ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2703
гр. Пловдив, 24.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502806 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от
ГПК.
Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД –
гр. София, ЕИК *********, против Разпореждане от 09.10.2022 г.,
постановено по ч.гр.д. № 13979/2022 г. на РС - Пловдив, I бр. състав, с което
отхвърлено заявление с вх. № 76772/30.09.2022 г. за издаване на заповед за
изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжника С. Ю. А. с
ЕГН: **********, в частта, с която се претендира заплащане на сумата от
410,98 лв. - договорно възнаграждение за периода от 10.04.2020 г. до
08.05.21г. и 822,96 лв. – неплатено възнаграждение за закупен допълнителен
пакет услуги, които суми са дължими по сключен между страните договор за
потребителски кредит № **** от 23.04.2019 г. Жалбоподателят твърди, че
обжалваното разпореждане е неправилно, защото в представения по делото
договор липсват неравноправни клаузи. Иска се отмяна на обжалваното
разпореждане и връщане на делото на PC - Пловдив с указания за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е
връчен на насрещната страна.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в
жалбата възражения, приема за установено следното:
Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за
обжалване, изхожда от лице, имащо право на обжалване и като такава е
процесуално допустима. С обжалваното разпореждане първоинстанционният
1
съд е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни
клаузи в договор за потребителски кредит, сключен с потребител.
Доколкото претенциите се основават на договор за потребителски
кредит, предоставен от търговец на физическо лице, длъжникът има
качеството потребител по смисъла на ЗЗП.
Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да
извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона
или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за
съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния
случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. За да се отхвърли заявлението, е
достатъчна констатацията за наличие на обоснована вероятност относно
неравноправност на клаузи по договора за паричния заем, а такава
обоснована вероятност в случая е налице. Съгласно нормата на чл.5, ал.4 от
Закона за потребителския кредит (Изм. бр. 59 от 2016 г.), информацията по
ал. 1, 2, 9 и 13 от същия член на закона, както и общите условия се
предоставят на потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител,
по ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията и на
общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12.
Договор за потребителски кредит № 30036522926 от 23.04.2019 г. е
приложен към заявлението като заверено от страната копие, като по преценка
на съда след извършено сравнение размерът на шрифта на същия е по-малък
от 12. В случая тази констатация е достатъчна, за да се приеме, че е налице
обоснована вероятност относно неравноправност на клаузите по договора и
само на това основание заявлението следва да се отхвърли, без да се обсъждат
останалите аргументи в тази посока на първоинстанционния съд.
За пълнота на изложението, съдът приема, че са налице и други
основания за неоснователност на частната жалба.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че в
договора за потребителски кредит, сключен с потребител, се съдържат
неравноправни клаузи. Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен
състав споделя становището на районния съд за наличието на неравноправни
клаузи в договора за кредит. Видно от приложения със заявлението договор,
страните са уговорили задължение за длъжника за заплащане на кредитора на
възнаграждение за закупен пакет „Допълнителни услуги“, която уговорка
според настоящия съдебен състав противоречи на добрите нрави.
Така наречените „Допълнителни услуги“ се изразяват в следното: 1.
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2.
Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
3.Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.
Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства.
2
На кредитополучателя е изплатен кредит от 1500 лв., дължимата сума за
връщане по кредита е 2520,67 лв. при ГПР от 46,28%, а дължимата сума за
връщане ведно с пакет „Допълнителни услуги“ е в размер на 3755,11 лв.
Клаузата, установяваща задължение за длъжника за заплащане на
възнаграждение за посочените допълнителни услуги, противоречи с добрите
нрави, тъй като по този начин многократно се увеличава размера на кредита
без яснота относно насрещната престация, която получава длъжника. Същата
противоречи и на нормата на чл. 10а от Закона за потребителския кредит,
която дава възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да
получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни
услуги във връзка с договора, но същите не трябва да са за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита. Тази уговорка заобикаля разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК и реално води до увеличаване на възнаграждението на
кредитора, представлявайки скрита лихва.
Ето защо и на основание чл.23 ЗПК, в случая дължимо е връщането
само на главницата, представляваща чистата сума по кредита, за която
заявлението е уважено, както и за законната лихва за периода на забавата.
С оглед изложеното съдът приема обжалваното разпореждане за
правилно. Като такова, същото ще бъде потвърдено.
По изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 09.10.2022 г., постановено по
ч.гр.д. № 13979/2022 г. на РС - Пловдив, I бр. състав, с което отхвърлено
заявление с вх. № 76772/30.09.2022 г. на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД – гр. София, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжника С. Ю. А. с ЕГН:
**********, за заплащане на сумата от 410,98 лв. - договорно възнаграждение
за периода от 10.04.2020 г. до 08.05.21г. и 822,96 лв. – неплатено
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги, които суми са
дължими по сключен между страните договор за потребителски кредит № ***
от 23.04.2019 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3