Решение по дело №130/2016 на Окръжен съд - Ловеч

 

                                     Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                           №………

 

                                       Гр.Ловеч,……..2021 год.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  гражданско отделение в открито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА                                                                       

                                                                       ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря Цветомира Баева като разгледа докладваното от съдия М.Вълчева в.гр.д.  № 130 по описа за 2016 година и за да се произнесе, съобрази:

 

           Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от Т.Ц.Г. чрез пълномощника адв.Д.Ч., против решение № 75/17.03.2015 г. по гр.д. № 419/2012 г. по описа на РС-Троян, с което е изнесъл на публична продан като неподеляем следния недвижим имот: НИВА с площ 2.604 декара, пета категория, местност „Г.Р.”,  съставляваща по картата на землището имот № 253061 при граници:  /съседи/: имот № 253059, нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, № 253041- полски път на Община гр. А., имот № 253062 - нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ и имот № 253036- водно течение на Държавата, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 52218.253.61 по КККР на гр. А., одобрена със Заповед № РД-18-49/31.08.2007 год. на ИД на АГКК гр. Ловеч, с площ от 2604 кв. м, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, при съседи: 52218.253.41, 52218.253.36, 52218.253.62, 52218.253.59, ведно със сграда с идентификатор № 52218.253.61.1 със застроена площ от 67 кв.м., с брой етажи – 2, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна при първоначална цена 31 550 лв., като добитата от продажбата сума  се подели между съделителите както следва: за  С.Ш., И.И., Т.Г. и М.Й. по 1/6 от цената, а за А.Ч. – 2/6 от цената.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователно и недоказано искането по сметки на Т.Ц.Г. по реда на чл. 346 от ГПК за извършени от нея подобрения в делбения имот на стойност 35 000 лв., както искането по сметки на С.П.Ш. и И.П.И. за обезщетение в размер на 10 000.00 лв. за това, че са лишени от правото на ползване на делбения имот.

Със същото решение ТРС е осъдил всеки един от  съделителите С.П.Ш., И.П.И., М.Ц.Й. и Т.Ц.Г. да заплатят в полза на Държавата по сметка на съдебната власт 4 % държавна такса в размер на 210.33 лв., а А.И.Ч. – 420.66 лв., като ако от продажбата се добият повече средства, да бъде начислена върху разликата допълнително 4 % държавна такса. С.П.Ш., И.П.И., М.Ц.Й. са осъдени да заплатят на Т.Ц.Г. по 122.92 лв.., а А.И.Ч. – 245.32 лв. на Т.Ц.Г. съдебно – деловодни разноски съразмерно с дяловете на съделителите по реда на чл. 355 от ГПК.

С решението съделителите С.П.Ш., И.П.И. и Т.Ц.Г. са осъдени да заплатят на М.Ц.Й.  по 29.58 лв., а А.И.Ч.  – 59.16 лв. съдебно-деловодни разноски съразмерно с дяловете на съделителите по реда на чл. 355 от ГПК.

И.П.И., Т.Ц.Г. и М.Ц.Й.  са осъдени да заплатят на С.П.Ш. по 189.16 лв., а А.И.Ч.  – 378.33 лв. на С.П.Ш. съдебно-деловодни разноски съразмерно с дяловете на съделителите по реда на чл. 355 от ГПК.

С.П.Ш., Т.Ц.Г. и М.Ц.Й.  са осъдени да заплатят на И.П.И.  по 120.83 лв. всеки от тях, а А.И.Ч. – 241.66  лв. на И.П.И.   съдебно-деловодни разноски съразмерно с дяловете на съделителите по реда на чл. 355 от ГПК.

 С.П.Ш., Т.Ц.Г., И.П.И. и М.Ц.Й.  са осъдени да заплатят на А.И.Ч. по 45.83 лв. съдебно-деловодни разноски съразмерно с дяловете на съделителите по реда на чл. 355 от ГПК.

 Въззивницата не е доволна от решението на районния съд в частта му, с която не е уважено искането й за възлагане на процесния имот по реда на чл.349, ал.2 от ГПК и изнесен на публична продан, както и в частта, с която е отхвърлено искането й по чл.346 от ГПК за извършени подобрения в делбения имот на стойност 35 000.00 лв. и осъдена да заплаща разноски на останалите съделители. Счита, че в обжалваните части решението е неправилно поради необоснованост, противоречи на материалния закон и е постановено при съществено процесуално нарушение и непълнота на доказателствата. Излага съображения, че към датата на смъртта на общия наследодател И. Д. през 1955 г. е била на 4 години и е живяла с родителите си, но по делото е безспорно установено от свидетелските показания, че след неговата смърт в имота остава да живее нейния баща Ц. И.П. до към 1960 г., когато си построява друга къща. Твърди, че отговаря на изискванията на чл.349, ал.2 от ГПК, като се позовава и на т.7 и т.9 от ТР № 1/2004 г. по т.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС и твърди, че искането й за поставяне в дял на процесния имот е основателно.

На следващо място счита, че неправилно, необосновано и очевидна непълнота на доказателствата районният съд е приел, че извършените от нея подобрения в процесния имот са незаконни и подлежат на премахване. Твърди, че по делото не е изготвен доклад, с който да се укаже на страните за кои обстоятелства следва да представят доказателства. Изтъква, че съдът е допуснал до делба изградената в имота жилищна сграда, без да изследва дали е незаконен и търпим строеж и ако тя бъде продадена, ищците ще бъдат облагодетелствани. Посочва, че в тази част решението на съда е поставено при непълнота на доказателствата и съществени процесуални нарушения. Моли съда да отмени решението на ТРС в обжалваните части и постанови друго, с което на осн. чл.349, ал.2 от ГПК й възложи в дял имота при парично уравнения дяловете на останалите съделители и на основание чл.346 от ГПК уважи претенцията й по сметки за извършените подобрения на стойност 35 000 лв., за заснемане и нанасяне на жилищната сграда в размер на 600 лв., както и 300 лв. за заплатени данъци за имота.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от пълномощника на ищците С.Ш. и И.И. адв.Ст.С., в която излагат становище за нейната неоснователност. Считат, че решението на ТРС в обжалваните част и правилно и законосъобразно и молят да бъде потвърдено. Излагат съображения, че правилно районният съд е преценил, че не са налице условията за възлагане по чл.349, ал.2 от ГПК, тъй като процесният имот не е единствен жилищен за Т.Г., а жилищен. Считат за неоснователни и доводите за неизготвяне на доклад по делото, защото делбеното производство е особено исково производство и за него са неприложими правилната за общия исков процес. По отношение искането за присъждане на сумата 600 лв. за заснемане и нанасяне на жилищната сграда в кадастъра, както и 300.00 лв. за платени данъци за имота изразяват становище, че нямат характер на претенция по сметки в делбеното производство и са правени без съгласието на ищците.

С решение № 18/26.01.2016 год., постановено в производство по чл.250 от ГПК, Троянският районен съд е допълнил решение № 75 от 17.03.2015 год., като е отхвърлил като неоснователно и недоказано искането по сметки на Т.Ц.Г. срещу С.П.Ш. и И.П.И. по реда на чл. 346 от ГПК за извършени от нея подобрения в делбения имот на стойност 600 лева, представляващи заплатени такси по възстановяване на собствеността на имота и нанасянето на сградата в кадастъра, както и за сумата от 300 лева за заплатени данъци.

Срещу това решението също е подадена въззивна жалба от Т.Ц.Г. чрез пълномощника адв.Д.Ч., в която излага съображения, че същото е неправилно и необосновано. На първо място счита, че необосновано съдът е приел, че от представените от Г. дубликати на документи за платени данъци в размер на 300.00 лв. не се установява, че касаят процесния имот. По делото е приложена квитанция за плащан данък земя и сгради в гр.А., ул.”Б.Д.”, където се намира имота и очевидно квитанцията се отнася за него. По отношение на претенцията за сумата от 600.00 лв. съгласно представената от фактура от ЕТ”Г. - С.С.” изводът на съда също е необоснован. В нея изрично е подчертано, че е платена за услуга „възстановяване собствеността върху ПИ 52218.253.61 и сградата в него”. Затова моли съда да постанови решение, с което отменено изцяло обжалваното решение и реши спора по същество, като уважи изцяло претенцията на Г. по чл.346 ГПК и осъди С.П.Ш. и И.П.И. да й заплатят солидарно сумата 600.00 лв. за заплатени такси по възстановяване собствеността на имота и нанасянето на сградата в кадастъра, както и сумата 300.00 лв. за заплатени данъци за процесния имот. Към въззивната жалба е приложено писмо № 522//22.03.2016 год. на Община-А..

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С.П.Ш. и И.П.И. чрез пълномощника им адв.С., в който молят същата да бъде оставена без уважение, а допълнителното решение на ТРС потвърдено като правилно и законосъобразно.

В хода на производството пред настоящата инстанция е починала въззиваемата С.П.Ш.. С определение от 28.06.2016 г. съдът я е заличил като страна и конституирал на осн. чл.227 от ГПК нейните наследници И.П.Ш., Ц.И.Ш. и П.И.Ш..

В процеса на разглеждане от делото от въззивната инстанция е починала и въззиваемата А.И.Ч., чийто наследници са страни по делото.

На 20.03.2019 г. е починал и въззивникът Т.Ц.Г.. На осн. чл.227 от ГПК съдът е конституирал като въззивници нейните наследници Г.И.Г., И.Г.Г. и В.Г.Ж..

В хода на производството пред настоящата инстанция е починал и въззиваемият И.П.И.. С определение от 08.09.2020 г. съдът го е заличил като страна по делото и на осн. чл.227 от ГПК конституирал неговите наследници Р.В.И. и В.И.И..

В съдебно заседание въззивниците редовно призовани не се явяват, а се представляват от упълномощения адв.Д.Ч.. Молят съда да постанови решение, с което уважи подадените въззивни жалби. Подробни съображения са изложени в представената от Ч. писмена защита.

Въззиваемият П.Ш. се явява лично. Останалите редовно призовани не се явяват. Пълномощникът на  въззиваемите П.Ш. и Ц. Ш. адв.Ст.С. моли съда да постанови решение, с което остави без уважение въззивните жалби и потвърди решението на ТРС. Подробно доводите си излага в представената писмена защита.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от страни с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка съдът констатира, че обжалваното съдебното решение на Троянския районен съд е валидно и допустимо, като относно неговата правилност е ограничен от изложените в жалбите оплаквания.

Ловешкият окръжен съд, като взе предвид събраните от районния съд доказателства, както и приетите от настоящата инстанция заключенията на комплексна съдебно-технически експертизи, изготвена от вещите лица арх.Ц.К. и инж.Е.Г., съдебно-техническата експертиза на инж.К., приетото като доказателство гр.д. № 891/2016 г. на РС –Троян и представените от страните писмени доказателства,  намира за установено следното от фактическа страна.

Производството по делото е във втора фаза по извършване на делбата.

С влязло в сила решение № 164/25.07.2013 год. по гр.д. № 419/2012 год., Троянският районен съд е допуснал делба между страните по делото на следния съсобствен недвижим имот, останал в наследство от И.П. Дръндаров, починал на 03.12.1955 г., а именно: НИВА с площ 2.604 декара, пета категория, местност „Г.Р.”, съставляваща по картата на землището имот № 253061 при граници:  /съседи/: имот № 253059, нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, № 253041- полски път на Община гр. А., имот № 253062 - нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ и имот № 253036- водно течение на Държавата, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 52218.253.61 по КККР на гр. А., одобрена със Заповед № РД-18-49/31.08.2007 година на ИД на АГКК гр. Ловеч, с площ от 2604 кв. м, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, при съседи: 52218.253.41, 52218.253.36, 52218.253.62, 52218.253.59, ведно със сграда с идентификатор № 52218.253.61.1 със застроена площ от 67 кв.м., с брой етажи – 2, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, като съда е постановил от същия да се образуват шест равни дяла – по едни за всеки от съделителите   С.Ш., И.И., Т.Г. и М.Й., а за А.Ч. – 2 дяла.

В първото по делото заседание след допускане на делбата на 09.06.2014 год. районният съд  с протоколно определение е приел заявената от съделителя Т.Ц.Г. претенция на основание чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в дял на допуснатия до делба имот. Със същото определение съдът е приел за съвместно разглеждане и претенция по сметките, заявена по реда на чл. 346 ГПК от Т.Ц.Г. срещу С.Ш. и И.И. за подобренията, които същата е направила в процесния имот на стойност 35 000 лв., а именно: построяването на вилната сграда, което се състои в изграждане на плоча, на втора плоча върху основите, възстановяване на основите и всички довършителни действия до завършването на жилищната сграда годна за обитаване; поставяне на дограми, всички видове облицовки - външни и вътрешни, изграждане на барбекю в двора с бетонова площадка от около 70 кв.м.; изграждане на ограда с дължина 42 метра с оградна мрежа и отлят бетон, изграждане на септична яма, поставяне на 3 броя железни порти, водоснабдяване и електрофициране на процесния имот; засяване на 12 бр. ябълкови дървета, джанки тип афъзки 6 бр., 3 бр. плододайни крушови дървета, изграждане на метална конструкция и засаждане на асми около 30 кв. метра, засаждане на 9 бр. сливови дървета, 8 бр. черничеви дървета и засаждане на 2 орехови дървета на плододайна възраст, както и за 600 лв. за заплатени от нея такси по възстановяване на собствеността  върху земеделския имот и нанасяне на сградата в кадастъра и 300 лв. за заплатени данъци.

С влязло в сила решение № 362/25.10.2017 г., постановено по гр.д. № 891/2016 г. по описа на ТРС, е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Ц.И.Ш., П.И.Ш. и В.И.И. срещу Т.Ц.Г. и Г.И.Г. иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на жилищна сграда с идентификатор № 52218.253.61.1, находяща се в ПИ с идентификатор 52218.253.61 по КККР на гр.А., област Ловеч , заедно с построените в имота барбекю, септична яма, настилка и  ограда с метални входни врати.

От заключението на назначената във въззивното производство съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. К.К. се установява, че имот с идентификатор 52218.253.61 е възстановен с решение № 33-КК/17.12.2010 г. на ОСЗ - гр. Троян, офис А. и не може да бъде нанесен в КВС на землището на гр.А., тъй като към тази дата вече е действала КККР на гр.А.. При извършената проверка вещото лице е констатирало, че процесният имот е бил нанесен в КККР на гр.А. по заявление от Е. И.И. с № 94-16099/22.10.2010 г., а жилищната сграда също по заявление от Е. И.И. № 94-10015/22.06.2011 г. и издадена заповед за нейното изменение. В заключението си инж.К. посочва, че няма данни относно промяна предназначението на процесния имот, който винаги е бил нива от селскостопанския фонд.

От заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещите лица инж.Е.Г. и арх.Цв.К., което съдът приема като компетентно и обосновано се установява, че по КККР на гр.А., одобрена със заповед № РД-18-49/31.08.2007 г. на Изп. Директор на АГКК, процесният имот е ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 52218.253.61, с площ 2 604 кв.м, с трайно предназначение на територията - земеделска земя, с начин на трайно ползване - нива, при граници: 52218.253.41, 52218.253.36, 52218.253.62, 52218.253.59.

При извършената проверка вещото лице арх.К. е констатирала, че първият регулационен план на с.В. е от 1932 г., но в него процесният имот не е нанесен, тъй като се намира на около километър разстояние извън обхвата на плана. За първи път имотът е нанесен в кадастралния план към регулационния план на с.В. от 1963 г. /заповед № 4693/19.10.1963 г./. По този план имотът е с пл.№ 234 и представлява дворно място извън строителните граници на селото, застроено с къща и плевня. Към плана няма разписен лист. По действащия ПУП-ПРЗ /ЗРП/ на гр.А., одобрен със заповед № 912/22.10.1981 г. на Председателя на ОНС - Ловеч, процесния имот е заснет с пл. № 625, празен, незастроен, извън строителни граници. В разписния лист е записан на ТКЗС. Според вещото лице арх.К.,  след като в приложените декларации е посочено, че сградата е построена в началото на 70-те години на миналия век, би трябвало да е отразена в плана, който е от 1981 г.

По КККР на гр.А., одобрена със заповед № РД-18-49/31.08.2007 г. на Изп. Директор на АГКК, първоначално процесният имот е част от поземлен имот  52218.253.38 - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В последствие от този имот са обособени нови поземлени имоти, които са описани в приложеното към делото писмо на СГКК-Ловеч изх. № 94-20199-11-10-19788/12.12.2012 г., а именно: от ПИ 52218.253.38 е обособен ПИ 52218.253.57 /земя по чл.19 от ЗСПЗЗ/ и  ПИ 52218.253.59 /земи по чл.19 от ЗСПЗЗ/. От  ПИ 52218.253.59  по заявление на Е. И.И. вх. № 94-16099/22.10.2010 г. е обособен процесният поземлен имот 52218.253.61.

По заявление на Е. И.И. вх. № 94-10015/22.06.2011 г., със заповед № КД-14-11-692/28.06.2011 г. на Началника на СГКК-Ловеч е одобрено изменение на КК на гр.А., с което в ПИ 52218.253.61 е нанесена сграда с идентификатор 52218.253.61.1, със застроена площ 67 кв.м, брой етажи - 2, с предназначение - жилищна сграда, еднофамилна.

 

На поставен въпрос относно търпимостта на сградата и във връзка с откритото производство по оспорване съдържанието на удостоверения изх.№ 522/22.03.2016 г. и изх. № 683/15.04.2016 г. на Община – гр.А., вещите лица посочват, че ПИ с идентификатор 52218.253.61 не попада в обхвата на действащия подробен устройствен план на гр.А.. Анализирайки относимите разпоредби на § 16, ал.1 от ДР на ЗУТ, чл.12, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, чл.50, ал.6 от ППЗОЗЗ, на отменените ЗПИНМ, ППЗПИНМ и Строителни правила и норми за изграждане на населени места дават заключение, че построената в процесния поземлен имот жилищна сграда не е допустима по правилата и нормативите на сега действащия ЗУТ, както и по отменените ЗПИНМ, ППЗПИНМ и СПНИНМ.

В с.з. на 04.10.2016 г. вещото лице арх.К. категорично заявява, че жилищната сграда не е търпима съгласно изискванията на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ. При тези доказателства настоящата инстанция счита, че оспорването на съдържанието на представените пред настоящата инстанция удостоверения изх.№ 522/22.03.2016 г. и изх. № 683/15.04.2016 г. на Община – гр.А. е доказано.

Вещите лица потвърждават, че констатираната в писмо № изх.522/22.03.2016 г. и удостоверение № 683/15.04.2016 г. на община А. част към жилищната сграда /около 10 кв.м/, която отстои на по-малко от 3 м от границите с ПИ 52218.253.59, е премахната. Не е издавана заповед по чл.225, ал.1 от ЗУТ от Кмета на община А. или от упълномощено от него лице за премахване на процесната жилищна сграда или на част от нея.

От приложеното по делото удостоверение изх. № 1467/05.10.2012 г. на Община А. /л.98 от гр.д. № 419/2012 г. на РС Троян/ се установява, че за строителството в ПИ с идентификатор 52218.253.61 по КККР на гр.А. няма издадени строителни книжа.

В с.з. на 14.10.2016 г. вещото лице инж.Г. заявява, че  имотът е неподеляем, тъй като няма да отговори на изискванията за минимални размери. Арх.К. също твърди, че жилищната сграда е неподеляема в този вид.

Според заключението на инж.Г. пазарната оценка  на процесния имот към датата на изготвяне на заключението е  24 400 лв., в това число: земя - 5 900 лв. /без подобрения/, жилищна сграда - 15 700 лв., а без каменните основи – 15 500 лв., барбекю - 900 лв., бетонова настилка - 600 лв., ограда  - 600 лв., септична яма  - 300 лв. и 3 бр.железни порти - 400 лв.

В конкретния случай делбеният имот е недоподеляем и от него не могат да се обособят самостоятелни жилищни обекти. Следователно съдът има възможност да го изнесе на публична продан или да го възложи на съделителя, направил такова искане, при наличието на посочените в чл.349, ал.2 ГПК императивни предпоставки. В първото по делото заседание искане за възлагане на делбения имот е направено от съделителя Т.Ц.Г.. За да остави без уважение искането на Т.Г. по реда на чл.349, ал.2 от ГПК и изнесе делбения имот като неподеляем на публична продан, в мотивите на обжалваното решение ТРС е направил извод, че Г. не е представила доказателства, че е живяла в имота към момента на откриване на наследството през 1955 г., който факт тя не оспорва. Във въззвината жалба са наведени доводи, че след като към датата на откриване на наследството през 1955 г. нейният баща Ц. И.П. е живял  в процесния имот, той отговаря на изискванията на чл.349, ал.2 от ГПК. Твърди, че след като последният е починал по време на процеса, това негово право може да бъде упражнено от неговата наследница Т.Г., като се позова на т.7 и т.9 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по т.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС.

Тези доводи въззивният състав намира за неоснователни. От представените по делото удостоверение за наследници № 89 от 06.04.2012 год. на Община - А. се установява, че общият на страните наследодател И.П. Дръндаров е починал на 03.12.1955 год. и бащата на Т.Ц.Г. – Ц. И.П., е един от неговите законни наследници. Последният е починал в хода на производството на 04.02.2013 г. и оставил за свои законни наследници въззивницата Т.Ц.Г. и М.Ц.Й.. Според разпоредбата на чл.349, ал.2, предл.1 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде постановено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или с пари. Настоящата инстанция също счита, че по отношение на съделителя Т.Ц.Г. не са налице предвидените от закона материалноправни предпоставки. Както беше посочено, сънаследникът Т.Ц.Г. не оспорва факта, че към момента на откриване на наследството не е живяла в жилището на общия на страните наследодател. В т.9 от Тълкувателно решение № 1/2004 год. на ВКС по гр.д. № 1/2004 год. на ОСКГ е прието, че при две и повече наследства, ако всеки съделител има качеството на пряк наследник или по заместване, и е живял в процесния имот към смъртта на наследодателя си, той формално отговаря на условието по закона. За всеки един от съделителите е достатъчно да е живял в имота към момента на откриване на наследството, от което черпи правата си, като условието „да е живял“ следва да е налице по отношение на този, който е упражнил правото. В т.7 от ТР 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, което има силата на задължителна за съдилищата практика е указано, че изискването „да е живял в него“ предполага трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение, установяване  и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение. В случая съделителката Т.Г. твърди, че черпи права върху делбения имот от две наследства – от своя дядо И.П. Дръндаров и от бащата си Ц. И.П.. С оглед дадените  задължителни указания в т.9 от Тълкувателно решение № 1/2004 год. на ВКС по гр.д. № 1/2004 год. на ОСКГ, претендиращият възлагане по реда на чл.349, ал.2 ГПК съделител следва  да е живял в имота към момента смъртта на единия от наследодателите, от който черпи права, за да може съдът да приеме, че е налице една от материалноправните предпоставки за възлагане. В случая от показанията на разпитаните по делото свидетели съдът не може да направи извод, че към момента на смъртта на баща си Ц. И.П. съделителката Т.Г. е живяла в делбения имот. Св.М.М.твърди в показанията си, че „е виждал М. и Е. да работят имота последните 10 години. Т. ***, всеки го знае, била е на работа там. Виждал съм ги с мъжа си да си идват събота и неделя, някой път не си идват събота и неделя.“ В този смисъл са и показанията на св.П.И.и А.И.. В тях излагат, че Т. ***, където има апартамент, но си идва в кв.В.. Показанията на разпитаните от районния съд свидетели са непротиворечиви, че в процесния имот не е живял и наследодателя на Т.Г. Ц. П., тъй като след смъртта на баща си И. Дръндаров си закупил друго място и построил къща, а къщата в делбения имот се съборила. Анализът на събраните по делото доказателства води до извод, че Т.Г. не е живяла в процесния имот, за да бъде уважена претенцията й да бъде постановен в неин дял.

На следващо място настоящата инстанция счита, че спрямо Т.Г. не е налице и другата отрицателна предпоставка за възлагане на  допуснатия до делба имот – липса на друго жилище. Същата не е представила доказателства и не е декларирала това обстоятелство, което е също е пречка за уважаване на възлагателната претенция. Поради изложените съображения настоящата инстанция счита, че в тази част решението на ТРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Решението на ТРС в частта, с която имотът е изнесен на публична продан при  първоначална цена 31 550 лв. и определена сума за уравнение на дяловете не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Съдебният състав счита за неоснователна жалбата на въззивника  против решението на Районен съд - Троян в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск  за заплащане по реда на чл.346 от ГПК на подобрения в размер на сумата от 35 000 лв. По същество исканията по чл. 346 от ГПК представляват вземания, породени от съсобствеността, с облигационен характер и основани на принципа на неоснователното обогатяване. Целта е да се разрешат всички спорове по повод на съсобствеността и се възмезди съсобственикът, извършил действия, с които е спомогнал за увеличаване стойността на имота. Страни по тези осъдителни искове са съсобствениците. Практиката във връзка с отношенията между съсобствениците по повод на извършени разноски и подобрения в имота е обобщена в   ТР № 85/02.12.1968 г. по гр. д. № 149/1968 г. на ОСГК на ВС, както и в Постановление № 6/ 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/74 г.на Пленума на ВС, които са задължителни за съдилищата. По въпроса за подобренията, представляващи незаконни строежи, в т.ІІ.7 на ППВС № 6/74 г. е посочено, че незаконните строежи не се заплащат като подобрения, ако подлежат на премахване, освен ако собственикът на имота желае да ги запази, като при определяне на стойността им се държи сметка за евентуалното им премахване. В случая от доказателствата по делото е безспорно установено, че жилищната сграда е незаконен строеж. В заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза вещите лица категорично заявяват, че построената в процесния поземлен имот жилищна сграда не е допустима по правилата и нормативите на сега действащия ЗУТ, както и по отменените ЗПИНМ, ППЗПИНМ и СПНИНМ, т.е. не е търпима. Търпимостта на един незаконен строеж е относима към въпроса дали той подлежи на събаряне. Докато не се премахне, незаконно построената сграда представлява обект на собственост и построената сграда не е изключена от гражданския оборот. От заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза се установява, че няма издадена заповед по чл.225, ал.1 от ЗУТ от Кмета на община А. или от упълномощено от него лице за премахване на процесната жилищна сграда или на част от нея. Правилно районният съд в мотивите на обжалваното решение е посочил, че по делото е представено доказателство – писмо от Община А. относно постъпила жалба за извършено незаконно строителство в процесния имот, от което е видно, че ищците не желаят да се запази извършеното незаконно строителство и съответно същите са сезирали компетентните органи, за да се предприемат действия по събарянето му. Доказателства в тази насока се съдържат и в приетото като доказателство гр.д. № 891/2016 г. по описа на РС – Троян, образувано по подадена искова молба от И.П.Ш., Ц.И.Ш., П.И.Ш. и И.П.И. против Т.Ц.Г. и Г.И.Г. с пр.основание чл.109, ал.1 от ЗС. Тези доводи се отнасят и за претендираното като подобрение в имота барбекю. Поради изложените съображения съдебният състав счита, че в тази част решението на ТРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Относно претенцията за подобрения в имота, касаещи засяването на плодни дървета, индивидуализирани в молба вх. № 4127/30.06.2014 г., въззивната инстанция споделя направения от районния съд извод за неоснователност на тази претенция. От анализа на свидетелските показания и заключението на вещото лице Милена Йорданова не може да се приеме за доказано колко на брой, какви по вид са дърветата и кога са засяти от Т.Г.. Налице е разминаване между тяхната възраст и брой, констатирани от експерта и посочената от съделителката в цитираната по-горе молба.  

Настоящата инстанция не споделя мотивите на районния съд  относно претенцията по чл.346, ал.2 от ГПК на съделителя Т.Г. срещу С.П.Ш. и И.П.И. за  сумата  600 лв. за заплатени от нея такси по възстановяване на собствеността  върху земеделския имот и нанасяне на сградата в кадастъра и 300 лв. за заплатени данъци. За да отхвърли като неоснователно и недоказано искането по сметки на Т.Ц.Г., ТРС в решение № 18/26.01.2016 г.  е приел, че от представените дубликати на документи за платени данъци не може да се установи, че касаят процесния имот, а от фактурата с доставчик ЕТ “Г.-5- С.С.“ не може да се установи „възстановяване собствеността“ на процесния имот и „нанасяне на сграда“. Тези претенции намират правно основание в нормата на чл.30, ал.3 от ЗС,  съгласно която всеки съсобственик участва както в ползите, така и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. От приложеното с отговора на исковата молба удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК /л.26/ е видно, че делбеният имот с кадастрален номер 52218.253.61, представляващ земя и сграда, се намира в гр.А., ул.“Б.Д.“ № 13 и номера на неговата партида е 5103143970002. От приложения дубликат на приходна квитанция № 3358/18.04.2012 г. /л.17 от делото на ТРС/ се установява, че Т.Ц.Г. е заплатила сумата от 89.92 лв. именно за имот, представляващ земя и сграда, находящ се в гр.А., ул.“Б.Д.“ № 13 с партиден №  5103143970002, т.е. за процесния имот. От представените дубликати на документи за платени данъци за 2009 г., 2008 г., 2006 г., 2005 г., 2003 г., 2002 г., 2001 г. и 2000 г. /л.18-25/ е видно, че са имот, представляващ земя и сграда в гр.А. с партиден № 5103143970002, т.е. делбения имот. Общо платената сума за данъци за имота според представените представените писмени доказателства е 250.64 лв. Следва да се отбележи, че от ищците по делото не е доказан положителния факт, че те са плащали дължимия данък за процесния имот с оглед на тяхната част. При тези данни съдът намира, че  претендирана като припадаща се част на всеки от ищците /С.П.Ш. и И.П.И./ за платен данък на имота за периода 2000 г. – 2012 г. е в размер на 41.77 лв. Ето защо обжалваното решение № 18/26.01.2016 г. на ТРС в тази част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което конституираните наследници на ищцата  С.П.Ш. - И.П.Ш., Ц.И.Ш. и П.И.Ш. бъдат осъдени всеки един от тях да заплати на наследниците на Т.Ц.Г. - Г.И.Г., И.Г.Г. и В.Г.Ж. сумата от 13.92 лв. всеки от тях, представляваща припадащата им се част за платени данъци за делбения имот за периода от 2000 г. – 2012 г. и до който размер искът е основателен, а за разликата до 150.00 лв. като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен. Наследниците на И.П.И. - Р.В.И. и В.И.И. следва да бъдат осъдени всеки един от тях да заплати на наследниците на Т.Ц.Г. - Г.И.Г., И.Г.Г. и В.Г.Ж. сумата от 20.89 лв. всеки от тях, представляваща припадащата им се част за платени данъци за делбения имот за периода от 2000 г. – 2012 г. и до който размер искът е основателен, а за разликата до 150.00 лв. като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен..

Представената с отговора на исковата молба фактурата № 28 от 04.03.2013 г. с доставчик ЕТ “Г.-5- С.С.“ за сумата 600.00 лв. и вносна бележка също касаят делбения имот, тъй като в нея изрично е посочено „възстановяване на собствеността върху земеделски имот с кад. № 52218.253.61 в гр.А.“ и „нанасяне на сграда в ПИ 52218.253.61 по кад.карта на гр.А.“. При тези данни не може да бъде споделен направения от районния съд правен извод и обжалваното решение 18/26.01.2016 г. на ТРС в тази част също следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което конституираните наследници на ищцата  С.П.Ш. - И.П.Ш., Ц.И.Ш. и П.И.Ш. бъдат осъдени всеки един от тях да заплати на наследниците на Т.Ц.Г. - Г.И.Г., И.Г.Г. и В.Г.Ж. сумата от 33.33 лв. всеки от тях, представляваща припадащата им се част за  платени разноски за делбения имот и до който размер искът е основателен, а за разликата до 300.00 лв. като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен. Наследниците на И.П.И. - Р.В.И. и В.И.И. следва да бъдат осъдени всеки един от тях да заплати на наследниците на Т.Ц.Г. - Г.И.Г., И.Г.Г. и В.Г.Ж. сумата от 50.00 лв. всеки от тях, представляваща припадащата им се част за  платени разноски за делбения имот и до който размер искът е основателен, а за разликата до 300.00 лв. като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

В останалата част, с която РС-Троян е постановил изнасяне на имота на публична продан при  първоначална цена 31 550 лв. и разпределение на получената от продажбата сума при определените в първата фаза дялове на съделителите, и осъдил съделителите да заплатят ДТ от 4% върху притежавания дял в делбата, решението не е обжалвано и е  влязло в законна сила.

 

По разноските

От РС-Троян не е постановено как се разпределя таксата, дължима за разгледаната претенция по чл. 346 от ГПК, за която е приложимо правилото на чл. 78, ал.1 от ГПК. С оглед на уважената срещу ищците част от иска на Т.Ц.Г., същите  дължат такса в размер на 50.00 лв., а наследниците на Т.Ц.Г. - съобразно с отхвърлената част от претенцията й сумата 50.00 лв., като сумите следва да се внесат по сметката на Окръжен съд-Ловеч.

От пълномощниците на страните по делото в последното по делото заседание, както и в представените писмени защити са претендирани разноски, за които са представили списък по чл.80 от ГПК. По отношение претенцията за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение от адв.Д.Ч. и адв.Ст.С., съдебният състав счита, че същата следва да бъде оставена без уважение. Съгласно разпоредбата на чл.355 от ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл.78.  Разноските включват заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и други съдо-производствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността. Правилата за присъждане на разноски по чл.78 от ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с претенциите по сметки, което следва от направеното препращане в чл.355 от ГПК към чл.78. В случая от приложените по делото договори за правна помощ не е посочено каква част от уговореното и платено възнаграждение е за защита по иска за делба и каква за претендираните от съделителя суми като подобрения на съсобствения имот и този разход следва се понесе от страните така, както е направен. В този смисъл определение № 335/01.07.2015 г. по дело № 2020/2015 г. на І г.о. на ВКС.

От наследниците на въззиваемата е направено искане и за присъждане на разноски за внесени депозити за вещи лица и платени държавни такси за обжалване на решение № 75/17.03.2015 г. по гр.д. № 419/2012 г. и решение № 18/26.01.2016 г.  С оглед изхода на делото, съдът намира, че същата е основателна само досежно платена държавна такса за обжалване на решение № 18/26.01.2016 г. по отношение на  наследниците на С.П.Ш. и И.П.И., против които само е предявен иск по чл.346, ал.2 от ГПК за разноски за делбения имот. И.П.Ш., Ц.И.Ш. и П.И.Ш. следва да бъдат осъдени да заплатят всеки един от тях по 4.17 лв. на Г.И.Г., И.Г.Г. и В.Г.Ж., представляваща разноски по делото съобразно уважената част от иска.

Р.В.И. и В.И.И. като наследници на И.П.И. следва да бъдат осъдени да заплатят всеки един от тях по 6.25 лв. на Г.И.Г., И.Г.Г. и В.Г.Ж., представляваща разноски по делото съобразно уважената част от иска.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.271, ал.1 от ГПК Ловешкият окръжен съд

 

Р      Е       Ш     И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение  № 75/17.03.2015 г. по гр.д. № 419/2012 г. по описа на РС-Троян в частта, с което е изнесъл на публична продан като неподеляем следния недвижим имот: НИВА с площ 2.604 декара, пета категория, местност „Г.Р.”,  съставляваща по картата на землището имот № 253061 при граници:  /съседи/: имот № 253059, нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, № 253041- полски път на Община гр. А., имот № 253062 - нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ и имот № 253036- водно течение на Държавата, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 52218.253.61 по КККР на гр. А., одобрена със Заповед № РД-18-49/31.08.2007 год. на ИД на АГКК гр. Ловеч, с площ от 2604 кв. м, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, при съседи: 52218.253.41, 52218.253.36, 52218.253.62, 52218.253.59, ведно със сграда с идентификатор № 52218.253.61.1 със застроена площ от 67 кв.м., с брой етажи – 2, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна при първоначална цена 31 550 лв. и отхвърлил като неоснователно и недоказано искането по сметки на Т.Ц.Г. по реда на чл. 346 от ГПК за извършени от нея подобрения в делбения имот на стойност 35 000 лв.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

ОТМЕНЯ решение № 18/26.01.2016 год. по гр.д. № 419/2012 г. по описа на РС-Троян, с което Троянският районен съд е допълнил решение № 75 от 17.03.2015 год., като е отхвърлил като неоснователно и недоказано искането по сметки на Т.Ц.Г. срещу С.П.Ш. и И.П.И. по реда на чл. 346 от ГПК за извършени от нея подобрения в делбения имот на стойност 600 лева, представляващи заплатени такси по възстановяване на собствеността на имота и нанасянето на сградата в кадастъра, както и за сумата от 300 лева за заплатени данъци и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА И.П.Ш. с ЕГН **********, Ц.И.Ш. с ЕГН **********,*** и П.И.Ш. с ЕГН ********** *** като наследници на С.П.Ш., поч. на 16.05.2016 г. да заплатят всеки един от тях по 47.25 лв. на Г.И.Г. с ЕГН **********,***, И.Г.Г.  с ЕГН ********** *** и В.Г.Ж. с ЕГН ********** ***, като наследници на Т.Ц.Г., поч. на 20.03.2019 г., представляваща извършени разноски за делбения имот съобразно припадащата им се част, като искът до пълния претендиран размер от 450.00 лв. като неоснователен и недоказан отхвърля.

ОСЪЖДА Р.В.И. с ЕГН ********** *** и В.И.И. с ЕГН ********** ***, като наследници на И.П.И., поч. на 03.05.2017 г. да заплатят всеки един от тях по 70.89 лв. на Г.И.Г., И.Г.Г. и В.Г.Ж. като наследници на Т.Ц.Г., представляваща извършени разноски за делбения имот съобразно припадащата им се част, като искът до пълния претендиран размер от 450.00 лв. като неоснователен и недоказан отхвърля.

ОСЪЖДА И.П.Ш. с ЕГН **********, Ц.И.Ш. с ЕГН **********,*** и П.И.Ш. с ЕГН ********** *** като наследници на С.П.Ш., поч. на 16.05.2016 г. да заплатят всеки един от тях по 4.17 лв. на Г.И.Г. с ЕГН **********,***, И.Г.Г.  с ЕГН ********** *** и В.Г.Ж. с ЕГН ********** *** като наследници на Т.Ц.Г., поч. на 20.03.2019 г., представляваща разноски по делото съобразно уважената част от иска по чл.346, ал.2 от ГПК.

ОСЪЖДА Р.В.И. с ЕГН ********** *** и В.И.И. с ЕГН ********** ***, като наследници на И.П.И., поч. на 03.05.2017 г,. да заплатят всеки един от тях по 6.50 лв. на Г.И.Г. с ЕГН **********,***, И.Г.Г.  с ЕГН ********** *** и В.Г.Ж. с ЕГН ********** *** като наследници на Т.Ц.Г., поч. на 20.03.2019 г., представляваща разноски по делото съобразно уважената част от иска по чл.346, ал.2 от ГПК.

ОСЪЖДА И.П.Ш. с ЕГН **********, Ц.И.Ш. с ЕГН **********,*** и П.И.Ш. с ЕГН ********** *** като наследници на С.П.Ш., поч. на 16.05.2016 г.,  да заплатят  по сметката на ЛОС държавна такса съобразно с уважената срещу тях част от претенция по чл. 346 от ГПК в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/.

ОСЪЖДА Р.В.И. с ЕГН ********** *** и В.И.И. с ЕГН ********** ***, като наследници на И.П.И., поч. на 03.05.2017 г., да заплатят по сметката на ЛОС държавна такса съобразно с уважената срещу тях част от претенция по чл. 346 от ГПК в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането И.П.Ш. за присъждане на направените по делото разноски в размер на сумата 600.00 лв. адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.И.Г. за присъждане на направените по делото разноски за разликата над 50.00 до 2 300.00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС  в 1-месечен срок от връчване на съобщението на страните при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.

 

 

 

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                    1.

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                     2.