РЕШЕНИЕ
№ 1575
гр. Русе, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20234520101013 по описа за 2023 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Ищцата Д. С. Н. с ЕГН:**********, твърди че на 09.10.2018г. сключила
трудов договор с ответника с място на работа – „Фуражен завод“ в с.Б., в
администрация, на длъжносг „Търговски посредник", при пълно редовно
работно време и възнаграждение в размер на 1170,00 лева. Впоследствие, с
допълнително споразумение от 01.05.2022г. бил изменен размерът на
възнаграждението й, а именно в размер - 1571,71 лева и допълнително такова
в размер на 47,15 лева.
Твърди, че работодателят незаконосъобразно е прекратил ТПО,
доколкото е налице злоупотреба с право от негова страна. Обосновава
твърденията си с това, че през лятото на 2022г. било прекратено трудовото
правоотношение на изпълняващия длъжност "Началник nроизводство" в
завода - А. Д. Д., поради което същата завела иск пред Русенски районен съд
за отмяна на заповедта за уволнение и възстановяване на работа. По този
повод било образувано гр.д. №3752/2022г. по oпuca на Русенски районен съд.
Производството е приключило с влязло в сила решение, с което изцяло били
1
уважени исковете на А. Д.. Твърди, че по същото дело била призована в
качеството на свидетел на дата 02.11.2022г., където дала показания в отговор
на въпросите, които й били задавани от съда и страните. Веднага след това
отношението на работодателя – ответник рязко се променило и започнал
своеобразен тормоз. Връчили й Заповед №33/03.11.2022г. с която била
задължена да предостави обяснения за отсъствието си от работа в деня, в
който давала свидетелски показания пред Русенски районен съд. В тази
връзка, представила на работодателя Удостоверение от съда, както и
писмени обяснения относно причината за отсъствието.
Твърди, че във връзка с воденото дело от А. Д. Д. работодателят й
„инсценирал преместване“ на всички работници по трудови правоотношения
от клона в с.Б., в клона на търговеца с.С., Силистренска област. Такива
твърдения са били изнесени в хода на воденото дело, а именно, че поради
„намаляване на обема на работа" в клона в с.Б. всички работници били
преназначени в клона в с.С., което не отговаряло на истината, тъй като
всички работници, включително и тя самата продължавали да работят в
завода в с.Б.. Ищцата твърди, че по този повод, през месец ноември /още в
хода на делото заведено от А. Д./ работодателят извикал всички работници
един по един и им връчил допълнителни споразумения към трудовите
договори, с което се „заменя"като работодател клона в с.Б. с този в с.С.. По
този начин и на нея и било връчено такова на дата 28.11.2022г.
Допълнителното споразумение №149 към трудовия договор било
предварително подготвено и антидатирано, като в него било посочено, че е от
дата 29.07.2022г.. Тази дата била посочена така, че да съответства на
защитната теза на работодателя по заведеното вече дело от А. Д.. Ищцата
отказала да подпише споразумението с тази дата и изрично посочила, че
й е връчено на 28.11.2022г.
Ищцата твърди, че около две седмици след това на дата 12.12.2022г.
работодателят й връчил писмо, с което я уведомили, че е взето решение за
съкращаване на щата и с оглед предварителната закрила по чл.333 от КТ
следвало да й се изиска информация. В документа било посочено, че е
приложено щатно разписание, но на практика такова липсвало. След изрично
настояване да й се представи щатното разписание, такова било представено
но с много дребен шрифт. Твърди, че на 16.12.2022г. получила Предизвестие
за прекратяване на трудов договор №5. На дата 20.12.2022г. получила и
2
3аповед №22-С/20.12.2022 г., с която се прекратява трудовото й
правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, при съкращаване на щата, в
която като мотиви било посочено - изменение на щатното разписание.
Счита, че прекратяването на трудовото й правоотношение е извършено
незаконосьобразно, по следните сьображения: От една страна не е налице
реално съкращение в щата, тъй като дейността на работодателя е основно
производство и търговия с фуражи, а трудовата й функция е свързана с
договаряне, подготовка и администриране на процеси по доставки на стоки от
България за Румъния, както и обратно от Румъния за България, което
включва и логистичната дейност с партньори /търговци уnражняващи
превозни услуги/ и която дейност е на практика ежедневна. На следващо
място, при така посоченото основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, счита, че работодателят е следвало да извърши подбор с
оглед разпоредбата на чл.329 от КТ. Твърди, че не е уведомявана за такъв
подбор, нито е канена за провеждане на подбор, не й е известно да е
провеждан и при какви критерии.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за незаконно
извършеното уволнение, да отмени същото като незаконосъобразно и да я
възстанови на заеманата преди това длъжност. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „ВИАНД“ ЕАД с ЕИК:*********
оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че е съкратена
длъжността на ищцата, като съкращаването на щата и издаването на
заповедта и предизвестието били извършени от компетентно лице,
представляващо работодателя. Моли съда да отхвърли обективно
съединените искове, като неоснователни и недоказани, претендира разноски.
С отговора са представени и писмени доказателства, които са приобщени към
доказателствения материал по делото.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от
ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:
Не е спорно обстоятелството, че ищцата е работила при ответника по
силата на Трудов договор № 00044/09.10.2018г. на длъжност „Търговски
посредник“, с място на работа „ВИАНД“ ЕАД – клон с.Б..
От представената на л.11 от делото призовка за свидетел се установява,
3
че ищцата е била призована да се яви като свидетел по гр.д.N:3752/2022г. със
страни А. Д. Д. – ищец и „ВИАНД“ ЕАД – ответник.
От представеното на л.12 от делото Удостоверение издадено от
Русенски районен съд се установява, че ищцата се е явила на 02.11.2023г. в
сградата на съда като свидетел по гр.д.N:3752/2022г. и е дала показания в
отговор на въпросите, задавани от съда и страните.
От представеното на л.13-16 от делото Решение N:1608/2022г. по гр.д.
N:3752/2022г. по описа на Русенски районен съд се установява, че съдът е
уважил иска на А. Д. Д. срещу ответника „ВИАНД“ ЕАД и отменил, като
незаконосъобразна заповедта за уволнение.
От представената на л.17 от делото Заповед N:33/03.11.2022г. от
управителя на „ВИАНД“ ЕАД- клон С., се установява, че на ищцата – Д. С. Н.
са изискани писмени обяснения за неявяването й на работа на 02.11.2022г.
От представеното на л.18 от делото обяснение на ищцата – Д. С. Н. се
установява, че съвсем добросъвестно ищцата е уведомила служители на
предприятието за своето отсъствие и обяснила причината – получена
призовка от съда за явяване в качеството на свидетел. Нещо повече,
установява се, че ищцата дори е предала на своя колежка служебния
автомобил с ключовете към него с оглед непрепятстване дейността във
фирмата.
От представеното на л.19 от делото Допълнително споразумение N:149
към трудов договор N:44/09.10.2018г. се установява, че същото е с дата на
съставяне – 29.07.2022г., а е връчено на ищцата Д. Н. на дата 28.11.2022г.
(връчването е станало четири месеца по-късно от датата на съставяне)
От представеното на л.20 от делото Уведомително писмо от дата
12.12.2022г. се установява, че ответникът - работодател връчил писмо на
ищцата, с което я уведомил, че е взето решение за съкращаване на щата и с
оглед предварителната закрила по чл.333 от КТ следвало да й се изиска
информация. В документа било посочено, че е приложено щатно разписание,
но на практика такова липсвало. След изричното настояване на ищцата да й
се представи щатното разписание, такова било представено но с много дребен
шрифт.(видно от молба л.21 и декларация на л.22 от делото).
От представеното на л.23 от делото Предизвестие N:5/16.12.2022г. се
4
установява, че на дата 16.12.2022г. на ищцата е връчено срещу подпис
Предизвестие за прекратяване на трудов договор на основание чл.328, ал.1,
т.2 от КТ.
От представената Заповед №22-С/20.12.2022г. и Предизвестие N:5 от
16.12.2022г., се установява, че на основание чл.328 ал.1, т.2 от КТ, считано от
20.12.2022г. се прекратява трудовото правоотношение с ищцата, поради
съкращаване на щата. Заповедта е връчена лично на ищцата на 20.12.2022г.
От представеното по делото длъжностно щатно разписание на
„ВИАНД“ ЕАД – клон С. (л.42 от делото), се установява, че към дата
28.08.2022г. в административния персонал са предвидени две щатни бройки
за длъжност „Търговски посредник“.
От длъжностно щатно разписание на „ВИАНД“ ЕАД – клон С. (л.46 от
делото), се установява, че към дата 09.12.2022г. в административния персонал
липсват щатни бройки за длъжност „Търговски посредник“. Същите са
съкратени въз основа на Решение на съвета на Директорите на „ВИАНД“ ЕАД
гр.София. Със Заповед N:21-С/09.12.2022г. на управителя на „ВИАНД“ ЕАД –
клон С. е утвърдено ново щатно разписание на длъжностите в което липсват
щатни бройки за длъжност „Търговски посредник“.
От показанията на св.А. Д. Д. се установява, че е работила във фирма
„Вианд“ ЕАД от края на август 2021г. до средата на юни 2022г., като
началник производство и познава ищцата, нейната работа и трудови
функции, като търговски посредник. Установява, че функциите които
изпълнявала ищцата във фирмата били много различни, като освен
ежедневната комуникация с производството, нейните основни функции били
свързани с експедициите и доставките за Румъния. Обобщавала заявките от
четиримата търговски представители в Румъния и ги подавала към двата
завода на фирмата в с.Б. и в С.. Установява, че именно ищцата била връзката
между „Вианд“ С. и Б. и мелниците в Република Румъния, които доставяли
важни суровини. Доставките от Букурещ и Констанца се осъществявали пак
чрез ищцата, като тя ги договаряла като цени и като количества. Ищцата
всеки ден получавала мейли какви автомобили се очакват за деня да
пристигнат от Румъния с тези суровини, в ориентировъчно време по телефона
поддържала връзка с контрагентите.
Свидетелката установява, че собствените на завода коли не достигали за
5
да се изпълнят заявките, поради което се ползвал нает транспорт и именно
ищцата търсела наетият транспорт, уговаряла цените на този транспорт и била
във връзка с всички шофьори – от предприятието и тези които са наети, като
обобщение отговаряла за цялата логистика. Свидетелката установява, че
доставките от Б. към клиенти в Румъния били над 250 експедиции седмично.
Съдът кредитира показанията на св.Д., тъй като същите са последователни и
вътрешно непротИ.речиви.
От показанията на св.Д. Л. Д. се установява, че същия работи във
„Вианд“ ЕАД, клон С. от края на август 2022г., като Директор дирекция
административни дейности и не познава св.А. Делчева, но познава ищцата. С
показанията си свидетелят Д. установява в общ план, какви трудови функции
е изпълнявала ищцата, като прави впечатление повърхностното разбиране на
свидетеля относно дейността на предприятието. Същото може да бъде
обяснено с факта, че същият е поставен на поста Директор дирекция
административни дейности едва в края на м.август 2022г.
От друга страна съдът не кредитира показанията на този свидетел относно
„личните му констатации“ за неуплътненост на работно време на ищцата и
това че я заварил със слушалки, което означавало че слуша музика, а не че
разговаря с клиенти по телефона. Нещо повече, съдът не кредитира
посочената част от показанията на този свидетел, тъй като същият в
качеството си на Директор дирекция административни дейности „Вианд“
ЕАД, клон С. е лично и пряко заинтересован от изхода на делото.
Абсурдни са показанията на св. Д. в частта им относно лицето „П. Д.а“ за
което отначало твърди, че не работело във фирмата и не го познавал и
виждал, а по-късно в показанията си заявява, че лицето било преводач и го е
виждал няколко пъти на работни срещи. Впоследствие пък разколебано
отговаря, че не знае дали лицето „П. Д.а“ е в трудовоправни отношения с
„Вианд“.
Съдът, въз основа на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове отмяна на
незаконно уволнение и за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност с правна квалификация по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от Кодекса на
труда.
6
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ:
По правилата на чл.154, ал.1 от ГПК тежестта, т.е. процесуалното
задължение за установяване законността на уволнението носи работодателят.
В съдебното производство именно работодателят следва да установи
осъществяването в обективната действителност на всички материални
предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото
правоотношение в хипотезата на чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване
в щата.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение на посоченото правно основание се предпоставя от
проявлението на следните юридически факти:
1. Съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т.е.
на трудовите задължения, които тя включва, да е реално;
2. Моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на
която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата;
3. Компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за
съкращаване на щата;
4. Работодателят да е извършил подбор по реда на чл.329, ал.1 от КТ, в
случай че се съкращава броят на работниците или служителите, заемащи
дадена длъжност, а не се премахва самата длъжност и
5. В случай, че ищцата се е ползвала от закрила при уволнение по реда
на чл.333 от КТ, преди уволнението да е получено разрешение от
Инспекцията по труда.
Съкращение на щата по смисъла на чл.328, ал.1, т.2 от КТ означава
премахване, считано от един определен момент за вбъдеще, на отделни щатни
бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в
предприятието, поради преустановяване на съответстващите им трудови
функции /така решение № 763/14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1487/2009 г.,
IV г. о., решение № 126/02.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1227/2010 г., III г. о./.
Поради отпадане на трудовите функции запазването на трудовото
правоотношение е невъзможно и законодателят е предвидил неговото
прекратяване на посоченото безвиновно основание.
Настоящият съд се съобразява с практиката на ВКС обективирана в
7
решение № 160/01.06.2016 г. на ВКС по гр.д. № 222/2016 г., IV г.о, решение
№ 158/01.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1008/2012 г., IV г.о., решение №
155/20.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6897/2014 г., IV г.о., решение №
177/11.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 193/2011 г., IV г.о, решение №
57/13.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 5905/2013 г., IV г.о., решение №
149/13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 475/2011 г., IV г.о., решение №
503/05.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 77/2011 г., IV г.о., решение №
218/18.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 195/2011 г., IV г.о., съгласно която
ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно по чл. 344, ал.1, т.1
от КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът -
всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното
му упражняване.
Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на
уволнението за незаконно по чл.344, ал.1, т.1 от КТ на факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са
посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът
може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е
направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на
работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се
основава.
Ищцата е оспорила уволнението на следните основания:
1. Работодателят незаконосъобразно е прекратил ТПО, доколкото е
налице злоупотреба с право от негова страна (чл.8, ал.1 от КТ);
2. Липса на реално съкращаване на щата за заеманата от ищцата
длъжност;
3. Не е извършен подбор с оглед разпоредбата на чл.329 от КТ.
Тези са наведените основания за незаконност на уволнението, на които
ищцата се е позовала в исковата молба и други основания за неговата отмяна
съдът не може да разглежда.
Съгласно чл.328, ал.1, т.2 от КТ, работодателят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или
служителя при съкращаване на щата.
8
Съгласно чл. 8, ал.1 от КТ трудовите права и задължения се
осъществяват добросъвестно съобразно с изискванията на закона, като
добросъвестността се предполага до установяване на противното /чл. 8, ал.2
от КТ/.
В практиката си ВКС приема и настоящият състав се придържа към
даденото разрешение, че съдебният контрол в хипотезата на уволнение по
чл.328, ал.1, т.2 от КТ включва и преценката дали трудовите права и
задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на
законите.
Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на
съкращаване на щата е налице, когато се установи, че единственото му
желание е чрез законово допустими средства да постигне една, единствена
цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник.
Оборването на презумпцията за добросъвестността на работодателя,
предполага пълно и главно доказване, че правната възможност за
прекратяване на трудовия договор от работодателя /допустимо, възможно
само по себе си правно действие/, с оглед конкретиката на случая е
използвана целенасочено. За да обоснове нарушение по чл.8, ал.1 от КТ съдът
преценява не доколко работодателят има обективен интерес от съкращаване
на щата с определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които
обосновават твърдението за злоупотреба с право.
В конкретния казус, доводът за злоупотреба с право на работодателя е
обоснован с твърдения, че правото на едностранно прекратяване на трудовия
договор на основание съкращаване на щата е упражнено в отговор на дадени
свидетелски показания от ищцата Д. Н. по гр.д.N:3752/2022г. по описа на
Русенски районен съд, които са били неблагоприятни за ответника „Вианд“
ЕАД и които са довели до постановяване на неблагоприятно за дружеството
решение на съда.
Установено в тази връзка по делото е, че страните били
в трудовоправна връзка по безсрочен трудов договор, по който ищецата
заемала длъжността „Търговски посредник“. Установено е от събраните по
делото доказателства, че през лятото на 2022г. било прекратено трудовото
правоотношение на изпълняващия длъжност "Началник nроизводство" в
завода - А. Д. Д., поради което същата завела иск пред Русенски районен съд
9
за отмяна на заповедта за уволнение и възстановяване на работа. По този
повод било образувано гр.д. №3752/2022г. по oпuca на Русенски районен съд.
Производството приключило с влязло в сила решение, с което изцяло били
уважени исковете на А. Д.. По време на делото ищцата по настоящото дело
била призована в качеството на свидетел на дата 02.11.2022г., където дала
показания в отговор на въпросите, които й били задавани от съда и страните.
Веднага след това отношението на работодателя – ответник рязко се
променило и започнал своеобразен тормоз. Тормоза се изразявал в това, че на
ищцата била връчена Заповед №33/03.11.2022г., с която била задължена да
предостави обяснения за отсъствието си от работа в деня, в който давала
свидетелски показания пред Русенски районен съд. В тази връзка,
представила на работодателя Удостоверение от съда, както и писмени
обяснения относно причината за отсъствието. Нещо повече, във връзка с
воденото дело от А. Д. Д. работодателят ‚Вианд“ е „инсценирал преместване“
на всички работници по трудови правоотношения от клона в с.Б., в клона на
търговеца с.С., Силистренска област. Такива твърдения са били изнесени в
хода на воденото дело, а именно, че поради „намаляване на обема на работа"
в клона в с.Б. всички работници били преназначени в клона в с.С., което не
отговаряло на истината, тъй като всички работници, включително и тя самата
продължавали да работят в завода в с.Б.. По този повод, през месец ноември
/още в хода на делото заведено от А. Д./ работодателят извикал всички
работници един по един и им връчил допълнителни споразумения към
трудовите договори, с което се „заменя"като работодател клона в с.Б. с този в
с.С.. По този начин и на ищцата Д. Н. било връчено такова на дата
28.11.2022г. Допълнителното споразумение №149 към трудовия договор било
предварително подготвено и антидатирано, като в него било посочено, че е от
дата 29.07.2022г.. Тази дата била посочена така, че да съответства на
защитната теза на работодателя по заведеното вече дело от А. Д.. Показателно
в случая е поведението на ищцата, която отказала да подпише
споразумението с невярно посочената дата и собственоръчно написала, че й е
връчено на - 28.11.2022г.
Показателно е и поведението на работодателя след тези случаи, че
около две седмици след това на дата 12.12.2022г. връчил на ищцата писмо, с
което я уведомил, че е взето решение за съкращаване на щата и с оглед
предварителната закрила по чл.333 от КТ следвало да й се изиска
10
информация. В документа било посочено, че е приложено щатно разписание,
но на практика такова липсвало. След изрично настояване от страна на
ищцата да й се представи щатното разписание, такова било представено но с
много дребен шрифт. Впоследствие на 16.12.2022г. ищцата получила
Предизвестие за прекратяване на трудов договор №5. На дата 20.12.2022г.
получила и 3аповед №22-С/20.12.2022 г., с която се прекратява трудовото й
правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, при съкращаване на щата, в
която като мотиви било посочено - изменение на щатното разписание.
При тези данни, изхождайки от хронологията на събитията, от факта, че
промяната в щатното разписание е последвала непосредствено след дадените
от ищцата свидетелски показания по гр.д.N:3752/2022г., както и отказа й да
подпише антидатираното Допълнително споразумение N:149 към трудов
договор N:44/09.10.2018г. на което бил придаден вид, че е съставено на
29.07.2022г., в съвкупността си обосновават извод, че правото на едностранно
прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1 от КТ в случая е упражнено
от работодателя целенасочено. Това е така, тъй като, чрез допустими от
закона средства, работодателят постигнал прекратяване на правоотношението
на ищеца, без за това да са налице законови основания. Налице е злоупотреба
с правото на уволнение, което е упражнено в протИ.речие с неговото
предназначение, а именно да се прекрати трудовоправната връзка единствено,
поради настъпване на предвидените в закона основания. Правото е
упражнено с цел да се увреди работника, като страна по ТПО.
Съдът приема, че презумпцията за добросъвестност по чл.8, ал.2 от КТ е
успешно оборена, а доводът за недобросъвестност при упражняване на
правото на прекратяване от работодателя за доказан. Последното е упражнено
от работодателя „ВИАНД“ с единствената цел да се прекрати ТПО на ищцата.
Чрез привидно допустими от закона средства /съкращаване на щата/,
работодателят постигнал прекратяване на правоотношението с ищцата, което
според съда съставлява злоупотреба с правото на уволнение.
Доколкото залегналите в чл.8 от КТ принципи са нарушени, то
атакуваната заповед за уволнение се явява незаконосъобразна. Наред с
изложеното, счита, че в случая не са осъществени и елементите от
фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. На това
основание уволнението е незаконно.
11
На отделно основание в настоящия казус е налице и хипотезата „Липса
на реално съкращаване на щата за заеманата от ищцата длъжност“.
Това е така, тъй като след уволнението на ищцата длъжността й се е
изпълнявала от друго лице, известно като „П. Д.а“. По делото са налични
безспорни доказателства (електронен документ), от който става ясно, че друго
лице, вписано в мейла като „П. Д.а“ всъщност осъществява на 100%
трудовите функции на уволнената вече ищца.
Съдът приема, меко казано за подигравка изявлението на
процесуалния представител на ответника, че всъщност зад лицето „П. Д.а“
стояла адвокат П. Д.а, която правела „услуги“ на ответното дружество. В тази
връзка съдът съобрази факта, че именно това лице се е занимавало с
договаряне на брой камиони и с цени, което в никакъв случай не може да се
приеме за присъщо на един адвокат или просто за един преводач.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и
категоричен начин, че именно това лице „П. Д.а“ е извършвало договаряне на
доставки, цена на доставки и транспорт. В закона ясно е направено
разграничение кой е автор и кой е титуляр на едно електронно изявление.
Електронното изявление си има титуляр и това е именно лицето, от чието име
е извършвано електронното изявление и това е ответника „Вианд“. Така
електронни изявления от името на „Вианд“ (приобщени към доказателствения
материал по делото) са били правени в тази връзка, като текстовете в тях са
съставяни от ищцата именно подписвайки се със този мейл и със същия
телефонен служебен номер, който тя е ползвала. Абсолютно аналогично
приложеният по делото документ с автор „П. Д.а“ установява, че същата
дейност е вършена от такова лице „П. Д.а“ и тя се явява автор на
електронното изявление по смисъла на чл.4 от Закона за електронните
съобщения. Факта, че авторът е сменен не прави изявлението с различен
титуляр, които в случая е фирма „Вианд“. От тези писмени доказателства се
установява по категоричен начин, че същата трудова дейност по вид и обем
се върши от трето неизвестно за съда лице, което върши тези изявления от
името на „Вианд“, като ги съставя бидейки автор на същите електронни
изявления.
Само пунктуално съдът следва да отбележи, че релевираното в исковата
молба основание за незаконосъобразност на уволнението, поради липса на
12
извършен подбор с оглед разпоредбата на чл.329 от КТ е неоснователно. Това
е така, тъй като в настоящия казус от представеното длъжностно щатно
разписание на „ВИАНД“ ЕАД – клон С. (л.42 от делото), се установява, че
към дата 28.08.2022г. в административния персонал са предвидени две щатни
бройки за длъжност „Търговски посредник“, а от новото длъжностно щатно
разписание на „ВИАНД“ ЕАД – клон С. (л.46 от делото), се установява, че
към дата 09.12.2022г. в административния персонал липсват щатни бройки за
длъжност „Търговски посредник“, тъй като същите са съкратени въз основа
на Решение на съвета на Директорите на „ВИАНД“ ЕАД гр.София и със
Заповед N:21-С/09.12.2022г. на управителя на „ВИАНД“ ЕАД – клон С. е
утвърдено ново щатно разписание на длъжностите в което липсват щатни
бройки за длъжност „Търговски посредник“. Изложеното дава основание на
съда да формулира извод, че работодателят е длъжен да извърши подбор по
реда на чл.329, ал.1 от КТ, в случай че се съкращава броят на работниците
или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата
длъжност.
Предвид изхода на правния спор по конститутивния иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ и поради това, че ищцата е полагала труд
при ответника по трудово правоотношение за неопределено време,
настоящият състав приема, че са налице всички материални предпоставки за
уважаване на обусловения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и
уволнената служителка следва да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност „Търговски посредник” с място на работа „ВИАНД“
ЕАД клон С..
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 780,00 лева за заплатено от ищцата
адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да заплати на съда и дължимата държавна такса за
всеки от обективно съединените искове, а именно два неоценяеми иска - по
50,00 лева за всеки или общо в размер на 100,00 лева, съгласно чл.3 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Така мотивиран съдът:
13
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО по иска с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ уволнението на Д. С. Н. с ЕГН:********** извършено със
Заповед №22-С/20.12.2022г. на Д. Д. Д., управител на „Вианд“ЕАД, клон С. с
ЕИК:8317428650033, с която е прекратено трудовото правоотношение между
Д. С. Н. с ЕГН:********** и „Вианд“ ЕАД – клон С. с ЕИК:8317428650033 на
основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ, считано от 21.12.2022г. и
ОТМЕНЯ Заповед №22-С/20.12.2022г. на Д. Д. Д., управител на
„Вианд“ЕАД, клон С. с ЕИК:8317428650033.
ВЪЗСТАНОВЯВА по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Д.
С. Н. с ЕГН:********** на заеманата преди уволнението длъжност
„Търговски посредник“ във фирма „Вианд“ ЕАД, клон С. с
ЕИК:8317428650033.
ОСЪЖДА „Вианд“ЕАД, клон С. с ЕИК:8317428650033 представлявана
от управителя Д. Д. Д. да заплати на Д. С. Н. с ЕГН:********** сумата от
780,00 лева представляваща разноски по делото за платено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Вианд“ЕАД, клон С. с ЕИК:8317428650033 представлявана
от управителя Д. Д. Д. да заплати сумата от 100,00 лева държавна такса по
сметка на Русенски районен съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
14