Р Е Ш Е Н И
Е № 260079
19.01.2021г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII - ти гр. с-в в
открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Соня
Букова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16323 по описа за 2020г.
на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна
квалификация чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 38, ал.2 ЗУЕС и чл. 6, ал.1,
т.9 и т.10 ЗУЕС
Ищец Етажна собственост с
административен адрес: гр. П. ******* с у. И.С.З. чрез адв. Ст. М. твърди, че по силата на Договор за покупко – продажба на
жилище от *****., който бил сключен по реда на чл. 177 ЗТСУ със СД „******“ към ОНСС-П., ответник Т.
Н.Н. се легитимирал като собственик
на СОС с идентификатор *****, находящ се в сграда, с
идентификатор № ***** по
действащата КК и КР на гр. П. която
сграда е с предназначение – жилищна сграда – многофамилна и е с адрес: гр. П., ж.к. ****, бл. ****.Заявява
се, че на *****
било проведено Общо събрание на ЕС, на което по т. 3 от дневния ред било прието
решение задължаващо всеки собственик от 05 – то до 25 – то число на месеца да
заплаща: текущи разходи, които се разпределят според чл. 51 ЗУЕС и такса
„Поддръжка“ в размер на 6,50 лева на самостоятелен обект – месечно. Както и да се възложи на външно лице
предоставянето на услугата „****“.На **** било проведено Общо събрание на ЕС, на което било взето
решение да се сключи договор с „*****“.За
събиране на просрочените парични задължения ЕС подало заявление по реда на чл.
410 ГПК против длъжника Т.Н.Н. за сумата в размер на 731,34
лева, изчислена на база справка за разходите на ЕС за периода от месец октомври
2014 година до месец Септември 2020 г., вкл. като били извършени били частични плащания на 554,55 лева.
По подаденото заявление по реда на
чл. 410 ГПК било образувано частно гражданско дело № ***** по описа на Районен съд – Пловдив,
ХVІІ граждански състав. Била издадена Заповед за изпълнение
№261057/22.10.2020г. за следните суми: 346.96 лева – такса за режийни разходи,
представляващи текущи разходи включващи ел.енергия, стълбище, ел.енергия
асансьор, абонаментна такса асансьор и почистване; 240.50 лева – такса
поддръжка съставляваща сбор от 6.50 лева месечно; 143.88 лева – възнаграждение
за услугата „******“,
ведно със законната лихва за забава върху сумите считано от 30.09.2020г. до
окончателното им изплащане, както и разноските по делото в размер на сумата от
25 лева за държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.
От съда се иска да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на Т.Н.Н., че последния дължи
на ищеца сумите за които е била издадена заповедта по чл. 410 ГПК.
Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски за заповедното производство и за
настоящата инстанция.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор, вх. № ***** от ответника Т.Н.Н., чрез адв.А.Н..
Предявения иск се счита като
недопустим и неоснователен.Заявява се, че с исковата молба не се представя
решение на собственици в ЕС в някакъв смисъл за процесуално представително,
което да ангажира всички собственици по правилата за вземане на валидни
решения. Прави се изявление за съдебно прихващане на исковата сума с вземане на
ответника срещу етажните съсобственици, в размер на 1272 лева – необходими
разходи извършени от етажния собственик за ремонт на покрив на етажната
собственост, което
възражение съгласно Определение № 262604/04.05.2021г. не е прието за съвместно
разглеждане.Оспорва се основателността на
претенциите като от съда се иска да се отхвърли предявения иск.
Съдът след като се
запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и
правна страна следното.
Със заповед № 261057/22.10.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК е разпоредено длъжник Т.Н.Н. да заплати в
полза на ЕС с адрес: гр. П., ж.к. ****, бл.*** с у. И.С.З. следните
суми за периода м.09.2017г. до м.09.2020г.: 346.96 лева – такса за режийни разходи, представляващи текущи
разходи включващи ел.енергия, стълбище, ел.енергия асансьор, абонаментна такса
асансьор и почистване;240.50 лева – такса поддръжка съставляваща сбор от 6.50
лева месечно;143.88 лева – възнаграждение за услугата „*****“ ведно със законната лихва за забава
върху сумите считано от 30.09.2020г. до окончателното им изплащане, както и
разноските по делото в размер на сумата от 25 лева за държавна такса и 300 лева
адвокатско възнаграждение.
С възражение вх. № ***** и възражение вх. № *****
длъжникът е оспорил задълженията по основание и размер като на основание чл.
415, ал.1, т.1 ГПК ищецът е предявил в срок иск за установяване на вземането по
издадената заповед по чл. 410 ГПК, който се явява редовен и допустим.
В производството по
делото е установено, че ответник Т.Н.Н. е собственик на СОС с идентификатор № *****, представляващ жилище, апартамент, с адрес гр. П.,
** ****, ** ***, вх. ***,
ап. ***,
което е изградено в сграда, представляваща жилищна сграда - многофамилна, като
собствеността е придобита въз основа на Договор за покупко-продажба на жилище
от **** г., сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ със СД „****" към ОНС-П..
На основание чл.
11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС ОС на ЕС е приело решения,
както следва: На
15.09.2014 г. е проведено Общо събрание на ЕС, на съгласно
т. 3 от дневния ред е прието решение задължаващо всеки собственик от 5-то до
25-то число на месеца да заплаща: текущите
разходи, които се разпределят според чл. 51 от ЗУЕС; такса
„Поддръжка" в размер на 6.50 лв. на самостоятелен обект/месечно; да
се възложи на външно лице предоставянето на услугата „*****". На
26.09.2016 г. е проведено Общо събрание на ЕС на което по т.1.1. от дневния ред
е прието решение да се сключи договор с „****" ***
за предоставяне на услугата „*****". Такъв е
сключен на дата **** като съгласно чл. 9 от същия, договорът се сключва
за срок от 1 г.; като е уговорено и че ако в период от един месец
преди изтичането му нито една от страните не изпрати писмено уведомление за
прекратяването му, той се счита за безсрочен, а съгласно Приложение № 1 към
него дължимото възнаграждение е в размер на 3.50 лв./на апартамент/месечно,
което е дължимо от 5-то до 25-то число на текущия месец - чл. 8, ал. 1, т. 1 от
договора. На
29.10.2019 г. е проведено ново Общо събрание на
ЕС на което по т.2. от дневния ред е прието решение да се сключи договор с „******" **** за предоставяне
на услугата „****", както и е определено дължимото
възнаграждение, а именно 0,8 процента от MP3 на самостоятелен обект месечно.
Такъв е сключен на дата ***** като съгласно
чл. 6, ал. 8, т. 1 от него възнаграждението е дължимо от 5-то до 25-то число за
текущия месец, които обстоятелства се установяват от приложените
писмени доказателства на л. 13, л.19, л.24, л. 29 от делото /Протокол от
проведено ОС на ЕС от **** Протокол за проведено ОС от ****., договор от ***., Протокол
за проведено ОС от ***** договор от ****./
По
делото не се събраха доказателства взетите
решения на ОС на ЕС да са били оспорени по
реда на чл. 40 ЗУЕС, поради което и същите са
влезли в сила и обвързват
всички етажни собственици.
Видно от приетото
по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза с в.л. Д.К., което
съдът кредитира като компетентно и безпристрастно са установени счетоводно
дължими суми в размер на 346.96 лева – такса за режийни разходи,
представляващи текущи разходи включващи ел.енергия, стълбище, ел.енергия
асансьор, абонаментна такса асансьор и услуга почистване;240.50
лева – такса поддръжка съставляваща сбор от 6.50 лева месечно;143.88 лева –
възнаграждение за услугата „****“ като експерта констатира редовно водена отчетност за процесния
период - от месец септември 2017 г. до месец септември 2020 г. включително при спазването на изискванията на
приложимата нормативна уредба.
Сумите от извършени
плащания от ответника в размер на 554.55 лева са платени преди процесния период
.
Отхвърлят се като
неоснователни възраженията на ответника за недопустимост на иска поради
ненадлежно упражняване на иска до колкото последния е заявен от управителя на
ЕС, който е законно избран за такъв съгласно т.1.1 от Решение на ОС на ЕС от ****
Отхвърля се и
възражението затова че сумата от 1 272 лева била призната като дължима от
ЕС към ответника съгласно уведомление на л. 113 от делото тъй като това вземане
е насрещно и би имало отношение към възражението за прихващане, което не е
допуснато за съвместно разглеждане в настоящия процес, от една страна, а от
друга страна предмет на изследване по делото е задълженията на ответника на
посочените от ищеца основания, а не задължения на етажните собственици към
ответника по повод на извършени от него разноски във връзка с поддръжка на
общите части на сградата – ремонт на покрив до колкото всеки етажен собственик
отговаря за тези разноски до размера на притежаваната от него ид.част от общите
части на сградата, при което задължението не се носи от етажната собственост
като персонифициран субект съгласно чл.23, ал.1, т.5 и чл. 41 ЗУЕС, а от
конкретния етажен собственик.
Предвид на
гореизложеното предявения иск е доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски в размер
на сумата от 577,20 лева за настоящата инстанция и сумата от 325 лева за
заповедното производство или общо сума в размер на 902,20 лева.
Така мотивиран
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Т.Н.Н. с ЕГН ********** с адрес: *** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА
на ****** с
административен адрес: гр. П., ж.к. ****, бл*** с у. И.С. З. сумите за които е била издадена заповед № ***** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
постановена по частно гражданско дело № ****. по описа на Районен съд- Пловдив,
както следва: 346.96 лева – такса за режийни
разходи, представляващи текущи разходи включващи ел.енергия, стълбище,
ел.енергия асансьор, абонаментна такса асансьор и почистване; 240.50 лева –
такса поддръжка съставляваща сбор от 6.50 лева месечно; 143.88 лева –
възнаграждение за услугата „******“, ведно
със законната лихва за забава върху сумите считано от 30.09.2020г. до
окончателното им изплащане
ОСЪЖДА Т.Н.Н. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ******* с
административен адрес: гр. П., ж.к. ***, бл. *** с у. И.С.З. сумата от 902,20 лева разноски
за настоящата инстанция и за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
гр. Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
С.Б.