Р Е Ш Е Н И Е
№
15.11.2019 г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Сливен, в публично
заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
с участието на секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Бозукова адм.
дело № 317/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 144 от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 197, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Д.Г.Ш. *** срещу
Решение № 6/02.01.2019 г. на директора на Териториална дирекция на Националната
агенция за приходите - Бургас, с което е отхвърлена жалбата й срещу
Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) изх. № С180020-022-0095983/28.11.2018
г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас във връзка с
изпълнително дело № *********/2016 г. за налагане на запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки на Д.Ш..
В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е незаконосъобразно. Твърди, че не е подписвала или получавала
наказателно постановление. Сочи, че е
лице с намалена работоспособност и получава обезщетения, като не разполага със
собствени приходи за заплащане на дължимите суми по изпълнителното дело. Моли
съда да отменени решението на Директора на ТД на НАП Бургас и постановлението
за налагане на обезпечителни мерки. В
с.з. чрез представител по пълномощие - адв. С. ***,
поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата – Директорът на
Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Бургас, чрез
процесуалния си представител гл. юрисконсулт Д. оспорва жалбата. Поддържа
мотивите, изложени в административния акт. Претендира разноски.
Административен съд Сливен, след като взе
предвид наведените в жалбата доводи, становището на ответника и се запозна с
приетите по делото писмени доказателства, приема следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
участник в административното производство, срещу акт, с който неблагоприятно се
засягат неговите права и законни интереси, в рамките на срока по чл. 197, ал. 2 от ДОПК, доколкото решението е връчено на 17.07.2019 г.,
а жалбата е подадена на 22.07.2019 г., видно от пощенското клеймо /л.6 от
делото/. Жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Всички относими
към правния спор факти се установяват от представената административна
преписка. В ТД на НАП – Бургас е образувано изпълнително дело № *********/2016
г. за налагане на запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на Д.Ш.
за принудително събиране на изискуемо публично задължение, представляващо
глоба, наложена с наказателно постановление № № 606/12.01.2016 г. на ТМУ
Бургас, влязло в законна сила на 14.03.2016 г.
С Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С180020-022-0095983/28.11.2018 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП- Бургас, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на
оспорващата до размера на задължението.
Д.Ш.
е обжалвала постановлението за налагане на запор върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки пред директора на ТД НАП Бургас.
С Решение № 6 от 02.01.2019 г. директорът
на ТД на НАП- Бургас е оставил без уважение жалбата и е потвърдил
постановлението, като е приел, че действията на публичния изпълнител са
законосъобразни.
По делото са приобщени доказателства,
представляващи административнонаказателната преписка
по издаване на НП № 606/2015 г. на Началник Митница Бургас.
Въз основа на събраните доказателства,
съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 168 от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), приложим на
основание § 2 от ДР на ДОПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от жалбоподателя, а е длъжен въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на административния
акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспореното решение е издадено от
компетентния административен орган по чл. 197, ал. 1 ДОПК – директора на ТД на НАП Бургас.
Налагането на обезпечителни мерки
представлява действия по принудителното изпълнение, които на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК прекъсват давността. Възражението на жалбоподателката, че липсва годно изпълнително основание за
налагане на запор, доколкото не й е връчвано НП № 606/2015 г. на Началник
Митница Бургас е неснователно.
Събирането на публичните задължения е
основна цел на изпълнителното производство по ДОПК. За гарантиране сигурността
на фиска чрез максимална събираемост
на публичните задължения законодателят е регламентирал законните средства за
постигане на целта, редът за извършване на плащане на задължението, налагането
на обезпечителните мерки и основанията за прекъсване на давността.
Съгласно чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя обезпечителната мярка, ако
длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или
ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки
по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5.
В настоящия случай не се касае за
предварителни обезпечителни мерки, поради което изискванията по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 на ДОПК, са неотносими. От
страна на оспорващата не е предложено надлежно обезпечение по смисъла на
цитираната разпоредба, поради което съдът следва да прецени единствено дали
съществува изпълнително основание и дали обезпечителната мярка е съразмерна на
задължението.
Предмет на изпълнителното дело са
публични вземания, установени по надлежния ред. Същите са изпълнителни
основания съгласно чл. 209, ал. 2 от ДОПК.
Възражението за липса на годно
изпълнително основание поради невръчване на наказателното постановление, е
изцяло неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 107д, ал.2 от ЗАДС, когато нарушителят е известен, но не е открит на
адреса, посочен при връчването на акта за административно нарушение, или е
напуснал страната, или е посочил адрес само в чужбина, наказателното
постановление не се връчва. Постановлението се смята за влязло в законна сила
два месеца след издаването му. По делото е приобщена административнонаказателната
преписка, от която е видно, че нарушителят Д.Ш. е издирвана за връчване на НП. От
приобщеното известие за доставяне № ИД
PS 8820 0071М1 U от 14.01.2016 г. се установява, че нарушителят Ш. не е открита
на адреса, тъй като „отсъства/заминал“. С оглед изложеното, съдът намира, че
административно наказващия орган е положил дължимата грижа да уведоми
санкционираното лице и е довършил процедурата по връчване на наказателното
постановление. Процедурата е изпълнена съгласно разпоредбата на чл. 107 д, ал.2 от ЗАДС, като НП № 606/2015 г. на Началник Митница Бургас,
с което на Д.Ш. е наложена „глоба“ в размер на 2 000 лева, е влязло в сила
два месеца след издаването му – 14.03.2016 г., поради което е налице годно
изпълнително основание. Наложеният запор е в размера на установените
задължения.
Не са налице предпоставките по чл. 197, ал. 3 от ДОПК за отмяна на наложената обезпечителна мярка.
Решението на директора на ТД на НАП – Бургас е правилно и законосъобразно и
жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
При този изход на правния спор разноските
са в тежест на оспорващата. Същата следва да заплати на ТД на НАП- Бургас
минималното възнаграждение за процесуален представител в размер на 100 лева,
определено на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ във връзка
с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален
кодекс.
Водим от горното и на основание чл. 197, ал. 3 от ДОПК, Административен съд Сливен,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.Ш. *** ЕГН ********** срещу Решение № 6/02.01.2019 г. на директора
на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - Бургас, с което
е оставена без уважение жалбата й срещу Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С180020-022-0095983/28.11.2018 г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, като неоснователна.
ОСЪЖДА
Д.Г.Ш. *** ЕГН ********** да
заплати на ТД Националната агенция за приходите- Бургас възнаграждение за
процесуален представител в размер на 100 /сто/ лева.
Решението на основание чл. 197 ал.4 от ДОПК е окончателно.
СЪДИЯ: