№ 1897
гр. Пазарджик, 15.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20245220100539 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
И на второ именно повикване в 09:40 часа, се явиха:
Ищецът „А**“ ЕООД, не изпраща представител редовно и своевременно
призован. От пълномощника на дружеството юрк. Е** е постъпила молба-
становище с вх. №17996/12.07.2024 г., за разглеждане на делото в отсъствие на
страната и с изложени доводи по съществото на правния спор. Заявено е, че се
поддържа исковата молба, както и подаденото становище.
Не се явява ответникът Б. П. П., редовно призован, чрез назначения от
съда особен представител. Същият се представлява от особения представител
адв. Е. П..
АДВ. П.: – Моля да се даде ход на делото, няма пречка.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, счита, че не е налице
процесуална пречка за даване ход на делото, но счита, че в днешното съдебно
заседание, преди даване ход на делото, следва да определи да се изплати
определеното от съда възнаграждение за особен представител на ответника от
внесения депозит. С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Е. П., в качеството й на особен представител
на ответника Б. П. П., сумата в размер на 250 лв. за възнаграждение, от
внесения от ищцовата страна по делото депозит.
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. П.: – Поддържам писмения отговор ведно с направените
оспорвания и възражения.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ
ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА СИ ПО ДЕЛОТО В СЛЕДНИЯ СМИСЪЛ:
Искът е с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В подадената искова молба от ищеца А**“ ЕООД, ЕИК: * със седалище
и адрес: гр. ** представлявано от управителите **и**, чрез юрк. Б. Т. –
пълномощник на управителите, тел. *, имейл адрес: p*m срещу Б. П. П., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Пазарджик п.к. 4400, ул. * с цена на иска: 625.40 лева
(общ размер), от които: 500 лева – главница по Договор за паричен заем; 25.16
лева договорна лихва върху главница по Договор за паричен заем; 100.24 лева-
законна лихва за забава върху главница по Договор за паричен заем;
Твърди се, че с Разпореждане № 677 от 22.01.2024 по ч.гр.д. №
4155/2023 г. по описа на Районен съд Пазарджик, получено на 29.01.2024 г., с
което били уведомени, че заповедта за изпълнение срещу длъжника Б. П. П.,
ЕГН ********** е била връчена на последния при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК, в законоустановения срок, „А**“ с ЕИК: * упражнява законовото си
право да предяви иск, с който съдът да признае за установено по отношение
на ответника Б. П. П., ЕГН **********, че същият дължи на „А**“ с ЕИК: *
вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален
кодекс по ч.гр.д. № 4155/2023 г. по описа на Районен съд Пазарджик , и
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.
Моли се съдът, в настоящото производство, да приеме от фактическа
страна, че на 11.01.2019 година Длъжникът Б. П. П., ЕГН: **********, бил
сключил Договор за потребителски кредит № 257703 с „*“ ООД, по силата на
който бил получил сумата от - лева, срещу което се съгласил да върне 2 броя
вноски в по 342 лева в срок до 11.03.2019 г., когато била падежирала
последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора
2
за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер
на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 49.06 %.
Твърди, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Твърди, че страни по договора за
паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител бил всяко
физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действал
извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор
бил всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да
предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска
дейност. Твърди, че видно от приложените Общи условия и Договор за
паричен заем № 257703 на 11.01.2019 г. по безспорен начин установявали
сключеният между страните договор, задълженията си по който ответната
страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Сочи, че
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен
по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра
- по един за всяка от страните. Твърди, че в случая представеният по делото
Договор за кредит не е бил сключен в противоречие с цитираното законово
изискване. Изложеното обосновавало извод, че процесният договор е
действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл.
22 от ЗПК. Твърди се, че в чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за
потребителски кредит страните се били съгласили, че Длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
забавената сума за всеки ден забава, както и, че в чл. 33, ал. 2 от Общите
условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „*“ ООД да
уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще
се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или
доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при
подписването на договора за кредит. Твърди се, че горепосочените договори са
3
били по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и, че Договорът е бил сключен като част
от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до
сключване на договора страните били използвали средства за комуникация от
разстояние. Твърди се, че при сключването на процесния договор на ответника
е била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Посочва се, че
съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. Твърди се, че дори и съдът да не приеме, че
договорите не са сключени по електронен път, то следвало да приеме, че
Договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се
считал за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума, както
и че ответникът Б. П. П., ЕГН ********** не бил изпълнил в срок
задълженията си по Договора за кредит. Твърди се, че с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022 г. „*“ ООД като цедент е
прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „А**“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3.
Твърди се още, че вземането срещу длъжника по настоящото производство е
било индивидуализирано на стр. № 8 от общо 60 от Приложение № 1 към
договора за цесия, както и, че длъжникът е бил уведомен за цесията на
посочения от него настоящ адрес на дата 15.07.2022 година, както и със СМС
на посочения от него телефонен номер. Твърди се също така, че длъжникът не
е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до
изтичането на крайния срок за погасяване на кредита и, че връчването на
съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника, имало за
цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни
надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не
е титуляр на вземането. Посочва се, че с цел да бъде гарантирана сигурността
на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква
уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от
4
предишния кредитор – цедент. Твърди се ,че връчването на уведомлението,
обаче, нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което е било
възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. Сочи се, че с
оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор
/цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да
извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за
извършената цесия. Законът не бил предвидил уведомяването на длъжника да
става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се
счита надлежно извършено. Моли се съдът, ако приеме, че уведомяването на
длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено
надлежно, да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с
исковата молба – сочи се Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ
т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., І т. о., ВКС,
Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т. о., ВКС. Твърди се, че
ответникът Б. П. П., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по
Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита и
към настоящия момент задължението все още не било погасено. С оглед
наведените по делото факти и обстоятелства, се твърди, че съдът следвало да
приеме за установено, че ответникът Б. П. П., ЕГН **********, дължи на
„А**“ ЕООД, с ЕИК * парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
образуваното ч.гр.д. № 4155/2023 г., а именно сумата в общ размер от 625.40
лв., формирана както следва: главница в размер на 500 лв.; договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 25.16 лв. за периода от
11.01.2019 г. до 11.03.2019 г., законна лихва за забава върху главницата в
размер на 100.24 лв. за период от 11.03.2019 г. до 17.11.2023.г., както и лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземанията. Твърди се, че претендираната сума за
лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
просрочени парични задължения, същата се дължала от Длъжника по силата
на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част
от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на
погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Посочва
5
се, че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава
по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е
била изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл.
доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Моли се съдът, да постанови решение, с което да признае за установено
със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника Б. П. П., ЕГН
**********, че същият дължи на „А**“ с ЕИК * със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3,
представлявано от юрк. Б. Т. сумата в общ размер от 625.40 лв., формирана
както следва: главница в размер на 500 лв.; договорна възнаградителна лихва
върху главницата в размер на 25.16 лв. за периода от 11.01.2019 г до 11.03.2019
г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 100.24 лв. за период от
11.03.2019 г. до 17.11.2023 г., както и лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на
вземанията.
Посочва се, че по образуваното ч.гр.д. № 4155/2023г. по описа на
Районен съд Пазарджик, по подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, на заявителя „А**“ ЕООД са присъдени
разноски, както следва: държавна такса в размер на 16.25 лв. съгласно чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 75,00 лв., съгласно чл. 26 от
Наредба за заплащането на правна помощ.
На основание чл. 78 от ГПК се претендира присъждането на
направените в настоящото производство разноски – държавна такса в размер
на 50 лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ. Моли се съдът
да осъди ответника Б. П. П., ЕГН ********** да заплати гореописаните и
сторени от дружеството – ищец съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д. №
4155/2023г. по описа на Районен съд Пазарджик и по настоящото
производство на обща стойност от 241,25 лв.
В случай на оспорване на иска от страна на ответника, респективно на
6
направените доказателствени искания, моли да му бъде предоставена
възможност да вземе становище, както и да ангажираме допълнителни
доказателства, които ще бъдат конкретизирани с оглед характера на
направените оспорвания и указано от съда разпределение на
доказателствената тежест. Моли се съдът, в случай че представител на „А**“
ЕООД не се яви на първото открито съдебно заседание, при липса на пречки за
това, да даде ход на делото и същото да се гледа в отсъствие на представител
на ищеца. Моли, в случай, че ответникът не представи в срок отговор на
исковата молба и не се яви на първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, на основание чл. 238, ал. 1
ГПК, съдът да постанови неприсъствено решение срещу него.
Сочат се доказателства.
По делото е постъпил писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК от
назначения от съда особен представител на ответника Б. П. П.,
ЕГН:**********, адрес: гр. Пазарджик, ул.”Хан Крум”№15, ет.4, ап.15 – адв.
Е. В. П. от АК гр.Пазарджик, е изразено становище, че счита иска за
допустим, но неоснователен. Твърди, че след запознаване с исковата молба на
стр.2, абз. 2 било записано, че отв. Б. П. на 11.01.2019 г. бил сключил Договор
за потребителски кредит със „*” ООД, по силата на който бил получил, цитира
„сумата от-лева” без обаче да е посочено каква точна сума е получил по
въпросния потребителски кредит, срещу което се бил съгласил да върне два
броя вноски по 342 лв. в срок до 11.03.2019 г. Твърди, че това не позволявало
да се разбере каква сума се твърди, че е получил ответникът П.. Сочи, че тъй
като няма връзка с ответника, няма информация дали по твърдяния договор за
потребителски кредит от негова страна са били плащани някакви вноски или
не. Оспорва се сключването на договора за потребителски кредит между
доставчика на потребителски кредит „*”ООД и ответника Б. П., както и се
оспорвам договорът относно авторство и съдържание. Формулирано е
възражение по това, че няма положени подписи-обикновен или електронен
върху Договора за потребителски кредит. Твърди, че след запознаване с
писмените доказателства не ставало ясно дали зад посочения електронен
профил на лицето, за което се твърди, че било получило потребителски
кредит, стои същото лице, което е ответник по настоящето дело, поради което
оспорва авторство на получателя на кредита по Договора. Твърди, че
приложеният като писмено доказателство „Дог Файл по договор за паричен
7
заем“ не носел данни за авторство на този документ, като оспорва и неговото
съдържание. Оспорва се и твърдението в исковата молба, че ответникът е бил
запознат с Общите условия на „*”ООД за заеми „*”.Оспорва се и това, че
ответникът е бил запознат с приложената като писмено доказателство Тарифа
за таксите и разходите, събирани от „*“ООД от неговите клиенти във връзка с
предоставяните от дружеството заеми „Кредидирект“ чрез интернет, която
дори не е била описана като приложено писмено доказателство към исковата
молба, както и не носела подпис на издателя. Оспорва и това, че ответникът е
бил уведомен за извършената цесия. Посочва, че освен това съгл. чл.10, ал.1 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние/ЗПФУР/
доставчикът е бил длъжен преди или след /съгл.ал.2/ обвързване на
потребителя от договора, да го уведоми своевременно за всички условия на
договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му
предостави информацията по чл. 8 и 9 на хартиен или на друг траен носител,
достъпен за потребителя, като твърди, че не са представени доказателства в
тази насока. На следващо място, се твърди, че Договорът за потребителски
кредит е бил сключен при крайно неизгодни за потребителя условия с
неравноправни клаузи, а именно:
Годишен процент на разходите за заема в размер на 49,06%, като
липсвали данни и методика как е формиран този процент.
Фиксиран годишен лихвен процент 40,05%, който противоречал на
установените в гражданския и търговски оборот разбирания и неписани
правила за добросъвестност, справедливост и равнопоставеност, като този
размер лихвен процент, надвишавал четири пъти законната лихвата за забава,
която за 2019 г. е 10% при ОЛП от 0%. Твърди, че това оскъпявало и
натоварвало заемната сума с над 89%.
Посочва, че същото се отнасяло и за посочената неустойка в размер на
158,84 лв., която също не било ясно по какъв начин е формирана.
Моли съдът да отхвърли исковите претенции на ищеца.
Формулирано е доказателствено искане, на осн.чл.183 от ГПК да бъде
задължена ищцовата страна да представи оригиналите на Договора за
потребителски кредит и Общите условия на „*”ООД за заеми „*”.
Съдът с Определение по чл. 140 ГПК с № 1880 от 27.06.2024 г. е приел
представените от ищеца писмени доказателства, както и тези приложени към
8
ч.гр.д № 4155/2023 г. по описа на ПзРС, и е задължил ищеца при условията на
чл. 183 ГПК да представи процесния договор и ОУ към него в оригинал, и е
насрочил делото за разглеждане в о.с.з.
В отговор на определението на съда, по делото е постъпил писмен
отговор-становище от процесуалния представител на ищеца „А**“ ЕООД,
ЕИК: *, седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404 р-м Триадица, б* –
юрисконсулт Б. Т., с което е изразено становище, че Договор за потребителски
кредит № 257703/11.01.2019 е бил сключен по реда, описан в общите условия
на „*“ ООД за заеми „*“, какъвто продукт представлявал и процесния договор
за кредит, а именно: Заемателят е кандидатствал за отпускане на заем чрез
интернет платформата на кредитодателя, съгласно чл. 6, ал. 1 от Общите
условия. Съгласно чл. 9, ал. 1 от същите цялата преддоговорна информация се
предоставя от заемодателя на заемателя на посочената от последния
електронна поща, като с натискането на бутон „Изпрати“ съгласно чл. 11, ал. 2
ОУ, заемателят декларира, че приема изпратените му документи, като това
действие се счита за подписване на всяка една от страниците от изпратените
документи.
Твърди се, че що касае самото сключване на договора – то процедурата е
описана в раздел VI, чл. 18 от Общите условия – „Заемодателят изпраща на
декларирания от Заемателя електронен адрес договор за заем, заедно с
погасителен план и общи условия, във формат, който не позволява коригиране
на предоставената с него информация.“ Посочва, че съгласно ал. 2 от същия
чл. 18 - „Изпратеният договор за заем се счита за приет от страна на Заемателя
до неговия изричен отказ за сключване на договор за заем по реда и начините,
описани в настоящите общи условия“ , а съгласно алинея 3 – „Действията по
ал. 1 и ал. 2 се считат за подписване на всяка страница от предоставените
документи от всяка от страните, при условията, при които те са
предоставени.“ Твърди се, че Договорът се считал сключен от деня на
изпращането му от Заемодателя на Заемателя, съгласно чл. 20, ал. 1 от Общите
условия, а отпуснатите средства се усвоявали на каза на „Изи Пей“. По
отношение искането за представяне на договора в оригинал, е направено
уточнение, че в настоящия случай се касае за договор, сключен по електронен
път, по описаната по-горе процедура и този смисъл не съществувал
„оригинал“, тъй договорът е бил сключен от разстояние и можел да бъде
9
възпроизведен неограничен брой пъти на хартиен или дигитален носител и
съответно представен по делото, както е бил приложен с исковата молба.
Претендират се, на основание чл. 78 от ГПК, направените в настоящото
производство деловодни разноски, описани в исковата молба, както и се моли
съдът, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да постановите неприсъствено
решение, ако ответникът не се яви в първото съдебно заседание и не поиска
разглеждане на делото в негово отсъствие. Моли, с оглед становището на
ответника, както и в случай, че същият направи възражения или
доказателствени искания, които не са преклудирани, да му бъде дадена
възможност да се запознае с тях и при необходимост да ангажира други
доказателства – писмени, гласни и експертни заключения. Не се възразява и се
моли делото да се гледа в негово отсъствие.
Тези доводи съдът ще обсъди в съдебния акт по същество.
Съдът, при условията на чл. 146 от ГПК УКАЗВА на ищовата страна, че
носи доказателствената тежест за установяване и доказване на твърдените от
нея факти и обстоятелства очертаващи основанието на претендираните
вземания, а именно наличието на валидна договорна връзка, наличието на
правопораждащи факти за активна процесуална легитимация на ищцовото
дружество да претендира плащане, от ответника, следа да докаже основанията
и размерите на тези свои вземания.
Ответникът от своя страна, макар и с особен представител, следва да
докаже обстоятелствата обосноваващи неговите възражения.
АДВ. П.: - Няма как да взема допълнително становище по
доказателствата, тъй като съм особен представител на ответника. Да се
приключи делото.
Съдът след като взе предвид, че са събрани посочените от страните и
представени доказателства, счете делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. П.: - Уважаеми господин съдия, аз ще моля да отхвърлите исковата
претенция на ищеца и евентуално да ми определите срок за писмена защита.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения
едномесечен срок, като дава на особения представител на ответника три
10
дневен срок, считано от днес, за представяне на писмена защита.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:46
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
11