№ 155
гр. Варна, 25.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседА.е на двадесет и пети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20223100900338 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
С определение от разпоредително заседА.е от 25.11.2022г. съдът е допуснал
провеждане на съдебно-счетоводна експертиза, като е възложил част от разноските за
изготвянето й ( или сумата от 100 лева) на ответниците.
С протоколно определение от 12.01.2023г. съдът е допуснал провеждането на съдебно
–графологична експертиза, като е възложил депозита за изготвяне на експертизата на
ответниците. С протоколно определение от 25.11.2022г. съдът е възложил
доказателствената тежест на ответника „Пирс“ ЕООД за установяване на неистинността на
оспорените по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК писмени доказателства.
С молба вх.N 1660/20.01.2023г. (депозирана след указА.я срок за внос на депозита)
ответникът „Пирс“ ЕООД заявява отказ от искА.ята си за назначаване на експертизи. Със
същата молба ответникът В. К. П. е направил искане за освобождаване от задължението за
заплащане на възложените му разноски за изготвяне на заключенията.
Съдът намира, че въпреки оттегляне на доказателствените искА.я от страна на първия
ответник, за ответника- физическо лице е налице интерес от установяване на фактите, за
чието доказване са необходими специални знА.я. Защитата на ответника В. П. по спора се
основава на възражения срещу качеството, в което е поел да отговаря по рамковия договор
за продажба на стоки от 02.01.2020г. За разлика от отговорността на съдлъжника,
отговорността на поръчителя (на каквото качество се позовава ответникът) е акцесорна
спрямо тази на главния длъжник. Съответно преценката за валидно поето лично
обезпечение е обусловена от тази за съществуващ главен дълг. При това положение за
ответника П. е налице обоснован интерес да поддържа оспорването на истинността на
документите- писмени доказателства, на които ищецът основава суброгационното си право,
макар лицето, чието авторство на изявлението се опровергава („Пирс“ ООД), да се отказва
от установяване на оспорването си.
Ето защо съдът дължи преценка относно искането на ответника В. К. П. за
освобождаването му по реда на чл. 83,ал. 2 от ГПК от задължението по разноски за вещи
лица.
Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, предвижда, че такси и разноски в
производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат
достатъчно средства да ги заплатят. При преценката за наличие или липса на
предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса съдът се ръководи от
1
представените от молителя доказателства за имущественото му състояние, за семейното му
положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства,
относими към възможността за изпълнение на задължението за внасяне на разноски за
производството по делото.
В случая от справка за трудови договори на ответника се установява, че същият се
намира в трудово правоотношение с „БГ АГРО 2020“ ЕООД. От справка в ТР е видно, че
ответникът П. е съдружник в “К.Г.В.-ИНВЕСТМЪНТ” ООД, “ФОРЦА ЕООД”, управител на
ФОРЦА ООД и едновременно с това в регистриран като ЕТ “ФОРЦА - В. П.”. По делото е
изготвена служебна справка за вписвА.ята, отбелязвА.ята и заличавА.ята по партида на
ответника в Служба по вписвА.ята, от която е видно, че страната разполага с недвижимо
имущество, макар и част от него да е предмет на обезпечения.
Съдът намира, че така установените обстоятелства в съвкупност не сочат на основА.е
за освобождаване от задължението за внос на разноски по доказателствата. Нормата на чл.
83, ал.2 ГПК е създадена с цел да не се препятства достъпът до правосъдие на социално
слаби лица, /Определение № 409 от 11.08.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 338/2010 г., III г. о.,
ГК/,тоест за онези типични случаи, в които лицата са в невъзможност поради възрастта си
и/или здравословното си състояние да се издържат от доходите си. В тази категория
страната не попада.
Гореизложеното, в своята съвкупност обуславя и правния извод, че имущественото
състояние на страната не препятства внасянето на разноски за експертизи в размер на 700
лева
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на В. К. П. за освобождаването от задължението
за заплащане на разноски по допуснати съдебно-счетоводна и съдебно-графологична
експертизи в общ размер на 700 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
УКАЗВА на ответника В. П., че ако чрез невнасяне на разноски за експертизи по
делото стане причина за отлагане на производството, ще му бъде наложена имуществена
санкция- глоба.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2