№ 516
гр. Благоевград, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Въззивно гражданско
дело № 20241200500678 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 3251 от 20.05.2024 г.,
подадена от Ф. И. В., ЕГН **********, адрес: с. К., общ. Г. Д., ул. „А. С.“ № 11, чрез адв. А.
Г., съдебен адрес: гр. Г. Д., ул. „Г. Р.“ № 13, против Решение № 101 от 30.04.2024 г.,
постановено по гр.д. № 975/2023 г. по описа на Районен съд – Г. Д. и въззивна жалба с вх. №
3415 от 28.05.2024 г., подадена от А. А. В., ЕГН **********, адрес: с. К., общ. Г. Д., ул. „А.
С.“ № 11, съдебен адрес: гр. Г. Д., ул. „Г. Р.“ № 13, против Решение № 101 от 30.04.2024 г.,
постановено по гр.д. № 975/2023 г. по описа на Районен съд – Г. Д..
В подадената от Ф. В. въззивна жалба са изложени съображения за недопустимост на
постановеното решение спрямо нея. В тази връзка се твърди, че влязлото в сила решение по
гр.д. № 917/2020 г. на РС Г. Д. няма СПН спрямо Ф. В.. Отделно от това с представения по
делото нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, се установявало правото
на собственост на А. В., като Ф. В. не е признавана за собственик на имота. С оглед на
посоченото, счита, че по отношение на нея не е налице пасивна процесуална легитимация за
участие в настоящето производство.
Отделно от посоченото се оспорва извода на първоинстанционния съд, че не е
придобивала идеални части от имота по наследство. Също така се твърди, че спорната
според въззивника реална част от имота не била надлежно описана от ищцата
В подадената от А. В. въззивна жалба, са изложени съображения за необоснованост и
неправилност на първоинстанционното решение. Въззивницата счита, че от събраните
писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин основателността на
направеното от нея възражение за придобиване на процесните имоти по давност. Счита за
неправилен извода на съда, че са били налице предпоставките на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД за
прекъсване на придобивната давност.
1
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежна страна и против подлежащ на
обжалване съдебен акт. Същите отговарят на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261
ГПК. В жалбите се излагат съображения за неправилност на атакуваното решение.
Осъществена е и процедурата по връчване на препис от жалбите по чл. 263, ал. 1
ГПК. В указания срок са постъпили отговори от въззиваемата страна, с които жалбите се
оспорват като неоснователни. Изложени са подробни съображения относно правилността на
обжалваното решение.
Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.
Благоевградският окръжен съд в решаващият състав след запознаване с
първоинстанционното дело, приема следното:
РС Г. Д. е сезиран с предявен ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС,
предявен от А. И. Ф. /В./, с който е поискала да се признае за установено по отношение на
ответниците, че е собственик на посочените в исковата молба недвижими имоти, подробно
описан и с посочени съседи, на основание нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу гледане и издръжка по нот.д. 0 81/1996 г. по описа на нотариус М. И. Б. С влязло в
сила на 02.07.2013 г. решение по гр.д. № 917/2000 г. по описа на РС Г. Д. е уважен предявен
от ищцата ревандикационен иск относно същите имоти. Ищцата образувала изпълнително
дело срещу снаха си /първата ответница по делото/ и брат си /съпруг на първата и баща на
втория ответник/. Образуваното изп.д. № 41/2010 г. по описа на СИС при РС Г. Д.
приключило с окончателен въвод, извършен на 02.07.2013 г., като в стопанската сграда
останали крава и теле на длъжниците, както и фураж за животните. Изпълнителното дело
било прекратено на 26.06.2015 г., поради пълното удволетворяване на притезанието на
ищцата. Ищцата твърди, че след въвода сменила патроните и бравите и респ. ключовете на
входните врати. До преди Коронавируса идвала всяка година, но след това през последните
пет години не е идвала в имотите. През това време ответниците не са изразявали претенции
към имота. Преди няколко седмици била уведомена, че се подменя дограмата на
помещенията на първи и приземния етаж, както и че ответниците са превзели стопанската
сграда, както в първия етаж са вкарали шевни машини и са си организирали нещо като
шивашки цех, а ответницата Фатма си е устроила фризьорски салон в приземния етаж. След
справка в СВ ищцата установила, че първата ответница се е снабдила с нотариален акт за
собстевост по давност върху имота на 31.05.2023 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали писмени отговори, с който
оспорват изцяло предявения иск. Направено е възражение от страна на ответницата А. В. за
придобиване на процесните имоти по давност, упражнявана в периода от 1996 г. до момента.
Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, при изпълнение на
правомощията си по чл. 269 ГПК във връзка с оплакванията, развити във въззивните жалби
и доводите на страните във връзка с тях намира следното:
При служебната проверка на валидността и допустимостта на атакувания съдебен акт
/същият се атакува изцяло/ въззивната инстанция установи, че първоинстанционното
решение е валидно - постановено от надлежен съдебен състав на местно и родово
компетентния за разглеждане на предявения иск съд, и е допустимо – постановено при
наличие на всички изискуеми се положителни процесуални предпоставки и липса на
отрицателни такива.
Решаващият състав намира несъстоятелни доводите на въззивницата Ф. В. за
недопустимост на предявения иск спрямо нея, доколкото от значение е извънсъдебното
оспорване на правата на ищцата върху процесния имот.
В случая от приложеното по делото Решение по гр.д. № 917/2000 г. по описа на РС Г.
Д., влязло в сила на 23.02.2010 г., се установява, че, е уважен предявен от ищцата
ревандикационен иск по отношение спорните имоти спрямо ответницата А. В. и
2
наследодателят на двамата ответника И. И. В.. Предвид посоченото доводите на ответника
Ф. В., че спрямо нея не се простира СПН на съдебното решение и оттук искът бил
недопустим е изцяло неоснователен по арг. от чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
За допустимост на иска е нужно позоваването на нови правопораждащи или
правоизмениящи правото на собственост факти. В противен случай съгласно чл. 299 ГПК
влязлото в сила решение по иска по чл. 108 ЗС е процесуална пречка за ищцата да предяви
нов иск за установяване правото й на собственост по отношение ответниците А. В. и Ф. В..
К. е практиката на съдилищата - Решение № 142 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1471/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията В. М., Решение № 541 от 19.01.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1364/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Е. Б., че собственикът има право
да защити собствеността си от всяко лице, което пречи на упражняването на правото на
собственост, включително и срещу универсалните правоприемници на лице, по отношение
на което има успешно проведен ревандикационен иск и неговите частни правоприемници по
сделка. Наличието на влязло в сила решение по смисъла на чл. 299 ГПК като абсолютна
процесуална предпоставка, препятстваща предявяване на иска, е налице само при пълен
идентитет на страни, основание и петитум. В конкретиката на настоящето производство нов
факт, който обосновава допустимостта на предявения иск по отношение на ответниците е
направеното от страна на ответника А. А. В. възражение за придобиване по давност на
процесните имоти и снабдяването й с нотариален акт по обстоятелствена проверка за
придобиването на имотите по давност през 2023 г. Именно релеврираното възражение за
придобиване имота по давност дава основание да се разглежда предявения иск, макар и
спорът за правото на собственост вече да е бил разрешен с влязлото в сила решение по гр.д.
№ 917/2000 г. по описа на РС Г. Д.. В тази насока относно правния интерес и допустимост за
предявяване на последващ иск за собственост от ищеца при наличие на влязло в сила
решение, с което е уважен иск по чл. 108 от ЗС, когато ответникът се позовава на изтекла в
негова полза придобивна давност след влизане в сила на съдебното решение е и възприетото
в Определение № 431 от 25.09.2018 г., постановено по гр.д. № 574 по описа на ВКС, Първо
гражданско отделение. Именно придобивната давност въведена като възражение от страна
на ответника и снабдяването му с нотариален акт за собственост въз основа на
обстоятелствена проверка, отнемане владението на имота са все факти настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството по гр.д. № 917/2000 г. по описа на РС Г.
Д., които смущават правото на собственост на ищцата и обуславят правния интерес от
търсената защита. Доколкото се твърди, че владението е отнето именно ревандикационния
иск по чл. 108 от ЗС би дало в пълен обем търсената от ищцата защита – освен признаването
на правата и на собственост, респ. отричането на правата на ответника, но и предаването на
имота от владеещия го несобственик.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС/.
Основните възражения в депозираните въззивни жалби е за неправилност на изводите
на първоинстанционния съд, с които е приел за неоснователно възражението на
въззивницата А. А. В. за придобиването на имота по давност на основание чл. 79 от ЗЗД,
респ. за прилагането на института на чл. 116 от ЗЗД водещо до прекъсване на давността.
Настоящият съдебен състав на основание чл. 298 ГПК е обвързан от приетото в
посоченото решение по гр.д. № 917/2000 г. по описа на РС Г. Д., влязло в сила на 23.02.2010
г., относно правата на собственост на ищцата основани на приложения по делото нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 49, том
3
Първи, дело 81/1996 г. установени с влязлото в сила решение. В този смисъл следва
единствено да разгледа основателността на възражението на ответника за придобиване по
давност на имота, и то като се има предвид периода след приключване на съдебното дирене
в инстанцията по същество по иска по чл. 108 ЗС.
От приложеното изп.д. № 41/2010 г. по описа на СИС при РС Г. Д., се установи, че
въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д. № 917/2000 г. по описа на РС Г. Д., ищцата
образувала изпълнително дело.
На 30.08.2011 г. между страните по изп. дело била постигната спогодба, съгласно
която И. И. В. и А. А. В. предали на същия ден владението на приземния и първи жилищен
етаж от жилищната сграда, застроена в УПИ XII, имот пл. № 278 от кв.53 по плана на с.К., с
изключение на 1 стая от приземния етаж, със самостоятелен вход откъм улицата. А. Ф.
приела владението и поставила нови брави на входните врати на двата етажа.
И. И. В. починал на 08.05.2012 г. и съгласно представеното по изп. д. № 41/2010 г.
удостоверение, като наследници оставил съпругата си А. А. В. и дъщерите си Ф. И. В. и А.
И. М.
Изпълнителното дело приключило с въвод в имота, извършен на 02.07.2013 г. от
ДСИ, за което е съставен протокол, подписан от адв. М. Ш., като представител на взискателя
и за всички длъжници се подписала Ф. В.. В стопанската сграда останали крава и теле на
длъжниците, както и фураж за животните, за които било постигнато се споразумение да
бъдат извадени от сградата до няколко месеца.
На 20.05.2015 г. по изпълнителното дело постъпила молба от А. В., в която се
признава, че са освободили недвижимия имот, като са преместили животните и сеното и
другите вещи от постройката.
На 02.06.2015 г. постъпило и писмо от Кметство с. К., че след извършена проверка е
установено, че животните и всички движими вещи са премахнати от стопанската постройка
в УПИ XII – 278от кв.53 по плана на селото.
След постъпила молба от взискателя, че вземанията са удовлетворени, с
постановление от 26.06.2015 г. на ДСИ изпълнителното производство по изпълнително дело
№ 41/2010 г. по описа на СИС при РС Г. Д. е прекратено на основание чл.434, чл.433, ал.1,
т.2 и чл.79, ал.2 от ГПК.
На 31.05.2023 г. бил издаден с нотариален акт № 58, том II, peг. № 2034, дело №
221/2023 г., от М. М. - помощник нотариус по заместване на Нотариус Е. Л. гр. Г. Д., в
вписан в дв. вх. peг. № 2294, вх. per. № 2294, като акт № 96, том X, дело № 1924 от
31.05.2023 година по описа на Службата по вписванията - Г. Д., с който ответницата А. В. е
призната за собственик на процесните имоти.
По делото са разпитани свидетели, ангажирани от ответниците.
От показанията на свидетелката Ф. Д. се установява, че ищцата се преселила в Турция
преди около 30 години заедно с родителите си и другият си брат. Оттогава е идвала няколко
пъти в с.К., но не е посещавала процесния имот. Преспивала на друго място при роднини. В
процесния имот останал да живее със семейството си брат И. – съпруг на ответницата А.
В. и баща на ответницата Ф. В.. Сега в къщата живеят ответниците А. и Ф., като ползват
имота изцяло, грижат се и за поддържането му. Поетапно сменили дограмата на къщата,
преди 3-4 години ремонтирали покрива. Преди около 5-6 или 7-8 години имало наводнение,
при което реката минаваща близо до процесния имот излязла от коритото си, разрушила част
от пътя до имота и наводнила приземния етаж. Ответниците циментирали пода и измазали
стените на приземния етаж, прокарали електричество в него. В стаята на приземния етаж,
която е с отделен вход откъм улицата, Ф. В. поставила мебели от свой фризьорски салон,
които преди това се намирали в помещение на друго място в селото. Не знае някой да е
оспорвал на ответниците правото на собственост върху имота. Свидетелката Ф. Д. заявява,
4
че преди около 15-20 години А. имала дело, но с кой и за какво не знае.
От показанията на свидетеля Моллали, се установява, че ответниците живеят в
къщата и ползват дворното място. Преди 4-5 години имало наводнение, което причинило
доста поражения по къщата. Ответниците ремонтирали къщата. Сменили дограмата и
ремонтирали покрива. Твърди, че ищцата от както се изселила в Турция не е идвала в
къщата. В стопанската постройка преди години гледали животни, но сега не се ползвала.
От показанията на свидетеля Авдев се установява, че след наводнение ответниците
ремонтирали къщата. Налели бетон в мазето, прекарали ток в мазето, сменили дограмата.
Други роднини, откакто свекър и свекървата на А. заминали за Турция в имота не е имало.
Не знае дали е имало спор между роднините за тази къща.
Цитираните показания правилно са били кредитирани от първоинстанционния съд,
като е отчетено липсата на съществени противоречия между същите.
С обжалваното решение районния съд е приел предявения ревандикационен иск за
основателен. Посочено е в атакуваното решение, че ответниците не оспорват, че въпроса за
собствеността върху имота е разрешен с влязло в сила решение. Съдът е приел за
установено, че ответницата А. В. владее първия етаж от жилищната сграда, но е приел за
неоснователно направеното възражение за придобиване на имота по давност. За да достигне
до този извод първоинстанционния съд е посочил, че със завеждането на гражданското дело
и докато е траел съдебния процес давността е била прекъсната. Доколкото Ф. В. се позовава
на наследство от баща й, то правилно влязлото в сила решение има действие и спрямо нея.
Следователно едва след влизане в сила на съдебното решение за ответниците би могла да
тече придобивна давност. Съдът е счел, че течението на такава давност обаче е прекъснато с
образуването на изпълнителното дело по описа на СИС при РС Г. Д. по молба на ищцата за
предаване владението на процесните имоти. С предаването на имотите доброволно на
30.08.2011 г., както и с извършения въвод във владение на стаята и стопанската постройка на
02.07.2013 г. давността е била прекъсната. Отделно съдът е съобразил, че с молба от
20.05.2015 г. по изпълнителното дело, ответницата А. В. е заявила, че е освободила
стопанската постройка. Последното обстоятелство е потвърдено и с писмо от кмета на
Кметство с. К.. При това положение съдът е приел, че съгласно чл. 116 от ЗЗД давността е
била прекъсната, както и че не са събрани доказателства от страна на ответниците след
20.05.2015 г. да са завладели отново имота, преди прекратяване на изпълнителното дело. От
посочената дата 20.05.2015 г. до датата на издаване на нотариалния акт по обстоятелствена
проверка в полза на ответницата А. В. на 31.05.2023 г. изискуемия от закона десетгодишен
давностен срок не е изтекъл, като този срок не е изтекъл и към датата на предявяване на
настоящата искова молба на 201.0.2023 г.
По изложените мотиви съдът е уважил предявените искове с правно основание чл.
108 от ЗС и чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Решаващият състав на ОС Благоевград изцяло споделя крайния извод на районния
съд, че процесния имот е собственост на ищцата по делото на основание сключен договор,
обективиран в нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане, чиито права са били установени с влязло в сила съдебно решение, както и за
неоснователност на възражението на ответника за придобиване на имота въз основа на
осъществено от нея 10 годишно давностно владение.
Като споделя изложените доводи в подкрепа на този извод, основани на установеното
разбиране на К.та съдебна практика относно института на придобивната давност и нейното
прекъсване по арг. на чл. 116 от ЗЗД., и се присъединява към тях, както и за избягване на
приповтарянето ми, решаващият състав препраща към тези мотиви по реда на чл. 272 ГПК.
За пълнота и във връзка с наведените доводи във въззивната жалба, същите е
необходимо да се допълнят и в следния смисъл:
5
По прилагане института на придобивната давност е налице К. практика на ВКС,
според която владението се определя като упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. За да е основание за придобиване
по давност на имот, владението трябва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително,
явно и спокойно. Спокойно е владението, което не е установено с насилие и не се поддържа
с насилие. Предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито
прекъсва придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. С разпоредбата на чл. 116 ЗЗД,
приложима и към института на придобивната давност, съобразно чл. 84 ЗС, са очертани
хипотезите на прекъсване на давността – признаване на вземането от длъжника, предявяване
на иск или възражение, искане за започване на помирително производство, предприемане на
действия за принудително изпълнение. Действия, които не попадат в обхвата на посочените,
не могат да прекъснат течението на придобивната давност. В този смисъл е К.та практика на
ВКС / решение № 80/2020 г. по гр. д. № 2737/2019 г., ІІг. о., решение № 115/2018 г. по гр. д.
№ 3954/2017 г., ВКС, І г. о., решение № 376/2013 г. по гр. д. № 260/2012 г., ВКС, Іг. о.,
решение № 92/2013 г. по гр. д. № 327/2012 г., ІІ г. о. /, която се възприема и от настоящия
състав. За да изтече придобивната давност в полза на владелеца, упражняването на
фактическата власт с намерение за своене, трябва да е постоянно. За да се приеме, че то е
такова, следва да е установен началният момент, както и че владелецът във всеки момент,
когато пожелае, може да реализира владелческата си власт. Не е необходимо да се повтарят
действия от негова страна, респ. той да се намира физически в имота във всеки момент от
срока на владение, след като спрямо имота не са осъществявани действия от трети лица,
водещи до прекъсването му или създаващи съмнения за явността на владението.
От приложените към настоящето производство материали по изп. д. № 41/2010 г., се
установява, че в хода на изпълнителното производство между страните е било постигнатото
споразумение. Последното установява, че на 30.08.2011 г., И. В. и А. В. предали доброволно
владението върху приземния етаж и първия етаж от жилищната сграда, с изключение на една
стая от приземния етаж, със самостоятелен вход отткъм улицата. А. Ф. приела владението и
поставила нови брави на входните врати на двата етажа. Цитираното споразумение
представлява по своето естество признание на задължението за предаване на веща от страна
на длъжниците по изпълнителното производство и като такова по арг. на чл. 116, б. „а“ от
ЗЗД води до нейното прекъсване.
Налице е и последващо прекъсване на давността в хода на образуваното
изпълнително производство с предприетите действия по принудителното изпълнение,
доколкото е налице протокол за въвод във владение, подписан от длъжника Ф. В.. С
цитираното действие давността отново е била прекъсната по арг. на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД на
02.07.2013 г. За пълнота следва да бъде отбелязано, че изцяло иррелевантни се явяват
възраженията на ответницата А. В., че не е присъствала при извършване на въвода във
владение, доколкото видно от приложните съобщения по изпълнително дело същата е била
редовно уведомена за предприетото изпълнително действие.
Предвид горното първоинстанциония съд правилно е отчел, че ответникът чиято е
доказателствената тежест да докаже направеното от него възражение за придобиване на
имотите по давност, на първо място не установи след извършения въвод във владение
изобщо да са завладели имота, преди прекратяване на изпълнителното дело по молба на
взискателя на 20.05.2015 г. В тази насока е съдържанието на приложеното писмо от
02.06.2015 г., подписано от кмета на с. К., с което удостоверява, че след извършена проверка
е установено освобождаването на имота. От друга страна следва да бъде отчетено и
последващото признание от страна на А. В. с нарочна молба, подадена в хода на
изпълнителното производство на 20.05.2015 г. Видно от съдържанието на молбата, е, че
ответницата изрично признава, че длъжниците са освободили недвижимия имот, както и че
от стопанската постройка са премахнати притежаваните от тях животни. С тези действия от
страна на А. В. на 20.05.2015 г. признава правата на ищцата по делото /доколкото признава,
6
че е освободила недвижимия имот/, което действие отново води до прекъсване на давността
по смисъла на цитирания по – горе текст на чл. 116 от ЗЗД.
Предвид горното извода на РС, че едва след 20.05.2015 г., ответниците са могли да
установят свое владение върху процесните имоти се явява съобразен с установената по
делото фактическа обстановка. От посочената дата 20.05.2015 г. до 31.05.2023 г., на която А.
В. е призната като собственик на процесните имоти не е изтекъл изискуемият от закона
десетгодишен давностен срок, за да може тя да придобие собствеността върху тях. Този срок
не е изтекъл и към 20.10.2023 г., когато е образувано настоящето производство.
При изложените доводи исковата претенция се възприема изцяло за основателна, а т.
к. първостепенният съд е достигнал до същите изводи атакуваното решение ще бъде
потвърдено изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски в размер на 1500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, ОС Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 101 от 30.04.2024 г., постановено по гр.д. № 975/2023 г.
по описа на Районен съд – Г. Д..
ОСЪЖДА Ф. И. В., ЕГН **********, адрес: с. К., общ. Г. Д., ул. „А. С.“ № 11 и А. А.
В., ЕГН **********, адрес: с. К., общ. Г. Д., ул. „А. С.“ № 11 да заплатят на А. И. Файзи (В.),
ЕГН **********, разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на сумата от 1500
лв. (хиляда и петстотин лева).
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС на РБългария, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал.
2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7