№ 465
гр. Пещера, 19.11.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Т.ка Т. Даракчиева
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско
дело № 20235240100893 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ /по първоначалния иск/ П. В., уведомен при условията на чл.
56, ал. 2 от ГПК, не се явява. Като процесуален представител за него се явява
адв. Р. П., редовно упълномощена.
ОТВЕТНИЦАТА /по първоначалния иск/ Д. Л., уведомена при условията
на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява. Като процесуален представител за нея се
явява адв. В. Ц., редовно упълномощена.
ОТВЕТНИКЪТ /по първоначалния иск/ З. Л., уведомен при условията на
чл. 56, ал. 2 от ГПК, се явява лично. Като процесуален представител за него се
явява адв. В. Ц., редовно
ОТВЕТНИКЪТ /по първоначалния иск/ С. Д., уведомен при условията
на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява. Като процесуален представител за него се
явява адв. В. Ц., редовно упълномощена.
ИЩЦАТА /по насрещния иск/ Д. Л., уведомена при условията на чл. 56,
ал. 2 от ГПК, не се явява. Като процесуален представител за нея се явява адв.
В. Ц., редовно упълномощена.
ИЩЕЦЪТ /по насрещния иск/ З. Л., уведомен при условията на чл. 56,
ал. 2 от ГПК, се явява лично. Като процесуален представител за него се явява
адв. В. Ц., редовно упълномощена.
ИЩЕЦЪТ /по насрещния иск/ С. Д., уведомен при условията на чл. 56,
1
ал. 2 от ГПК, не се явява. Като процесуален представител за него се явява адв.
В. Ц., редовно упълномощена.
ОТВЕТНИКЪТ /по насрещния иск/ П. В., уведомен при
условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява. Като процесуален
представител за него се явява адв. Р. П., редовно упълномощена.
АДВ. П. – Да се даде ход на делото.
АДВ. Ц. – Да се даде ход на делото.
При условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На основание чл. 143 от ГПК, съдът пристъпи към изясняване на
фактическата страна на спора.
АДВ. П. – Водим един свидетел за разпит.
АДВ. Ц. – И ние водим свидетеля си.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит свидетелите.
Сне се самоличността на първата свидетелка, както следва:
СВ. С. М. Б. – 35 г., българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без
родство със страните - Съжителствах с ищеца на семейни начала и имаме
общо дете. Искам да съм свидетел.
2
Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетелката, със снета самоличност, както
следва:
СВ. Б. – Известно ми е, че П. В. притежава магазин в гр. Пещера на ул.
„Н. Л.“ № 3. Придобит е по времето, когато съжителствахме като семейство.
Това стана през месец октомври 2012 г. чрез брокерска фирма, наета от
продавачите. Аз присъствах на преговорите за покупката и на подписването на
предварителния договор. Предварителният договор беше подписан в
кантората на брокерската агенция, през октомври 2012 г. беше. Помня, че
присъствахме аз и П. В., Д. Г. с един неин служител и трима души продавачи -
един мъж и 2 Ж. - М., М. и Т. Л.. При подписването на предварителния
договор, П. В. даде 10 000 като капаро на продавачите. Имаше готовност да
заплати цялата сума, мисля, че беше 40 хиляди. На подписването на
предварителния договор не носеше сумата. На преговорите преди това
настояваше да не се подписва предварителен договор, а направо при нотариус
да отидат, да се финализира сделката, но казаха, че не са готови с
документите, затова се подписа предварителен договор. На следващия ден
подписаха приемо-предавателен протокол и предадоха ключа. П. В. носеше
парите и обясни, че иска да прави ремонти и за да е спокоен, иска да даде
останалите пари. Носеше в брой 30 хиляди, даде ги на Т. Л., който си ги
преброи и каза, че всичко е точно. Подписа се приемо-предавателен протокол
и се предаде ключа на П. В.. Не са дали разписка на П. В. за тези пари. Те
месец или два правеха преговори, за да достигнат до самата сделка. Т. Л.
уверяваше П. В., че ще оправи документите, че всичко ще е наред и той му
имаше доверие. П. В. ремонтира помещението и след това го отдаде под наем.
Влизала съм в обекта - те са 2 преходни помещения. От улицата има едни
стълбички, след това се влиза в помещението. Основното помещение е към 30
кв.м. по моя преценка, след това има като арка и се влиза в следващото
помещение, което е горе-долу същото, може би малко по-малко. Има мокро
помещение към него, което П. В. така и не успя да ремонтира и да пригоди за
тоалетна, защото трябваше да се прекопае канал през двора на съседите, за
което не получихме разрешение. На адрес: гр. Пещера, ул. „Н. Л.“ № 5 П. В.
има жилищен етаж - там живеехме по това време. Сградата се състои от
3
подземен етаж, партер, полуетаж и жилищен етаж. Той притежава жилищния
етаж и там живеехме. Останалите бяха на различни собственици. В
последствие П. В. започна да купува от другите собственици, но към онзи
момент само жилищният етаж беше негов. Приземният и партерният етажи
бяха на други лица. Партерът беше игрална зала. Той е на нивото на пътя, с 2
стъпала. След това е първият етаж, който беше игрална зала. След като спря
да е игрална зала съм влизала – това представлява едно голямо помещение. На
стълбищната клетка там имаше баня и тоалетна. На горния етаж си има баня и
тоалетна. Тази беше обща тоалетна за полуетажа и за приземния етаж - едно
помещение, което беше обща тоалетна. Наемателката И използваше тази
тоалетна. Тя беше наемателката на помещението, находящо се на ул. „Н. Л.“ №
3. Тя имаше ключ от тоалетната. Казиното беше отворено, минаваше през него
и отиваше до тоалетна там. П. В. й беше дал ключ от тоалетната, той беше
ремонтирал общата тоалетна и беше предоставил ключ на И. След като се
подписа предварителният договор и П. В. плати цената, извърши ремонт на
помещението, находящо се на ул. „Н. Л.“ № 3. Ремонтът се състоеше в
боядисване на стени, под, таван и поставяне на отоплителни тела. П. В. беше
купил оборудване за баня, но не получи разрешение и не я ремонтира. Тогава
ремонтира общата тоалетна, за да може наемателката на този обект - И да я
ползва. Останалите собственици на самата сграда му разрешиха да направи
ремонт. И полуетажа по средата се оказа, че е на Т. Л.. Майката и бащата на П.
В. започнаха да живеят там под наем. Полуетажът е собственост на Т. Л. и в
него заживяха майката и бащата на П. В., като сключиха договор за наем с Т.
Л. – всичко беше устно. Когато П. В. започна преговорите за магазина,
разбрах, че Т. Л. е насяно с къщата, тъй като е оплетена с много собственици.
Попита го знае ли на кого е стаята, която беше заключена тогава. Т. каза, че е
негова и има ключ. Свързахме го с родителите на П. В., за да преговарят.
Искаха да я купят, но Т. Л. ги увери, че като оправя документите за магазина,
ще оправи документите и за стаята, която обясни, че тази стая е била за
обслужващия персонал към магазина, тъй като това е било аптека навремето.
Документите така или иначе не се оправиха - нито на магазина, нито на
стаичката. Мисля, че Н. В.а все още живее там, но не съм сигурна. Близо 2
години ме няма там. Стаята е с административен адрес: гр. Пещера, ул. „Н. Л.“
№ 5. Магазинът е на ул. „Н. Л.“ № 3. Родителите на П. В. плащаха наем на Т.
Л.. През 2013 г. започнаха да плащат наем, тъй като имаше ремонт и след това
4
започна да се плаща наем. В началото на 2013 г. беше, но не мога да кажа
точно месеца. До приключване на фактическото ми съжителство с П. В., в
това помещение живяха родителите на П. В.. Т. Л. ни предостави ключ от
стаята, отвори я и ни даде достъп до нея. Аз лично съм плащала от името на Н.
В.а В.а по сметка на Т. Л. наемната вноска за ползваната от Н. В.а стая. В
годините мъжът й почина, нейното здравословно състояние се влоши и сме
ходили аз и П. В. да плащаме наема. Докато бях във фактическо съжителство с
П. В., не са отишли страните до нотариус да изповядат сделка. П. В. се
свързваше няколко пъти с Т. Л. по телефона и той му казваше, че не са готови
документите, да не се притеснява, че като ги оправят, ще се обади. Така беше
дълго време. През този период наемателката на обекта И пожела да закупи
имота от П. В.. Мисля, че беше през 2017 г. Тогава той й обясни, че не го
продава и няма как да стане, но си спомням, че се обади на Т. Л. да уредят
нещата, като отново получи същия отговор, че не са готови с документите. П.
В. го попита: „Какво правим? Платил съм всичко. 2 години съм собственик и
още нищо. Какво да направя? Ще си търся правата в съда.“ Т. Л. го успокои, че
всичко е наред, да не се притеснява, че ще оправят нещата и ще му се обадят.
Разбрах в хода на делото, че Т. Л. е починал. Не знам в момента как стоят
наемните отношения между майката на П. В. и починалото лице. Стаичката, в
която живее Н. В.а е на ул. „Н. Л.“ № 5, на полуетажа - намира се между
етажите, на стълбищната клетка по средата. Над тази стая и отдолу под стаята
административният адрес е ул. „Н. Л.“ № 3. Ние нямахме достъп нито над,
нито под стаята. Жилищният ни етаж е изместен встрани, не знам как се е
получило това в годините. За капарото мисля, че дадоха разписка при
подписване на предварителния договор. Предполагам, че П. В. не беше
предупреден предварително, но на самата среща при подписването на приемо-
предавателния протокол каза, че иска да отдава магазина под наем и тогава
плати сумата, затова не е изготвил документ. Не знам защо не се е вписало в
приемо-предавателния протокол, че е платил. Аз бях свидетел там и затова се
довери изцяло. Имаха много топли отношения, когато правеха преговорите. П.
В. от 2012 г. е собственик на имота. Няма нотариален акт, но и продавачите
нямат. П. В. имаше подписан предварителен договор. След като е подписал
предварителен договор и го ползва толкова години - над 10 г., след като го
ползва толкова години и никой няма претенции към имота, да дойде да смени
патрона, да го заключи, наемателката си седеше съвсем спокойно, плащаше
5
наем, не е имало проблем. В тези години П. В. е с ясно съзнание, че имотът е
негов след като го е платил, подписал е предварителен договор, той започва да
се чувства собственик. Изчака тогавашните собственици да оправят
документите, за да се прехвърли, но над 10 години никой не е предявявал
нищо към него, реално е така. Тоалетната беше обща, залепени са имотите.
Той ремонтираше самата тоалетна, те са залепени една до друга. Ремонтираше
тоалетната, която И ползваше. Тоалетната се намира на адрес: гр. Пещера, ул.
„Н. Л.“ № 5 - тази, която е ремонтирана от П. В. и се ползваше от И.
Навремето е било това една обща къща, преди много години. Сега ги разделя
преградна стена. Едната половина е търговският обект - магазинът, а другата е
тази с жилищния етаж. В другата част се намира тоалетната. За тоалетната,
която е на ул. „Н. Л.“ № 3, П. В. беше закупил материали, но не получи
разрешение от съседите да прокопае канал през двора им. Обяснила съм по
същия начин както и сега в другото дело. П. В. менажира заведение, което се
намира в центъра на гр. Пещера, в близост е до магазина, на центъра на гр.
Пещера е, но са различни обекти. По време на ремонта на самото помещение,
когато не се беше нанесла И, но идваше и обсъждаха къде ще са машините,
тогава се ползваше тоалетната в заведението, което е негово. П. В. има
заведение, на което е управител. То се намира в централната част на гр.
Пещера, в близост до процесния магазин, но той е различен обект и в него си
има помещение за тоалетна, която тоалетна в това въпросно заведение, най-
вероятно съм твърдяла, че в началото е ползвана от И - преди нанасянето й в
търговския обект. Може така да съм казала в другото дело. Когато беше
ремонта на самото помещение на ул. „Н. Л.“ № 3, все още не беше
ремонтирана тоалетната на ул. „Н. Л.“ № 5. Той прави ремонт на магазина и
след това направи тоалетната. Свършва с едното и отива в другото. Когато се
нанесе И, ремонтираше другата тоалетна – тази, находяща се на ул. „Н. Л.“ №
5, за да има тоалетна, която тя да ползва. Тази тоалетна на ул. „Н. Л.“ № 5 не
знам в чие притежание е. Тя е обща, на стълбищната клетка, тази тоалетна.
Ползваше се от хората, които ползваха казиното и беше добре да се
ремонтира. Казиното мисля, че беше на Стайков, но не помня първото име, по
мои спомени Николай Стайков. С оглед нуждите на това казино, имаше една
тоалетна на стълбищната клетка, тя беше обща и всички я ползваха. Поради
това П. В. й направи ремонт. Така или иначе купи материали за тоалетната,
която не можеше да направи, а трябваше и майка му да я ползва вече - когато
6
се нанесоха майката и бащата на П. В. на полуетажа, ползваха тази тоалетна.
Партерът и подземния етаж на ул. „Н. Л.“ № 5 мисля, че ги притежава П. В..
Жилищният етаж беше негов, но към 2023 г. знам, че е собственик и на
партерния, и приземния етаж. Към 2013 г. не мога да кажа дали е бил
собственик на приземния етаж и партера, бяха няколко собственици, които
също нямаха оправени документи. Това вече не е казино и не се използва по
никакъв начин, стои празно помещение. То е една огромна зала, не може да се
пригоди за жилище, трябва да се направи ремонт. През 2012 г. живеех в
жилищния етаж на ул. „Н. Л.“ № 5. Не съм заявявала, че съм живяла в къщата
на П. В. с. Фотиново. Обясних, че винаги съм живяла в гр. Пещера, но е имало
период, в който личната ми карта е била във Фотиново. П. В. има бащина къща
там, която сме ползвали като вила да си почиваме и сме слизали. Не мога да
кажа има ли клауза в предварителния договор за санкция, ако не събере той
цялата сума. След като той даде цялата сума, никой не го е обезпокоявал над
10 г. и това е доказателство, че е платил цялата сума. След подписването на
приемо-предавателния протокол, главно и основно разговорите им бяха по
телефона, като на повечето съм присъствала и аз, но на някои не съм
присъствала. По време на преговорите съм присъствала на лични разговори.
Мисля, че имаше един път, в който бяха дошли в заведението на П. В., аз
тогава ги видях, но нямам спомен дали съм седнала или съм ги поздравила и
съм минала. Предполагаме, че са дошли да оправят документите, защото
казаха, че ще ходят до Общината. Не помня кога беше, нямам спомен, може би
2016 г. - нямам спомен. Може би е било след разговора, че ще си търси
правата си в съда - след 2017 г. На 31.07.2024 г. е родено детето ни, но не
живеем заедно, аз живея в гр. Радомир от началото на 2023 г. П. след като
няма нотариален акт, може ли да плаща данък? Не е плащал данък, защото не
е имал документ. Всичко във връзка с наемните правоотношения с И е
заплащал като данъци. П. В. има имот в близост до Фотинските водопади.
Приемо-предавателният протокол беше готов, беше предварително изготвен.
На приемо-предаването бяхме аз, П. В., тримата продавачи и представителят
на брокерската фирма - служителят от предишния ден. Д. Г. я нямаше.
Приемо-предавателният протокол мисля, че го носеше брокерската фирма.
Там положиха подписите - в магазина. Предаде му се ключа и така. Нямам
спомен да е коментирал П. В. с брокерите, че възнамерява да заплати цялата
сума. Той го беше коментирал с мен и когато се подписа приемо-
7
предавателният протокол, го направи. Това го коментирахме вечерта след
подписването на предварителния договор. Беше събрал парите и не знаеше на
следващ етап каква ще е ситуацията. И я намери брокерската фирма.
Ремонтът на ул. „Н. Л.“ № 3 на помещението продължи около 2 седмици, а
сагата с тоалетната продължи около 2-3 месеца, когато П. В. разбра, че няма да
се случат нещата. Козметичен ремонт беше на помещението – боядисване на
стени, освежаване на пода и тавана и сложи отоплителни тела.
АДВ. П. - Нямам въпроси.
АДВ. Ц. - Нямам въпроси.
Сне се самоличността на следващата свидетелка, както следва:
СВ. В. В. В. – 74 г., българска гражданка, разведена, неосъждана, без
родство със страните.
Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетелката, със снета самоличност, както
следва:
СВ. В. – От 2001 г. живях на семейни начала с Т. Л., докато той почина
през 2023 г. - 22 години живеехме на семейни начала. З. Л. и Д. Л.а са децата
му от първия брак. Той имаше сестра, която има 2 деца – М. и М.. М. почина и
има син - С.. П. В. го знам по следния повод: тъй като Т. Л. има тук имот на
ул. „Н. Л.“ в началото, един магазин, който е бил аптека. Тази аптека е била
собственост на чичото на неговя брат, който се е казвал Н. Л. - като бащата на
Т. Л.. Бил е голям благодетел на Пещера и името на улицата е „Н. Л.“ - на този
чичо на бащата на Т. Л.. Този имот той го имаше още като се запознахме през
2001 г. Доведе ме да го видя. Към 2001 г. беше едно голямо остъклено
помещение. От улицата се качваш по 2-3 стъпала и има една много голяма
остъклена витрина. Там имаше шивашки материали - нещо такова, през 2001 г.
След това сме идвали от време на време, той си наблюдаваше имота, срещаше
се със съученици. Обектът беше на един етаж, едно голямо помещение,
остъклено. Отпред имаше нещо като малко плочниче - качваш се на няколко
8
стъпала и има площадка от плочки. Т. Л. имаше приятели тук. Около 2012 г.
някъде Т. вече реши, че е хубаво да го продаде това помещение. То е било
реституирано на него и на сестра му. На Т. Л. сестрата има 2 дъщери. Те се
бяха разбрали със сестра си да го продадат, защото и двамата са пенсионери.
Когато идвахме предните години беше споменавал това на свои познати и
през 2012 г. един негов приятел му каза, че познава човек, който би желал да
го купи. Тогава ни свърза с П. В., който тогава дойде на място пред магазина,
запознахме се, каза че е заинтересован да го купи. Т. каза: „Добре, ние сме
заинтересовани да го продадем“. Аз бях отстрани и слушах. Споразумяха се да
направят предварителен договор и да се споразумеят за по-нататък как ще
стане купуването. Така се запознах с П. В.. Едни път съм го виждала само –
тогава. Те тогава се споразумяха да подпишат предварителен договор – Т. Л. и
П. В., като той даде малка сума пари и до година, година и половина - две П.
да даде останалата сума, за да стане собственик. Помоли за тази отсрочка,
защото строеше хотел на Фотинските водопади. Обясни на Т. Л., че може да
му даде в момента малка сума, да сключат предварителен договор и Т. да
почака година и половина да му даде останалите пари и да се оформи
продажбата. Т. Л. се съгласи и същата есен, малко по-късно знам, че вече
подписаха този предварителен договор. Аз не съм присъствала, но знам от Т.,
че го подписаха. Т. ми каза, че са подписали само предварителен договор и
чака П. В. да събере пари, за да може да се оформи окончателния договор за
самата продажба. Това е само един предварителен договор между тях двамата.
Не се сключи окончателен договор и не се плати цената. След една година,
година и половина, се разбра, П. В. му каза на Т. Л., че не може да събере
сумата пари и помоли ако Т. е съгласен, да не го дава на друг човек, а П. да го
наеме, за да му плаща наем, за да може да си остане в това помещение,
въпреки че няма пари да го купи. Така и не се състоя договор за окончателна
продажба. Остана само с предварителния договор. Договор за окончателна
продажба не се сключи, защото П. В. каза, че не може да събере пари и е
съгласен само на наем - да го вземе като наемател. Той го взе като наемател и
му плащаше на Т.. Как са се разбрали, не знам подробности. Разбрах само, че
П. В. е станал наемател на същото помещение. След година и половина – две,
след като сключиха предварителния договор, тогава П. В. му каза, че в
момента не може да събере парите и затова помоли да е наемател там, да не го
гони. Тогава се съгласи Т. да не го гони и да го остави като наемател. Т. Л.
9
беше инвалид и разчиташе на тези пари, за да си направи операция на
тазобедрена става. Това беше от жизнено значение. Щеше да ги раздели с
племениците си, но неговата част щеше да използва за операцията. За
съжаление това не се случи и като видя, че няма да стане, се примири да взима
наем и да си допълва пенсията. Остана инвалид до края на дните си. Някъде
над 100 лв. беше наемът, около 150 лв. - делеше на М., на С. и на себе си. В
някои случаи имаше проблеми с наема, защото в началото П. си плащаше
наема всеки месец, но малко по малко, като минаваше времето, закъсняваше.
Чуваха се по телефона, пред мен са разговаряли, Т. пита защо закъснява, а П.
В. му казваше: „Чичо Т., моля ти се изчакай ме още един месец.“. Закъсняваше
и Т. го чакаше – до края така си продължи със закъснения, обаждания и
уговорки, че ще бъде заплатен наемът. Това продължи до началото на 2023 г.,
нямам спомен дали е получавал за 2023 г. Надявам се до 2022 г. да е
получавал, след това беше зле Т. и аз се грижех за него. Т. Л. обичаше да идва
в Пещера и редовно идваше, посещаваше имота, те със сестра си имаха и вила
на Св. Константин. Ходили сме с него до вилата. Като идваше да наглежда
имота, аз не съм ходила повече там. Той си ходеше, наглеждаше си, после
ходеше в Общината си плащаше данъците, аз се разхождах из магазините и
после отивахме да видим вилата. Той идваше по-редовно от мен, аз
продължавах да работя и можех само събота и неделя да идвам. Аз невинаги
съм идвала. Той редовно си идваше и наглеждаше нещата. Обичаше да идва. В
никакъв случай не е имал П. В. претенции за имота. Като закъсняваше с
наема, се обаждаше, най-често на високоговорител говореха, и съм чувала П.
В. да казва: „Чичо Т., моля ти се, изчакай ме.“. Никога не е претендирал за
нещо повече от това да е наемател. В гр. Пещера Т. Л. няма други имоти, само
това помещение е и вилата. Това помещение е по-голямо от тази стая,в която
сме в момента , и е само на този етаж,който описах. Когато се срещнаха тогава
през 2012 г, когато аз присъствах, Т. Л. беше архитект и му каза: „Щом искаш
да го вземеш, имай предвид, че трябва ремонт.“, защото искаше като магазин
да го ползва. Т. му каза, че трябва да се направи ремонт, тоалетна да се сложи.
Тогава му е дал ключа да направи ремонт и П. В. се съгласи да направи
ремонт. За съседен имот не е имал ключ Т.. Кой съсед ще му даде ключа си? Т.
като почина, остави завещание. Аз също бях страна по завещанието. В него
всичко, което е в Пещера, той завеща на децата си – З. Л. и Д. Л.а - този
магазин и вилата. От вилата и магазина Т. Л. имаше част, защото другата част
10
е на сестра му, която си има наследници. Аз не съм майка на децата на Т., аз
имам друг син. В началото знам, че нещо говореха за оформяне на документи
с П. В. - Т. ми сподели след това, че трябва да доизвади документи и ходи в
Пазарджик. Знам, че оттам взе документи, за да може после, когато П. В.
събере пари, всички документи да са готови. Не познавам лице Н. В.а, за
първи път чувам това име. Не познавам майката на П. В.. Т. Л. не е отдавал
под наем други имоти. Наемът от П. В. идваше по банков път. Т. Л. му е
предоставил банкова сметка, предполагам. Не съм присъствала, но
предполагам, че са се разбрали на предварителния договор, защото знам, че ги
получаваше по банков път. Само Т. Л. ги получаваше и ги разпределяше на М.
и на С.. Предполагам, че П. В. е плащал наема на Т. Л. - от П. В. получаваше
парите. След като са сключили предварителен договор, след около 2 г. някъде
предполагам, че се разбраха за този наем.
АДВ. П. - Нямам въпроси.
АДВ. Ц. - Нямам въпроси.
АДВ. П. - За дискредитиране на току-що събраните свидетелски
показания, представям извлечение от банковата сметка на Н. В.а от 01.01.2013
г., до 31.12.2017 г., от което е видно, че ежемесечно са превеждани по 160 лв.
на Т. Л..
АДВ. Ц. – Възразявам срещу представеното в днешното с.з.
доказателство. Твърдението, че Н. В.а ползва имот и плаща наемната цена по
договор с Т. Л. е направено още в първото с.з. Този документ не е представен
тогава и искането е преклудирано.
АДВ. П. - Във връзка с липсата на твърдения на насрещната страна,
твърди се наемно правоотношение, без да се уточни кога е възникнало, нито в
насрещния иск, нито в отговора, нито в последствие – не е уточнено кога и как
е възникнало въпросното наемно правоотношение, но днес чуваме, че е
възникнало едно наемно правоотношение и това е било с П. В. за магазина и
че са плащани наемни вноски за 160 лв. Доказателството е, че Н. В.а от 2013 г.
плаща наем. Имам в себе си и оригиналите на банковото извлечение.
АДВ. Ц. – Твърдението, че не сме уточнили наемното отношение е
11
ирелевантно. Това може да се провери – още с отговора сме казали, че от 2013
г., след изтичане на сроковете е станало това наемно правоотношение, като не
е житейски обосновано да се уточни точна дата на възникването , става въпрос
за устна договорка. Наемният договор е неформален, като твърдим, че няма
друго наемно правоотношение. Поддържам твърдението, че е преклудирано
представянето на това доказателството за плащане. То не променя факта, че
плащанията са от Н. В.а, но те касаят само и единствено магазина. Тя е
заплащала от името на сина си наемът за този имот. Може би е най-добре
същата да бъде разпитана, за да се изяснят нещата.
АДВ. П. – Н. В.а не може да се разпита, защото е поставена под
запрещение и то далеч преди настоящия момент, в последните няколко
години. Тези разпореждания за плащане са от 2013 г., а твърдението на
ответната страна е, че ищецът е започнал да заплаща наем година и половина
след предварителния договор. Това е личен наем на Н. В.а, за доказването на
което представям тези извлечения и в подкрепа на днес разпитания от нас
свидетел и второ - за опровергаване на показанията на току-що разпитания
техен свидетел.
АДВ. Ц. – Искането е преклудирано. Още в първото съдебно заседание
това доказателство можеше да бъде представено. Аз имам 2 доказателствени
искания: едното е във връзка с твърденията, че Н. В.а е под запрещение като
считам, че трябва да бъдат събрани доказателства от коя дата лицето е под
запрещение и кога е можела да действа лично с волята си. Моля да дадем
възможност на ищеца да ги представи. Във връзка с днес изслушаното
твърдение за разпределението на къщата, находяща се на ул. „Н. Л.“ № 5 –
полуетажи, партери, етажи и т.н., тъй като нашето твърдение, което е
подкрепено с доказателства, представени и приети от съда, че П. В. е
собственик на 100 процента от идеалните части от къщата на ул. „Н. Л.“ № 5
от 2012 г. - преди да се сключи предварителния договор, считам, че следва да
се допусне СТЕ, която да установи въпросното разпределение на къщата и да
се види кои обекти към кои правни обекти попадат физически, да се установи
собствеността. Моля да ми дадете възможност да представя задачата в писмен
вид.
АДВ. П. – Първо: по отношение правното ограничение на майката на
П. В., действително доверителят ми разполага с доказателства,
12
удостоверяващи същото и не е пречка да бъдат представени от нас. Считам, че
може да се извърши служебна справка от Съда в База Данни ГРАО, от където
да се установи датата, от която Н. В.а е поставена под запрещение. Относно
искането за допускане на СТЕ, считам че същата е неотносима към предмета
на делото, защото в случая чия собственост се явява полуетажа и стаята, е без
значение, с оглед обстоятелството, че е сключено наемно правоотношение и
възникването му би могло и да е с несобственик. Т. Л. се е чувствал
собственик на стаята и е разполагал с ключ от стаята на ул. „Н. Л.“ № 5. Чия е
собствеността - дали е на Т. Л., или на П. В., дали на друг, това не променя,
ако имаме доказателства за наемно правоотношение между Н. В. и Т. Л..
Уточняването на обстоятелството, каквото и да се окаже, не би могло да
промени нищо. Няма пречка лице-несобственик да сключи устен наемен
договор, считайки се за собственик и разполагайки с ключа.
АДВ. Ц. – Предметът на доказване се определя от фактическите
твърдения на страните. Ако страната твърдеше, че П. В. е собственик от 2012
г. и въпреки това е отдавано под наем от Т. Л., разбирам, но се появиха
твърдения от свидетелката, че къщата не е била напълно и изцяло собственост
през 2012 г. на П. В.. Установяването, че това не е така, би довело до
опровергаването на показанията на свидетелите и не биха били допустими за
кредитиране.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗВЪРШИ служебна справка в НБД „Население“ при РС -
Пещера за лицето Н. В.а В.а, досежно степента на гражданско-правната й
дееспособност.
ДОПУСКА изслушването на СТЕ със задача, поставена от ответната
страна, като дава тридневен срок на същата за формулирането й в писмен вид,
с препис за ищеца, при депозит от 200 лв., вносим в едноседмичен срок от
днес от ответниците по първоначалния иск.
ЗАДЪЛЖАВА за нуждите на експертизата, ищецът по първоначалния
иск да предостави достъп на вещото лице до имота, като същото да съобрази
представените по делото писмени доказателства, да се запознае с тях и да
13
извърши оглед на имота, находящ се в гр. Пещера, ул. „Н. Л.“ № 5, и да
отговори на поставената задача.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Ж. Р. Д.-П..
ЗАДЪЛЖАВА ищеца по първоначалния иск да представи документ за
степента на гражданско-правната дееспособност на лицето Н. В.а.
АДВ. П. – Максимално бързо ще представя такъв документ.
По доказателствата и на основание чл. 157 от ГПК,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото банково извлечение
от „Банка ДСК“ АД за периода 01.01.2013 г. – 01.01.2017 г. на титуляр Н. В.а
В.а, както и служебно изискана справка от НБД „Население“ за лицето Н. В.а.
За събиране на доказателства,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и насрочва делото за 15.01.2025 г. от 13,30 часа, за която дата
страните уведомени при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
ДА се призове в.л. Ж. Д.-П. след получаване на задачата.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 14.50 часа.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
Секретар: _______________________
14