№ 223
гр. Ямбол, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
в присъствието на прокурора П. Ив. Ч.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20232330100400 по описа за 2023 година
Подадена е искова молба от А. С. С. от гр.Я. срещу ПРБ, в която се твърди, че ищецът е
бил привлечен като обвиняем на 03.02.2021 г. по ДП №***/2020 г. на РУ-Ч., за извършено
престъпление по чл. 343 ал.3 б.“а“ пр.1 хип.2, вр.ал.1б.“б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр. 3 от НК.
На 23.02.2021 г. са му били предявени материалите по разследването. На 02.04.2021 г. е бил
внесен обвинителен акт в съда и е било образувано НОХД ***/2021 г. на РС-Ч.. С
определение от 17.05.2021 г. съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото
на РП за отстраняване на процесуални нарушения. Определението е потвърдено от ОС-С. по
внчд № ***/2021 г. с определение от 09.06.2021 г. На 16.07.2021 г. е бил внесен нов
обвинителен акт в съда и е било образувано НОХД ***/2021 г. на РС-Ч.. С определение от
29.11.2021 г. съдът е прекратил отново съдебното производство поради неяснота на
обвинителния акт и допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения.
Определението е потвърдено от ОС-С. по внчд ***2022 г. с определение от 21.07.2022 г. С
постановление от 20.09.2022 г. на РП-С., ТО- Ч. наказателното производство по ДП
№***/2020 г. на РУ-Ч. е било прекратено поради недоказаност на обвинението.
Постановлението е влязло в сила на 19.01.2023 г. В резултат от обвинението ищецът е
претърпял неимуществени вреди. Преживял е стрес, притеснения, изолирал се е да не
общува с близките и познатите, които са го питали, дали ще влиза в затвора, изпаднал е в
депресия, повишавало се е кръвното му налягане. Чувствал се е унизен, преживявал е
душевен дискомфорт, бил е дискредитиран сред колегите си. Тъй като е работел като ***,
явяванията по наказателното производство са наложили да пропуска курсове, в рамките на
които са попадали датите на процесуалните действия. Това е предизвикало негативно
1
отношение у работодателя и колегите заради провалените графици и налагащите се промени
в тях. Наложило се е ищецът да прекрати сам трудовото си правоотношение и да търси
друга работа. Причинените неимуществени вреди ищецът оценя на сумата от 5000 лв.
Претърпял е имуществени вреди в общ размер на 5503,80 лв., като е заплатил адвокатски
хонорари в размер на 2000 лв. за защита по досъдебното производство и НОХД ***/2021 г.
на РС-Ч., 1000 лв. за защита по НОХД ***/2021 г. на РС-Ч., а е пропуснал да получи трудови
възнаграждения и командировъчни пари в размер на 2503,80 лв. за времето, когато е ползвал
неплатен отпуск за явяване пред разследващите органи и съда в периода 03.02.2021 г.-
19.01.2023 г.. Поради това иска осъждане на ответника да му заплати обезщетения за
вредите в посочените размери, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство до окончателното им
изплащане и направените по делото разноски.
В с.з. исковете се поддържат. Предприето е увеличение на иска за имуществени вреди от
неполучени трудови възнаграждения и командировъчни пари в общ размер на 3260,25 лв .
В срока за отговор ответникът оспорва настъпването на вредите и причинната им връзка
с обвинението, размера им, както и че постановлението от 20.09.2022 г. на РП- С., ТО- Ч., с
което наказателното производство е било прекратено, е придобило стабилност, доколкото
подлежи на обжалване. Сочи още, че същото е било връчено на адреса на ищеца на
29.09.2022 г., а и на адвоката му на 03.10.2022 г., поради което е необосновано твърдението
за търпени неблагоприятни последици от ДП до 19.01.2023 г. Намира, че продължителността
на производството от повдигането на обвинението до прекратяването му –по-малко от 1
година и 8 месеца- е в разумен срок и е съобразена с фактическата му и правна сложност, не
са предприети мерки за процесуална принуда. П. освен това не носи отговорност за
действията на трети лица- за поведението на работодателя и колегите на ищеца, за
несъобразяването на съдебните заседания с работните му графици. Претенцията за 5000 лв.
намира за несъобразена с критериите на чл. 52 от ЗЗД за справедливост и с обществено-
икономическите условия в страната. Сочи се, че ищецът не е представил писмени
доказателства относно здравословното си състояние, трудов договор и други документи
относно размера на получаваните възнаграждения и дължимите командировъчни пари, за
графиците на пътуване в чужбина и възможностите за замяната им. Прекратяването на
трудовото правоотношение не е станало по посочения в исковата молба начини и не е в
причинно-следствена връзка с обвинението. Ответникът намира за несъответно на
осъществената защита от адвоката платеното възнаграждение от ищеца, както и че сумата от
2000 лв., договорена по НОХД ***/2021 г. на РС-Ч., надвишава минималните размери по
НМРАВ № 1/2004 г. на ВАС към 2021 г. при дело с невисока фактическа и правна сложност.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и от приложеното ДП № ***/2020 г. на РУ-Ч. се установява, че
е образувано посоченото в исковата молба наказателно производство.
С Постановление за привличане на обвиняем от 03.02.2021 г. на разследващ полицай
2
ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление, изразяващо се в това, че на 19.06.2020
г. на 164км. от АМ-*** в землището на общ.Б. обл.С., при управление на МПС -товарен
автомобил марка „Мерцедес" модел „Актрос" с прикачено полуремарке е нарушил
правилата за движение -чл.20 ал.1 ЗДВП и чл.20 ал.2 ЗДВП, в пряка причинна връзка с което
е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на повече от едно лице -средна
телесна повреда на едно лице, изразяваща се в счупване на тялото на трети гръден прешлен,
причинило трайно затруднение на движението на снагата за повече от 30 дни и средна
телесна повреда на друго, изразяваща се в счупване на дясната мишнична кост, причинило
трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за повече от 30 дни-
престъпление по чл.343 ал.З б."а" пред.1 хипотеза втора във вр. с ал.1 б."б" предложение 2
вр. с чл.342 ал.1 пред.3 НК. В постановлението е указано, че обвиняемият се задължава да не
напуска местоживеенето си и да се явява при призоваване. Разпитан е и като обвиняем на
същата дата, видно от протокола за разпит на такъв. Представено е пълномощно на адв. К. за
процесуално представителство. С Постановление от 23.02.2021 г. са били предявени
материалите по разследването на обвиняемия и пълномощника. Срокът за разследване е
продължаван от П., като са давани указания във връзка с разследването.
На 02.04.2021 г. е внесен обвинителен акт в съда и е образувано НОХД***/2021 г. на
РС-Ч.. В с.з. на 17.05.2021 г. ищецът е участвал заедно с адв.К.. Съгласно договор за правна
защита от същата дата е заплатил 2000 лв. възнаграждение, договорено за защита по това
НОХД. С протоколно определение от 17.05.2021 г. съдът е прекратил съдебното
производство и е върнал делото на РП за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения. Определението е потвърдено от ОС-С. по внчд № ***/2021 г. с
определение от 09.06.2021 г. На 16.07.2021 г. отново е внесен нов обвинителен акт в съда и е
било образувано НОХД ***/2021 г. на РС-Ч.. В с.з. на 04.10.2021 г. ищецът е участвал
заедно с адв.К.. Съгласно договор за правна защита от същата дата е заплатил 1000 лв.
възнаграждение. В с.з. на 29.11.2021 г., на което ищецът се е явил, съдът е прекратил
съдебното производство и е върнал делото на РП за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения. Определението е потвърдено от ОС-С. по внчд ***2022 г. с
определение от 21.07.2022 г.
С Постановление от 20.09.2022 г. на РП наказателното производство е било прекратено
поради липса на достатъчно доказателства за нарушаване на чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДВП от
обвинения в извършване на престъплението. Постановлението е съобщено на ищеца на
29.09.2022 г., както и на пълномощника му на 03.10.2022 г.
По делото е разпитана свидетелката С.а –съпруга на ищеца - която сочи, че след
повдигането на обвинение срещу него е настъпил изключителен труден период, тъй като е
знаел, че го грози опасност от лишаване от свобода 6 години и отнемане на шофьорската
книжка. Ищецът се е притеснявал от това, че след отнемането й няма да може да упражнява
професията си, което да се отрази пагубно върху семейния бюджет. Започнал е да не се
чувства добре- изпитвал е главоболие, провокирано от високо кръвно налягане. Лекар му е
изписал лекарства за успокоение на нервната система и за кръвното налягане. Преди година
3
и половина е получил аритмия и му предстои манипулация. Преди наказателното
производство не е имал проблеми с кръвното налягане. Възникнали са и проблеми с
работодателя. Работел е като „***“ към международна *** компания и е поемал по 2 курса
на месец. Заради явяването по делата се е налагало да пропуска курсове. Не е получавал
заплащане за това време, тъй като е ползвал неплатен отпуск. Заплатата му е била около
минималната, като са му заплащани допълнително командировъчни за курсовете, които е
изпълнявал. Преди съответния курс работодателят го е уведомявал устно 2-3 дни по-рано за
него. Изготвял е ориентировъчни графици, които са търпели промени вследствие на
договорка с клиенти. Следвало е да пътува 2 пъти в месеца от България до И.. Отсъствието
му от работа е водело до промяна на графиците и другите ***и са недоволствали, тъй като
се е налагало те да поемат неговите курсове и да променят своите графици и отпуски.
Създало се е напрежение и ищецът е решил да напусне фирмата, да започне „на чисто“.
Трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие, тъй като след заявеното от ищеца
искане работодателят е дал своето съгласие. Недоброто психическо състояние и
напрежението у ищеца са довели до обтягане на отношенията му с негови роднини- с майка
му и брат му. Не е можел да проявява предишната търпимост и спокойствие с което винаги
е разговарял с тях.
Свид. И. – близък приятел на ищеца-дава показания, че последният не се е чувствал
добре психически заради инцидента. Трябвало е да ходи много често - по 4 пъти в Районна
прокуратура– Ч. по повод обвинетнието, че е направил ПТП с камиона. Започнало е да се
повишава кръвното му налягане и е приемал лекарства. Бил е доста притеснен. Тъй като се е
налагало да отсъства от работа, е споделял, че всеки път ползва неплатен отпуск, което се е
отразило на финансовото му положение, а на колегите му им е било трудно да го заместват.
Курсовете са продължавали 10 или 15 дена. Във фирмата е имало и служител със
здравословни проблеми, който също е бил заместван. Заради затрудненията на работното
място ищецът е напуснал фирмата. Тя постоянно е изпитвала трудности с намирането на
***и, а наетите са били много натоварени.
По делото е представена Заповед *** от 01.09.2022 г. от „***“ ООД-гр.Я., с която на осн.
чл. 325 ал.1 т.1 от КТ, считано от 01.09.2022 г., е прекратен трудовия договор на ищеца,
изпълнявал длъжността „*** ***.“. Представен е Трудов договор № ***/20.09.2022 г. между
„***“ АД – гр. С. и А. С. С., за изпълнение на подобна длъжност „*** ***“.
От заключението на в.л. по счетоводната експретиза С.Д. се установява, че в периода
01.02. - 05.02.2021 г. А. С. е ползвал редовен платен годишен отпуск -на 03.02.2021 г..
Натоварил е на 12.02.2021 г. и е извършил един курс до И. и обратно, като това е бил
първият му курс за 2021 г.. За него са му начислени командировъчни за 8 дни в размер на 54
евро дневно - общо 432,00 евро, равняващи се на 844,92 лв.. На 23.02.2021 г. А. С. не е
ползвал отпуск - в счетоводството е отразен като работен ден. Заминал е на курс на
26.02.2021 г.. Въпреки ползвания отпуск, ищецът е осъществил два курса през м.02.2021 г.,
за които са му начислени полагащите се трудови възнаграждения и командировъчни.
В периода 05.05- 19.05.2021 г. А. С. е ползвал неплатен отпуск с трудов стаж - 10 дни.
Трябвало е да натовари на 14.05.2021 г., но го е заместил друг ***. Ищецът е натоварил на
21.05.2021 г. и е извършил един курс до И. и обратно, за което са му начислени
командировъчни за 8 дни в размер на 54 евро дневно - общо 432,00 евро, равняващи се на
844,92 лв.. Поради ползвания неплатен отпуск през м.05.2021 г. не е успял да осъществи
втори курс до И., за който би получил възнаграждения в общ размер на 1 244,81 лв., от
4
които трудово възнаграждение за 10 дни / времетраенето на курса / - 399,89 лв.;
командировъчни за 8 дни / времетраенето зад граница / - 844,92 лв.
В периода 01.10 - 14.10.2021 г. А. С. е ползвал неплатен отпуск без трудов стаж - 10
дни. Трябвало е да натовари на 08.10.2021 г., но го е заместил друг ***. Ищецът е натоварил
на 15.10.2021 г. и е извършил един курс до И. и обратно, за което са му начислени
командировъчни за 8 дни в размер на 54 евро дневно - общо 432,00 евро, равняващи се на
844,92 лв. Поради ползвания неплатен отпуск през м.10.2021 г. - 10 дни, ищецът не е успял
да осъществи втори курс до И., за който би получил възнаграждения в общи размер на 1
170,52 лв., от които трудово възнаграждение за 10 дни / времетраенето на курса / - 325,60
лв.; командировъчни за 8 дни / времетраенето зад граница / - 844,92 лв.
През ноември е натоварил на 12.11.2021 г. и е извършил един курс до И. и обратно,
за което са му начислени командировъчни за 8 дни в размер на 54 евро дневно -общо 432,00
евро, равняващи се на 844,92 лв. Трябвало е да натовари на 26.11.2021 г., но го е заместил
друг ***, тъй като в периода 26.11. - 30.11.2021 г. е ползвал редовен платен годишен отпуск.
Ако бе осъществил курса на 26.11.2021 г., А. С. би получил командировъчни за 8 дни /
времетраенето на курса зад граница /, в размер на 844,92 лв. В заключението се сочи още, че
обичайната практика при „***" ООД е товаренето на камиона, който ще извършва курс, да
се извършва в петък. Самият курс /отиване до местоназначението в И. и връщането до гр.Я. /
е с времетраене около 9-10 дни, от които преходът зад граница е около 8 дни. Завръщането
на товарния автомобил обичайно е в понеделника на по-следващата седмица. Като се
съобрази описаната практика в дружеството следва изводът, че един *** може да извърши
два курса месечно. В с.з. вещото лице пояснява, че в дружеството не са налице писмени
графици, за целия месец, а се прави планировка, кой от ***ите кога ще направи курс и това
се знае предварително. Управителят на дружеството е предоставил устно тази информация-
кога курсът е трябвало да бъде извършен, но не е заминал ищецът, а го е заместил друг ***.
Заповедите за платен и неплатен отпуск са предоставени на вещото лице от счетоводството.
В дружеството се е ползвал неплатен отпуск по различни поводи. ***ите не са извършвали
никаква друга дейност по ремонт или техническо обслужване на камионите, а само са
курсовете и когато не са могли да работят по някаква причина, са ползвали неплатен отпуск,
ако не разполагат с неизползван платен отпуск.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 2 ал.1 т. 3 пр.2 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ-за обезщетения на имуществени и
неимуществени вреди.
Съгласно чл.2, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, П. или съда от изчерпателно изброените незаконни действия, между които в т.1
попада задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест,
когато са били отменени, а в т.3 - обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно разпоредбата на
чл. 4, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали
са причинени виновно от длъжностното лице.
Исковете са допустими. Искът за обезщетение на неимуществените вреди по същество е
частично основателен по следните съображения:
Неимуществените вреди представляват едно накърнение на неимуществено право на
5
личността (право, произтичащо от личността – на живот, свобода, чест, свобода на мисълта
и пр.), от което са последвали за тази личност съответни болки, морални терзания, душевно
безпокойство.
По делото се установи, че е налице повдигане на обвинение по наказателно дело, както
и че наказателното производство е прекратено поради това, че не е налице съставът на
материалноправната норма относно престъплението. Т.е. налице е законовата предпоставка
за отговорността на държавата. Съгласно Решение № 621/22.10.2010 г. по гр.д.№ 1927/2009
г., ІV г.о. на ВКС, по чл. 290 от ГПК, действията на П. биха били законни, ако
производството е завършило с влязла в законна сила присъда, а в противен случай са
незаконни, защото чрез тях е ограничено правото на спокоен живот на лицето.
В тежест на ищеца е да докаже с пълно доказване съгласно чл. 154 от ГПК, че са
настъпили твърдените неимуществени вреди и причинната им връзка с обвинението. В този
смисъл е трайната практика на ВКС (напр. Решение № 281 от 04.10.2011 г. по гр. д. №
1684/2010 г., г. к., ІІІ г. о., Решение № 209 от 11.12.2015 г. по гр. д. № 84/2015 г., г. к., ІІІ г. о.
на ВКС).
Установиха се от материалите по ДП и съдебните производства фактите, изложени в
исковата молба относно неблагоприятна промяна в ежедневието, свързана с явяването на
ищеца на разпит, на привличане на обвиняем, явяване в съдебни заседания, т.е. бил е
принуден да съобразява ангажиментите си с воденото наказателно производство, с което е
ограничена личната му свобода за период от около една година и осем месеца, считано от
привличането като обвиняем на 03.02.2021 г. до влизане в сила на постановлението за
прекратяване от 09.2022 г..
По делото са установени преживени от ищеца морални страдания- безпокойство, стрес
в резултат от обвинението. Гласните доказателства установяват тези факти, които са
обичайно следствие за човешката психика от повдигане на обвинение. Т.е. процесното
обвинение е било фактор за нарушеното душевно равновесие на ищеца.
Според ответника показанията на свидетелите следва да се приемат като дадени от
заинтересовани от изхода на делото лица по смисъла на чл. 172 от ГПК. Това обстоятелство
може да се отнесе към съпрутага на ищеца, а що се касае до близкия му приятел, съдебната
практика не е еднозначна. Двамата сочат на появили се здравословни проблреми, за които не
са представени писмени доказателства. Ако и двете лица се считат за заинтересовани,
показанията им не следва да се кредитират само за обстоятелства, стоящи извън обичайните
последствия за човешката личност от повдигане на обвинение. Освен че не са подкрепени с
други доказателства твърденията за промяната на здравословното състояние на ищеца, като
медицински документи от посещение на лекар, липсват категорични доказателства и за
причинната връзка с повдигнатото обвинение. Поради липсата на доказателства за
последното съдът може само да предположи осъществяването на този факт. Съдебната
практика (решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК), приема, че
показанията на лица, които са заинтересовани от изхода на спора в полза на ищеца за
изгодни за него обстоятелства следва да бъдат кредитирани, доколкото са подкрепени от
6
други доказателства (Решение № 673 от 15.11.2010 г. по гр.д. № 1916/2009 г., ІV г.о.,
Решение № 70/29.03.2016 г. по гр.дело № 5257/2015 г., ІV г.о.). Кредитирането само на
показанията на заинтересовани свидетели е процесуално нарушение.
Свидетелката сочи, че притесненията на ищеца са били свързани с възможността да
бъде лишен от правоуправление на МПС. Действително, видно от писмените доказателства,
това е професията на лицето и е била налице угроза от изгубване на възможността да я
упражнява и да осигурява средства за издръжка на семейството си. Ищецът е търпял и
затруднения да изпълнява трудовите си задължения, което е рефлектирало на отношенията в
трудовия колектив. Негативните му преживявания са били в такава степен, че са го
мотивирали да инициира прекратяване на трудовия договор в края на времетраенето на
наказателното производство. Същевременено е налице положителния факт на
първоначалното прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за
допълнително разследване. Това би следвало да намали интензитета на моралните болки и
страдания у ищеца. Доколкото работодателят не е предприел прекратяване на трудовото
правоотношение по своя инициатива, може да се приеме, че процесното обвинение не е
довело до накърняване на доброто име на ищеца в професионалната среда. Няма данни и за
негативен ефект върху отношението на други лица към него, извън професионалния кръг.
Проади това при определяне на размера на обезщетението за установените вреди,
съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗОДОВ, изискваща
определянето му по справедливост, според вътрешното убеждение на съда, следва да се
изходи от така установения вид, обхват на вредите, времетраенето и интензитета им.
Трайната практика на ВКС приема, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценката на конкретни обстоятелства. Такива обстоятелства са: тежестта на
повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът на
взетата мярка за неотклонение, периода на мярката за неотклонение"задържане под стража",
има ли разгласяване чрез медиите, има или влошаване на здравословното състояние,
конкретните преживявания на ищеца (вж. Решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр.д. №
593/2010 г., ІV г.о. на ВКС, Решение № 36 от 31.03.2022 г. по гр. д. № 2110/2021 г., г. к., ІІІ
г. о. на ВКС), както и възраст на увредения, обществено и социално положение (Решение №
321 от 26.11.2014 г. по гр. д. № 2516/2014 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Решение № 356 от
09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).
В случая се касае за обвинение за престъпление, за което е предвидено наказание
лишаване от свобода от една до шест години- тежко престъпление по смисъла на чл. 93 т.7
от НК. Не е взета мярка за неотклонение. Периодът от първоначалното повдигане на
обвинение до прекратяването на производството обхваща около 1 г. и 8 месеца–
продължителността му от гледна точка на живота на човешката личност е значителна, но с
оглед приетото в Решение № 38 от 27.02.2020 г. по гр. д. № 2720/2019 г., г. к., ІІІ г. о. на
ВКС относно разумен срок на разследване от 3,5 години, срокът в настоящия случай може
да се приеме за разумен. Липсва медийно разгласяване на повдигнатото обвинение. Не е
доказано с пълно доказване влошаване на здравословното състояние от самото обвинение.
7
Няма данни за трайно увреждане на здравето. Лицето е в трудоспособна възраст и не е
имало високо обществено и социално положение –не е заемало ръководна длъжност и не е
било публична личност. Що се отнася до конкретните преживявания на ищеца, както се
посочи, същите не надхвърлят обичайните такива- преживяно безпокойство, стрес,
напрежение, довели до промяна на обичайния начин на живот. Липсват данни за тежко
засягане на психиката и нейното увреждане. Няма данни за твърдения факт на изпадане в
депресия. Не се установи твърдението за самоизолиране на ищеца и накърняване на
социалното му общуване. Процесното обвинение не се е отразило на доброто му име.
Тъй като по делото се установи увреждане, макар и не в посочените в исковата молба
обхват и степен, установи се, както се посочи, неблагоприятно засягане на личния живот на
лицето- ограничаване на личната му свобода поради обвинението, т.к. е налице пряка
причинна връзка между действията по обвинението и вредите, доколкото без извършването
им не биха настъпили, съдът намира, че ответникът дължи обезщетение в размер на 3000
лв.. Искът за разликата до претендираната сума следва да се отхвърли като неоснователен.
Искът за обезщетение на имуществените вреди е частично основателен. Установи се по
делото, че е заплатено адвокатско възнаграждение по НОХД***/2021 г. на РС-Ч. в размер на
2000 лв., а по НОХД ***/2021 г. на РС-Ч.- 1000 лв.. По досъдебното производство липсват
доказателства за платено възнаграждение. Както се сочи в Тълкувателно решение № 1 от
11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК на ВКС, съдебната практика е единна, че
заплатеното от обвиняемия, респективно от признатия за невиновен, адвокатско
възнаграждение в наказателното производство е имуществена вреда и подлежи на
обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Прието е, че изразходваните средства за адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или
прекратено на основанията, посочени в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето,
подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска
защита във всеки стадий на това производство. Когато ответникът възрази, че изплатеното в
наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, в правомощията на
съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил
дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта
на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и
труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В случай, че
уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер
на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното
обвинение и не е необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия
дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За
платеното в повече държавата не дължи обезщетение. По настоящото дело е направено
възражение за прекомерност. По първото съдебно производство ищецът е заплатил
възнаграждение, надвишаващо минималния размер по чл.13 ал.1 т.3 от НМРАВ №1/2004 г.
в действащата към момента на сключване на договора за правна защита редакция.
8
Определеният по наредбата размер е 1000 лв. В случая съдът е постановил прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на РП за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения. Не са извършени множество процесуални действия от
защитника. Поради това следва да се приеме, че изплатеното в наказателното производство
адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на наказателното дело. Неоснователни са доводите в писмената защита, че
заплатеното по НОХД представлява и възнаграждение в досъдебното производство. В
договора, подписан от страните, е удостоверено единствено осъществяване на правна
защита по НОХД и по този начин е определено възнаграждението на адвоката. По ДП е
представено друго пълномощно и липсва отразяване на договорен за защитата по него
размер на възнаграждение. Евентуалните направени разходи по ДП подлежат на отделно
обезщетяване. Т.е. на ищеца следва да се присъди обезщетение от 1000 лв. като причинени
имуществени вреди във връзка с това съдебно производство, а претенцията за обезщетение
за имуществени вреди в останалата й част следва да се отхвърли. Искът за платената сума по
НОХД ***/2021 г. на РС-Ч., съответстваща на нормативния минимум, следва да се уважи в
пълен размер.
Що се отнася до вредите от неполучено възнаграждение, установи се, че ищецът е
работел като *** на тежкотоварен автомобил, като дружеството е организирало по две
пътувания в месеца на всеки от водачите. Ищецът е следвало да пътува на посочените от
вещото лице дати, но поради това, че е задължен да участва в процесуалните действия по
разследването, които са попадали в периодите на възложените транспорни курсове, е
пропуснал изпълнението на последните. По този начин не е получил изчислените от вещото
лице възнаграждения и командировъчни пари, което се явява имуществена вреда за него.
Поради това следва да бъде обезщетен.
Законната лихва съгласно цитираната практика на ВКС е дължима от влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство
При този изход от делото следва да се уважи искането на ищеца за присъждане на
разноските-заплатената ДТ от 10 лв. и адвокатското възнаграждение съразмерно на
уважената част от иска.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРБ с адрес гр. С., *** да заплати на А. С. С., ЕГН **********, от гр.Я., ***,
сумата от 3000 лв. –обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно
обвинение по ДП №***/2020 г. на РУ-Ч., както и обезщетение за имуществени вреди в
размер на 1000 лв. за платен адвокатски хонорар по НОХД ***/2021 г. на РС-Ч.,
обезщетение в размер на 1000 лв. за защита по НОХД ***/2021 г. на РС-Ч., както и за
неполучени трудови възнаграждения и командировъчни пари в общ размер на 3260,25 лв,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 07.10.2022 г. до окончателното им
9
изплащане и направените по делото разноски в размер на 994 лв., а исковете за обезщетение
за неимуществени вреди за разликата над 3000 лв. до 5000 лв. и за обезщетение на
имуществени вреди за разликата над 1000 лв. до 2000 лв., като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
10