О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2020 Дупница
Номер Година Град
IV Н О
Районен съд – Дупница състав
24 септември 2020
на Година
закрито Мая Гиздова
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
Ч Н 862 2020
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл.72,ал.1 от НК.
Постъпило е искане от Районна прокуратура-Дупница с посоченото по-горе правно основание.
Досъдебно производство №239/2020г., ДП№92/2020г., по описа на Районна прокуратура гр.Дупница,ДП№62/2020г., по описа на РУ-МВР Дупница е започнало на 05.02.2020г., за това, че от неустановена дата до 05.02.2020г., в землището на гр.Дупница,област Кюстендил в поземлен имот с идентификационен номер 20763.50.55 по кадастралната карта на с.Джерман, и в поземлен имот номер 20763.51.11,собственост на Община Дупница,управлява отпадъци от разнородни материали с неустановен към момента вид и произход,не по установения ред и с това е създадена опасност за живота и здравето на другиго или са причинени немаловажни вреди на околната среда-престъпление по чл.353б,ал.1 от НК.
На същата дата-05.02.2020г., с постановление за привличане на обвиняем К.В.И. с ЕГН:**********,***, е бил привлечен в качеството му на обвиняем за това, че от неустановена дата до 05.02.2020г., в землището на град Дупница,област Кюстендил,в качеството на управител на „Феникс Дупница” ООД, с ЕИК819362448, със седалище и адрес на управление град Дупница,община Дупница,област Кюстендил,ул.Разметаница”№50, в поземлен имот с идентификационен номер 20763.50.55 по кадастралната карта на село Джерман и в поземлен имот 20763.51.11-собственост на община Дупница управлява отпадъци от разнородни материали с неустановен към момента вид и произход не по установения от Закона за управление на отпадъците ред и с това е създадена опасност за живота и здравето на другиго или са причинени немаловажни вреди за околната среда-престъпление по чл.353б,ал.1 от НК.На 07.02.2020г., К.В.И. е бил разпитан в качеството си на обвиняем, като при разпита си е заявил, че на този етап от производството няма да дава обяснения по случая.В искането се твърди, че в хода на разследването са събрани доказателства за виновността на К.В.И.,за извършено престъпление от общ характер,за което е било и образувано производството.Твърди се също така, че с оглед на обезпечаване на предвиденото наказание „глоба” от 5 000 до 30 000 лева ,може да се направи обосновано предположение, че обвиняемия е извършил престъплението за което му е повдигнато обвинение.Като се твърди, че това обстоятелство се потвърждава в достатъчна степен от събрания доказателствен материал, а именно показанията на разпитаните свидетели,протоколите за извършени процесуално следствени действия,претърсване и изземване,геодезическо измерване експертизи,писмени доказателства.Сочи се също така, че с оглед вземане на мерки за обезпечаване на наказанието „Глоба”,за престъплението по чл.353б,ал.1 от НК, по отношение на К.В.И. по посоченото досъдебно производство следва да бъде наложен запор върху посочени в искането МПС, като относно МПС-та е назначена оценителна експертиза и общата им стойност възлиза на 29 050 лева. За престъплението по чл.353б,ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до пет години и глоба от пет до 30 хиляди лева.
Районният съд след като се запозна с така направеното искане, и приложените към него писмени доказателства, както и другите събрани такива, счита, че направеното искане от страна на Районна прокуратура Дупница е допустимо,но неоснователно.
Предпоставките
за налагане на мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на
вещи в полза на държавата по чл. 72 от НПК са разяснени в т.1, т. 4 на
Тълкувателно решение № 2 от 11.10.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСНК.
Съобразно дадените в цитираното тълкувателно решение указания, във всички
случаи на сезиране с искане за налагане на обезпечителни мерки, съдът е
задължен да прецени дали към момента на искането са събрани доказателства, от
които да се приеме, че обвинението е обосновано и е налице достатъчна степен на
вероятност за реализиране на наказателната отговорност на обвиняемия, както и
че без тях ще бъде невъзможно или затруднено изпълнението на присъдата, като
заключението си относно наличието на обосновано предположение следва да се
основава на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по
делото, въз основа на събраните доказателства.От събраните по делото до
настоящия момент доказателства,представляващи 18 тома, не са събрани
доказателства от които да се приеме, че обвинението е обосновано и е налице
достатъчна степен на вероятност за реализиране на наказателната отговорност на
обвиняемия, както и че без тях ще бъде невъзможно или затруднено изпълнението
на присъдата.
По делото не са събрани доказателства относно участието на обвиняемия в престъпленията за което му е повдигнато обвинение.На обвиняемият е повдигнато обвинение по чл.353б,ал.1 от НК,за което престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до пет години и глоба от пет до 30 хиляди лева,т.е не се касае за тежко умишлено престъпление съгласно разпоредбата на чл.93,т.7 от НК.Управлението на отпадъците обхваща следните дейности: събирането, транспортирането, обезвреждането и оползотворяването на отпадъците, включително осъществявания контрол върху тези дейности, следексплоатационните грижи за депата, както и действията, предприети в качеството на търговец и брокер (§1, точка 46 от допълнителните разпоредби на ЗУО). "Събиране" е натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци.Съхраняване" е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок, не по-дълъг от:
а) три години - при последващо предаване за оползотворяване;
б) една година - при последващо предаване за обезвреждане.
"Транспортиране" е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност.
"Третиране на отпадъците" са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане.
НК в разглежданите текстове използва общото понятие „отпадъци“, без да посочва техни особени белези, които да позволят да се направи извод, че разпоредбите са относими само до класифицираните по ЗУО или по ЗПБ. Необходимо е да се посочи, че разпоредбите, отнасящи се до управлението на минните отпадъци, са свързани по-скоро с реда за оправомощаване на лица да извършват такава дейност и липсват норми от вида на цитираната точка 46 от §1 на допълнителните разпоредби на ЗУО. Доколкото обаче се касае за различни по вид, но аналогични по същината си понятия, за изясняване съдържанието на израза „управление на отпадъци“, използван в ЗПБ, следва да се вземе предвид посочената норма на общия закон – ЗУО. 130 отпадъци по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗУО, така и такива по смисъла на чл. 22а и сл. ЗПБ. От казаното може да се направи изводът, че разпоредбата на чл. 353б, ал. 1 е описателно-бланкетна, като изпълнителното деяние е нарушение на съответен текст от ЗУО, респективно ЗПБ, към които ал. 1 препраща.
Разликата между административните нарушения по закона и престъплението по чл. 353б, ал. 1 е, че извършените нарушения са довели до настъпване на конкретен общественоопасен резултат – създаване на опасност за живота и здравето на хората или нанасяне на немаловажни вреди за околната среда. Следователно престъплението е резултатно – на поставяне в опасност. Проблемът за субективната страна е особено интересен. Нарушението на което и да било правило може да се извърши само умишлено – деецът знае за съществуването на определена разпоредба и съзнателно не се счита задължен да се съобрази с нея. Що се отнася до възникването на опасността – логично е да се предположи, че по отношение на тази общественоопасна последица субектът е действал по-скоро при евентуален умисъл, т.е. съзнавайки, че нарушава разпоредба, която може да доведе до сериозна опасност за хората или околната среда, той се е отнесъл с безразличие към тази възможност и по такъв начин е допуснал резултата. Тълкуването на израза „немаловажни вреди за околната среда“ следва да се осъществява на базата на §1, точка 6 от допълнителните разпоредби на ЗООС – увреждане на околната среда е такова изменение на един или повече от съставящите я компоненти, което води до влошаване качеството на живот на хората, до обедняване на биологичното разнообразие или до затруднено възстановяване на природните екосистеми. Престъплението е увреждащо.
На
следващо място на задължителна преценка подлежи и съразмерността между размера
на поисканите обезпечения и размера на наказанията, които се обезпечават.
Изискването заключението за обоснованост на обвинението да се основава на
всички доказателства, събрани по реда при условията на НПК/ Тълкувателно
решение № 1 от 25.06.2002 г. на ВКС по н. д. № 1/2002 г./ следва стриктно да се
съблюдава от решаващия съд, като въпрос на индивидуален изказ е обосновката му
в съдебния акт, включително и относно допустимостта и достоверността на
доказателствените материали. При всички случаи, обаче, липсват законови
ограничения за обхвата на преценката.
За съда съществува задължение да вземе решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, въз основа на събраните доказателства. Последните установяват, че обвиняемият е управител и собственик на търговско дружество осъществяващо дейност по ЗУО, изразяваща се в събиране и др. дейности на различни видове отпадъци, които складирал върху собствени и наети имоти.
От постановлението за привличане на обвиняем не става ясно, която точно разпоредба от посочените в него нормативни акта -ЗУО и Наредба, е нарушил обвиняемият, тъй като не са посочени.
Според настоящият съдебен състав липсват доказателства за обосновано подозрение за съставомерност на деянието на обвиняемия по обвинението за извършено престъпление по чл.353б, ал.1, от НК.
Приложените по делото доказателства/въпреки че делото е 18 тома/ не установяват дали с дейността си управление на отпадъци обвиняемият е създал опасност за живота или здравето на другиго и дали е причинил немаловажни вреди на околната среда, в който случай би било деянието му съставомерно по обвинението, за което е привлечен. Според настоящият съдебен състав събирането на отпадъци на нерегламентирани сметища или непочистването на отпадъците от определен недвижим имот не сочи непременно на извод за създаване на опасност за живота или здравето на другиго и за причиняване на „немаловажна вреда” на околната среда. Относно наличието на посочените два съставомерни елемента липсват каквито и да било събрани по реда на НПК доказателства и доказателствени средства или експертно заключение.
При преценка на въпросът за наличието на вреда за околната среда от дейността по управление на отпадъци, съдът се нуждае от специални знания, които следва да се установят по делото чрез експертизи, изготвени от компетентни да дадат научно и обосновано заключение по този въпрос експерти. При липсата на експертно становище по тези въпроси, както и на др.данни за вредни емисии в околната среда или др.показатели, поради които отпадъците могат да създадат опасност за живота или здравето на другиго и са причинили немаловажна вреда на околната среда, съдът не може да приеме, че е налице обосновано предположение за съставомерност на деянието на обвиняемия по повдигнато му обвинение.
Допустимостта
на искането за налагане на обезпечителни мерки за обезпечаване на вероятното
бъдещо наказание ”глоба” произтича от наличието на обвинение за престъпление,
предвиждащо този вид наказание, а основателността - от наличието на останалите
предпоставки относно вероятна основателност на обвинението и съразмерност на
намесата в личната сфера на лицето.Съгласно посоченото тълкувателно решение
№2/2012г., съдът следва да вземе решението
си по вътрешно убеждение основано на обективно,всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото,въз основа на събраните доказателства.По този начин
се гарантира защита правата на обвиняемия срещу неоснователно засягане на имуществената
му сфера.Липсата на доказателства крие риск за вземане на обезпечителни мерки в
нарушение с изискването на чл.1 от Протокол №1 на
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.Не са събрани и
приложени каквито и да е доказателства и че без поисканите обезпечителни мерки
ще бъде невъзможно или затруднено изпълнението на присъдата.
Настоящият
съдебен състав счита, че към настоящият
момент от събраните по делото доказателства, от които да се приеме, че
обвинението е обосновано и е налице достатъчна степен на вероятност за
реализиране на наказателната отговорност на обвиняемия, както и че без тях ще
бъде невъзможно или затруднено изпълнението на присъдата,както и
доказателства от които да се прецени
съразмерността между поисканите обезпечения и размера на наказанията които се
обезпечават.
Водим от
горното съдът,
О
П Р Е
Д Е Л И :
НЕ уважава искането на Районна прокуратура-Дупница ,за вземане на
мярка за обезпечаване на глобата по Досъдебно производство №239/2020г., ДП№92/2020г., по
описа на Районна прокуратура гр.Дупница,ДП№62/2020г., по описа на РУ-МВР
Дупница,образувано срещу К.В.И.-роден на ***г., в гр.Дупница, с постоянен адрес
***,за престъпления по чл. 353б,ал.1, от НК.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок
пред Кюстендилски окръжен съд,за Районна прокуратура Дупница от връчване на съдебния
акт по реда на ГПК.
Районен съдия: