№ 1736
гр. Варна, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501703 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се развива по реда на член 294 от ГПК. С решение № 50 от 12.05.2021
г., постановено по гр.д.№ 1737/2020 г. на ВКС - IV ГО - е отменено решение № 200 от
14.02.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 2171 по описа за 2019 г. на Окръжен съд - Варна,
трети състав, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни
указания по прилагането и тълкуването на закона, както и необходимостта от извършване
на нови съдопроизводствени действия. Със същото решение на основание член 233 от ГПК е
обезсилено решение № 200 от 14.02.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 2171 по описа за 2019
г. на Окръжен съд - Варна, трети състав, и потвърденото с него решение № 4300 от
16.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 8697 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна,
четиридесет и шести състав, в частта, с която предявеният от СТ. В. П. срещу „Енерго-про
продажби“ АД отрицателен установителен иск по член 124, алинея 1 от ГПК е уважен за
разликата над сумата от 4 923,48 лева до сумата от 5 623,48 лева, като е прекартено делото в
частта за тази разлика от 700 лева.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба на „Енерго-про
продажби“ АД срещу решение № 4300 от 16.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 8697 по
описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, четиридесет и шести състав, с което е прието за
установено, че СТ. В. П. не дължи на въззивното дружество сумата от 5 623,48 лева,
претендирана като дължима по извършена корекция на стойност на електроенергия за
времето от 25.05.2017 г. до 24.04.2018 г., по фактура № ********** от 14.05.2019 г., за обект
на потребление, находящ се в ***, с абонатен № ********** и клиентски № **********, на
основание член 124, алинея 1 от ГПК; както и е осъдено дружеството да заплати на СТ. В.
П. сумата от 841 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство, на
основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението, като постановено в разрез с доказателствата по делото.
1
Съдържа доводи, че е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството,
а именно – цена на реално потребено в обекта количество електроенергия, дължима на
основание член 50 от ПИКЕЕ във връзка с член 200, алинея 1 от ЗЗД. Безспорно страните са
били обвързани по силата на договор за продажба на електроенергия за обекта, присъединен
към електроразпределителната мрежа; дружеството е било изправно по задължението си да
доставя електроенергия в обекта на клиента; електромерът е демонтиран, подменен с нов и
предоставен за метрологична експертиза в БИМ; от заключението на метрологичната
експертиза е установено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера – наличие на преминала енергия по тарифа 3, която не е визуализирана на
дисплея. При наличие на всички предпоставки и законосъобразно извършено преизчисление
на количеството електроенергия потребителят е длъжен да заплаща стойността на
използваната електроенергия в обекта, поради което предявеният иск за недължимост е
неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се ревизира обжалваното
решение.
В отговор С.П. оспорва доводите в жалбата. Поддържа липса на основание за
начисляване на исковата сума – по делото не е установен момента на първоначалния монтаж
на електромера в обекта, както и че към този момент всички тарифи за отчет са били с
нулеви показания. Отправя искане обжалваното решение да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание страните поддържат изразената
позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
При постановяване на решението си въззивният съд следва да съобрази, че с решение
№ 50 от 12.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 1737/2020 г. на ВКС - IV ГО - на основание
член 233 от ГПК е обезсилено решение № 200 от 14.02.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 2171
по описа за 2019 г. на Окръжен съд - Варна, трети състав, и потвърденото с него решение №
4300 от 16.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 8697 по описа за 2019 г. на Районен съд -
Варна, четиридесет и шести състав, в частта, с която предявеният от СТ. В. П. срещу
„Енерго-про продажби“ АД отрицателен установителен иск по член 124, алинея 1 от ГПК е
уважен за разликата над сумата от 4 923,48 лева до сумата от 5 623,48 лева, като е
прекартено делото в частта за тази разлика от 700 лева.
В исковата молба ищецът излага, че е потребител на доставяна от ответника
електроенергия в имота му, находящ се в ***. Ползваната електроенергия се заплаща по
партида с абонатен № ********** и клиентски № **********. При справка служители на
ответното дружество информирали ищеца, че е извършена проверка в обекта на
потребление, при която е установено неточно измерване на потребяваната електроенергия,
поради което му е начислено и допълнително количество електроенергия за периода
25.05.2017 г.–24.04.2018 г. Твърди, че не е ползвал така начисленото количество и не е
извършвал манипулации на електромера. Оспорва констативния протокол /КП/, както и
последващите го документи, съставени от ответника. Посочва, че правилата на ПИКЕЕ са
отменени към датата на проверката, поради което и не е налице законово основание за
извършване на корекцията. Поддържа, че ответното дружество не е изпълнило задължението
си да поддържа в изправност СТИ, отчитащо консумираната в имота електроенергия.
Ответникът е депозирал в срока по член 131 от ГПК отговор на исковата молба, в
който оспорва основателността на иска. Твърди, че е извършена проверка от служители на
„Електроразпределение Север” АД в присъствие на абоната, за която е съставен КП.
2
Записани са показанията на тарифите на електромера, като същият е демонтиран и изпратен
за експертиза в БИМ. От извършената метрологична експертиза се установило, че е
осъществена външна намеса в тарифната схема на електромера, като при софтуерно
прочитане е констатирано наличие на преминала електроенергия по тарифа, която не е
визуализирана на дисплея на СТИ. Съставено е становище за начисляване на
електроенергия, което конкретизира размера на вземането, дължимо от ищеца на основание
член 200, алинея 1 от ЗЗД във връзка с член 50 от ПИКЕЕ. Ответникът твърди, че е
установено точното количество пренесана до абоната и потребена от него електроенергия,
която не е отчетена от СТИ.
Не се спори между страните, че ищецът е потребител на електрическа енергия за
посочения обект, като заплащането на доставената енергия се дължи на ответника.
На 30.11.2015 г. в обекта на ищеца е извършена подмяна на СТИ, като е монтиран
електромер № 1115 0315 00783084 с нулеви показания по нощна и дневна тарифи, без данни
за показания във върхова тарифа, видно от КП от същата дата.
От представения по делото заверен препис от КП от 24.04.2018 г., съставен от
служители на ”Електроразпределение Север” АД и подписан от извършилите проверката
служители и абоната, се установява наличие на преминала електроенергия, отчетена в
регистър 1.8.1. – 3 189 кВтч, в регистър 1.8.2. – 5 782 кВтч и в регистър 1.8.4. – 31 330 кВтч,
поради което е извършена подмяна на електромера и монтиране на нов.
Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ - РО Варна, за което е
съставен КП № 777 от 03.05.2019 г., в който е документирано, че е осъществявана външна
намеса в тарифната схема на електромера, като е установено наличие на преминала
електроенергия по тарифа 4 - 31 330 кВтч, която не е визуализирана на дисплея.
Електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност
при меренето, но не и на техническите изисквания.
Със становище за начисление на електроенергия от 09.05.2019 г. е одобрено
начисляването на допълнително количество електроенергия в размер на 31 330 кВтч за
периода 25.05.2017 г.-24.04.2018 г. Отбелязано е, че корекцията е извършена след прочитане
паметта на електромера.
Корекцията е извършена на основание член 50 от ПИКЕЕ. Въз основа на това
становище по партидата на абоната е било начислено допълнително количество
електроенергия за посочения период и в посоченото количество, за остойностяване на която
е издадена фактура от 14.05.2019 г. за сумата от 5 623,48 лева. По делото е представена
процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че начисленото количество
електроенергия е с посочено основание „служебно“.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза,
включително с обясненията, дадени от него, при изслушването му в съдебно заседание, се
установява, че СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност. Абонатът е битов и СТИ е
тарифирано да отчита само по две тарифи - дневна и нощна - и при нормална работа на
електромера, преминалото количество електроенергия се отчита по тези две тарифи.
Показанието на регистър 1.8.4. не е визуализирано на дисплея, защото предварително е
указано да се визуализират само първите две тарифи. Наличието на данни, записани в
регистър 1.8.4. се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за
параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема. Не може да се
установи точния период, в който се е натрупала електроенергията в невидимия регистър.
При настоящото разглеждане на делото пред ВОС по делото е проведена комплексна
СТЕ с участието на вещи лице електроинженер и софтуерен специалист, в заключението на
която се установява следното: първоначалната параметризация на електромера в обекта на
потребление е извършена от завода-производител. Количеството електроенергия, натрупано
в невизуализиран регистър 1.8.4., е доставено до обекта и съответно потребено. Отчетена
електроенергия и определената за доплащане за исковия период е в рамките на допустимото
3
количество, тоест може да се достави, съответно потреби, през процесния период.
Установеното от БИМ, че електромерът отговаря на изискванията за точност при измерване
на електроенергия, означава, че измервателният уред измерва цялата преминала
електроенергия през СТИ точно, в това число и потребената, но неотчетена, натрупана в
невизуализирания регистър 1.8.4. Неправомерното софтуерно въздействие е могло да бъде
извършено във времеинтервала от монтирането на СТИ на обекта до датата на демонтажа
му. Това е станало възможно в резултат на софтуерна настройка на СТИ чрез промяна на
броя на активните тарифи от две на три, като е включило в тарифната схема да се активира
регистър 1.8.4. в определени часове от денонощието. При положение, че електромерът е
монтиран нов в обекта, то следва, че той е с нулеви показания по всички тарифи, тъй като
производителят не допуска измервателен уред в търговската мрежа без той да е преминал
задължителна техническа и метрологична проверка.
Предявен е иск с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за установяване
недължимостта на процесната сума на ответното дружество, поради което в тежест на
ответника е да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на
извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е
начислена сумата - предмет на иска - в правилен размер, като количество електроенергия е
реално доставено на ищцата.
В съдебната практика се приема, че правоотношенията между енергоснабдителното
предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия са договорни - за доставка
/продажба/. Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в ЗЕ случаи следва да се
прилагат общите правила за продажба – член 183 и следващи от ЗЗД. Купувачът дължи
заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия на основание
член 200 от ЗЗД. От това следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-
малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи
доплащане на реално доставената му електроенергия. Без значение е дали има виновно
поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа
енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото.
При установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което дължимите от
потребителя суми са начислени не според реално доставената в обекта електроенергия, за
доставчика възниква вземане поради разликата между измереното и реално доставеното
количество електроенергия. При липса на специална правна уредба /преди приемането на
ПИКЕЕ и при отмяната на ПИКЕЕ с решение на ВАС, обнародвано в „Държавен вестник“/
задължението на потребителя да заплати реално доставено количество електроенергия в
обекта намира правно основание в договора за покупко-продажба между потребителя и
доставчика. При наличие на действащи ПИКЕЕ дължимото от потребителя се изчислява
според предвиденото в тях.
С оглед изложеното между страните е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение по покупко-продажба на електроенергия, регламентирано от ЗE.
Ответникът е лицензиран доставчик, а ищецът – потребител на електроенергия за битови
нужди, присъединен към електропреносната мрежа, обслужвана от ответника. Ищецът е
битов клиент по смисъла на § 1, точка 2а от ДР на ЗЕ и дължи заплащане на ответника само
цената на електроенергията, която реално е доставена в обекта. Спорен между страните е
въпроса доколко по силата на договорното правоотношение за ищеца е възникнало
задължението за плащане на процесната сума, формирана като разлика между доставеното и
отчетено количество електроенергия за периода 25.04.2017 г.–24.04.2018 г. В тежест на
ответника според разпределението на доказателствената тежест е да докаже възникналото
вземане от разликата в стойността на доставеното и начисленото в задължение на ищеца. От
писмените доказателства по делото, както и от заключението на комплексната СТЕ, прието
пред ВОС, което съдът кредитира като обективно, компетентно дадено и неоспорено от
страните, е установено, че в конкретния случай на 30.11.2015 г. в обекта на потребление на
4
ищеца е монтиран електромер с нулеви показания по нощна и дневна тарифи. При
положение, че електромерът е монтиран нов в обекта, то следва, че той е бил с нулеви
показания по всички тарифи към този момент. При метрологичната експертиза е
установено, че измервателният уред измерва цялата преминала електроенергия през СТИ
точно, включително потребената и неотчетена, натрупана в невизуализирания регистър
1.8.4. Неправомерното софтуерно въздействие е могло да бъде извършено във времето от
монтирането на СТИ на обекта до датата на демонтажа му, като това въздействие е в
резултат на софтуерна настройка на СТИ, която е довела до режим на работа на СТИ, който
е несъответстващ с вътрешните правила на „Енерго-про продажби“ АД. Количеството
електроенергия, представляващо разлика между доставеното и отчетено количество за
процесния период може да се достави, съответно потреби, в този период. При валидно
обвързващо страните правоотношение по договор за покупко-продажба, по силата на което
доставчикът реално е доставил количества електроенергия, натрупани в невидими за редовен
отчет регистри на СТИ, които количества са реално доставени и потребени от потребителя,
то за доставчика е възникнало вземане под формата на цена на разликата между редовно
отчетеното количество електроенергия и реално преминалите и използвани от ищеца
количества електроенергия за същия период. Стойността на преминалото и реално
потребено количество електроенергия в невидимия регистър е установено от заключението
на вещите лица по изготвените СТЕ и е оценена по приравнени цени, определени за
технологични разходи.
По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск като
недоказан по основание следва да се отхвърли, а решението на първоинстанционния
съд, с което искът е уважен - да бъде отменено.
По разноските
При този изход на спора, като съобрази направения от ищеца отказ от иск за сумата от
700 лева и на основание член 78, алинея 3 и алинея 4 от ГПК, право на разноски за трите
съдебни инстанции има въззивното дружество. Същото претендира съгласно представени
списъци по член 80 от ГПК, договори за правна защита и съдействие, фактури и платежни
нареждания за Б.и преводи, сторени по делото, разноски за всички инстанции в размер на 6
610,97 лева, от които 200 лева за депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза
пред първа инстанция, 112,50 лева за държавна такса за въззивното производство, 112,47
лева за държавна такса за касационното обжалване, 30 лева за държавна такса за допускане
до касационно обжалване, 300 лева за депозит за изготвяне на повторна комплексна
съдебно-техническа експертиза с вещи лица електроинженер и софтуерен специалист пред
настоящата инстанция, и 5 856,00 лева за адвокатски хонорари, всеки в размер на 1 464 лева
с включен ДДС, за гр.д.№ 8697/2019 г. по описа на ВРС, в.гр.д.№№ 2171/2019 г. и 1703/2021
г. по описа на ВОС и гр.д.№ 1737/2020 г. по описа на ВКС.
Съдът намира направеното от процесуалния представител на ищеца възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна за всяка от инстанциите за
основателно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. След
направения отказ от иска за сумата от 700 лева материалният интерес по делото е 4 923,48
лева. В съответствие с член 7, алинея 2, точка 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за трите инстанции на „Енерго-про
продажби“ АД следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на по 574,64
лева без включен ДДС, съответно по 689,57 лева с включен ДДС.
На основание член 78, алинея 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. Като съобрази направения отказ от иска за сумата от 700 лева и в
съответствие с член 7, алинея 2, точка 1 от цитираната по–горе наредба, адвокатското
възнаграждение за производството пред ВРС възлиза в размер на 71,09 лева без включен
ДДС, съответно 85,31 лева с ДДС; за производството пред ВОС по в.гр.д.№ 2171/2019 г. –
5
58,65 лева без ДДС, съответно 70,38 лева с ДДС; за производството пред ВКС – 62,91 лева
без ДДС, съответно 75,49 лева с ДДС.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5587 от 10.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 12023/2019г. по
описа на Районен съд - Варна, четиридесет и седми състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от СТ. В. П. ЕГН ********** от ***, иск с правно основание
член 124, алинея 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че СТ.
В. П. не дължи на „Енерго-про продажби” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в град Варна - бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс, сумата от 4
923,48 /четири хиляди деветстотин двадест и три 0,48/ лева, представляваща начислена в
резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за
периода от 25.04.2017 г. до 24.04.2018 г. за обект, находящ се в *** - ***, с клиентски №
********** и абонатен № **********, за която сума е издадена фактура от № ********** от
14.05.2019 г.
ОСЪЖДА СТ. В. П. ЕГН ********** от *** да заплати на „Енерго-про продажби” АД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Варна - бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна тауърс, сумата от 3 744,43 /три хиляди седемстотин четиридесет и
четири 0,43/ лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на
основание член 78 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 2, точка 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6