация на компетентността.
ЛРС е изследвал приложимото право и е постановли законосъобразно
определение, което МОС потвърждава.
На основание горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на М. Г. М. против определение №
1294 на Ломския районен съд от 14 октомври 2022 г. по гр. д. № 1853/2022 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС при условията на
чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3