Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.05.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 268 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между „Б.Л.“ ЕАД, в качеството на лизингодател и „С. И.Т.“ ЕООД, като лизингополучател
и Д.Д.Д.и „С. ТП“ ЕООД, имащи качеството на съдлъжници, е сключен договор за финансов лизинг № 20171031
от 31.10.2017 г., съгласно който лизингодателят се е
задължил да придобие и предостави за временно и възмездно ползване на лизингополучателя движима вещ, а именно: лек автомобил
Ауди, модел S8, двигател №
CGT002050, с
дата на първа регистрация 06.2012 г. срещу заплащане на определена цена. С
договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 31.10.2017 г.,
сключен между „Б.Л.“ ЕАД и „Р.Г.“ ЕООД – клон София, лизингодателят
е закупил лекия автомобил предмет на договора за лизинг, като същият е
регистриран на името на „Б.Л.“ ЕАД. С подписан приемо-предавателен
протокол от 01.11.2017 г. лизингополучателят е
заявил, че е получил автомобила в отлично състояние, пълна окомплектовка и
валидни застраховки. Твърди, че в изпълнение на т. 12.1.2 от Общите условия към
договора за лизинг сключил с ответника автомобилна застраховка „Каско +“ с комбинирана застрахователна полица №
440218151004841, със срок на валидност от 00:00 часа
на 21.11.2018 г. до 23:59 часа на 20.11.2019 г., със застрахователна сума в
размер на 37 836 евро. Посочва, че сумата на застрахователната полица е в
размер на 2 243,60 евро, като същата е разсрочена на 4 вноски със следните
падежи: 20.11.2018 г., 20.02.2019 г., 20.05.2019 г. и 20.08.2019 г., като на
18.11.2018 г. заплатил първата вноска. Посочва, че на 12.12.2018
г. бил информиран от лизингополучателя за настъпило
на 11.12.2018 г. застрахователно събитие – кражба на автомобила.
Застрахователят бил уведомен на 12.12.2019 г., за
което образувана преписка № 44011511809274 от 12.12.2019
г., по която предал всички документи. Органите на МВР също били уведомени за
извършената кражба. Твърди, че с писмо от 24.09.2019 г. получил отказ от
ответника за изплащане на застрахователно обезщетение с мотива, че обстоятелствата,
декларирани при завеждане на щетата не съответстват с установените факти и
събраните данни относно противозаконното отнемане на застрахования автомобил. „Б.Л.“
ЕАД е изпратило писмо, с което дружеството е поискало да се даде по-детайлна
информация относно основанията за отказа. На запитването му получил отговор с
писмо от 04.10.2019 г., че становището на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД остава
непроменено. Счита, че отказът е неаргументиран и неправилен. Посочва, че
застрахователното дружество е постановило отказа за изплащане на
застрахователно обезщетение, позовавайки се на чисто предположение, а не на
факти, което е недопустимо. Сочи, че всички задължения по застрахователния
договор са изпълнени от страна на „Б.Л.“ ЕАД, както твърди и самото застрахователно
дружество в отговор на писмото, както и че са представени всички изискани и
необходими документи. Твърди, че съществуват противоречия в двете писма от
24.09.2019 г. и 04.10.2019 г., с които е поставен и потвърден отказът за
изплащане на обезщетение. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с
което да се осъди ответникът да му заплати сумата от 74 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение, както и обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата – датата на постановяване на
отказа от страна на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД – 24.09.2019 г., до датата на
исковата молба, което е в размер на 2 775 лева, както и законната лихва
върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът оспорва настъпването
на застрахователното събитие. Посочва, че информация за събитието се черпи
единствено от представените служебни бележки и постановление на прокуратурата,
в които са отразени само твърдения на лицето, което е владеело автомобила преди
да бъде обявен за противозаконно отнет. Твърди, че липсват каквито и да било
конкретни доказателства, че на въпросната дата и час, автомобилът е паркиран на
посоченото място, че е бил заключен и че е била задействана алармената му система.
Оспорва, че автомобилът е бил противозаконно отнет в периода от 11.12.2018 г.
до 12.12.2018 г. Счита, че заявените от лицето,
владеещо автомобила обстоятелства са различни от действителните. Поддържа, че
претенцията е неоснователна и поради обстоятелството, че автомобилът е
предоставен за ползване от трето лице, различно от лизингодателя
и лизингополучателя, в противоречие с клаузите на
лизинговия договор и без да бъде уведомен застрахователят. В условията на
евентуалност в случай, че съдът прецени, че е налице основание за присъждане на
обезщетение, то оспорва размера на претендираното
застрахователно обезщетение, като завишено, както и че същото следва да бъде
намалено до 50% от действителната стойност, поради неизпълнение на задължението
за уведомяване относно предназначението на автомобила. На основание т. 5.5 от
Раздел І от Общите условия прави възражение за прихващане на неизплатените от
застрахования втора, трета и четвърта вноска от премията на полицата. Оспорва и
претенциите за лихви и разноски. Предвид изложеното иска да се отхвърли иска
срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД като неоснователен и недоказан, като му се
присъдят разноски и юрисконсултско възнаграждение, а
при частично уважена претенция – юрисконсултско
възнаграждение и разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
С допълнителна искова молба ищецът оспорва изложените
твърдения в отговора на исковата молба. Посочва, че никъде в закона, както и в
застрахователния договор няма забрана застрахованият автомобил да се управлява
от трето лице или забрана автомобилът да бъде качен в сайт за продажби. Същите
не представляват действия на разпореждане със застрахования автомобил, каквито
твърдения е изложил ответникът. Счита, че не се е сбъднало нито едно от
изключенията, при които застрахователят може да откаже плащане на обезщетение,
изрично посочени в Общите условия към застрахователния договор.
В срока по чл. 373 ГПК ответникът не депозира
допълнителен отговор на допълнителната искова молба.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, а същото се установява
и от приетите писмени доказателства, че на 31.10.2017 г. между „Б.Л.“ ЕАД, в
качеството на лизингодател, от една страна и „С.
Интернешънъл транспорт“ ЕООД, в качеството на лизингополучател,
Д.Д.Д., като съдлъжник и „С.
ТП“ ЕООД, като съдлъжник, от друга страна, е сключен
договор за финансов лизинг № 20171031, с който страните са се съгласили по
поръчка и съгласно параметри и условия, определени от лизингополучателя,
лизингодателят да придоби собствеността и да предостави
на лизингополучателя за ползване срещу
възнаграждение, при условията на финансов лизинг, следния актив: Ауди, S8, с
посочен номер на шаси и на двигател, с година на
производство: 06.2012 г. На
31.10.2017 г. между „Р.Г.“ ЕООД – клон София като продавач и „Б.Л.“ ЕАД като
купувач е сключен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство, с
който ищецът е закупил процесният лек автомобил с
посочените в договора за финансов лизинг характеристики.
Установява се, че на 01.11.2017 г.
между „Б.Л.“ ЕАД и „Р.Г.“ ЕООД е подписан приемо-предавателен
протокол за предаване на гореописания актив в отлично състояние, пълна
окомплектовка и валидни застраховки, съгласно договор за покупко-продажба от
31.10.2017 г.
В издаденото за автомобила
свидетелство за регистрация част І като собственик на процесния
автомобил с рег. № ****** е посочено дружеството „Б.Л.“ ЕАД, а като ползвател „С.
Интернешънъл транспорт“ ЕООД.
На 01.11.2017 г. с приемо-предавателен протокол ищецът е предал автомобила във
връзка със сключения договор за финансов лизинг № 20171031 от 31.10.2017 г. на
„С. Интернешънъл транспорт“ ЕООД.
Видно е от комбинирана застрахователна полица № 440218151004841,
че на 12.11.2018 г. между „Б.Л.“ ЕАД, като застраховащ/застрахован, „С.
Интернешънъл Транспорт“ ЕООД, като застрахован и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД
е сключен договор за застраховка, при клауза „Пълно каско“
за лек автомобил „Ауди“, S8, с
рег. № ******, със срок на застраховката от 21.11.2018
г. до 20.11.2019 г., за застрахователна сума 37 836 евро. Не се спори, че
застрахованият е заплатил първата вноска от застрахователната премия.
По делото са приети като доказателство Общите
условия на ответника по застраховка „Каско+“. Съгласно
раздел І, т. 5.5., когато застрахователното събитие е
настъпило, преди застрахователната премия да е изплатена изцяло от
застраховащия, застрахователят може да удържи неиздължената премия от дължимото
застрахователно обезщетение. В т. 9.1.9. е предвидено, че по тези Общи условия
застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в
резултат на действия на застрахования, които представляват опит за измама или
измама на застрахователя, в това число деклариране на обстоятелства от
застрахования или негов представител, различни от действително случилото се
и/или представи документ с невярно съдържание. Съгласно т. 9.3.1.,
застрахователят има право да откаже плащане на застрахователно обезщетение в
случаите, когато във връзка с настъпване на застрахователно събитие, както и
при предявяване на застрахователна претенция, застрахованият, лично или чрез
свой представител декларира пред застрахователя и/или пред компетентните
органи, обстоятелства за събитието, вида и размера на вредите и др.,
несъответстващи на действителните, както и в случаите, в които представи
неистински документи или документи с невярно съдържание. В т. 10.7. е
предвидено, че застрахованият/застраховащият е длъжен да уведомява писмено
застрахователя, незабавно след узнаването на всички обстоятелства/промени в
обстоятелствата, които е декларирал, които са възникнали по време на действието
на договора или за които е узнал по времето на действието на договора. В случай
на неизпълнение на тези задължения застрахователят може едностранно да прекрати
договора или да предложи изменения в условията му, а при настъпване на
застрахователно събитие да намали размера на застрахователното обезщетение или
изцяло да откаже изплащането му. В раздел ІІ: Каско,
т. 2 Покрити рискове, в т.2.2.1. е предвидено, че
застрахователят покрива щети от застрахователното събитие кражба на цяло МПС.
В приложената наказателна преписка се съдържа приемо-предавателен протокол от 24.10.2018 г., съгласно
който Д.Д.Д., като представител на „С. Интернешънъл транспорт“
ЕООД е предал на С.Й.Й. процесния
лек автомобил, ведно с малък талон, полица за застраховка гражданска
отговорност, полица за застраховка автокаско, заедно
с общите условия на застрахователя, документ за извършен технически преглед и
един ключ.
Установява се, че на 12.12.2018
г. С.Й.Й. е подал до застрахователя „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД уведомление за щета във връзка с настъпване на процесното събитие – кражба на автомобил. В приложение 2 –
допълнителни пояснения С.Й. е декларирал, че е оставил автомобила заключен и с
аларма и че го е закупил с предварителен договор със „С. Интернешънъл
транспорт“ ЕООД.
Представено е удостоверение, издадено на 21.12.2018
г. от Областна дирекция на МВР – Пловдив, Второ районно управление в уверение
на това, че С.Й.Й. е подал сигнал, че за времето от
20:00 ч. на 11.12.2018 г. до 12:00 ч. на 12.12.2018
г. в гр. Пловдив, ул. „******е отнето чуждо моторно превозно средство – лек
автомобил марка Ауди, модел S8, с регV
№ ******, собственост на „С. Интернешънъл транспорт“ ЕООД от владението на С.Й.Й. без негово съгласие с намерение да го ползва. За случая
е образувано досъдебно производство № 1020/2018 г. по описа на Второ РУ при
ОДМВР гр. Пловдив за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК.
Видно е, че с постановление за спиране на наказателно
производство от 06.06.2019 г. е спряно наказателното
производство по досъдебно производство № 1020/2018 г. по описа на ІІ РУ на МВР
– гр. Пловдив, пр. пр. № 1512/2018 г. по описа на РП-Пловдив, образувано за
престъпление по чл. 346, ал. 1 НК.
Установява се, че с писмо от 24.09.2019 г. „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД е уведомило ищеца, че по образуваната на 12.12.2018 г. преписка № 44011511809274 застрахователят не е в
риск, че претенциите на застрахования са неоснователни и че отказва изплащане
на застрахователно обезщетение. Посоченият мотив е, че обстоятелствата
декларирани при завеждане на щетата несъответстват с установените факти и събраните
данни относно противозаконното отнемане на застрахования автомобил. Ищецът е
възразил срещу постановения отказ, като с писмо от 04.10.2019 г. ответникът го
е уведомил, че становището му остава непроменено и потвърждава отказа за
изплащане на застрахователно обезщетение.
От приетото по делото заключение на съдебно авто-техническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че действителната /средната
пазарна/ стойност на процесния лек автомобил Ауди S8, с рег. № ******,
определена към датата на настъпване на застрахователното събитие – 12.12.2018 г. е 68 265 лева. Експертът сочи, че процесното МПС е посещавало официалния сервиз за
гаранционно и техническо обслужване, като последното документирано посещение е
на 28.06.2016 г. за смяна на амортисьор. Ключовете на
процесния автомобил съдържат следните данни – марка,
модел и година на производство, код на цвета на автомобила, последен ъпдейт на
ключа – единият е на 11.12.2018 г. в 19:46 часа, а другият е на 14.11.2013 г. в
16:39 часа. Единият ключ е последно използван на 11.12.2018 г. в 19:46 часа, на
188661 км., а другият е на 14.11.2013 г. в 16:39 часа на 9255 км. Предоставените
ключове са от процесния лек автомобил. Видно от
разпечатката, номерът на рамата от ключа съвпада с номера на рамата на процесното МПС.
При разпита свидетелят С.Й.Й. заявява, че е управлявал лек автомобил Ауди S8.
Автомобилът закупил с предварителен договор за покупка от Бургас от лице на име
Д.. Паркирал автомобила пред вкъщи, заключил го /колата е такава, че като се
отдалечиш се заключва/ и задействал алармата. На другата сутрин установил, че
колата липсва. Сигнализирал на полицията на телефон 112. Ходил при
застрахователя заради продавача и действал. Останал си само с предварителен
договор, като Д. му дал ключа за автомобила. Управлявал автомобила около два
месеца.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявения иск по чл. 405, ал. 1 КЗ, в процеса следва да се установи съществуването на валиден договор за
имуществено застраховане, сключен между застрахователя и увредения, настъпване
на събитие, което съгласно договора е риск, който застрахователят покрива,
настъпването на щети по застрахованото имущество, които да са в причинна връзка
със събитието.
Страните не спорят, а тези обстоятелства се
установяват и от приетите и обсъдени по-горе доказателства, че между „Б.Л.“ ЕАД
и „С. И.Т.“ ЕООД на 31.10.2017 г. е сключен договор за финансов лизинг на МПС,
по който лизингодателят е предоставил на лизингополучателя описания в договора автомобил.
Доказа се по делото, че в изпълнение на договора за
лизинг за процесния лек автомобил е сключен на
12.11.2018 г. договор за имуществено застраховане между собственика-лизингодател
„Б.Л.“ ЕАД и ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД във формата на комбинирана
застрахователна полица № 440218151004841 за лек автомобил Ауди S8, с рег. № ******,
със срок на застрахователно покритие от 21.11.2018 г. до 20.11.2019 г.
За да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение, „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е
приело, че обстоятелствата
декларирани при завеждане на щетата несъответстват с установените факти и
събраните данни относно противозаконното отнемане на застрахования автомобил. С
отговора на исковата молба ответникът поддържа, че претенцията е неоснователна
и поради обстоятелството, че автомобилът е предоставен за ползване на трето
лице, различно от лизингодателя и лизингополучателя,
без да е уведомен застрахователят.
Съдът намира за
установено от събраните доказателства – документите по приложената наказателна
преписка, показанията на свидетеля С.Й., който последен е управлявал процесния автомобил, които напълно кореспондират с приетата
съдебно авто-техническа експертиза, че последно
ключът за автомобила е ползван на 11.12.2018 г. в 19:46 часа, че за времето от 20:00 ч. на
11.12.2018 г. до 12:00 ч. на 12.12.2018 г. в гр.
Пловдив, ул. „******е настъпил застрахователен риск в срока на действие на
застрахователния договор – кражба на застрахования при ответника лек автомобил
марка Ауди, модел S8, с рег. № ******. Съвкупната преценка на
ангажираните доказателства дават основание да се приеме, че събитието е
настъпило по описания от свидетеля начин и че автомобилът е оставен в заключено
състояние и с действаща алармена система. Данни за обратното не съдържат по
делото, поради което възраженията на ответника, че липсват конкретни
доказателства, че на въпросната дата и час автомобилът е бил паркиран на
посоченото място, че е бил заключен и с действаща аларма се явяват
неоснователни.
Настоящият съдебен състав приема за недоказано
възражението на ответника, че е налице неизпълнение на поето от застрахования
задължение, което да е в причинна връзка с настъпилото събитие – кражба на процесния автомобил.
Съобразно чл.
395, ал. 1 КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и
на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за
причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. В ал. 4 е
предвидено, че при настъпването на застрахователно събитие застрахователят може
да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на
задължението по ал. 1 и само ако изрично е предвидил това в договора. В случай
че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на
задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за
отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение
съответно на тежестта на неизпълнението. Съгласно ал. 5, независимо от ал. 4
застрахователят е длъжен да изплати обезщетение, когато неизпълнението на
задължението на застрахования по ал. 1 и 2 не е в причинно-следствена връзка с
настъпването на застрахователното събитие или е невъзможно определянето на вида
или размера на вредата.
В разглеждания
случай застрахователят се позовава на неизпълнение от страна на застрахования
на задълженията му от общите условия по т. 9.1.9., т. 9.3.1. и т. 10.7. По
цитираната първа точка от общите условия по делото липсват твърдения, а и
доказателства, че действията на застрахования по отдаване за ползване на
автомобила на трето за полицата лице представя опит за измама или измама на
застрахователя. Не се установява също така да е налице деклариране на обстоятелства от
застрахования или негов представител, различни от действително случилото се
и/или да е представен документ с невярно съдържание. Не се доказа във връзка с настъпване
на застрахователно събитие, както и при предявяване на застрахователна
претенция, застрахованият, лично или чрез свой представител да е декларирал
пред застрахователя и/или пред компетентните органи, обстоятелства за
събитието, вида и размера на вредите и др., несъответстващи на действителните
или да е представил неистински документи или документи с невярно съдържание. В
показанията си свидетеля Й. заявява, че за процесния
автомобил е имал договорка с лизингополучателя за
сключен предварителен договор, в изпълнение на която е дал определена сума.
Предварителният договор не прехвърля правото на собственост, т.е. не води до
промяна в собствеността на автомобила, поради което не може да се приеме, че е
налице обстоятелство, което да е подлежало на деклариране пред застрахователя.
Обявяването на новонастъпили
обстоятелства е уредено в чл. 365, ал. 1 ТЗ. Съгласно цитираната разпоредба, по време на действието на
застрахователния договор застрахованият е длъжен да обявява пред застрахователя
всички новонастъпили обстоятелства, за които при
сключването на договора застрахователят писмено е поставил въпрос. Обявяването
на обстоятелствата трябва да се извърши незабавно след узнаването им. При неизпълнение
на задължението по ал. 1 се прилагат чл. 363 и 364 – чл. 365, ал. 2 ТЗ. В
случая не се установи по делото при сключване на договора застрахователят
писмено да е поставил въпрос кой фактически ще ползва автомобила, за да се
приеме, че е налице неизпълнение от застрахования. Такова задължение не е включено
и в застрахователния
договор и в общите условия. Дори да се приеме обаче, че застрахованият е
следвало да уведоми застрахователя, че е налице промяна в лицето, което има
право да ползва автомобила, то това неизпълнение по никакъв начин не е в причинна
връзка с настъпилото застрахователно събитие – кражба.
В чл. 408, ал. 1 ТЗ е предвидено при какви хипотези
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, а именно: 1. при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното
обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3.
при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон. Константната
е и съдебната практика, че при всички случаи, за да възникне право
за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в
хипотезата на неизпълнено задължение на застрахования, предвидено в
застрахователния договор, неизпълненото задължение следва да е от такова
естество, че да се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното
събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да
бъдат доказани. Това е валидно във връзка с приложението на чл. 408, ал. 1, т.
3 КЗ, както и за случаите, в които застрахователят обосновава правото си на
отказ от изплащане на застрахователно обезщетение с поведение на застрахования.
Правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е
обусловено от доказване на причинна връзка между поведението на застрахования и
настъпването на застрахователното събитие, респ. обема на вредите и/или
възможността за доказването им. В разглеждания случай липсват действия на
застрахования, които да се намират в причинна връзка с настъпилия риск – кражба
на МПС, поради което възражението за наличие на основание за отказ от страна на
застрахователя е неоснователно. Ето защо искът за присъждане на обезщетение се
явява основателен.
Застрахователното
обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и
доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена застраховка се
определя в рамките на договорната максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му
стойност към датата на уреждането. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане
и застраховане по договорена застрахователна стойност. За размера на вредата
съдът кредитира заключението на вещото лице, от което се установява, че действителната /средната пазарна/
стойност на процесния лек автомобил Ауди S8, с рег. № ******,
определена към датата на настъпване на застрахователното събитие – 12.12.2018 г. е 68 265 лева. До този размер искът се
явява основателен.
Предвид уважаване на главния иск до
посочения размер, подлежи
на разглеждане и акцесорната претенция на ищеца за
присъждане на законна лихва за забава. Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване
на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от срока по чл.
108, ал. 1-3 или 5, а в последната разпоредба срокът е 15 дни от представяне на
всички доказателства по чл. 106. Това е предвидено и в т. 82 от приложимите към
процесния договор за застраховане Общи условия,
съгласно които изплащането на застрахователното обезщетение се извършва до 15
дни след представяне на всички изискани от застрахователя документи. В
разглеждания случай ищецът търси лихва за забава от по-късен момент – датата на
отказа на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение 24.09.2019 г.,
поради което и при съобразяване произнасянето по претенцията за главница,
ответникът дължи законна лихва за забава в размер на 2 559,94 лева,
изчислен по реда на чл. 162 ГПК, с помощта на електронен калкулатор, за претендирания период от 24.09.2019 г. до 05.02.2020 г. За
разликата до пълния предявен размер от 2 775 лева искът подлежи на отхвърляне.
Съдът намира за
основателно направеното от застрахователя възражение за съдебно прихващане със
сумата 3 465,34 лева – втора, трета и четвърта разсрочена вноска по
застрахователната полица. В чл. 369, ал. 1 КЗ е предвидено, че ако застрахователят има
изискуемо вземане за застрахователна премия или друго изискуемо вземане по
застрахователния договор, той може да ги удържи от вземане на застрахования или
трето ползващо се лице към него, което произтича от застрахователния договор.
Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато застрахователно събитие е
настъпило, преди застрахователната премия да е издължена изцяло от
застраховащия, застрахователят може да удържи неиздължената премия от дължимото
застрахователно обезщетение или сума. Това правило е залегнало и в общите
условия на застрахователя „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД в т. 5.5. С молба от 23.10.2020 г. ищецът изрично заявява, че не
оспорва, че не е заплатил втора, трета и четвърта вноски от застрахователната
премия. Предвид изложеното основателно се явява възражението на ответника за
извършване на съдебно прихващане прихващане за
незаплатените втора, трета и четвърта вноски, поради което искът за главница следва
да се уважи за сумата 64 799,66 лева /разликата между 68 265 лева
/дължимото застрахователно обезщетение/ и 3 465,34 лева /втора, трета и
четвърта вноски от разсрочената премия//. При съобразяване Тълкувателно решение
№ 4/2014 от 29.04.2015 г. на ОСГТК на ВКС и доколкото застрахователната сума в
полицата е уговорена в евро, съдът следва да присъди вземането в същата валута.
Ето защо искът следва да се уважи за сумата 33 131,54 евро. Основателно е
искането за присъждане на законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на главницата.
По отношение на разноските: И двете страни претендират
разноски. От страна на ищеца са извършени разноски в обща размер на 3 621 лева,
от които 3 071 лева за държавна такса, 200 лева за депозит за вещо лице, 50
лева за депозит за свидетел и 300 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП. С оглед уважената
част от исковете на ищеца се дължат разноски в размер на 3 176,93 лева. От
страна на ответника са претендирани разноски в размер
на 505 лева, от които 400 лева за депозит за вещо лице, 5 лева за издаване на
съдебно удостоверение и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение. С оглед отхвърлената част от исковете на ответника се дължат
разноски в размер на 61,93 лева.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес: гр. София, бул. „******да заплати на „Б.Л.“
ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес: ***, бизнес сграда „ТАО“, сума в размер на 33 131,54
евро /тридесет и три хиляди сто тридесет и един евро и петдесет и четири евроцента/,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“, сключена за лек автомобил Ауди S8, с рег. № ******за
настъпило на 11-12.12.2018 г. събитие „кражба“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба 05.02.2020 г. до
окончателното изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 2 559,94
лева /две хиляди петстотин петдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 24.09.2019
г. до 05.02.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над
присъдения размер от 33 131,54 евро
/с левова равностойност 64 799,66 лева/ до пълния предявен размер
от 74 000 лева и иска за лихва за забава за разликата над присъдения размер от 2 559,94
лева до пълния предявен размер от 2 775 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с
ЕИК: ******, с адрес: гр. София, бул. „******да заплати на „Б.Л.“ ЕАД, с
ЕИК: ******, с адрес: ***, бизнес сграда „ТАО“, сума в размер на 3 176,93
лева /три хиляди сто седемдесет и шест лева и деветдесет и три стотинки/,
представляващи направени по делото разноски, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Б.Л.“ ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес: ***,
бизнес сграда „ТАО“, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК:
******, с адрес: гр. София, бул. „******сума в размер на 61,93 лева /шестдесет
и един лева и деветдесет и три стотинки/, представляващи направени по
делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: