Решение по дело №4/2021 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 октомври 2022 г.
Съдия: Пламен Тошев Петков
Дело: 20211320100004
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2021 г.

Съдържание на акта

 

                                 Р Е Ш Е Н И Е №

 

                                  гр. в., 17.10.2022 г.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

в.ският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на пети октомври  две хиляди двадесет и втора  година в състав:

 

                                                   Председател: ПЛАМЕН П.

                                                                    

при секретаря Мариана Владимирова и в присъствието на прокурора ..........…...… като разгледа докладваното от съдия П. гр. дело № 4 по описа  за 2021 год. и за да се произнесе взе предвид следното:    

    

Предявен е иск с правно основание правно чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от „Застрахователно дружество Е.“  АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х.К.“ № 43 срещу А.И.А., ЕГН **********, с адрес: *** и И.О.П., ЕГН **********, с адрес: ***.

Посочва се в исковата молба, че на 29.09.2017 г. в района на път Е-79, в близост до „Дунав мост – 2“, МПС /влекач/ с рег. № Е 8020 КС се намирало в колона тежкотоварни автомобили, които били на престой, когато до него спрял лек автомобил с рег. № РВ 1458 РТ, от който слезли двамата ответници и без видима причина започнали да нанасят увреждания на процесния товарен автомобил. Във връзка с посоченото застрахователно събитие са били образувани прокурорска преписка № 02151/2017 г. по описа на РП – в. и преписка № 1786 ЗМ-823/2017 г. по описа на РУ – в.. На двамата причинители на вредите са били съставени Протоколи за полицейско предупреждение.

Твърди се, че между ищеца и собственика на влекач с рег. № Е 8020 КС има сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“ № 00500100195875/04.04.2017 г., валиден към датата на процесното ПТП. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие към ищеца е предявена претенция под № **********/02.10.2017 г. за изплащане на застрахователно обезщетение по посочената застрахователна полица. Нанесените имуществени вреди са описани в Протокол за оглед и оценка на щети от 04.10.2017 г. Въз основа на така изготвения протокол за оглед е било определено застрахователно обезщетение в размер на 2399.68 лева. След прихващане с насрещно дължима вноска от застрахователната премия в размер на 282.77 лева, на 20.10.2017 г., остатъкът от определеното застрахователно обезщетение в размер на 2116.91 лева е изплатено изцяло по сметка на правоимащото лице.

Излага се, че с изплащане на застрахователното обезщетение, на основание чл. 410,  ал. 1, т. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД за ищеца възниква право да се суброгира в правата на своя застрахован срещу причинителите на вредата до размера на изплатеното обезщетение в размер на 2399.68 лева и обичайните разноски за неговото определяне в размер на 15.00 лева. Съгласно предвиденото в чл. 53 от ЗЗД ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.

Поддържа се, че към датата на подаване на исковата молба от страна на ответниците не е постъпило плащане в полза на ищеца.

Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 588/2020 г. по описа на РС - в., и по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжниците при условията на чл. 47 от ГПК.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца главница в размер на 1060.00 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № **********/02.10.2017 г. с включени 15.00 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК – 27.03.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и направените разноски в настоящото производство и в заповедното производство.

От ответника А.И.А. в законоустановения срок чрез назначеният му особен представител е постъпил отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен. Наведени са възражения, че не се установява от Протоколът за полицейско предупреждение, че ответникът А. е нанесъл увреждания с умишлени действия по процесния влекач. Твърди се в отговора, че ищецът иска от ответниците погасяване на щети, които не са направени от тях и които не са установени в хода на полицейската и прокурорската преписка. Моли съда да отхвърли иска. Алтернативно моли в случай, че искът бъде уважен, това да бъде сторено до сумата от 50.00 лева, тъй като РП – в. била установила, че размерът на щетата е сумата от 50.00 лева, поради което отказала да образува ДП.

Ответникът И.О.П. не е подал отговор на исковата молба. В писмената си защита назначеният му особен представител е изразил становище за неоснователност и недоказаност на иска.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на депозирано от  „Застрахователно дружество Е.“  АД, ЕИК  , седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х.К.“ № 43, заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 588/2020 г. по описа на РС - в.. По него е издадена Заповед № 468-РЗ/18.05.2020 г., с която на длъжниците А.И.А. и И.О.П. е разпоредено да заплатят солидарно на заявителя  сума в размер на 1060.00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 27.03.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 25.00 лева разноски по делото за държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжниците по реда на чл. 47 от ГПК.

По  делото  са  представени  писмени  доказателства, а именно: Искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“ по щета **********/02.10.2017 г. към полица 00500100195875/30.04.2017 г.; Декларация от Петър И. Янев; списък на увредени детайли по МПС от 04.10.2017 г.; Протокол за полицейско предупреждение на ответника А.И.А. от 04.10.2017 г.; Протокол за полицейско предупреждение на ответника И.О.П. от 04.10.2017 г.; Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 25.10.2017 г. на РП – в. по преписка рег. № 1786 ЗМ-823/2017 г. на РУ – в.; Застрахователна полица по застраховка Каско на МПС № 00500100195875 от 04.04.2017 г.; Общи условия за застраховка „Каско на МПС“ на „Застрахователно дружество Е.“ АД; заверено копие на свидетелство за управление на МПС и контролен талон на Петър И. Янев; заверено копие на удостоверение за техническа изправност на ППС и свидетелство за регистрация; Трудов договор № 6/09.05.2017 г., сключен между „СААР ТРАНСПОРТЕ“ ООД и Петър И. Янев; Доклад по щета № **********; Опис-протокол щета № **********/02.10.2017 г.; Уведомление от ищеца до „Саар Транспорте“ ООД; Писмо от „Уникредит Булбанк“ до ищеца; преводно нареждане от 10.10.2017 г. от ищеца до „Саар Транспорте“ ООД за сумата от 2116.91 лева.

От съвкупната  им  преценка  съдът  приема за  установено от  фактическа  страна следното: от представеното по делото Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от РП – в. от 25.10.2017 г. се установява, че на 29.09.2017 г. около 17.00 часа  Петър И. Янев бил на престой на „Дунав мост 2“. Тогава, без видима причина А.И.А. и И.О.П. повредили /счупили/ ляво, странично стъкло на огледало на управлявания от него товарен камион, марка „Ман“, рег. № Е 8020 КС, собственост на транспортна фирма „Соар транспорт“ ООД. От представените два броя протоколи за полицейско предупреждение се установява, че ответниците били предупредени на 04.10.2017 г. да не нарушават обществения ред в района на „Дунав мост 2“ и да не нарушават правилата за движение да не създават предпоставки за ПТП в района на „Дунав мост 2“. От представената застрахователна полица  по застраховка Каско на МПС № 00500100195875 е видно, че  собственикът на автомобила, марка „Ман" с рег. № Е 8020 КС – „Саар Транспорте“ ООД, е сключил валиден застрахователен договор със „Застрахователно дружество Е.” АД. Срокът на договора и съответно на покритието е от 00:00 часа на 01.05.2017 год. до 24:00 часа на 30.04.2018 год. Следователно, договорът е действал към 27.09.2017 год., когато се е осъществило  произшествието.

По повод настъпилото застрахователно събитие с Искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“ от 02.10.2017 г. и декларация от същата дата ищецът-застраховател е бил уведомен за събитието, поради което е образувал преписка по щета № ********** по застраховка „Каско“ на МПС за обезщетяване на вредите върху автомобила. В представения Опис-протокол щета № **********/02.10.2017 г. са отразени извършени ремонти по застрахования автомобил на обща стойност в размер на 2399.68 лева. От представеното писмо от ищеца до „Саар Транспорте“ ООД е видно, че от сумата 2399.68 лева ищецът е удържал сумата в размер на 277.23 лева и включен 2 % данък на стойност 5.54 лева, при което остатъкът е в размер на 2116.91 лева. Видно от приложеното платежно нареждане е, че на 20.10.2017 г. ищецът е заплатил на „Саар Транспорте“ ООД сумата в размер на 2116.91 лева. От представения Опис-протокол щета № **********/02.10.2017 г. се установява, че извършените ремонти, касаещи счупено огледало са следните: Увредени детайли за подмяна – огледало бордюр д. к-т – 177.73 лева; огледало внш к-т – 341.54 лева; огледало внш д. к-т – 341.54 лева; капачка огледало внш л. – 22.15 лева; капачка огледало внш д. – 22.15 лева; огледало пр. – 99.99 лева. Труд за тенекеджийски операции и механични операции по монтаж и демонтаж – огледало бордюр д. подм. обхваща стъкло, огледало бордюр д. д+м/подм – 3.60 лева; огледало внш л. д+м – 3.60 лева; огледало внш л. подм – 4.80 лева; огледало внш д. д+м – 3.60 лева; огледало внш д. подм – 4.80 лева; капак оглед. отвън л. подм – 8.40 лева; капак оглед. отвън. д. подм. – 8.40 лева; огледало пр. подм – 4.80 лева. След извършени аритметически изчисления се установява, че общата стойност на гореописаните ремонтни дейности е в размер на 1047.10 лева. Към тази сума следва да се прибавят 15.00 лева ликвидационни разноски /обичайните разноски по чл. 410 от КЗ/, след което се установява, че сумата е в размер на 1062.10 лева. От тази сума ищецът претендира от ответниците сумата в размер на 1060.00 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Постановлението на РП – в. за отказ да се образува досъдебно производство представлява официален документ, по смисъла на чл. 179 от ГПК, съставен от длъжностно лице в кръга на правомощията му и е в предвидената от закона форма, поради което се ползва с доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. В настоящият казус  не е оспорена документът, поради това материалната доказателствена стойност на Постановлението не е оборена, т.е. тя ще следва да бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола досежно извършените от ответниците действия по счупване /повреждане/ на огледалото на процесния автомобил. Съдът не е обвързан с размера на щетата, която е констатирана от РП – в. съгласно експертната справка по преписката и може да установява същата с други доказателства, поради което възражението на особения представител на ответника А.А. в тази насока е несъстоятелно. По делото са събрани доказателства, а именно Опис-протокол щета № **********/02.10.2017 г. и платежно нареждане от 20.10.2017 г., от които се установява, че изчислената от съда щета и претендирана от ищеца в размер на 1060.00 лева действително е изплатена на собственика на увредения автомобил.

Съобразно чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата.       

В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде установено, от една страна, наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение.

 От друга страна, следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта - противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, като съобразно нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД в областта на гражданската отговорност за вреди вината се предполага до доказване на противното. Това е така, тъй като застрахователят, съобразно чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, встъпва в онези права, които обезщетения от него пострадал има срещу делинквента. А пострадалият има права по отношение на увредителя, само ако са осъществени елементите от  фактическия състав на деликта. Съдът намира, че в хода на настоящото производство се установиха предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на причинителите на щетата. По безспорен начин се установи, че ответниците А.И.А. и И.О.П. без видима причина са нанесли увреждания на процесния автомобил. В резултат на това противоправно поведение са причинили имуществени вреди на собственика на автомобил, марка „Ман“ с рег. № Е 8020 КС. Вината им се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, а противното по настоящото дело не се установи, следователно законовата презумпция остана необорена. Установи се причинната връзка между деянието и вредите. Налице е причинно - следствена връзка между претендираните вреди/ обезщетение от застрахователя по застраховка „Каско” и твърдяното произшествие.

Собственикът на  автомобила е имал валидна застрахователна полица „Каско” при ищеца, който е обезщетил пострадалия за причинените му от делинквентите вреди.

Ето защо и на основание чл. 410, ал.1, т. 1  от КЗ, застрахователят има право чрез регресен иск да търси връщане на изплатеното на пострадалия обезщетение и допълнителните разноски. Съгласно предвиденото в чл. 53 от ЗЗД ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Поради това, искът за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца солидарно сумата от 1060.00 лева е доказан, както по основание, така и по размер, и следва да бъде уважен изцяло.

Законната лихва се дължи от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 27.03.2020 г. до пълното  изплащане  на  сумата.

По разноските.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1  от ГПК ответниците следва да понесат направените от ищеца разноски в настоящето производство.

Ищецът е сторил следните разноски: внесена държавна такса в размер на 25.00 лева, 610.00 лева – разноски за особени представители на ответниците, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение. Възнаграждението за юрисконсулт, с оглед предмета на делото и фактическата и правна сложност, следва да се определи  в размер на  100.00 лева, съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.

 Съгласно т. 12 от ТР № 4/2014 г. по ТД № 4/2013 г. следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25.00 лева за платена държавна такса, като му е присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

В тази връзка ответниците следва да заплатят солидарно на ищеца направените разноски по настоящето производството, в общ размер от 735.00 лв. /25.00 лв. внесена държавна такса, 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 610.00 лева - депозити за особени представители/, както и тези, направени в заповедното производство, в общ размер на 125.00 лв. /25.00 лв. - заплатена държавна такса и 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение/.  

 Водим от горното, Съдът

 

                                               Р    Е    Ш    И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.И.А., ЕГН **********, с адрес: *** и И.О.П., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължат СОЛИДАРНО на „Застрахователно дружество Е.“  АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х.К.“ № 43, сумата в размер на 1060.00 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № **********/02.10.2017 г. с включени 15.00 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2020 г. /датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 588/2020 г. по описа на РС - в./ до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН **********, с адрес: *** и И.О.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят солидарно на „Застрахователно дружество Е.“  АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х.К.“ № 43 сумата в общ размер на 125.00 лв. /25.00 лв. - заплатена държавна такса и 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение/, направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д № 588/2020 г. по описа на РС - в..

ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН **********, с адрес: *** и И.О.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят солидарно на „Застрахователно дружество Е.“  АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х.К.“ № 43 сумата в общ размер от 735.00 лв. /25.00 лв. внесена държавна такса, 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 610.00 лева - депозити за особени представители/, направени разноски в исковото производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - в. в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч. гр. д. № 588/2020 г. по описа на РС - в..

 

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: