Р Е
Ш Е Н И Е № 260605
гр.Бургас, 18.12.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд - Бургас, XLIX наказателен
състав, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Венета Иванова
при секретаря
Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдията Иванова
НАХД № 2556/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, въз основа
на данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е
образувано по жалба на Г.М.С., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №
19-0769-001126/24.04.2019г., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, сектор
Пътна полиция, с което на основание чл.174, ал.3, пр.1
от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Във въззивната жалба се излагат
основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното
постановление и се претендира цялостната му отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован не се явява. За него се явява процесуалния му представител
адв.С.К., надлежно упълномощен. Поддържа жалбата. Претендира разноски.
В съдебно заседание за
административнонаказващия орган не се явява представител. Депозирано е писмено становище от упълномощен
юрисконсулт, с което се излагат доводи за неоснователност на жалбата.
Претендират се разноски, като в случай, че жалбата бъде намерена за основателна
се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от
заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е
допустима.
Районен съд - Бургас, след като
анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 04.03.2019 г. около 21.30 часа свидетелят Т.М. и
колегата му Т. Найденов- полицейски служители при Четвърто РУ на МВР Бургас, по
време на изпълнение на служебните си задължения, спрели за проверка в с.Черни
връх, посока с.Полски извор, л.а. Фолксваген Голф с рег.№ *****, управляван от
жалбоподателя. Тъй като последният треперел, бил нервен и притеснен, полицейските
служители му заявили, че ще бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотични
вещества. Същият категорично отказал. М. и Найденов поискали съдействие от
сектор „Пътна полиция“ Бургас. Около час по-късно на място пристига екип на
сектор „Пътна полиция“ Бургас, състоящ се от свид.Ст.М. и свид.Н.К.. К.
предложил на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 фабр.№ ARBA 0184. Жалбоподателят
отказал да бъде тестван. Бил му издаден талон за медицинско изследване, но той
отказал да го получи, което е удостоверено с подпис на свидетеля-очевидец С.М..
Свид.К. съставил АУАН серия АА
с бл. № 003299/04.03.2019г. на жалбоподателя за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят отказал да разпише
акта, като това обстоятелство било удостоверено с подпис на свид.М.. В графа
възражения, същият написал, че ще обжалва.
Административнонаказващият орган
издал въз основа на съставения АУАН обжалваното в настоящото производство НП, с
което на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание – глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.Същото било връчено на
жалбоподателя на 18.06.2020г., а жалбата била подадена на 22.06.2020г.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена с оглед събраните по делото гласни доказателства –
показания на актосъставителя Н.К., свидетелите Т.М., С.М., както и с оглед
приложените писмени доказателства АУАН серия АА с бл. № 003299/04.03.2019г. , Наказателно
постановление № 19-0769-001126/24.04.2019г.,
талон за медицинско изследване, разпечатка от GPS-станция на служебния
автомобил на процесния екип на сектор „Пътна полиция“ за 04.03.2019г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – началник група сектор Пътна полиция Бургас, оправомощен със
заповед № 8121-з-515/14..05.2018г.. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен от компетентно лице – младши автоконтрольор към ОДМВР
Бургас, сектор Пътна полиция. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок.
Актът е
съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от формална страна съдържа законоустановените
реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган е
приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл.
174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП е наложил на
жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца.
Постановлението от формална страна е в съответствие с чл. 57, ал. 1
от ЗАНН.
Бургаският районен съд намира, че
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и същите следва да
породят целените с тях правни последици.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира състав на административно нарушение, което съдържа в себе си две форми на изпълнително деяние: първата форма се осъществява с отказ на субекта на административнонаказателната отговорност да му бъде извършена проверка с техническо средство – неподчинение на устно разпореждане от полицейски контролен орган, а втората форма – с неизпълнение на предписанието за медицинско изследване, което е дадено в писмен вид в медицински талон, съставен от същия орган (субектът не посещава медицинското здравно заведение). Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване или доказателствен анализатор, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Начинът на установяване на употреба на алкохол от водачите на МПС към датата на деянието е бил регламентиран в Наредба № 1/19.07.2017г. /обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г./ Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 и ал.2, т. 1 на същата Наредба при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство. Когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест установяването на употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор) или с химическо лабораторно изследване.
В конкретния случай е безспорно установено, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство и именно затова му е издаден талон за медицинско изследване, който той е отказал да получи и това обстоятелство е удостоверено с подписа на свидетел. Предвид изложеното правилно административнонаказателната отговорност е ангажирана по чл.174, ал.3 , пр.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че както в АУАН, така и в НП деянието е описано и индивидуализирано в степен, позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, съдържащ едновременно правило за поведение и санкцията за неизпълнението му. Така направената текстова формулировка на административното обвинение в АУАН обективно не води до нарушаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, не ограничава възможността му да разбере обвинението, нито предприемането на съответните процесуални действия за изясняване на обективната истина по спора. В обстоятелствената част на процесното НП административнонаказващият орган не е допуснал изменение на фактическите обстоятелства на нарушението, отразени в акта, поради което не може да се счита, че в НП за първи път са вписани нови фактически обстоятелства, чрез които е преквалифицирано административнонаказателното обвинение.
Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, тъй като не е
налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административни нарушения от този вид.
Наложеното
на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП – "Глоба" в размер на 2000 лева и "Лишаване от
право да се управлява МПС" за срок 2 години, който размер е точно
определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
По отношение на възражението на
жалбоподателя,че не е отказал извършване на проверка, а е отказал да бъде воден
в сектор „Пътна полиция“ Бургас , за да бъде тестван съдът намира същото за
защитна версия. В противоположна посока са показанията на тримата полицейски
служители, разпитани в съдебно заседание. Същите твърдят, че екипът на сектор „Пътна
полиция“ е предложил на жалбоподателя да бъде тестван на място, за която цел
същите са разполагали с процесното техническо средство. Всъщност по тази
причина същите са се забавили, тъй като е следвало да вземат техническото
средство от сградата на сектор „Пътна полиция“ в гр.Бургас и едва след това са
се отправили към с.Черни връх. Показанията на тези свидетели изцяло
кореспондират с останалите писмени доказателства по делото, поради което съдът
ги кредитира като последователни, логични и безпристрастни.
По отношение на възражението, че е
следвало да бъде съставен един акт за отказите на жалбоподателя да бъде тестван
за алкохол и да бъде тестван за наркотици, съдът намира същото за
несъстоятелно. Касае се за два отказа на жалбоподателя, всеки един от тях
касаещ различни технически средства и
осъществяващ различни състави на нарушение.
В конкретния
случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, който е изготвил писмено становище,
като до приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за
присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН
в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, който от своя страна препраща
към чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на
конкретното възнаграждение се явява сумата от 80 лева.
Предвид изложените съображения, на
основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 19-0769-001126/24.04.2019г., издадено от
началник група към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция, с което на
основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Г.М.С.,
ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА Г.М.С., ЕГН **********, да
заплати на Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ***** сумата от 80 /осемдесет/лв., представляваща
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия:........................
Вярно
с оригинала: Г.Ст.