РЕШЕНИЕ
№ 1897
гр. Пловдив, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20205330116884 по описа за 2020 година
Производството е образувано по депозирана искова молба от „Биовес
БГ“ ЕООД срещу „Химекс-ВМ“ ООД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 18 000 лева, представляваща цена по сключен
между страните неформален договор за доставени 10 000 литра разредител
АМВ, за която сума е издадена фактура № **** г.
В исковата молба се излагат съображения, че между страните са
установени трайни търговски отношение по доставка на разредител въз
основа на направени от ответника поръчки. Във връзка с посочените
търговски отношения на ***г. в гр. Калофер между страните бил сключен
договор за покупко-продажба на стоки – 10 000 литра разредител АМВ, в
устна форма. Посочените стоки били предадени от ищеца на ответника без
възражение, като за заплащане на цената на същите, а именно: сумата в
размер на 18000 лева била издадена фактура № ***** г. Доколкото цената за
доставката на стоките не била заплатена, се предявява исковата претенция.
От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, извън
законоустановения едномесечен срок.
С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание,
проведено на 10.01.2022 г., е прието за съвместно разглеждане в настоящото
производство възражение за прихващане, направено от ответника срещу
ищеца за сумите, предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 14.01.2021 г. по ч. гр. д. № 66/2021 г. по описа
на Районен съд Карлово, в сила от 27.04.2021 г., с претенцията на ищеца за
заплащане на сумата в размер на 18 000 лева, представляваща стойността на
1
извършена доставка на разредител АМВ, до размера на по-малката от двете
суми.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представена фактура № ****** г., с падеж: *** г., с посочен
издател ищеца и получател – ответника, за сумата от 18 000 лева,
представляваща стойността на 10 000 литра разредител АМВ.
От приобщената по делото Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 43/14.01.2021 г., издадена по ч. гр. д № 66/2021
г. по описа на Районен съд Карлово, в сила от 27.04.2021 г., и издаденият въз
основа на нея изпълнителен лист № 232/27.05.2021 г. /л.44-45/, се установява,
че ответникът разполага с изискуемо и ликвидно вземане по отношение на
ищеца в размер на 18 539,52 лева.
С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание,
проведено на 10.01.2022 г., е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ищецът е доставил на ответника 10 000 литра
разредител АМВ на стойност 18 000 лева, за която сума е издадена фактура.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 327 ТЗ.
Основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение,
елемент от съдържанието, на което да са задълженията за доставяне на
определена движима вещ (стока), в случая разредител АМВ, срещу заплащане
на парична сума – нейна цена; настъпила изискуемост на задължението и
релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата на една от
предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално
престиране на цена на доставена стока.
В производството ищецът е ангажирал доказателства за осъществено
точно изпълнение на възникналото правно задължение да предаде на
ответника разредителя АМВ частите, за цената на които е издадена фактура
***** г., което не се оспорва от насрещната страна и е отделено за безспорно
в настоящото производство. От представената фактура е видно и кога е
настъпил падежът за заплащане на цената от 18 000 лева, а именно: до *****
г. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че за ответника е
възникнало задължението да заплати доставката на АМВ разредител в размер
на 18 000 лева и предявената претенция се явява доказана.
Предвид доказване на претенцията на ищеца, то е налице
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на направеното от ответника
възражение за прихващане. От приобщената по делото Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 43/14.01.2021 г., издадена по ч. гр.
д № 66/2021 г. по описа на Районен съд Карлово, в сила от 27.04.2021 г., и
издаденият въз основа на нея изпълнителен лист № 232/27.05.2021 г. /л.44-45/,
2
се установи, че ответникът разполага с изискуемо и ликвидно вземане по
отношение на ищеца в размер на 18 539,52 лева. Именно последното
обуслови и допустимостта на възражението за прихващане в проведеното
първо открито съдебно заседание по делото, в която връзка са и разясненията,
дадени в Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради изложеното следва така извършеното от ответника възражение
за прихващане да бъде уважено до размера на по-малкото от двете вземания,
а именно това на ищеца. С оглед посочените правни изводи, предявеният иск
следва да бъде отхвърлен, доколкото вземането е погасено чрез прихващане.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се поражда
право на разноски в полза на ответника. Доказателства за такива са
представени за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1070 лева.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск с правно основание чл. 327 ТЗ
от „Биовес БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, срещу „Химекс-ВМ“ ООД, ЕИК:
*********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
18 000 лева /осемнадесет хиляди лева/, представляваща цена по сключен
между страните неформален договор за доставени 10 000 литра разредител
АМВ, за която сума е издадена фактура № ****** г., като погасен чрез
прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на ответника срещу ищеца, по
отношение на което е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 14.01.2021 г. по ч. гр. д. № 66/2021 г. по описа на Районен съд
Карлово, в сила от 27.04.2021 г., а именно със сумата от 1 389.92 лева,
представляваща главница с ДДС по фактура № *****г., сумата от 376.05 лева,
представляваща лихва за периода от 16.05.2018г. до 13.01.2021г., сумата от 1
150.80 лева, представляваща главница с ДДС по фактура № *****г., сумата от
297.29 лева, представляваща лихва за периода от 29.06.2018г. до 13.01.2021 г.,
сумата от 81.60 лева, представляваща главница с ДДС по фактура № ******г.,
сумата от 21.01 лева, представляваща лихва за периода от 02.07.2018г. до
13.01.2021г., сумата от 2 400.00 лева, представляваща главница с ДДС по
фактура № ***** г., сумата от 445.33 лева, представляваща лихва за периода
от 18.03.2019г. до 13.01.2021г., сумата от 8 650.00 лева, представляваща
главница с ДДС по фактура № *****г., сумата от 1468.10 лева,
представляваща лихва за периода от 14.05.2019 г. до 13.01.2021 г., сумата от 1
123.20 лева, представляваща главница с ДДС по фактура № *****г., сумата от
180.96 лева, сумата от 415,74 лева, частично дължима от сумата в общ размер
на 3 744.00 лева, представляваща главница с ДДС по фактура № *****г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Биовес БГ“ ЕООД, ЕИК:
*********, ДА ЗАПЛАТИ на Химекс-ВМ“ ООД, ЕИК: *********, сумата в
размер на 1070 лева /хиляда и седемдесет лева/, представляваща разноски в
настоящото производство.
3
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4